На висок глас за българия и русия

СПИСАНИЕ "СИГУРНОСТ"

Наскоро с удивление разбрах ,че Групата за приятелство с Русия в сегашното, 42 Народно събрание на България е най-голямата и наброява 135 депутати. Оказва се, че този Парламент, който ежедневно е "бременен" с разпадащ се кворум, при желание може да има стабилно болшинство при взимането на политически решения по отношение на страна , която не е член на НАТО и на ЕС, но която има съществен принос за съхранение на българската нация през вековете. Този факт , по всяка вероятност, ще донесе поредното повишение по служба на поредния посланник на Русия в България, както стана с други двама преди него , но във всички случай това повишение няма да има нищо общо с реалното състояние на българо-руските междудържавни и икономически отношения , стигнали точката на замръзване през годините на прехода.

Кариерните дипломати търсят информацията между редовете и онези знаци в наглед дребни събития, които говорят за истинските прогнози за развитието на двустранните отношения между държавите. Например, официалната публикация на сайта на Президента на РФ с новогодишните му поздравления до ръководителите на държавите по света е важен за тълкуване на основните акценти и приоритети , които руската дипломация си поставя в съответната нова година . В навечерието на 2013 година прессъобщението от Кремъл за България звучеше така:" Обръщайки се към министър-председателя на Република България Бойко Борисов, Президентът на Русия изказва увереност, че в настъпващата година ще бъде осигурена по-нататъшна активизация на политическия диалог и ще бъде укрепено взаимоизгодното сътрудничество във всички направления". В същото време към сръбския президент думите бяха:" В поздравлението до Президента на Сърбия Томислав Николич Президентът на Русия изказва увереност, че през 2013 година конструктивното двустранно сътрудничество в различните области ще се развива все по-успешно за благото на братските народи на нашите страни". За нас е важно да видим и поздравленията към Турция:" В поздравителните послания до министър-председателя Реджеп Тайп Ердоган и Президента на Турската република Абдулах Гюл Президентът на Русия подчертава , че през изминалата година в пълна степен се потвърди конструктивния , партньорски характер на руско-турските отношения, и с удовлетворение си спомня неотдавнашните преговори в Истанбул, в хода на които бе постигнат съществен напредък в решаването на важни въпроси на двустранното сътрудничество".

Какво видяхме в сайта www.kremlin.ru в първите дни на новата 2014 година? Новогодишни поздравления към държавните ръководители на България няма отправени. Текстът към сръбския президент съдържа елемента "стратегическо партньорство". Знакови са и телеграмите до турските ръководители:"Президентът на Русия изпрати поздравления с настъпващата Нова година на министър-председателя на Турция Реджеп Тайп Ердоган и Президента на Турция Абдулах Гюл, в които с удовлетворение подчертава , че руско-турските отношения се разиват позитивно, разширява се политическия диалог, активизират се взаимоизгодните контакти.Държавният глава на Русия особено отбелязва добрите резултати от проведеното в Санкт Петербург заседание на Руско-турския съвет за сътрудничество на най-високо ниво.", на което, както е известно , Ердоган отправи запитване относно възможността Турция да се присъедини къв Евроазиатския икономически съюз.

Експресният анализ показва,че въпреки България да присъствува в поздравленията за 2013 година руската страна счита, че трета сила трябва да осигури развитието на двустранните отношения. Разликата с казаното за Сърбия и Турция е очевадна. В първия случай се констратира съществуващото коструктивното развитие , което трябва да стане все по-успешно. С Турция нещата са още по- многозначителни - поздравленията са до двамата ръководители, подчертава се конструктивния партньорски характер на отношенията т.е. говори се за качество , а не за развитие, и най-важното, присъствува личен елемент на доверителност. За 2014 година разликата вече е потресаваща - България въобще не е спомената т.е.тя не е приоритет или акцент във външната политика на Русия, тя е част от ЕС , а там партньори са Германия, Франция, Великбритания и Италия. Отношенията със Сърбия са стратегически, а с Турция - са позитивни и се разширява политическия диалог.

Как се случи така ,че от състояние "дружба от векове за векове" само за четвърт век стигнахме до положение да не се поздравяваме официално за Нова година? В контекста и на събитията в Украйна, които са в непосредствена близост до нашите граници, крайно време е да дадем всеобхватен отговор на този въпрос.Ситуацията е такава ,че в мелницата на геополитическите игри на велиите сили така, както е било винаги, България може да бъде въвлечена отново във война , за която за пореден път въобще да не е готова!

Политиката и управлението на всяка дейност се осъществяват от живи хора с делегирани права от малки, средни и големи общности!

Нуждата от оцеляване на човека е превърнала задоволяването на потребностите му в бизнес.Взаимоотношенията и правилата в бизнеса са създали икономиката .Печалбата от икономическата дейност стимулира стремежа парите да се превръщат в капитал. Капиталът търси нишите, където да се настани и максимално да се умножава, като по пътя си плаща на всички за да му помагат. Целта оправдава средствата! Алчността и греховните желания обземат човека! "Златният телец" е във вихъра си! Религия и идеология, завладяване на колонии,борба за суровини, войни и военни блокове, тайни общества и политически съюзи, шпионаж, революции, агенти за влияние, предатели, компрамати - всичко в името на парите и смачкването на конкурента! С други думи, от стари времена и до наши дни икономиката и парите са били водещи при определянето на приоритетите в междудържавните отношения! В този "водовъртеж" съседните държави са свързани помежду си по особен начин, защото върху икономическите им взаимоотношение значим отпечатък налагат политико-идеологическите пристрастия на всяка една от тях, както и личните амбиции и предпочитания на отделните политически субекти. Всичко това се отнася и за отношенията между България и Русия през годините!

Това е много съществен исторически момент, който изисква специално внимание, тъй като той е отправната точка в разбирането на същността и проблемите на многовековните българо-руски междудържавни отношения, а , вероятно, и за да разберем големия проблем в днешното разделение на обществото в Украйна!13 и14 векове са време на нашествието на татаро-монголските и отомански чергарски племена в земите на православните народи на Балканите и на север от тях. Но докато Чингиз хан и Батий са се отнасяли с разбиране към местното население и са били толерантни към изповядваната вяра - достатъчно условие е било васалите редовно да са си плащат данъците - то турските владетели са се стремяли да ислямизират териториите в близост до северните граници на Византия, а в другите територии са съдействували на Вселенската патриаршия да налага гръцкия ритуал и език при църковните служения и бдения за сметка на православния. Измъчения български народ копнеел за църковна и политическа свобода и се е борил срещу поробителя. През тази изключителна епоха Църквата се оказала най-добрия бранител на праотеческата вяра, пазител на народния дух и възпитател в дух на родолюбие. В организираното през 1598 г. първо Търновско въстание взели участие: търновския митрополит Дионисий и епископите Теофан Ловчански, Иеремия Русенски, Спиридон Шуменски, Методий Романски (Тракийски), а така също 23 никополски и 12 търновски свещеници.

Ако до средата на 15 век руските князе са канили българските книжовници и свещенослужители да оказват съдействие в укрепването на христовата вяра, защото по този начин се е разширявало тяхното влияние сред народите на съседните княжества, то след падането на Българското царство под османско робство българските книжници и свещенници, както и тези от всички свавянски и православни народи са търсили в московското княжество , а по- късно и в руското царство помощ, защита и подкрепа в борбата им за запазване на православната вяра и българщината.И в повечето случаи са я получавали, в т.ч. руските царе са оказвали осезателна материална помощ и на вселенската партриаршия в Цариград, която в повечето случай е отивала за подкуп на висши турски сановници.След като османлийте стигат до Виена и налагат ислама като господстваща религия, руските князе стигат до пълното разбиране, че трябва да се спасява православието. Тогава се появява и докрината за "Третия Рим"! Българският преводач на Хрониките на Константин Манасий нарича Търново "новия Царград". Всеобщо е мнението на съветските и руски историци за значителното влияние на българите върху формиране идеологията на московското княжество. Филофей, който е автор на Руския хронограф от 1512 година твърди ,че в знак на благодарност за помощта, оказвана на южните славяни, намиращи се под турско робство, те са назовали в своите преписи Москва "новия Царьград" и "Трети Рим". Както отбелязва Н.С. Чаев ,теорията за Третия Рим идеологически обосновава и оправдава действията на московското правителство по създаването на силно централизирана държава.В сферата на вътрешната политика съсредоточаването на властта в ръцете на царя-самодържец оказва силно влияние на социалното развитие като цяло.В сферата на външната политика създаването на Московското царство мотивира силната подкрепа за източните християни, за колонизацията и христианизацията на земите на Изток и , в крайна сметка, то придава тяжест на московската дипломация в отношенията ѝ със западните дипломати. През 16 век вселенския характер на тази доктрина възвеличава руското блогочестие и издига националните чувства до степен на религиозен и национален партикуларизъм, който е чужд на украинските православни христиани, а и не само на тях, и е крайно враждебен към православните христиани в Гърция. През втората половина на 17 век, когато Московското царство вече е обеденило около себе си всички съседни княжества и градове , крайния национализъм не отговаря на потребностите на руската политика.През този период на първо място излиза привличането на православните християни в Киев - тази древна метрополия, която признава върховенствето на Московската патриаршия през 1659 година. Освен това в плановете на московското правителство започва да се оформя идеята за освобождаване на источните православни християни от турско робство.

Ето тук е разковничето! Минали са 600 години, през което време Киевска Русия и многобройните княжества са напълно съизмерими с останалите славянски държави като в много случаи южните славяни и православни християни оказват и необходимата помощ на северните си събратя! От средата на 17 век, обаче, Московското царство е това, което е в състояние и е призвано да помага, да оглави борбата на поробеното православно християнство, да е надеждата на славянските народи за по-добър живот и свобода! От позицията на днешния ден основателно възниква въпроса дали винаги през следващите 500 години руските самодържци и ръководители, отговорните представители на руската и съветска държава са осъзнавали колко трудно е да бъдеш и благороден, и справедлив, и внимателен , и тактичен, и всеотдаен , кагото става дума за оправдаване на вярата и надеждата на цели народи и когато на карта е поставено тяхното оцеляване или възраждане? Имала ли е руската и съветска държава административен и дипломатически капацитет да провежда по същество имперска, колониална политика, съответствуваща на собствените си национални интереси, без това да се разбира и чувствува от съответните народи! В някои случай , навярно, отговорът е положителен! Но в много други е налице господарско, надменно отношение на богатия ,големия и силния към слабия и бедния! В същото време истината изисква да кажем, че и в много случаи по-големия брат е бил придизвикван от детинските прояви на по-малкия, от неоправдания му комплекс за малоценност, който в повечето случай е намирал израз в демонстративно предизвикване и перчене.Историята е пълна с примери за заиграване на българската политическа класа с опонентите на Русия с цел вдигане на собствена си цена и получаване на по-големи отстъпки и бонуси или провеждане на целенасочена политика в интерес на други велики сили и политици. Историята дава примери и за големи периоди от време, когато руската или българската политическа класа са била всецяло обзети от подражавене и внедряване в националния бит на западния цивилизационен модел, на насилствено налагане на морал и нравственост, далеч от православните норми и традиционните устои на обществата за да се стигне и до участие в съюзи и конфигурации, противопоставяйки двата народа и във военно, и в политически, и в икономическо отношение.

За съвременните поколения българи е от изключителна важност спокойно, балансирано и, най-главното, обективно от гледна точка на историята и националните ни интереси да формулираме същността на българо-руските отношения на съвременния етап. Но за целта преди всичко трябва да изясним едно много важно обстоятелство. От средата на 17 век, когато Англия получава от Великата Порта "капитулация" да осъществява дейност на територията на Османската империя и, когато по силата на Кючук- Кайнарджийския договор от 1774 година Русия получава право да се застъпва за християнските поданици на Османската империя, България и нейния народ са предмет на търговия и сделки между великите сили. Българската политическа класа винаги е търсила начин да се приспособява съм силния на деня в т.ч. да тълкува и изпълнява недоизказаните желания на "големия брат" при определяне приоритетите на външната и вътрешна политика на страната. Онези държавници, които в една или друга степен са се откъсвали от това влияние са оставали и диря в българската политика като успешни ръководители и самостоятелни лидери. В денишния ден ние трябва ясно да си дадем сметка ,че основното противоречие в многополярния свят не е между "комунистическа" Русия с нейните социалистически сателити от една страна и капиталистическия свят , начело със САЩ от друга. Днешното противоречие е вътре в капиталистически свят,част от който е и Руската федерация и се нарича борба за пазари.Тъй като и кризите в световното стопанство са предизвикани от липса на пазари и потребителска търсене , то отношението към Русия не следва да се гради на емоционални политически предпочитания и на стари "русофобски" традиции , а да бъде прагматично и да отговаря на въпроса: нужни ли са на България пазарите на Русия и страните от бъвшия Съветски съюз за да живее българския народ добре и българския бизнес,малък, среден и голям, да просперира или не?

Какви са изводите които произтичат при анализа на бълаго-руските отношения от края на 10 век до наши дни!

Всички тези примери показват, че за да успее България да намери своето място в международното разделение на труда, да повиши ефективността на собствената си икономика, да гарантира висока трудова заетост и просперитет на малкия и среден бизнес, наред с всички останали първостепенни задачи, следва внимателно и задълбочено да подготвя позициите си при преговорите с руската страна, като се стреми да довежда до знанието на първия ръководител на Русия най-важните, глобални въпроси от взаимното сътрудничество, като гарантира взаимност, изгода и изпълнение на поетите задължения.

Вторият основен въпрос е , че българската политическа класа трябва да си дава ясна сметка, че Русия е една от великите сили на планетата, и че от тази си позиция интересите ѝ не винаги съвпадат с интересите на малка България, колкото и да ни се иска да не е така. Русия вече не е идеологически опонент на останалия свят, обратното, тя присъствува във всички световни политически и икономически форуми със свой решаващ глас. Така, както страната ни се стреми да получи благоволението на другите велики сили , със същата настойчивост трябва да строим и отношенията си с Русия.

През 1574 година Иван Грозни отказва да се включи в коалициата на западните монархии срещу Турция за да бъдат освободени православните народи в т.ч. и българския , защото, противопоставяйки се на татарите, е искал да задържи Казан и Астрахан, укрепвайки отношенията си с Турция; през 1700 година се подписва Карловацкия мирен договор и Петър Първи формулира т.н. "Източен въпрос" като приема ,че Русия има два неприятеля -турския султан и австрийския император, но и един посредник - раята,която държи победата в ръцете си и на който я даде ,той ще победи; Петър Първи в т.11 на политическото си завещание не говори за освобождението на православните народи, а напътствува наследниците си да насочат усилия към превземането на Турция и Индия, като отбелязва, че за целта трябва да се водят непрекъснати войни с Турция и Персия ; след военните си победите над Турция , през 1780 година Екатерина Втора е поставила задачата да се превземе Цариград и да се възстанови Византийската империя, а за василевс да се постави престолонаследния княз Константин,роден 1779г.; през 1829 година руските войски, предвождани от генерал Дибич Забалкански стигат до Одрин, но се връщат обратно през територията на България, защото стратегическите интереси на Русия в този момент не са били освобождаване на българите от османско робство, а получаване на отстъпки от Турция по отношение на другите православни народи и най-вече на Гърция и Сърбия, които получават автономия, а Гърция през 1830 г. и независимост.. Княз Александър Първи Батемберг, поема огромна лична отговорност, когато въпреки волята на руския император Александър Трети подкрепя Съединението на България , но не получавайки съгласието на Русия, отказва да се върне на престола , въпреки позицията на английското правителство. При посещението си в България Михаил Горбачов през1984г. се изказва най-ласкаво за Тодор Живков и България, но това, фактически, не играе никаква роля, когато спазвайки договорките с другите велики сили, Горби дава лично указание на съответния отдел на ЦК на КПСС да започне работа по свалянето на Живков от заеманите държавни и партийни постове. Посещавайки приема в съветското посолство по-случай 7 ноември 1989 г., Живков се спира пред човека, организирал и получил съгласието на над 50% от членовете на ЦК на БКП за отстраняването на генералния секретар и му казва:"Как е дъщерята? В живота всичко е преходно. Важното е да се грижим и да носим отговорност пред децата си!" и отстъпва властта , носейки до последно своята отговорността пред собствения народ. Когато през 1996 година РАО "Газпром" и "Мултигруп" се убеждават , че няма да могат да получат газопреносната мрежа на България, руската страна като велика сила взе решение , в което никой от действуващите тогава управленски кадри на България не вярваше, че ще се реализира - да се прокара газопровода "син проток" по дъното на Черно море до Турция, неутрализирайки стремежите на България към статута на енергиен център на Балканите.

В многополярния, деидеологизиран свят на парите, балансираната външна политика на една малка държава като България е "алфата и омегата" за успеха на всяко управление. Дълбока заблуда е мнението, че когато държавата е член на политически съюз и военен пакт, самостоятелност във външната политика не ѝ е нужна.Това е така ако доброволно и съзнателно си се лишил от суверинитет! И във всяка съюзна общност от държави има "отличници", "средняци" и "слабаци"! Бедните и малките никой за нищо не ги пита - живеят в общността по "остатъчен" принцип: не можеш да произвеждаш, за да не конкурираш големите, а получаваш това, което преразпредели клубът на богатите. Докато има за преразпределяне! Когато "баницата" започва да намалява , "неочаквано" се налага да търсиш старите приятели, старите пазари, старите бизнес контакти! Поне така се случи с Гърция, с Кипър, с Унгария, с Чехия, със Слоовакия през последните няколко години! А ще проявят разбиране и ще помогнат само ако мъдрата ти външна политика е съумяла да съхрани през годините и да съчетае добрите традиции и доверието в отношенията между партньорите с прагматизма и взаимната изгода в бизнеса!