На вниманието на проф. Йордан христосков служебен вицепремиер по социална политика

С огромно разочарование Ви обръщаме внимание, че не получихме отговор от нито една държавна институция на депозирани още на 25.09.2014г. от нас писма, по повод липсата на какъвто и да било подход в деинституционализацията на децата от домовете за деца, лишени от родителска грижа и начина на извеждането им от тези инститтуции, за да бъдат запълнени места в новопостроените по-малки и по-красиви институции, наречени „Центрове за настаняване от семеен тип“.

Изказваме възмущение от мълчанието на ангажираните институции, изказваме огромното си безпокойство и разочарование от такава политика и действия, които погазват основни права, не спазват и погазват всякакви принципи, объркват съдбата и живота не само на децата, но и на техните роднини и близки хора.

Видимо, децата, за които всички медийно твърдят колко са важни, всъщност са най-незначими!

Институциите мълчат, защото вероятно няма думи, които да могат да обяснят и да оправдаят подобни действия и безхаберие, които като нагледен и показателен пример се случват в дома в с. Доганово- съвсем близо до София.

Бърза се с преместването, за да се „напълнят“ вече изградени сгради. Съгласно изискванията на Компонент 2, с промени направени от Договарящия орган –АСП от третия месец на изпълнението на проекта, бюджетът се обвързва с единния разходен стандарт. Това доведе и води до мултиплициращи се проблеми:

• 
  За да може услугата да се издържа, всички деца и младежи трябва да бъдат настанени по едно и също време. Така още тогава е нарушен един от основните принципи, а именно, детето да се извежда в новата услуга, когато е подготвено и екипът е взел решение, че може да бъде преместено.
  
• 
  Тази промяна е наложила в кратък период от време децата и персонала в новата услуга да се „напасват“, което е стрес и за двете страни и особено за децата, а както показват случаите - доведе до много критични ситуации и голямо текучество на персонала.
  

Няма достатъчно деца за тези нови услуги, „търсят се„ деца от приюти и други домове, дори от семейства, и то на всяка цена! Това е и основната причина за настоящата ситуация за децата от дома в с. Доганово, които трябва да „запълнят „ места чак в ЦНСТ в гр. Самоков.

Да, нито едно дете не трябва да живее в институция, да трябва да има нови услуги, но целта трябва да бъде да се осигури по-добър живот за децата, а не „ да се закрие“ институция.

Проследявайки случващото се от м. Септември, ние категорично настояваме всички, които постоянно тръбят по медиите, колко важни са децата и колко държат на спазването на техните права, да спрат безумните ходове по отношение на тези деца.

В предходното ни писмо, написахме предложение какво трябва да се случва и как трябва да се подходи, но никой не обърна внимание.

Всеки, който макар и случайно прочете Визията за деинституционализация и принципите, заложени в Плана за действие към нея, ще осъзнае, че се излага на сериозен риск живота на 12 деца от дома в с. Доганово, които са пресирани и подмамвани през последния месец. Само и само да се вземат парите, за да може да стартира услуга, която не е планирана за тях.

За да стартира услуга за децата от ДДЛРГ, които са включени в разширената целева група, трябва да се подготви по различен начин, с различните от методики и принципи, заложени веднъж вече от фондация „ЛУМОС“ за децата с увреждания. Видно е, че дори тези принципи не се спазват, макар че в същността си не са подходящи затях.

Тъжно и страшно е, скъпи Дами и Господа, че Вие самите сте длъжни да спазвате Конвенцията на ООН, но която всички Вие, като ръководещи и политици безпардонно нарушавате и особено сегашния председател на ДАЗД!

Като започнем от информираността на родителите, мнението на децата и стигнем до онзи момент, в който висшите интереси на детето са водещи и всяко дете, останало без семейство, има право на специална закрила и грижи от държавата и обществото. Такава грижа ли трябва да им бъде осигурена – да се местят без нужната подготовка като картофи, за да бъде напълнена поредната добре уредена сграда. Дали сградата е най-важна, питаме ние или, та нали уж целта е по-добър живот за децата?

Ние заявяваме, че бързото отделяне на детето от сегашната му социална среда, от хората с които има емоционални връзки, незачитането на неговото мнение и желание по отношение на бъдещето и плановете за развитие, водят до погазване на негови права.

Ние сме на мнение, че бързата Ви „грижа“ да бъдат преместени едни деца на едно място, не се води от мисълта за тяхното по-добро бъдеще, а за преместване им на всяка цена и то колкото по-бързо, толкова по-добре …Защото......“изпускаме сроковете, няма кой вас да чака да се туткате, услугата трябваше да тръгне вече, какво толкова като ги преместим........“

Елате и вижте как е пресиран персонала в ДДЛРГ в с. Доганово, както и оставащите в този дом деца. Ами те? Те за къде са планирани? Замислете се, уважаеми отговорни политици. Защото за нас, всички Вие сте държавни служители, които би трябвало служат на хората, но преди това и Вие трябва да сте хора!

Защото никой нормално и отговорно мислещ човек, не би допуснал да се случва този процес по този безумен начин. Опорочаването на този процес рефлектира зловещо върху тези подрастващи млади хора, които в момента си нямат никой, който да ги защити.

Уверяваме Ви, че няма да допуснем по нататъшни действия в този процес, касаещ децата от ДДЛРГ в с. Доганово.

Настояваме да бъдем официално запознати с проектната документация на ЦНСТ в гр. Самоков, с дейностите и описанието, заложени в този конкретен проект.

Настояваме и да получим час по-скоро плана, който трябва да се следва за безпроблемното извеждане на децата и тяхното преместване на новото място.

Настояваме и да ни бъде отговорено на въпросите, зададени в предходното ни писмо.

Настояваме за проверка и експертно мнение от страна Уницеф, Лумос и НМД , като преки участници в процеса по Деинституционализация.

Настояваме работата по вече започналата подготовка на децата да бъде прекратена, докато не получим ясен отговор на всички зададени до момента въпроси.

Ще настояваме и пред ЕК за проверка по отношение на случващото се в момента, дори и по този начин да бъде спрян и ревизиран целия започнал порцес в България.

Настояваме за разумни срокове, в които процеса да се случва и да бъде гарантирано психичното и физическото здраве на децата. Няма да допуснем да се защитава интерса на сградата, за сметка на интереса на децата!

Настояваме за ОСТАВКА на председателя на ДАЗД, г-жа Ева Жечева, както и за оставка на председателя на АСП, г-н Ивайло Иванов и ръководителя на Договарящия орган, заложили това безумно финансиране на новите услуги. Заради бездействието, липсата на ангажираност , липсата на диалог и разумни действия , а най-вече защото това, което става и се прави, застрашава живота на децата не само в този казус. Хората, които не защитатават интересите на децата в България, нямат място в институциите, които трябва да отговарят за тях.

Искрено се надяваме да бъдем чути и прочетени този път, в противен случай ще пристъпим към протестни действия и запознаването на медиите с този случай. Уверяваме всички Вас, че няма да отстъпим пред разумните действия и пред заложените вече общи принципи, които са разписани именно от ДАЗД и задължително трябва да бъдат спазвани и следвани, за да бъде този процес успешен.

Гр. София

04.11.2014г. Росица Букова

Изп. директор на фондация ДБМ