Начини на свързване



Дата03.01.2022
Размер54.26 Kb.
#112168
Постояннотокови двигатели Пускане спиране и реверсиране 2

Постояннотокови двигатели

Пускане спиране и реверсиране

Начини на свързване




A – паралелно; B – последователноC – смесено; f – намотка

Има три възможни вида връзки между статора и ротора на DC електродвигатели: последователно, паралелно или смесено. Всеки от тях е с различни характеристики на скорост / въртящ момент, подходящи за различни видове натоварване.[1]


Регулиране на скоростта


Скоростта на въртене на един постояннотоков двигател е пропорционална на входното напрежение, а въртящият момент е пропорционален на тока. Регулиране на скоростта може да се осъществи чрез промяна на тока във възбудителната намотка (ако двигателят не е с постоянни магнити) или на котвената или двете едновременно чрез съпротивления или електронно управление. Посоката на въртене може да се промени както чрез смяна посоката на тока в котвата, така и чрез смяна на посоката на тока във възбудителната намотка (ако двигателят не е с постоянни магнити), но не и двете едновременно.

Ротор на тягов постояннотоков двигател.



Регулиране чрез реостат в котвената верига.



Захранващото напрежение на намотките може да се променя най-просто чрез последователно включване на резистори (съпътствано със значителни загуби на енергия), електронно управление с тиристори, транзистори или по-рано с живачни токоизправители. С електрическия елемент, познат като ключ, напрежението, подавано към двигателя, се променя много бързо между включено и изключено състояние. Регулирането без енергийни загуби става възможно едва след появата на достатъчно мощни полупроводници. Използват се мощни ключови транзистори от тип IGBT, MOSFET. В началото са правени опити с „класически“ тиристори поради отсъствието на достатъчно мощни и бързи други видове полупроводници. Регулаторите, конструирани с тях, се характеризират с много хармоници, създаващи свои въртящи магнитни полета с честота, кратна на основната, и посока, обратна на въртящия момент на двигателя. Известно е е, че хармониците водят до понижаване на КПД на електродвигателя, повишават температурата му, повишават шума и т.н. Електронното превключване губи много по-малко енергия от използването на резистори. За да се намалят хармоницитите, получени от бързото превключване, на входа на електронния ключ се монтира филтър. Този елемент от системата е изключително важен поради факта, че се комутират големи токове с голяма честота (du=di/dt) и резултатните смущения във вид на електромагнитни вълни оказват негативно влияние на всички електронни устройства, намиращи се наблизо. Този метод на регулиране се нарича широчинно импулсна модулация и често се управлява от микропроцесор.

Постояннотоковите двигатели имат най-голям въртящ момент от всички типове електродвигатели, при ниски скорости на въртене и еднакви масообемни показатели. Те често се използват за задвижване на електрически локомотиви и трамваи. Друго приложение е пускови двигатели за бензинови и малки дизелови двигатели. Серийните двигатели никога не трябва да се използват на места, където товарът може да спадне рязко (напр. при скъсване на ремък). Тогава двигателят се ускорява, котвеният ток намалява (а от там и интензитетът на полето). Това намаляване на полето води до увеличаване на скоростта на въртене. В много случаи това води до повреда в колектора и цялата конструкция, включително и редукторите. Най-простото устройство за регулиране на честотата на въртене използва контактор и резистор. Електронни контролери показват тока на двигателя и превключват резистори в схемата, когато токът падне под дадена стойност. Това става, когато двигателят достигне максимално предвидената си скорост на въртене. При напълно развъртян двигател всички резистори са изключени.

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница