Начинът на организационно преструктуриране на българското селско стопанство – възможен изход от кризата



Дата19.10.2017
Размер115.19 Kb.
#32712
НАЧИНЪТ НА ОРГАНИЗАЦИОННО

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЕЛСКО

СТОПАНСТВО – ВЪЗМОЖЕН ИЗХОД ОТ КРИЗАТА
ст. ас. Тодорка Атанасова

ст. ас. Надка Костадинова

Тракийски университет – Стара Загора
През последното десетилетие на централизирано планиране и управление селското стопанство претърпя многобройни структурни промени, които бяха неуспешен опит за извеждане на отрасъла от настъпилия застой, а по-късно и явен спад на производството. За извеждането на отрасъла от това състояние бяха необходими не частични реорганизации на отделни структурни единици, а коренна промяна в принципите и методите на управление.

Настъпилите в края на осемдесетте години обществено-политически промени в страната поставиха началото на изграждането на нова обществено-икономическа система подчинена на принципите на пазарно-ориентираното стопанство. Основа за развитие на това стопанство станаха новоприетите закони като Закона за земята, Търговския закон, Закона за кооперациите, Закона за приватизация и др. С това съществено се измени и механизмът на управление на селското ни стопанство от административно-планов към пазарен. Стартира аграрната реформа, която се свързва с възстановяване на правото на собственост върху земята, ликвидацията на старите производствени структури (ТКЗС, ДЗС) и изграждането на нови. Създадоха се условия за появата на реален плурализъм в новоизграждащите се организационни форми, като основа за бъдещото преструктуриране и развитие на селскостопанското производство върху принципите на пазарното стопанство. Много мнения и позиции бяха изказани по този възлов проблем за развитието на нашето селско стопанство през изминалите няколко години от началото на аграрната реформа. Недоумение обаче, будят някои категорични становища на политици, държавни служители и научни работници, виждащи бъдещето на българското селско стопанство главно в едноличното земеделско стопанство, а омаловажават ролята на кооперациите и дружествените организационни форми.

Различно от това се оказва мнението на преките изпълнители на реформата - собствениците на земя и имущество от ТКЗС и техните наследници. Тези, пред които неотложно стояха за решаване възникналите противоречия при осъществяваната поземлена и структурна реформа. Показателни за това противоположно мнение са получените резултати от направените социологически проучвания през 1992 и 1993 г. в страната (таблица 1).

Не по-различни от тях бяха резултатите, които се получиха и от аналогичното анкетно проучване сред собственици и техните наследници на територията на Хасковска области (таблица 2).

Какви са мотивите за това предпочитание и до колко то се основава на съществуващите дадености?

Един от съществуващите факти, а също и мотив за предпочитането на кооперативното стопанисване на възстановяваната собственост пред индивидуалното й стопанисване, е изключително дребната и разпокъсана поземлена собственост у нас. От анкетираните в Хасковска област1 56% ще им бъде възстановена собственост върху земята под 30 дка, 25% - под 60 дка., 9 % - под 90 дка. Незначителен се оказа броят на собствениците, които очакват земя с по-големи размери (6 на сто до 120 дка и 3 на сто до 150 дка.). Подобна е картината и в останалите области на страната, с много малки изключения в Добруджа.

Днешната дребна поземлена собственост (средно по 16 дка на един правоимащ) се явява следствие от историческите процеси протекли в началото на четиридесетте години у нас (таблица 3). От една страна малкият размер на стопанисваната земя ще ограничи възможностите за използване на съвременна високопроизводителна агротехника и квалифицирана работната сила. От друга страна силната раздробеност на същата ще е причина за лоша и ненавременна агротехническа обработка и оскъпяване на производството, а също загуба на не малка част от нея за изграждане на синори и полски пътища. Това ще ограничи реалните възможности за създаване на икономически жизнени и конкурентноспособни еднолични земеделски стопанства в страната. При тази даденост на поземлената собственост селското ни стопанство ще се върне към екстензивен начин на производство, който коренно се различава от съвременните световни тенденции на окрупняване на селскостопанското производство.

Не е необходимо да се връщаме към дребното и примитивно земеделско производство, съществувало преди повече от половин столетие, което е доказало своята неефективност, за да се констатира след години, че то отново не отговаря на европейските стандарти за модерно земеделие. „Малкият размер на стопанствата – пишат още 1941 г. Дончев, Бонев и Вълев в книгата си ''Кооперативно стопанисване на земята в България", организирани и водени с примитивни средства, претовареността от работна ръка, жив и мъртъв инвентар и малките доходи от земята, водят към високи производствени разходи и нисък реален доход на глава земеделско население."

Данните от последното проведено изследване на НСИ сочат, че от наличните 1 777 122 частни земеделски стопанства към 1.07.1995 г. у нас само 4007 стопанисват земя над 100 дка. Това красноречиво показва, че нашите частни земеделски стопанства притежават далеч по-малко по размер земя от фамилните ферми в развитите икономически държави. Ето защо новоизграждащата се поземлена структура след възстановяване на правото на собственост не само че няма да преодолее кризата, но и ще я задълбочи.

За преодоляване на тези негативни последици ще се наложи уедряване на стопанствата, а в отделни региони на страната и комасация на земята. Предимствата от комасацията се изразяват в икономията на земя, интензивното използване и механизираната й обработка. В Хасковска област 50 на сто от анкетираните от извадката осъзнават това неизбежно условие за ефективно земеделие и желаят земята да им се върне в комасиран вид.

В повечето страни по света този процес е продължил няколко десетилетия. Така например във връзка с новата аграрна политика в ЕС във Франция се предвижда 390 хил. фамилни ферми с размери под 100 дка постепенно до 2000 г. да изчезнат, като годишното намаление е по 30 хил. В бившата ФРГ за последните 10 години се наблюдава увеличение на фермерските стопанства с 30 на сто при тези с 500 дка и с 25 на сто при тези с 1000 дка. обработваема земя. Дори и при тези сравнително големи размери на стопанисваната земя налице е една солидна икономическа подкрепа от страна на държавата, чрез която се гарантират добри доходи на фермерите и някои социални придобивки.

В този аспект може да се поучим и от някои бивши социалистически страни, където не политическите страсти, а здравият разум е ръководел процесите на преструктуриране на селското стопанство. В бившата ГДР, настоящата Чехия и Словакия, както и Унгария не се е допуснало раздробяване на земеделската земя, разпродажба на животни и техника, драстичен спад на производството така както е сега у нас. Напротив цялото имущество на бившите производствени структури е запазено и дори на места е увеличено. Произведената селскостопанска продукция притежава необходимото качество, отговаря на европейските стандарти и значителен дял от нея се реализира в страните от ЕС. За това е спомогнало сравнително бързото решаване на въпросите със собствеността на земята и преустройството на старите крупни селскостопански предприятия в кооперации и капиталови дружества от вида на дружества с ограничена отговорност собственост на бившите собственици, техните наследници от втора и трета генерация, както и работещите специалисти (агрономи, селскостопански инженери). Като потвърждение на изложеното може да се прибави и мнението на господин Питоняк, началник управление в Министерството на Земеделието в Словакия: ,,Фермерът е слаб. Специалистите изчислиха, че за да бъде рентабилна една кооперация тя трябва да обработва поне 200 до 300 хектара. Засега държавата и банките нямат средства да поддържат земеделието и не бива в никакъв случай да разбиваме материално-техническата база на бившите кооперативни земеделски стопанства. Това би било безумие."2

Успоредно с това за да ускорят процесите на приватизация в селското стопанство някои от правителствата на споменатите държави (Чехия и бившата ГДР) са предоставили на новите собственици дългосрочни (20 годишни) кредити при изгодни лихвени проценти.3

Тъй като от една страна възможностите на държавата ни за подпомагане на земеделското производство са значително по-ограничени от колкото на тези от ЕС и някои бивши социалистически държави. А от друга все още слабата финансова способност на собствениците и техните наследници ги принуждава в настоящия преходен период да търсят начин за взаимно подпомагане чрез сдружаване под различна форма. Ето как аргументират своя избор анкетиралите собственици от извадката за Хасковска област - 22 на сто сочат липсата на техника за обработка на земята и невъзможност да си купят такава в настоящия период; 8 на сто сочат убийствените за селското стопанство банкови лихвени проценти на кредитите; 4 на сто посочват като мотив изключително неизгодните реализационни цени на земеделските продукти на вътрешния пазар, както и незащитаващата икономическите интереси на производителите аграрна политика. Според нас сдружаването на собствениците под една или друга форма - за съвместно производство, финансово подпомагане или преработка и реализация на продукцията може да се разглежда в настоящия момент и в по-близко бъдеще като естествено противодействие на неизгодни икономически условия за осъществяване на индивидуално земеделско производство.

Не трябва да се гледа на кооперациите и другите форми на сдружаване - ООД, КД и др. като останки от миналото. А отъждествяването им с бившите ТКЗС или ДЗС е израз на невежество. Слабите страни, които компрометираха кооперативния начин на стопанисване на производствените фактори бяха преди всичко от управленски характер, поради липсата на материален интерес и мотивация както в управляващите, така и в управляваните. Това не би могло да се допусне при новите кооперации и дружества, защото всеки собственик влиза с точно определен по размер дял - земя, имущество и/или капитал и когато пожелае може да напусне и получи своя дял.

Сдружаването под една или друга форма у нас ще има своето значително място в селскостопанското производство поради факта, че то съчетава предимствата на частната собственост върху производствените фактори и възможността да се реализира едромащабно производство. Това го доказва и постоянното увеличение на ново регистрираните кооперации - от 347/1992 г. на 2344/1995 г. Още повече, че само така може да се използва съществуващата материално-техническа база в отрасъла, която за последните няколко години от началото на реформата не функционира съобразно капацитета си. Или на сдружаването под формата на кооперация, както казва Шаарз, не трябва да се гледа „като на набор от идеи и принципи, призовани да променят живота, а само като практичен път за служене на интересите на селския стопанин".

В настоящия труден за българското селско стопанство преходен период възможен изход от кризата ще има ако:

1. Във възможно най-кратки срокове окончателно приключи възстановяването на собствеността, която у нас продължава близо 5 години.

2. Необходимо е да спре словесното противопоставяне кооперативните на индивидуалните форми на стопанисване на земята, тъй като в условията на пазарна икономика водещият мотив за избора на една пред друга форма ще бъде възможността за максимизиране на ефекта от използването на факторите на селскостопанско производство. Утвърждаването на една организационна форма пред друга е обективен процес, зависещ от макро- и микроикономическите условия.

3. Съществуващата материално-техническа база на нашето селско стопанство е ресурс, който трябва да се използва и в новите организационни структури пълноценно поради финансовите затруднения и невъзможността да се инвестира в нова.

4. Трябва да се разработи дългосрочна стратегия за развитието на българското селско стопанство, която да включва подходяща финансово-кредитна система и ценова политика подпомагаща и стимулираща развитието на производството на такива подотрасли като животновъдството, овощарството и др., които най-силно бяха засегнати от процеса на ликвидация на ТКЗС.

5. Трябва да се ликвидира монопола при изкупуването на селскостопанската продукция, който продължава да ощетява и ограбва производителите и влияе негативно върху производството.

6. Не на последно място трябва да се търсят пътища за възстановяване на старите ни пазари на селскостопанска продукция и по възможност излизане на нови като основа за развитието на производството при пазарната икономика.

7. Необходими са нови фундаментални научни изследвания, които да отговорят на множеството въпроси на прехода към пазарна икономика на нашето селско стопанство. А създаването на единна национална система за научно обслужване на производствените структури ще спомогне за по-бързото внедряване на най-новите научни разработки в практиката.
Литература:

1. Димов А. Аграрната политика в индустриалните държави, Икономическа мисъл, 2, С., 1993.

2. Дончев Т. и др. Кооперативно стопанисване на земята в България., С. 1941.

3. Иванов А. Селското стопанство на Франция., Икономика и управление на селското стопанство, 3-4. С. 1993.

4. Станков В., Т. Атанасова, Реформата в селското стопанство - икономическа необходимост и реализация., Икономическа мисъл, 1, С. 1994.

5. Шаарз М. Принципи и организация на кооперациите, Уисконсин 1980.

6. Todev T., J. Brazda, Landwirtschaftliche Produktionsgennossen-schaften in Mittel- und Oseuropa, Berliner Schriften zum Gennossen-schaftswesen 4, 1995

7. Entwicklungshemmnisse Landwirtschaftslicher Unternehmen in den neuen Bundeslandern, Schriftenreiche, Band 6, Frankfurt am Main, 1993



Таблица 1. Проучване на общественото мнение в страната през 1992

и 1993 г. от алтернативни институции

Предпочитания__НСИ_–_януари_1992_г.__ЦИД_–_март__1992_г.'>Предпочитания

НСИ – януари 1992 г.

ЦИД – март

1992 г.

НЦИОМ – април 1993 г.

Създаване на частно земеделско стопанство

14,9%

17,0%

21,0%


Участие в земеделски кооперации

49,3%

31,6%

60,0%



Таблица 2. Получени резултати от анкетното проучване, проведено

през 1993 г. в Хасковска област

Предпочитания

в брой

в %

за създаване на фамилна ферма

105

15

за създаване на фамилна ферма и участие в коопера-ция за услуги

46

6


участие с възстановена собственост в производстве-на кооперация

340

47


участие в друга форма на сдружаване (ООД, КД и др.)

30

4


с възстановена собственост създаване на помощно стопанство

35

5


част от възстановената земя ще се ползва за лични нужди, а част ще се предоставя за аренда

45



6

комбинации

29

4

нямащи мнение

91

13

Общо:

721

100


Таблица 3. Динамика в броя, размера и разпокъсаността на частните

земеделски стопанства у нас от 1908 до 1934 г.

(по данни от годишниците на Царство България)

години

брой ЧЗС

в %

среден размер на 1 ЧЗС, дка

в %

брой парчета на 1 ЧЗС

1908

700 545

100

65

100

14,2

1926

750 616

107

57

88

15,3

1934

884 869

126

49

75

13,4




1 Изследването е осъществено през месец март-април 1993 г. по методика, разработена от В. Станков и Т. Атанасова. Анкетирани са общо 721 бр. собственици и техни наследници на земеделска земя и имущество от ТКЗС на територията на Хасковска област. Тази област произвежда над 11 на сто от селскостопанската продукция, като същата е четвърта по територия и население в страната.

2 Изказването на г-н Питоняк е поместено във вестник “Икономически живот”, бр. 45, 1993

3 Изложението е резултат на личното посещение и изучаване на процесите на реформата в Чехия и бившата ГДР






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница