Начинът ни на обличане
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Търсенето на идентичност в миналия век
- Да се различаваме, но колективно
- Субкултурата ни е и доза хумор
- Случи ми се да поведа разговор на една автобусна спирка с подобен вампир
- Статията е публикувана в БГ БЕН на 23.11.2011
| Начинът ни на обличане
(Втора част) Кейт Фокс Превод за БГ БЕН: Евгений Кайдъмов Англичаните нямат национален стереотип на обличане, гласи всеобщото мнение. След което започва любимата ни раздумка за кризата на националната ни идентичност и т.н. Това е прибързана реакция. Да, нашите отношения с дрехите са напрегнати и недотам функционални. Изпитваме въпиюща нужда от спазването на определени униформени правила, защото сам по себе си нашият „дрехови” радар е ненадежден. Факт. Това обяснява защо, от една страна имаме репутацията на безвкусно облечена нация, а от друга ни възприемат като образец в кройката на висшата класа, новостите в уличната мода и етикецията на джентълменския, спортния, церемониалния и провинциалнобуржоазния костюм. Нашето английско решение за всяка ситуация гласи: „Дайте ни още правила”. Така е и с начина ни на обличане. Модните списания твърдят, че „днес можеш да излезеш с всякаква дреха”. Но трудно се забелязва по улиците ни да цари анархия на облеклото. Дори напротив. Разгледайте фамилния фотоалбум. Дрехите на 60-те, 70-те и 80-те са автоматично разпознаваеми. И нашите ще бъдат такива след 20 години. Единствената разлика е в темпа, с който уличната мода се променя днес. Глобализираният ни ден минава два пъти по-бързо и субкултурите ни го следват с бурен цъфтеж, реагирайки срещу тази глобализация.
Повечето от тях следват модела, който въведен през 60-те и черпят вдъхновението си от новите вълни на американската музика. В модата на днешната улица основни вдъхновители са стиловете Garage, R&B, Hip-hop, Drum&Bass, Techno, Trance, House. „Гаражниците” и феновете на клубната електроника демонстрират по-мърляво и нетактично отношение към дрехата, докато останалите си харесват ниво на „гангста” послание и го обличат в изсулени анцузи или пък дизайнерски дрехи и различни bling аксесоари. И това са само част от жанровете, разпознаваеми с невъоръжено око ... Да се различаваме, но колективно Всички бързаме да заемем място насред барикадата срещу „мейнстрийм-а” и да си развеем антикомформизма, но внимаваме да не се подаваме много извън похлупака на социалната ни група и нейната структура от общи ценности, жаргони, врагове и кодове на общуване. Това спестява риска от издънка в стила на обличане, защото инструкциите в субкултурата са ясни, за разлика от тези на ежедневието около нас. Неслучайно, английските тийнейджъри масово се ориентират към тези форми на „протест”, излезли всички като от един калъп. Прословутата ни ексцентричност е повече упражнение по колективизъм, отколкото форма на индивидуализъм. Копнеем да бъдем различни, загадъчни и недоразбрани, но се ужасяваме от перспективата да ни нарочат за неадекватни или за аутсайдери. И тогава идва ред на субкултурната оферта. Тя ни позволява да бъдем различни ... по еднакъв начин. Или казано иначе, дава ни „две усещания в едно” - възбудата от бунта плюс уюта на конформизма.
Дори и в тази дефинирана среда обаче английският инстинкт „обръщай-всичко-на-майтап” успява да пренареди правилата. Да вземем една особено сериозна племенна група – тази на готическия рок-мироглед (goths). Хора, костюмирани от глава до пети в черно и официално мразещи слънцето, и разните там суетни житейски радости. Заговаряли ли сте се с някой от тях? Ще се учудите, че изпод пластовете грим ще ви се ухили един типичен англичанин, пълен със самоирония и познати клишета. Случи ми се да поведа разговор на една автобусна спирка с подобен вампир с тебеширенобяло лице, лилави устни и дълга черна коса. Обърнах внимание на тишърката му с голямото светещо лого GOTH, изписано на нея: „Това пък защо?”. „Ами в случай, че някой пропусне да загрее какъв съм”. Гледахме се известно време и после избухнахме в смях. Довери ми, че имал и друга една тишърка с надпис „Тъжен стар goth”, която била особено популярна в готик-средите, в които се движел. „Тя е в случай, че почнем да се възприемаме прекалено насериозно, защото имаме понякога такава склонност, ако не внимаваме достатъчно”. 
Разучавайки модните кодове на дадена субкултура в Англия, бързо ще разберете, че в посланията на дрехите й, често пъти има закътани намигвания към собствените й порядки и имидж. Някои готически фенове например, осмиват безрадостната си „културна” едноцветност, носейки момичешки розов цвят. „Това е една от шегите помежду ни”, обясни готик-тийнейдърка с розова перука и ръкавици, - „защото розовият цвят олицетворява всичко, което нашата идеология отрича”. В тази книга досега почти винаги съм била критична към нас, англичаните. Тук е мястото да призная, че това умение постоянно да се надсмиваме над себе си понякога действа доста ободряващо, не мислите ли? Къде другаде ще попаднете на подобна младеж, която ще застане пред огледалото, издокарана в униформата на собствената си културна идентичност и ще махне с ръка: „Ооо, я стига !” Със сигурност не познавам подобно ниво на самоирония сред представителите на тези среди в другите култури. Статията е публикувана в БГ БЕН на 23.11.2011 Каталог: katefox katefox -> Как говорят различните социални слоеве във Великобритания ? (Първа част) katefox -> Правилата на английското забавление (Четвърта част) Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов katefox -> Втора част Кейт Фокс Превод за бг бен: Евгений Кайдъмов При всяка обмяна на думи – любезно! katefox -> Начинът ни на обличане Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|