Национален музикално-фолклорен съюз нмфс "орфеево изворче"

“ОРФЕЕВО ИЗВОРЧЕ”

„ Песните на моя народ!

и когото омаят,

омайват го за цял живот.”

Борислав Геронтиев

Най-голямото духовно имане на една нация е нейният фолклор. Той е истина, неподвластна на времето, магия, която завладява човешките сърца. Общуването във и чрез фолклор като интонационна среда от една страна и като средство за общуване от друга, е сигурен залог за опознаване и сближаване на народите по света. Всеизвестна истина е, че интеркултурният диалог се основава на националната идентичност на всеки народ и е съвременна форма на културни контакти и общуване между различните народи. Затова трудно бихме могли да говорим за културното развитие на една нация, ако пренебрегнем връзката на днешното поколение с традициите на миналото, с нравствено-етичните и естетически възгледи на фолклорната култура и художествено творчество, създавани през вековете.

Когато човек силно преживее нещо, то завинаги оставя трайни следи в сърцето и душата му. Ала в днешния забързан ден трудно се забелязват красивите неща и добрите човешки дела. И все пак нашите сетива не могат да останат затворени и сърцата безразлични, когато се прави нещо в името на доброто сътрудничество, за опознаване на националните култури, за създаване на полезни контакти и приятелски взаимоотношения между балканските народи чрез проекта „Мостове на Балканите.”

От 2009 г. НМФС ”Орфеево изворче” участва в проекта „Мостове на Балканите” по покана на Българското посолство в Република Сърбия в лицето на Илия Лясков, главен секретар по културата.

„Мостове на Балканите” е ежегоден фолклорен фестивал, който се провежда в гр. Приеполе, Западна Сърбия, на 1, 2 и 3 август. Това е един прекрасен форум за изява на балканските народи, които чрез своя фолклор и народни традиции, пазени ревностно, демонстрират и изразяват любовта, нравствената и духовната си същност. Условието е да се участва с вокални и инструментални групи или танцови ансамбли, но само за автентичен фолклор. Решихме да се обърнем към уникалния и автентичен Неделински двуглас, който се изпълнява само в гр.Неделино. Познавач и изпълнител на този двуглас е Ружка Иванова ,директор на ЦДГ № 1, която работи с децата за възраждане на неделинския двуглас. Тя ръководи години наред групи за родопски песни и автентичен двуглас с учителките от детската градина. Поканата за участие във фестивала „Мостове на Балканите” се прие и на 1 август ние тръгнахме за гр. Приеполе. Самият фестивал е в една красива местност „Ябука” на 2 август. Децата и техните учителки се представиха много добре и направиха много силно впечатление, особено децата бяха многократно аплодирани от публиката. Представихме достойно гр. Неделино и България, представихме нашата уникална, самобитна фолклорна култура и се гордеем с това.

Тази година на фестивала в гр. Приеполе ние се представихме и с Младежки фолклорен ансамбъл „Разметаница” от НЧ ”Просвета” гр. Бобов дол с ръководители Димана и Боян Боянови и хореографи Бойко и Александър Седефчови. Този ансамбъл от четири години участва в Националния фолклорен конкурс „Орфеево изворче”, а тази година те станаха носители на „Гранд при”. От името на цялата група споделям преживяванията и радостта ни от това, че всички ние – деца и ръководители, а чрез нас и „Орфеево изворче” и България, бяхме част от реализацията на тази идея, която трябва да продължи своя живот и в бъдеще.

И така, в тихата и дъждовна утрин се събрахме пред читалището в гр. Бобов дол и дъждовното време не успя да помрачи прекрасното ни настроение. Виждахме само светнали детски лица и усмивки, емоционална приповдигнатост и нетърпение за предстоящото ни пътуване. В 6.30 ч. поехме дългия и труден маршрут с автобус до гр. Приеполе, който е на 700 км от Бобов дол. На границата ни посрещна усмихнатото слънце и не съвсем усмихнатите митничари, които направиха проверка на документите за самоличността на всеки един от нас. Само на 5 км от Калотина е гр. Цариброд, където се срещнахме с Драган Иванов, директор на ОУ ”Братство” от с. Звонци, голям родолюбец и радетел на българското сътрудничество, който беше нашия екскурзовод и преводач. В Западна Сърбия се говори на диалект и трудно се разбираме, затова той пое тази роля. С песни и весел смях продължихме пътуването, минахме гр.Пирот, Ниш, Ужина, Чачак, Крушевац, а след това навлязохме в полите на планината и най-после пристигнахме в гр. Приеполе, един чист и красив град на р. Лим. Часът е 17, посрещна ни усмихнат директорът на Дома на културата Любиша Савкович. Настанихме се в хотел „Милешева” в центъра на града, и след малко отдих и репетиция отидохме пред Дома на културата. Утвърдена и хубава е традицията първия ден от 20 часа, преди самия фестивал, фолклорните групи от всички балкански страни да участват в голям концерт. Имаше много музика, песни и хора от фолклорните състави на Република Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, България, Хърватска и Черна гора. Любезните домакини аплодираха топло изявите на всички колективи, но когато излезе фолклорният ансамбъл ”Разметаница” с красивите автентични носии на участниците и с усмивки на лицата им, всички зрители затаиха дъх, слушаха и гледаха като омагьосани и аплодираха „Браво, бугари!”. Емоционалният градус беше вдигнат, атмосферата и настроението на всички беше положително, дълго не спираха възгласите и аплодисментите на публиката. Всички ние се чувствахме горди българи, защото по един много достоен начин представихме уникалната си фолклорна култура.

На 2 август - понеделник - от 11 ч., облечени в народните носии, отидохме в Дома на културата. Там разменихме поздравления за концерта и подаръци с директора Любиша Савкович, на който усмивката не слизаше от лицето. Вълнуващи мигове на радост и удовлетворение, на признателност и уважение.

От 12 ч. на обяд започна дефилето, всяка държава със своето знаме и плакат от кое селище е фолклорният състав. Вървим по улиците, пеем и играем, а гражданите на гр. Приеполе радушно ни приветстваха и аплодираха. След дефилето тръгнахме за красивата местност Ябука, където от 14 ч. започна фестивала. Пътят се виеше сред красивата и широка планина Златен рог и очите ни не можеха да се нагледат на красивата гледка. Иде ти да извикаш: „Боже, каква красота си сътворил!”

Качихме се на 1200 надморска височина и о, чудо! Пред нас се откриха широки зелени поляни с естради и много хора, дошли да се любуват на красотата на природата и звучните фолклорни мелодии и ритми. По програма ние сме осми по ред, имахме време да си отдъхнем, погледаме и послушаме другите състави преди нас. Дойде и нашият ред. На естрадата пеейки влиза мъжката фолклорна група, след нея пак пеейки женската група, ето и танцьорите и така целия състав пее и танцува около 15 минути. Намирах се долу сред публиката, която спря да се движи и говори и отново магията на голямото българско фолклорно изкуство и таланта на децата завладя всички. Отново възгласи, топли и продължителни аплодисменти, очите ми се напълниха със сълзи от радост, удовлетворение и гордост, че най - горе на пилона се вее българското знаме, а представянето на фолклорния ансамбъл предизвика истински фурор. Невероятното преживяване, многото емоции ни заредиха с положителна енергия за дълго време.

Радвахме се, удовлетворени и убедени, че това е пътят, пътят на духовните връзки - чрез неповторимия и автентичен фолклор на всяка нация да градим мостове на уважение, сътрудничество и взаимопомощ между балканските народи.

Вечерта реших не само да благодаря на всички за достойното представяне, но да проведа кратък диалог с децата и ръководителите им. Излязохме пред хотела. Слънцето вече се е прибрало, за да си отдъхне, беше тиха, приятна и топла вечер, предразполагаща за един откровен разговор. Обърнах се към одухотворените и щастливи лица на децата с три въпроса: „Вие, млади приятели, съзнавате ли КАКВО правите, КАК го правите и ЗАЩО го правите?” Стана един много хубав и откровен разговор с извода, че когато човек прави нещо с ЛЮБОВ, то винаги е хубаво и истинско. Голямата любов към фолклора и майсторското пресътворяване на народните ни традиции на мегданското хоро от талантливите Орфейчета на ансамбъла, ни прави

горди и достойни българи. Завършихме нашия диалог и аз се обърнах към тях с думите: „Гордея се с вас, млади приятели, сторвам ви ПОКЛОН за достойното представяне и съм убедена, че докато има такива таланти и ревностни защитници на фолклора ни, България ще я има и ще пребъде във вековете”.

Обикновено гр. Приеполе се свързва с трагедията на българските деца, които се удавиха в река Лим. Затова след представянето на нашите фолклорни групи решихме да посетим параклиса, да запалим свещички и да почетем паметта на загиналите деца. Това направихме съвсем съзнателно за нашите, за живите деца, за да усетят със сърчицата си и да знаят, че на този свят има не само усмивки, радост и „купони”, а и СЪЛЗИ. Това за тях е един урок по ЧОВЕКОЛЮБИЕ.

Фолклорът, тази красота, облечена в багри, мелодии и ритми, ни е необходима и днес, за да бъдем по-добри, сърдечни, отзивчиви, по-извисени. Тази топлина и извисеност се усеща в изпълненията на българските деца от гр. Бобов дол, които носят частица от дарбата на Орфей.

Тя, народната ни песен е невероятна по внушение, ЧИСТА като сълза, КРАСИВА като мома, СВЕТЛА като луната, ТОПЛА като слънцето и бликаща от дълбините на ЧОВЕШКАТА ДУША.

Дочка Къшева, председател на НМФС „Орфеево изворче”