Националистическото говорене реален или въобразен успех? Евгения Иванова



Дата13.09.2016
Размер181.38 Kb.
#9402
Националистическото говорене – реален или въобразен успех?
Евгения Иванова
Предложих това заглавие няколко дни преди цялото ни общество да се потресе от поредната предизборна крилата фраза (след онази с обръчите от фирми) на Ахмед Доган, в която сега пък обясни на жадните за сензации медии и електорат, че всъщност той управлява държавата.

Когато предложих това заглавие, не знаех, че цялата кампания ще премине под знака на „антидоганизацията”1 и почти всички партии (с изключение, може би, само на НДСВ) ще произведат от Доган и ДПС плашило, а немалка част от живеещите чрез максимата „от мене нищо не зависи” граждани ще се завтекат към урните и ще упражнят гражданските си права, за да не бъдат повече управлявани от Доган.

Това твърде затрудни задачата ми. Защото се оказа, че ще трябва да изследвам предизборното говорене не само на традиционно националистически партии като „Атака” и ВМРО или на поредния месия Яне Янев, а на всички.

Ще се опитам – на този труден терен – да отговоря на два въпроса:



  • Какво е основното послание на „анти-ДПС” говоренето – политическо, чрез което се цели отстраняването на една най-обикновена политическа партия от властта, или етническо, насочено към раздвижване на дълбинните травматични нагласи, концентрирани в емблемата „Пет века ни клаха”?

  • Каква е основната мотивация за „анти-ДПС” говоренето – традиционен национализъм у говорещите2, невъзможност да се артикулират други послания или очакване за удовлетворение на съществуваща потребност?

Още преди поредната „доганизация”, немалко партии (не само цитираните ВМРО и РЗС, но също така – ГЕРБ) се опитаха да привлекат привърженици на „Атака” чрез националистическо говорене – без да си дадат съвсем ясна сметка, че успехът на „Атака” се дължи в по-голяма степен на популизма и анти-елитистките нагласи, отколкото на национализма.3 Така или иначе, прави или не, партиите предположиха потребност от национализъм у електората и се втурнаха да я удовлетворяват.

Разбира се, когато се говореше от свое име, предпочитаната риторика беше политическа, на „другите” обаче последователно им се вменяваха етнически омрази. Самият президент Първанов, в обобщението на току що отминалите избори, категоризира „тяхното”, на „другите” говорене не като „анти-ДПС”, а като „анти-турско”… (bTV-новините, 07.07.2009, 19 ч.)

Ще проследя накратко проявленията на „антидоганизацията” в посланията на някои от партийните лидери, излъчени по медиите.

Ще започна с


„Ред, законност и справедливост”

– партията, привидяла себе си като изобретател на термина „доганизация”.

На предизборен дебат по БНТ (Благоевград, 30.06.2009) водещият поставя на Яне Янев именно въпроса, който в случая ме интересува:


  • Г-н Янев, не смятате ли, че анти-ДПС говоренето в последните дни става анти-турско?

  • Искам да ви помоля да не ми говорите глупости – казва борецът срещу корупцията - защото над моя роден край е надвиснала голяма опасност и тази опасност е от цялостна доганизация, която всички я виждат и усещат. Тук Доган води над всички останали с над 3 500 гласа.4 Такава опасност над нашия пирински край никога не е имало. Аз уважавам и ценя българските мюсюлмани, имам страшно много приятели и не случайно точно в Рибново РЗС проби крепостта на Доган. В Рибново ние имаме 37 гласа, което показва, че честните и почтени хора, които искат да се отърват от робството на корупцията, са готови да дадат своя вот за демокрация.

И изплашените от диктата на ДПС „честни и почтени хора” дават „своя вот за демокрация”. „Янето”, както мило го нарича целият български народ, печели почти 10% в Благоевград , което му осигурява нова възможност да бори корупцията – не само от парламентарната трибуна, но и като председател на комисия.

Не толкова успешна е съдбата на верния му съратник Димитър Абаджиев в Бургас.

На прочутия дебат по bTV („Тази сутрин”, 26.06.2009), когато възмутени от „доганизацията” граждани замеряха кандидата на ДПС Йордан Цонев с яйца, Абаджиев произнесе:

„Проблемът на Бургас е част от големия проблем, който ние наричаме „доганизация”. „Доганизация” означава оттеглянето на държавата от проблемите и идването на обръчи от фирми и партии. Ако не се закрият повечето от изборните секции в Турция и ако не се разкрият повече секции в Западна Европа, от РЗС ще организираме блокада на границите. Няма по-важен въпрос за българите от националните устои на България, от държавността. Лозунгът на РЗС – „Не на доганизацията” означава - не на политикономическата мафия, не на това, че Ахмед Доган разпределя всичко.”

Въпреки бодрото обещание за блокиране на границата и нарушаването на гражданските права на хиляди хора, Абаджиев получи 3,2% одобрение и не се класира за парламента. Наистина, задачата му в Бургас граничеше с невъзможното: да победи корифеите на национал-популисткото говорене Божидар Димитров и Волен Сидеров…

В Пловдив пък Бойко Ватев, досегашен депутат от ВМРО и борец срещу мюсюлманските култови места, спечели почти 6%, но не успя да вземе мандат.

„Основна наша теза, на ВМРО и приятелите ни от РЗС и другите подкрепящи ни партии – съобщи той - е девизът "Не на доганизацията". Това си е борба и на Яне Янев, и на ВМРО. За нас специално тя е от десетилетия. Ние сме партията, която никога не е признавала ДПС, защото нашата конституция не позволява сформирането на партии по етнически принцип. Но по-важно е друго - тази организация създава и корупцията. Обръчите от фирми, този начин на разпределение на държавните средства под масата, източването на фондовете - това също е доганизация. И ако казваме "Не на доганизацията", значи казваме "Не на корупцията". („Труд”, 28.06.2009)

Оказва се - дори според бореца срещу радикалния ислям, гарниран с войводите от ВМРО – че „доганизацията” е повече корупция, отколкото турцизация. Т.е. дори РЗС и ВМРО избират политическото, „анти-ДПС” говорене, а не – етническото, „анти-турско” говорене в своите предизборни послания.

Видяхме, също така, че резултатите им не зависят особено много от самото говорене (доколкото то смислово е едно и също), а от конкретната ситуация в конкретната област и от конкретната харизма на конкретния персонаж.5 Наистина, „Янето” произвежда в Благоевград заплаха за пиринския край, която – макар въобразена – е в състояние да мобилизира цели 18 259 души…

Другият традиционен враг на Ахмед Доган, отдавна произвел го в „проклятие”, Иван Костов и доминираната от него


„Синя коалиция”

Пуснаха в публичното пространство лозунга „Който не гласува, гласува за Доган!” (Костов 2009).

Лидерът на СДС Мартин Димитров обясни това подробно в блога си:

„В своето изказване (в с. Кочан, община Сатовча – Е.И.) Ахмед Доган каза ни повече, ни по-малко от това, че се чувства над държавата и над законите. Явно смята, че всичко му е позволено. Прави си обръчи от фирми, по тази причина спират еврофондовете за България, но него това не го притеснява… Сега тръгна да си прави и обръчи от партии, на които да прелива гласове. Възниква големият въпрос - кой може да го спре? Единственото решение е в масовото гласуване. Тогава схемите е схемичките ще се обезсмислят, защото тяхната тежест ще намалее в пъти. ДПС има висок резултат само и единствено защото хората не гласуват, тоест активността е ниска. Специално се обръщам към младите хора, сред които активността е най-ниска. Точно вие можете да решите тази битка, точно от вас зависи, вие сте много силни когато сте заедно и гласувате. Вашето бъдеще е заложено на карта и ще се решава на 5-ти юли. Всеки глас даден за "Синята коалиция" е глас за промяна към добро!” (http://www.martindimitrov.com/?p=524)

Концентрираната патетика на заплахата за „пиринския край” от говоренето на Яне Янев тук по-скоро се е размила в станалото традиционно „заложено на карта бъдеще” и поредните „решаващи” (на живот и смърт) избори. При Мартин Димитров заплахата е по-скоро трафаретна, служебна някак, не особено въздействаща.

Политиците от „Синята коалиция” говорят за „доганизацията” политически, не етнически – със съвсем малко изключения, например:

"Българската прокуратура трябва да докаже, че е българска (к.м. – Е.И.), да се самосезира и да разследва случая.” (в с. Кочан – Е.И.) – казва председателят на парламентарната група на ОДС Йордан Бакалов, очевидно обърквайки политическото и етническото съдържание на понятието „българска”.

(http://www.econ.bg/news/article163579/reakcii_na_politicite_sled_izkazvaneto_na_ahmed_dogan)

„Анти-ДПС” (а не – „анти-турската) риторика, вероятно, има някаква роля в невисокия резултат на „Синята коалиция”, но тя едва ли е решаваща.

По-интересно е да се разсъждава дали и доколко „анти-ДПС” риториката има роля във високия резултат на
ГЕРБ,

Още повече, че – при тази партия – тя се оказа до голяма степен и „анти-турска”.

Макар изказванията на неформалния й лидер за „възродителния” процес и за „човешкия материал” да са напълно достатъчни да откроят етническото и дори расистко говорене, използвано с радост от Доган, ще приведа и други примери от лексиката на Бойко Борисов.

В интервю за „Труд” с иначе звучащото съвсем политически заглавие „Каузата на ГЕРБ е да извади ДПС от властта”6 Борисов прави поразяващото откритие, че „България я няма в Делиормана! Няма я, разберете!” и вещае – поради тази причина – „тежък конфликт в бъдеще”. Коя точно „България я няма” – политическата (в смисъл на държавност) или етническата (в смисъл на етнически българи или българоговорящи) лидерът не обяснява.

По нататък – на въпрос дали ще прави чистки на етнически принцип - отговаря:

"Сега те в момента какво правят? Чистка срещу нас. Идете в Кърджали да видите колко българи има в управата. Турците са 80-90% и мачкат българите в смесените райони.” (Борисов 2008)

Това е. Няма ДПС в управата, има турци, които мачкат не политическите си противници, а българите. Борисовото „нас” не се разбира като ГЕРБ, а като българите. „Те” не са ДПС, БСП или някоя друга политическа формация, а турците…

Ако етническото говорене на вероятния „възродител”7 Борисов е съвсем ясно, то изказванията на кандидата му в Кърджали Вежди Рашидов очертават твърде шизофренно раздвоение.

Бъдещият министър на културата не се измори да повтаря, че бил „от най-чист турски произход” (за разлика от други – като Юнал Лютви, който се чувствал албанец, но и от самия Доган, чийто произход бил съмнителен) и в същото време твърдеше, че „те, турците (к.м.-Е.И.) са добри, трудолюбиви и честни хора”. (вж. напр. „Сеизмограф”, 11.07.2009)

Вероятно „аз-ът” на Рашидов се самоосъзнава етнически - като турчин, но колективната му принадлежност е изразена политически – като ГЕРБ. А турците, от етническата партия ДПС остават „те”…

ГЕРБ – за разлика от патетичното говорене на РЗС и вялото на „Синята коалиция” – съвсем рационално лансира заплахата8 от употребата на етническата карта – разбира се, от другите. Румяна Желева, евродепутат и бъдещ външен министър, например, съобщи възмутено, че Лютви Местан обикаля района на Кърджали и обяснява, че той може да се разглежда като ново Косово.9

(http://www.econ.bg/news/article163579/reakcii_na_politicite_sled_izkazvaneto_na_ahmed_dоgan)

Не бих могла – без детайлно изследване – да кажа до каква степен откровеното етническо говорене на ГЕРБ имаше значение за високия му успех. Твърде опростителско би било да се мисли, че този успех може да бъде мотивиран само от „анти-ДПС” (или „анти-турски”) нагласи. Дори – само от наказателен вот. Съвсем не са малко българските граждани, които привидяха в Бойко Борисов новия спасител и гласуваха позитивно. Наистина (както казах в едно интервю преди 8 години), беше съвсем закономерно след царя да се появи и генерал… Очаквах дори това да се случи още на следващите (2005) избори, когато – в опразнената откъм месии ниша - изненадващо се появи
„Атака”

И монополизира националистическото говорене.

Поведението на „Атака” на тези избори беше напълно предвидимо до случая „Кочан”, когато всички се вписаха в нейната досегашна риторика. (ГЕРБ опитваха да правят това и преди в стилистиката, която описах по-горе, но провокацията на Доган сякаш ги осъди на еднозначност.) Така, „Атака” остана в позицията на недоволно мрънкащ изобретател с откраднат патент.

Волен Сидеров, разбира се, размаха калъчката към „политиците, които сега се правят на много възбудени”, визирайки преди всичко Иван Костов. Не прости и на Мартин Димитров, на когото „тогава (когато „Атака” изобличавала ДПС – Е.И.) му повиваха пелените”. Възмути се и от „някои други политически момченца с меки китки, които сега са актуални, но до днес не забелязваха Доган, а сега се възбуждат преди изборите и откриват топлата вода. Когато аз съм критикувал Доган и „доганизацията” и съм посочвал опасността от нея, всички тези, които сега са в първите редици, бяха коалиционни партньори с Доган.” (http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1059889&catid=88&Itemid=24)

Благодарение, вероятно, пак на случая „Кочан”, „Атака” не само запази резултата си от предишните избори (за което от никакви специални „случаи” нямаше нужда), но и го подобри.

Логично би било – не само като коалиционен партньор, но и като управляваща с мандата на Движението -


БСП

Да не вземе участие в „анти-ДПС” говоренето.

Това обаче не се случи.

Съвсем като колегите си от ГЕРБ, Румен Овчаров идентифицира българите с БСП. Случилото се в Кочан „е директна атака срещу БСП, точно в смесените райони. Но това е и директна атака срещу българите в тези региони.”

Овчаров не само забравя, че е съюзник с ДПС, но и ясно подчертава, че "единствената политическата сила, която може да преустанови този процес („доганизацията” – Е.И.) е БСП. Всички говорители, които яхнаха метлата на „анти ДПС” говоренето, трябва да са наясно, че точно те влизат в сценария на Ахмед Доган. Всичките СДС-та, всичките Бойко-Борисовци, играейки конюнктурно, играейки на дребно, играейки за днешния ден, на практика поставят на карта цялото етническо развитие на огромни територии от България.”

Обаче:


„След две седмици, ако се допусне разделение на българските гласове в Търговище и останалите региони, ще имаме друга ситуация. Нещата са доста по-сериозни отколкото изглеждат. Доган не е от елементарните политици и вече е направил преценката, че коалиция между БСП и ДПС не може да управлява България в продължителен период от време след изборите. Нищо чудно да станем свидетели на преосмисляне на цялостната коалиционна политика, както от страна на БСП, така и от Движението за права и свободи." http://dnes.dir.bg/2009/06/26/news4675478.html

Разбира се, Овчаров е отдавна против коалиционната политика с ДПС. Не е сигурно само дали несъгласието му произлиза от етнически, от политически или от персонални, съображения, продиктувано преди всичко от непоносимостта му към личността, отговаряща за тази коалиционна политика - Румен Петков.10

Дори да приемем позицията на Овчаров и Дончева като „странична” за „генералната линия” на БСП - доколкото той представлява своеобразно крило в ръководството на партията, а тя си е направо дисидентка, не бихме могли да отминем притежаващото съвсем сходни интонации изказване на официалния говорител на Висшия съвет Корнелия Нинова:

"В БСП сме убедени, че е неприемливо и трябва да се спре с това (на Доган в Кочан – Е.И.) говорене, да се употребяват хората заради предизборна кампания, заради трупане на дивиденти на отделни политически партии.

Назад в годините сме показали, че с ДПС сме конкуренти. И сега сме конкуренти!"

http://www.econ.bg/news/article163579/reakcii_na_politicite_sled_izkazvaneto_na_ahmed_dogan

Наистина, в случая „Нинова” също има място за известно съмнение – дали говори от името на Висшия партиен съвет, или от свое име – като водач на листата именно в Благоевград срещу водача за ДПС Ахмед Доган…

Все пак - с всички подозрения за лично, а не партийно говорене – позициите на члена на Изпълнителното бюро на партията и на нейния говорител не могат да бъдат оставени без внимание.

В нощта след изборите пак Овчаров и Нинова се опитаха да обяснят, че за помитането на БСП от властта е виновна коалицията с ДПС:

"Естествено, това е причината – възкликна Овчаров. - Наблюдавахме едно възкръсване на ГЕРБ през последните дни заради истеризирането около ДПС.”

Корнелия Нинова също разясни как истерията на „другите” срещу ДПС е ликвидирала, всъщност, нейната партия:

„Разиграването на националната карта и национализма между РЗС, ДПС, ГЕРБ също повлия. Изказванията на Ахмед Доган се отразиха негативно и доведоха до „анти-ДПС” вълна, която стана и „анти-БСП” вълна.”

В тази тъжна следизборна нощ желаещите да оправдаят загубата с ДПС станаха много повече. Жертвената риторика беше подхваната и от шефа на предизборния щаб Евгений Узунов, и от вице-премиера Ивайло Калфин.11

И пак в тъжната нощ, на пресконференцията, самият премиер Станишев прехвърли вината върху коалиционния си партньор, с когото, впрочем, получиха почти еднакъв резултат:

„Нагласите срещу ДПС издигнаха ГЕРБ на гребена на вълната. Ние понесохме загуба от наказателния вот срещу ДПС.”

След това припомни как на местните избори БСП винаги е била срещу ДПС…

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2258991

Конфронтацията БСП/ДПС на всички досегашни местни12 избори изведнъж стана много важен аргумент в следизборното говорене на лидерите.

Изобщо, след изборите говоренето претърпя почти пълен обрат, както всъщност си е редно, когато власт и опозиция разменят местата си.

ГЕРБ отчетливо умножи декларациите, че ще работи с всички мюсюлмани и ще ги издига на ръководни постове13, като използва професионалния им потенциал, а БСП все по-забележимо и все повече започна да се отдръпва от ДПС и да обвинява Доган за изборния си провал.

В цялата пред- и след-изборна канонада на никого не му хрумна да изрази мнение, че в Кочан Доган предизборно е излъгал електората си. На никого не му хрумна да каже, че това не е вярно, че не е възможно, че липсват механизми за еднолично управление на държавата или за „разпределяне на порциите”.

За всички поредната изцепка на ДПС-лидера се оказа удобна. За някои среди в БСП – включително. Едни, вероятно, са смятали, че случаят „Кочан” ще повиши влиянието им в смесените райони, където БСП и ДПС наистина са конкуренти. Други, вероятно, са прозирали резултата и са се надявали на смяна в ръководството и в политиката на партията.

Така или иначе, БСП не направи изключение от всеобщото „анти-ДПС” говорене.

Резултатът е ясен: Доган и ДПС са сатанизирани до степен да носят негативи на всичко, до което се докоснат.

В седмицата след изборите всички журналисти питаха всички политици, с които разговаряха, дали ще „заиграят с етническата карта”. Журналистите (преобладаващото мнозинство) силно се възбуждат от възможността за „изиграване на етническата карта”. Допускам, че леенето на кръв е върховният репортаж, за който повечето от тях се готвят още от студентската скамейка. Политиците обаче все по-вяло и по-скучно им обясняваха, че няма да играят с нищо етническо. Бъдещият министър-председател, загърбил етническите „ние” и „те”, внезапно превърнал се в радетел за гражданска, политическа нация, отговорно зави:

„Не ме интересува етническата карта. Всички са български граждани. Ако някой играе с етническата карта, за това си има специални служби.” (Нова телевизия, „На 4 очи”, 12.07.2009)

Дори Волен Сидеров, подреждайки приоритетите си, постави на първо място борбата срещу ЧЕЗ, която – вместо да храни чешките пенсионери – трябвало да храни българските. След това нареди борбата за отмяната на заменките и чак на трето и четвърто място се появиха борбата срещу новините на турски език по телевизията и борбата за признаване на турския геноцид над българите.14 (БТВ, „Тази сутрин”, 08.07.200)
Разграничението между ДПС и турци (или въобще мюсюлмани) стана основен акцент в политическото говорене. Появи се дори още по-детайлно диференциране - между ДПС като цяло и неговата върхушка. Така се получи тристепенна скала на сатанизиране: ДПС – върхушка – Доган. (Георги Кадиев пред БТВ – „Тази сутрин”, 08.07.2009)

Турците и мюсюлманите въобще не влизаха в скалата. За турците неизменно и с бащински тон се говореше като за „добри, трудолюбиви и честни”…

Прекалената елейност на това говорене и мисленето на турците отново като някаква съвкупност, различна от „нас”, ми пречи да се зарадвам на иначе верния тон, който отпраща престъпниците да отговарят не пред отрядите на Боян Расате, а пред съда.

Прекалената елейност ми пречи да повярвам, че следизборното ясно открояващо се диференциране на сатанизацията е било валидно и преди изборите.

И все повече ми се струва, че целта на „анти-ДПС” говоренето е била то да се привиди като „анти-турско”. Защото поредната корумпирана партийна върхушка не би била никаква сензация. Виж, ако тази върхушка е „чужда”, още повече – следваща интересите на чужда държава, игличките на възбудата, мечтана от студентската журналистическа скамейка, започват да боцкат цялото общество.

Именно това беше същността на скандала „Рибново”. Всички недоволни от кмета Башев (също сатанизиран и така – запратен отново под крилото на ДПС) изтъкваха битови причини за недоволството си. Попитах един от тях защо го обвиняват в радикален ислям, а не в корупция.

„Ако бяхме го обвинили в корупция, никой нямаше да ни обърне внимание” – отговори човекът…

Значи ли това, че националистическото говорене е успешно? Има ли, наистина, силни националистически нагласи в българското общество, невидими допреди 2005 и появили се, внезапно някак, именно тогава – немного преди така мечтаното „влизане в Европа”? Усещат ли се българите жертви и мъченици, чийто единствен последен изход е да си отмъстят на някой реален или въобразен враг?

Високата избирателна активност на 5 юли, мисля, не беше поведение на мъченици. Не беше и поведение на изплашени хора. Беше единственото възможно рационално поведение.

Жертвите, мъчениците, изплашените хора реагират ирационално - палят джамии, например. Или блокират границите. Или бият циганчета.

Същинското националистическо говорене в България ще има успех, когато една или друга общност се почувства заплашена – реално или въобразено, няма значение. Именно заради това (за щастие, предимно предизборно) се размахват заплахи от всички страни – от демографски бум до нов „възродителен” процес. Заплахата консолидира. Мъченическото самосъзнание търси възмездие. Уплашените хора, мъчениците са онези, които ще „разиграят етническата карта”.

Останалото е ерзац.

Цитирани източници
Абаджиев, Д., Проблемът на Бургас е част от големия проблем, който ние наричаме „доганизация”, интервю, „Труд”, 26.06.2009

Беров, И., Доганизация, „Седем”, 27.07.05 - 02.08.05

БНТ, „Денят започва”, 30.06.2009

Борисов, Б., Каузата на ГЕРБ е да извади ДПС от властта, „Труд”, 18.08.2008

БTВ-новините, 07.07.2009, 19 ч.

БТВ, „Сеизмограф”, 11.07.2009

БTВ, „Тази сутрин”, 26.06.2009

БТВ, „Тази сутрин”, 08.07.2009

БТВ, „Тази сутрин”, 13.07.2009

Ватев, Б., Не на доганизацията!, интервю, „Труд”, 28.06.2009

Иванова, Е., Мнозинство от невинни прецакани българи, В: Страх и жажда за възмездие. Обобщени резултати от теренното изследване “Избирателя на “Атака”: опит за портрет”, Студии на департамент “Политически науки”, Нов български университет

Костов, И., Публична лекция в НБУ, 12.05.2009

Нова телевизия, „Здравей, България”, 24.07.2009

Нова телевизия, „На 4 очи”, 12.07.2009

Петков, К., Доганизация в действие: Непокорните – вън от страната!, „Атака”, 26.05.2009
http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1059889&catid=88&Itemid=24

http://dnes.dir.bg/2009/06/26/news4675478.html

http://www.econ.bg/news/article163579/reakcii_na_politicite_sled_izkazvaneto_na_ahmed_dogan

http://www.martindimitrov.com/?p=524

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2258991


1 Самото понятие „доганизация” не е от днес и не е изобретение на Яне Янев. Пръв, мисля, го формулира Иво Беров след предишните парламентарни избори:

„Мнозинството депутати вече  представляват не народа си,  а приятелско-роднински тайфи – казва Беров. - Така нашата демокрация се натамани към присъщите за българската култура корпоративно-японски, мюсюлмано- арабски, великодържавно-руски, родово-балкански, шуро- баджанашки, секретаро-бодигардски и българо-турски съставки, които бива да бъдат наречени доганизация или доганизъм, за да се съкратят дългите описания и за онагледяване на явлението. (Беров 2005)



За огромно мое изумление се оказа, също така, че проф. Кръстьо Петков отдавна упражнява перото си върху „доганизацията” и то – в серия статии във в. „Атака”. (Петков 2009)

2 Най-сатанизираният националист на Балканите – Слободан Милошевич, всъщност, съвсем няма националистически нагласи. Първоначалният му образ, твърде харесван, впрочем, на Запад, е на образован банкер с перфектен английски, склонен към икономически либерализъм. Едва в края на 80-те, когато разбира, че лозунгът „революция срещу бюрократите” няма да му донесе търсеното стабилизиране на властта, той посяга към национализма – сигурна марка за постигане на харизма, поне в Сърбия.

3 За повече подробности около мотивацията на електората на „Атака” вж. Иванова 2007.

4 Резултатите съвсем не потвърдиха тази прогноза. Разликата между ДПС и ГЕРБ е 36 889 гласа в полза на ГЕРБ. („24 часа”, 07.07.2009) На евроизборите ГЕРБ също победи с разлика между него и ДПС 6 460 гласа. („Труд”, 09.06.2009) Откъде Янев изважда цифрата 3 500 за ДПС, остава твърде съмнително.

5 Много бих искала да направя изследване на гласоподавателите, които привиждат Яне Янев като харизматична фигура.

6 Друг е въпросът защо човекът, имащ претенциите да „оправи” държавата, си поставя толкова незначителна кауза – да извади този или онзи от властта. При това – твърдейки, че „само това има значение за моето стоене в политиката”… Още по-друг става въпросът обаче, ако Б.Б. мисли ДПС не като „този или онзи”, а като етническия противник, дето „пет века ни кла”. Той това и заявява в същото интервю – смята ДПС за противник, защото е етническа партия. (Борисов 2008)

7 Когато, през 2001 Б.Б. беше предложен за Главен секретар на МВР, от ДПС му зададоха въпроса дали е участвал във „възродителния” процес. Той отговори, че бил обикновен пожарникар и се грижел да опази реколтата. Никой не го попита каква точно реколта е спасявал посред зима и не му припомни ролята на пожарната в „отрезвяването” на жертвите – през декември и януари – с ледени струи вода.

8 Заплахи за електората си артикулира, разбира се, и ДПС: за нов „възродителен” процес, например. Твърди се дори, че ДПС нарочно и само предизборно пускало в смесените региони предавания на СКАТ – за да се изплашат мюсюлманите и да не гласуват за алтернативни формации. Твърдението е на лидера на едно от тези алтернативни движения Ергин Емин. („Здравей, България”, 24.07.2009)

9 Ако тази „информация” не е изобретение на самата Желева, ако умният политик Местан действително е сравнявал Кърджали с Косово, предположението ми, че ДПС сипе нарочни провокации, за да консолидира електората на ГЕРБ и така да го остави да поеме цялата отговорност за управление в криза, ще получи допълнителни основания.

10 Доказателство за по-голямата вероятност на последното предположение дава и позицията на Татяна Дончева:

„… какво пречеше преди 4 години да бъдем без Доган във властта? Истината е, че ние се бяхме вързали с Ахмед Доган много преди това. Аз съм се борила дълго и упорито и на местно ниво, че коалицията ни с ДПС е лоша, че не бива да се връзваме предварително. Само че тогавашният отговорник за коалиционната политика (к.м.-Е.И.) твърдеше, че можело да не ни стигнат 5 гласа за абсолютно мнозинство.”



http://www.econ.bg/news/article163579/reakcii_na_politicite_sled_izkazvaneto_na_ahmed_dogan

11 "Той (Доган – Е.И.) активизира много възмутени български избиратели” - заяви Калфин, според когото тези изявления били недопустими. На въпрос защо самият той не е изразил възмущението си по-рано, първият български дипломат отговори, че не е бил питан. http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2258991

12 И не само местни. Достатъчно е да припомним целия дебат около кандидатурата на Стефан Данаилов, който през 2005 не успя да се класира като депутат от Кърджали.

13 Наистина, за първи път имаме министър турчин, който не е от ДПС. (По този повод мнозина се възмущават, че на българската култура е назначен министър турчин.) От друга страна, е твърде симптоматична замяната на министъра по европейските въпроси с министър за българите в чужбина…

14 После обаче, когато всички го отхвърлиха като коалиционен партньор, той се вбеси и при откриването на Народното събрание на 14 юли подреди законопроектите, които ще внесе, в следния ред:

  1. Закон за признаване на турския геноцид над българите. Обявяването на 17 май (Баташкото клане) за мемориален ден и построяване на паметник на мъчениците в центъра на София.

  2. Закон за връщане имотите на малоазийските българи.

  3. Закон за признаване на геноцида над арменците.

  4. Създаване на комисия за разследване на фалшификациите на изборите в Турция и в смесените райони.

  5. Закон за връщане имотите на Българската православна църква.

  6. Изменение на Закона за радиото и телевизията с цел да се премахнат новините на турски език.

  7. Закон за наказателна отговорност при оскверняване на герба, знамето и други национални символи.

  8. Закон за премахване на двойното гражданство.

  9. Закон за премахване на заменките. (БНТ, 14.07.2009)




Каталог: 573
573 -> Tez tour екскурзионна програма
573 -> Д-р Снежина Михаилова
573 -> І. Книги (монографии, сборници, изследвания, очерци, учебни помагала, справочни издания и др.)
573 -> Биография на доц д-р Александър Ковачев Роден съм на 31. 08. 1968 г в гр. Велико Търново
573 -> Решение по овос или решение за преценяване необходимостта от извършване на овос №1/14. 02. 2017г
573 -> На комисията за контрол върху цялостното изпълнение по концесионните договори за добив от находища на подземни богатства, находящи се на територията на Южна България, назначена със заповед № рд 02-14-876/03. 11. 2006 г
573 -> -
573 -> Нова година 2018 в будапеща


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница