Национална асоциация на сляпо-глухите в българия



Дата23.08.2017
Размер79.81 Kb.
#28603
НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА СЛЯПО-ГЛУХИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Адрес: гр. Пловдив, ул. Весела 30, Дан.№ 1165809013; Булстат: 115173977

4000, ПЛОВДИВ, ПОЩ. КУТИЯ №29, тел/факс: 032/ 653 602; тел. 032/ 625 287

0889/ 06 21 10; 0889/ 06 21 65; 0899/ 05 93 08; e-mail: nadbbg@mbox.contact.bg;

http://www.nasgb.hit.bg; http://zvuk-i-svetlina.my32.net; Skype: nasgborg; ICQ#: 496-229-349

Изх. № 24 / 05.03.2008 г.

ДО МИНИСТЪРА

НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСИХУ КЪМ МС

Г-ЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА


УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР,

По решение на УС на НАСГБ, приложено Ви изпращаме писмата– молби на членовете на НАСГБ Аврам Аврамов от гр. Велико Търново и Петко Абаджиев от гр. Харманли (обл. Хасковска), които поставят своя остър проблем от необходимостта за намаляване срока за ползване и получаване на нов слухов апарат от 6 /шест/, на 4 /четири/ години, специално за сляпо-глухите с пълна слепота и много тежки слухови увреждания. Те ни изпратиха писмата си на брайлов шрифт и ние ги преписахме на плоско-печатен шрифт, за да Ви ги представим. Писмото на Аврам Аврамов бе публикувано в списание „Звук и светлина”, печатен орган на Националната асоциация на сляпо-глухите в България, брой 7/2007 год./ (прилагаме копие от публикацията).
От писмата им е видно, че и двамата (Аврам и Петко) освен пълна слепота – първа група с чужда помощ, загубата на слуха им е над 90 децибела: 106 децибела за Петко Абаджиев и 95 децибела на Аврам Аврамов, на границата на пълната глухота. Това затруднява изключително много комуникацията им с други хора и те ползват мощен слухов апарат непрекъснато. Те имат и допълнителни увреждания на ръцете вследствие на взрив.
Госпожо Министър, най-учтиво Ви молим, да внесете предложение за това в НСИХУ, и след одобрение от НСИХУ, и в Министерския съвет, за изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за Интеграция на Хората с Увреждания, за да се отговори в този случай, конкретно на обективните потребности на хора с дълбока загуба на слух, комбинирано с пълна слепота, за които слуховия апарат се явява остро необходимо корекционно и компенсиращо средство за облекчаване на общуването им. Предлагаме следното изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за Интеграция на Хората с Увреждания:
„Срокът за ползване и получаване на нов слухов апарат да се намали от 6 /шест/, на 4 /четири/ години, специално за сляпо-глухите с много тежки зрителни увреждания (І група (над 90% загуба на работоспособност) с чужда помощ по отношение на зрението) и много тежки слухови увреждания (над 90 децибела загуба на слуха на по-добре чуващото ухо), като по преценка на ЛКК, им се отпуска какъвто апарат им е необходим: програмируем дигитален слухов апарат или джобен слухов апарат, за едностранно или двустранно слухопротезиране, като при едностранно слухопротезиране лимитът е до 600 лв., а при двустранно слухопротезиране до 1200 лв., без значение дали сляпо-глухите са в трудоспособна възраст или дали са осигурени.”

Трябва да се има предвид, че сред членовете на НАСГБ, сляпо-глухите лица, отговарящи на горецитираните критерии, са около 50-60 члена, така че държавата няма да изразходва много средства, тъй като те са малобройна група от хора с дълбоки и комбинирани зрителни и слухови увреждания.


Приложения: писма от Аврам Аврамов и Петко Абаджиев, копия на експертни решения от ТЕЛК и аудиограмите им.
гр. Пловдив С УВАЖЕНИЕ,

05.03.2008 г. ДИМИТЪР ПАРАПАНОВ -

ПРЕДСЕДАТЕЛ на НАСГБ: __________


Публикация от Аврам Аврамов, сляпо-глух, член на НАСГБ в гр. Велико Търново, в списание „Звук и светлина”, орган на НАСГБ, бр. 7, м. декември 2007 г.

ЗАЩО НИ ОБРИЧАТ И НА ТИШИНА В МРАКА?!

Наближават коледните и новогодишните празници. В тези дни хората трябва да се радват, бъдат с ведро настроение, да се отърсват от ежедневните грижи и да загърбват проблемите, да си пожелават един другиму хубави неща. За съжаление нашите управници винаги ще намерят с какво да ни изненадат неприятно, да убият всяка радост и надежда за положителни промени. Особено за нас, инвалидите, които в най-голяма степен сме зависими от тяхното отношение.

Наскоро разбрах, че срокът за ползване на едно слухово апаратче вече е стигнал до шест години! Искам по този повод, чрез списание „Звук и светлина”, да изразя несъгласието и тревогата си от тази недомислица. Според мен това е още едно доказателство, че държавата се ръководи в отношението си към хората с увреждания единствено от икономическите си интереси, като т. нар. „грижи” за тях са просто една мимикрия за хвърляне прах в очите.

С увреден слух от 95 децибела на едното ухо и 98 децибела на другото, от 1983 г. ползвам слухов апарат. Тогава срокът му на употреба беше три години. След това последователно стана четири, по-късно – пет, а сега вече и шест години. И никой като че ли не иска да се вгледа в нашата съдба, да осмисли, че без своето изкуствено „ухо” един тотално, или с тежки увреждания сляпо-глух човек е като жив погребан. А апаратчетата, като всяка техника, се износват и престават да играят по най-добрия начин отредената им роля. Нашата тежка инвалидност не може да се сравнява с тази на хората, имащи само слухови проблеми. Нека г-жа Масларова и хората около нея да погледнат реално на нуждите на хората с двойни сензорни увреждания. Моето предложение е за нас, сляпо-глухите, срокът за ползване на предоставените ни слухови апарати да се намали на четири години, за да се спасим от гробната тишина, която съпътства жестокия мрак, в който живеем.

Аврам АВРАМОВ –

член на РО на НАСГБ – Велико Търново


Предложения на Петко Абаджиев, сляпо-глух, член на НАСГБ, гр. Харманли

до Управителния съвет на НАСГБ
В конституцията има текст, който гласи:

Всички граждани на република България са равноправни независимо от възраст, пол, раса, образование, цвят на кожата, етнос, религия и т.н.

Всичко това звучи много добре, гали слуха, но аз съм недоволен, недоволен съм защото нямам слух. Равнопоставеност, интеграция, но аз пак съм недоволен – равноправие, с кого, интеграция, но как?

Сляп съм, глух съм, сакат съм. Ползвам слухов апарат без който съм в пълна тишина.Досега ги получавахме на 5 години, а сега по новите закони ще ги получаваме на 6, досега не съм доплащал, но този път доплатих 60 лв. Нито веднъж не съм изкарал цели 5 години без ремонт на слуховия апарат. Винаги се налагаше да комбинирам със стари части: къде с друг слухов апарат, къде кабелче от друг, къде слушалка от друг. Когато посегна да го взема той пада на земята и тук е трагедията като го търся с крак оказва се, че съм го настъпал, а когато внимателно започвам да го търся, приплъзвайки крака, но понеже не виждам се оказва, че го подритвам или подбутвам, а това не е добре за слуховия апарат. На всичко отгоре в резултат на променената технология кабела от трижилен стана двужилен и за съжаление не мога да ползвам старите апаратчета за части. Да обясня откъде идва моето недоволство? От една страна социално сме подпомогнати, от друга сме ограбени.Шумно ни се дава с едната ръка и тихомълком ни се отнема с другата. Ако приравним слуховия апарат с мобилния телефон всеки ще разбере, че нито един мобилен не се ползва 6 години, но изглежда в министерството на труда и социалната политика това не им е ясно или така им е изгодно.

Втори случай:

При катастрофа арменеца Агоп остава без крака. Седи си в инвалидната количка на прозореца и когато минавам покрай него ми вика: „ – Хайде Петка, да се смениме. Аз ще ти дам око, а ти ще ми дадеш единия си крак. Така и двамата ще куцукаме с по един крак, но и ще виждаме с по едно око.”



  • Добре, но на теб какво ти пречи да слезеш с инвалидната количка на платното и да се разхождаш? – питам го аз.

-Ех, де да можеше, брат. Количката ми е в окаяно състояние. Има още три години да чакам за нова. . Не мога да премина дори през прага, защото количката ми се разпада камо ли да сляза от тротоара на платното. На ръце ме изнасят и вкарват близките ми. Някаква буца заседна в гърлото ми и реших, че е безсмислено да спорим кой е по-голям нещастник от нас, като се вижда, че и двамата сме такива, но по-различен начин.
Трети Случай:

Съвсем наскоро в Пловдивско средно училище уволниха директорката му само заради това, че е в инвалидна количка. Вдигна се голям медиен шум и някаква пъргава репортерка отиде при нея за да предава директно по радиото. На въпроса „ –Имате хубава количка, удобна ли е?” Тук нервите на жената не издържаха и сама на свой ред зададе въпроси, на които пак сама отговори.

„- Знаете ли колко ми отпусна държавата за тази количка? Отговор: -860 лв

- А знаете ли колко струва една електрифицирана инвалидна количка? Отговор: - 6 300, но не лева, а евро – пак сама си отговори. – Събраха ми ги колегите с помощта на някои спонсори.”

Ето в тези три случая може да се види как и колко помага държавата. Оставам с убеждение, че тежките случаи като изброените ги няма в схемата или са преравнени към други по-леки категории, които определено ни ощетява. Очевидно тази категория сме малко на брой и просто са ни забравили в схемата. Това ме кара да бъда недоволен от понятието равнопоставеност. Равнопоставеност, но с кого със здравите ли? Интеграция, но как? За каква интеграция може да става въпрос при един сляпо-глух или един инвалид, който не може да излезе от стаята си заради инвалидната количка. Иначе сме в Европа, но само някои за съжаление, останалите сме на Балканите. Но защо най-тежките групи трябваше да ни изпратят в джунглите на Африка и Амазонка. Там няма конституционни права, а оцелява най-здравия, най-издръжливия, най-силния. Питам се на чия съвест най-тежката категория сме забравени и захвърлени на оцеляване. Вместо държавата и правителството да ни обърнат най-после внимание и поемат задължение към тази категория хора.

Имаме представители в националния съвет за хора с увреждания, но изглежда връзката някъде се къса между агенцията за увреждания и министъра на труда и социалната политика. Може да сме малко, може да сме само няколко хиляди, но нашия глас трябва да бъде чут. Ето това очакваме: Аврам от Търново, Христо от София, Наско от Ямбол, Ваня от Пловдив, Петко от Харманли

Дано гласът ни бъде чут и не остане за пореден път глас в пустиня.
С уважение: Петко Абаджиев – Харманли

Писмо от Петко Янков Абаджиев, сляпо-глух, член на НАСГБ, гр. Харманли

24.12.2007 г.

До Управителния съвет на НАСГБ – гр. Пловдив
Дами и господа,
От повдигнатата дискусия в списанията „Звук и светлина” и „Зари” стигнах до извода, че се касае за грешна тема на категориите инвалидност, както и за грешна формула при разпределението им. Какво може да се направи? Трябва да бъде защитено от нашия представител в Народното събрание за хората с увреждания. Очевидно до сега признатите четири години не са прецизни, особено за най-тежката категория. Нека в НАСГБ да се върши нещо ново. То ще бъде полезно най-напред за самите нас. Никой няма да оспори първата група, а именно тази на тотално слепите и глухите. Същността на предложението ми е в следното:

Да се въведе една междинна, или с други думи условна, подгрупа. Тази подгрупа също не е еднородна. В нея има заложени недоволство и дори конфликт на интереси. Има тотално слепи с нищожно малък слух в рамките на девет и по-малко проценти. На практика без мощен слухов апарат те са си тотално сляпо-глухи. Поради това те са неконтактни. Другата група е с нулев слух и нищожно малко зрение. На практика те също са тотално глухи и слепи. Към тези две подгрупи има още една – тази на хората с допълнителни увреждания. За мен, за бай Аврам, за Наско Мишинев от Ямбол. Последната, третата група, е тази, в която се вместват всички останали.



Дами и господа, този мой проект за конкретизиране и прецизиране може да бъде предложен за разглеждане и защита през по-горни инстанции. Той може да бъде защитен, или не. Но първо той се нуждае от вашето решение. Така представената от мен докладна записка дава възможност на Националния център за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър” да влезе във връзка със Софийския и Пловдивския университети, за изработване на методика за рехабилитация. Тази записка ще даде възможност да се промени, а преди това, да се проучи как е решен въпроса в Европа. Ще даде възможност при подготовката на бюджета за 2009 година. Имате достатъчно време.

С пожелание за плодотворна работа: Петко Абаджиев, гр. Харманли

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница