Национална конференция на българската адвокатура „за самоуправлението и развитието на адвокатурата”

Стенографски протокол

8 юни 2013 г. – х-л „Ростов”, Конферентна зала

Плевен

(9,30 часа)

Уважаема госпожо Председател на Висшия адвокатски съвет,

Уважаема госпожо Председател на Националното бюро за правна помощ,

Уважаеми господин Председател на Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата в България,

Уважаеми господин Председател на Висшия контролен съвет на адвокатурата в България,

Уважаеми господин Председател на Адвокатска колегия – Плевен,

Уважаеми госпожи и господа председатели на адвокатски колегии, членове на висшите органи на адвокатурата и секретари на адвокатски съвети,

Уважаеми представители на медиите,

Уважаеми колеги,

По поръка на председателя на Висшия адвокатски съвет откривам Националната конференция на българската адвокатура на тема „За самоуправлението и развитието на адвокатурата”, която се провежда в този прекрасен град Плевен.

В този час сред нас са проф. д-р Димитър Стойков, доктор на медицинските науки, кмет на община Плевен. (Ръкопляскания.)

Госпожа Ралица Негенцова, председател на новия Висш адвокатски съвет, встъпил в задълженията си на 10 май 2013 г., както и основните и резервните членове на съвета. (Ръкопляскания.)

Госпожа Елена Чернева-Маркова, председател на НБПП. (Ръкопляскания.)

Господин Емануил Георгиев, председател на новия Висш дисциплинарен съд на адвокатурата в България, встъпил в задълженията си на 10 май 2013 г., както и членовете на съда. (Ръкопляскания.)

Господин Петър Петров, председател на новия Висш контролен съвет на адвокатурата в България, встъпил в задълженията си на 10 май 2013 г., както и членовете на съвета. (Ръкопляскания.)

Господин Емил Абрашев, председател на Адвокатската колегия - Плевен, наш домакин, и членове на съвета. (Ръкопляскания.)

Председателите на адвокатските колегии в страната и секретарите на адвокатските съвети, както и някои други членове на адвокатските съвети.

Това мащабно мероприятие е първата среща на новите висши органи на адвокатурата с председателите и секретарите на адвокатските колегии от страната, които също встъпиха в длъжност в началото на 2013 г.

Имам удоволствието да дам думата за приветствие към участниците в конференцията на кмета на община Плевен проф. д-р Димитър Стойков. Заповядайте, г-н кмете.

ДИМИТЪР СТОЙКОВ: Уважаема госпожо Негенцова,

Уважаеми гости,

Уважаеми господин Абрашев,

Скъпи плевенчани,

Позволете ми да ви приветствам от името на ръководството на Община Плевен с провеждането на този престижен национален форум в нашия град. За нас е чест, че избрахте Плевен, което е едно признание не само за Плевен и мястото му в структурата и като водещ град в Северозападна България, но така също това е и признание за нивото на нашата адвокатура в Плевен. Аз съм сигурен, че този форум с това значително представителство – над 90 участници, доколкото разбрах от г-жа Негенцова, ще постигне своите задачи и доколкото разбирам от вас, предстои много тежка и трудна задача – да предложите законови промени в Закона за адвокатурата.

Искам да ви пожелая приятна работа. Искам да кажа, че вашата работа е от особено значение за издигане престижа на съдебната власт, на нейното място и роля в обществото като независим съдник за правовия ред в нашата страна.

Искам да ви пожелая успешна работа и дано ви остане малко време и за социална програма, защото Плевен е град, в който всяка педя земя е напоена с кръв, всяка педя земя е история. Така че надявам се да имате време поне частично да се запознаете и с нашия град и определено това да остави едно добро впечатление, защото и в бъдеще ние ще очакваме да ни гостувате.

Успех на настоящия форум и на всички вас!

Благодаря ви (Ръкопляскания.)

ВАЛЕНТИН БЕНАТОВ: Уважаеми колеги, за приветствие към кмета на община Плевен давам думата на председателя на Висшия адвокатски съвет г-жа Ралица Негенцова.

РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми господин Стойков,

Уважаеми колеги,

Позволете ми от мое име и от ваше име да благодаря на кмета на община Плевен за гостоприемството, за това, че с такова желание и жар бяхме посрещнати на тази важна за всички територия на Република България, тук, където се е решила Руско-Турската война, където навсякъде всички са се борили именно за законност, тук, където ние решаваме действително да работим за съдбините на българската адвокатура.

Позволете ми да предам на г-н Стойков почетния плакет на Висшия адвокатски съвет и да пожелая това да е нашата първа, но не и последна среща. (Ръкопляскания.)

ДИМИТЪР СТОЙКОВ: Уважаема г-жо Негенцова, това е висока чест за мен и ръководството на община Плевен, което ръководя в момента. Този плакет ще бъде на лично място в общината.

Аз ви желая още веднъж успешен форум и приятно изкарване в нашия град. (Ръкопляскания.)

ВАЛЕНТИН БЕНАТОВ: Уважаеми колеги, преди да започне деловата част на конференцията, да благодарим на кмета на Плевен за вниманието, което ни оказа (ръкопляскания), и за гостоприемството. Оттук насетне конференцията ще се води от председателя на Висшия адвокатски съвет г-жа Ралица Негенцова.

ПРЕДС. РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Уважаеми колеги, още веднъж ви приветствам с началото на нашата национална конференция.

Дневният ред е раздаден, знаете темата – „Самоуправлението и развитието на адвокатурата в България”.

Адвокатската професия е част от обективно протичащите процеси на промяна в българското общество и ние не можем да пренебрегнем в никакво отношение този факт. Именно тази нова социално-икономическа ситуация налага да се преосмислят и досегашните модели и механизми на защита правата на адвокатите и за отстояване независимостта на българската адвокатура. Логично следствие от всички процеси, които са в обществото, и в частност в адвокатурата, е дебатът за изменение на Закона за адвокатурата. Именно тези последни 2 години на избори както в колегии, така и във Висшия адвокатски съвет, показаха, че Законът за адвокатурата не е съвършен, че се налагат промени. Аз самата считам, че в Закона за адвокатурата следва да бъдат извършени промени, който макар и модерен за времето си, когато беше приет, през 2004 г., със съответната европейска експертиза, вече близо 10 години след това показа, че има моменти, които трябва да бъдат променени.

Нека припомня на тези от вас, които не са участвали в създаването на тогавашния Закон за адвокатурата, че действащият по времето, когато е приет Законът за адвокатурата Висш адвокатски съвет, направи много заедно с всички адвокатски колегии за изготвянето на Закона за адвокатурата, така че той да бъде модерен, да отговаря на бъдещото влизане на България в Европейския съюз.

Но нека припомня и нещо друго – когато този Закон за адвокатурата беше внесен в Народното събрание за обсъждане, се появи още един вариант на Закон за адвокатурата, в който тогавашните управляващи имаха желание да превърнат адвокатурата в акционерно дружество. Ето защо при сблъсъка на тези два законопроекта за нов Закон за адвокатурата се роди именно и сега действащият закон. Макар и съвременен за онова време, понастоящем той вече доказа, че се налага да бъде променен, а също така бяха направени и някои изменения.

Аз благодаря на адвокатските колегии, които започнаха тази инициатива, и се надявам на днешната наша национална конференция да можем да обсъдим всички въпроси, да можем да обсъдим концепциите какво следва да бъде изменено в Закона за адвокатурата, ако има някакви виждания, както в началото се прокрадваха за нов Закон за адвокатурата, но мисля, че изчитайки всички материали, които са пред вас от проведените дискусии на адвокатските колегии в страната, поне за мен не съществува някакво съмнение, че се отнася до промени в сега съществуващия Закон за адвокатурата и първоначалната идея, която беше лансирана на отчетното събрание през м. Февруари, тази година, вече е поизоставена и говорим само за промени в Закона за адвокатурата.

Също така аз ще помоля всички присъстващи да обмислят какви да бъдат насоките за промени в този закон, да се помисли как можем ние да съдействаме този законопроект, който след едно обсъждане във всички адвокатски колегии, да бъде внесен в Народното събрание, но да бъде внесен и да претърпи минимални промени (знаем всички каква е законодателната техника), за да не се случат нещата, които се случиха в Народното събрание през 2004 г.

Така че, колеги, само исках да припомня някои неща за създаването на сега действащия Закон за адвокатурата, за да можем да извлечем поуките и да бъде много по-успешно внасянето на промените в сега действащия Закон за адвокатурата.

Знаете какъв е дневният ред, ще помоля колегите, които ще изнасят експозета, да бъдат изключително кратки, за да можем още преди почивката да започнем дискусията по същността за промените на Закона за адвокатурата.

Давам думата на колегата Юрий Бошнаков, заместник-председател на Висшия адвокатски съвет, по отношение на първата тема – „Дейността на адвокатските съвети за защита правата на адвокатите”.

ЮРИЙ БОШНАКОВ: Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, в материалите, които са раздадени на всеки от нас, са приложени експозетата на колегите, които ще ги изнесат. Оказа се, че това, което съм подготвил, с оглед обема му, излиза най-пространно от всички останали, поради което ще направя едно кратко експозе на т.нар. експозе.

Считам, че всичко, което следва да се обсъжда днес, а не се съмнявам, че то е и ваше виждане, трябва да се пречупи през призмата на убеждението ми, че са необходими изключително сериозни и максимално бързи изменения в съществуващия Закон за адвокатурата.

Както съм посочил, темата за дейността на адвокатските съвети е изключително важна и съществена. Тя не може да бъде засегната нито в рамките на настоящото експозе, нито в рамките дори на една национална конференция. Въпреки всичко обаче, считам, че следва да споделя с вас някои мои виждания във връзка с дейностите, които осъществяват съветите, както и с необходимостта от засилването на една или друга от тях, и със съответстващите изменения, които биха направили всяка една от дейностите максимално полезна и биха я изпълнили със съдържание.

Посочил съм в експозето си накратко дейностите, които са от съществено значение за нормалното упражняване на правата на адвокатите при ежедневните им функции.

Ще започна от квалификацията, която адвокатските съвети по необходимост, а и с ясното съзнание, че това е една от най-важните дейности, осъществяват ежедневно.

Със задоволство се наблюдава, че през последните години почти всички адвокатски съвети узряха за идеята, че не направим ли необходимото за повишаване на квалификацията на всеки от нас, ние няма да бъдем актуални на събитията, които се случват като дневен ред на обществото. В тази връзка считам, че въпреки всичко, не се изпълняват заложените в Наредба №4 от 2006 г. за квалификацията на адвокатите изисквания за минимум 4 часа, които всеки от адвокатите годишно следва да положи за своята преквалификация.

Намирам за необходимо адвокатските съвети да засилят дейността си по извършване на проверки дали и доколко всеки от нас е изпълнил това свое законово задължение, което не е случайно предвидено в закона. Повишаването на нашата квалификация се отразява не само на качеството на нашия труд. То се отразява и на всички наши клиенти, които са гласували доверие на всеки един от нас.

Считам, че не следва с лека ръка да се пренебрегва това задължение на адвокатите, тъй като това е една от причините за девалвацията, или по-скоро неизпълнението на една от причините за девалвацията на адвокатската професия.

На следващо място, както съм посочил, считам, че съществуващата в момента в Закона за адвокатурата процедура по чл. 29, която касае извършването на проверки от адвокатските съвети в случаи, когато на адвокат не е оказано необходимото уважение, следва да се напълни със съдържание и на първо място, считам, че тук са необходими законодателни промени.

В момента процедурата, която е заложена в закона, е един удар във въздуха. Въпреки най-доброто желание на съветите и нерядкото прибягване до тази процедура, същата увисва след извършването на проверката и на практика ние не сме в състояние да окажем каквото и да било въздействие върху съответния административен орган, който си е позволил да не зачита разпоредбите на закона и да злепоставя пред клиентите колегите адвокати.

На следващо място, всички сме наясно, че прокламираните в чл. 31 от Закона за адвокатурата свободен достъп до справки по дела, получаване на копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство и т. н., на практика нерядко се дерогират от съществуващите по места феодални практики, въведени от един или друг административен ръководител.

В районите, в които има добро взаимодействие и чуваемост между адвокатските съвети и съответните административни ръководители, тези проблеми могат да бъдат решени и се решават. Считам обаче, че не това е начинът на действие. Разбира се, комуникацията между адвокатските съвети и административните ръководства на съдилищата в съответните райони е важна, но задължително трябва да бъде поставено на вниманието на работната група, която ще преценява кои закони и в какви техни части следва да бъдат променени, следва да бъде обърнато внимание, че е необходимо да се сведе до минимум възможността подзаконовите нормативни актове, какъвто е например Правилникът за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, да бъдат приведени в съответствие с правата, които имаме по Закона за адвокатурата и най-важното, да бъдат извършени необходимите действия така, че Висшият адвокатски съвет в качеството си на висш орган на адвокатурата след Общото събрание, разбира се, на адвокатите от страната, да се отнася с необходимото внимание към всеки конкретен случай, в който си е позволил местен административен ръководител да дерогира правата, които са дадени по чл. 31 от Закона за адвокатурата, и да въвежда практики, несъответстващи на законовите разпоредби.

Отварям една скоба във връзка с разпоредбите на Закона за адвокатурата, че адвокатите се явяват по делата с тоги. Всички от вас, предполагам, са запознати с писмото на предишния състав на Висшия съдебен съвет, съгласно което задължително могат да се изискват тоги при явяване в делата в тези съдилища, в които са осигурени условия за съхранение на такива тоги и за преобличане на адвокатите. Нерядко обаче се получава, че било поради незнание на тази разпоредба на Висшия съдебен съвет, било поради неглижирането й или поради някакви други субективни причини, определени съдии, включително и административни ръководители на съдилища си позволяват да злепоставят колегите в съдебно заседание, включително и пред техни клиенти и присъстващи на заседанията, като поставят наличието на тога като условие за участие на съответния адвокат в процеса.

Считам, че трябва да положим максимални усилия тази практика, която е въведена във връзка с писмото на Висшия съдебен съвет – мисля, че от миналата или по-миналата година – да бъде сведена до знанието на всички административни ръководители и да отстояваме максимално нейното точно изпълнение.

Друга дейност, която ми се струва недостатъчно развита и може би малко неглижирана от съветите, е свързана с разпоредбата по чл. 89, т. 8 от Закона за адвокатурата, съгласно която Адвокатският съвет следи за извършването на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати.

Имам ясното съзнание, че възможностите, с които разполагат адвокатските съвети при упражняването на контрол и при вземането на съответните мерки срещу лицата, които упражняват такава дейност, без да са вписани по надлежния ред, са силно ограничени. И това е така, пак поради непълнотата на действащия Закон за адвокатурата. Това също е едно от нещата, които считам за необходимо да бъде коригирано, за да може да се въведе някакъв ред и практика, съгласно която извършването на едно такова нарушение да бъде санкционирано достатъчно много, за да се убие възможността и желанието на всеки един – извинявам се за израза – бракониер да злепоставя, на първо място, интересите на т.нар. си клиенти, защото такива лица не могат да имат клиенти, което рефлектира по несъмнен начин и върху адвокатската професия и нейното име като цяло.

Позволил съм си да посоча едно решение на Върховния касационен съд №90/2010 г., в което Върховният съд тълкува дали и доколко дейностите по чл. 24 от Закона за адвокатурата са лимитативно изброени и те биха могли да бъдат осъществявани само и единствено от адвокати и адвокатски сдружения. Без да се наемам да коментирам доколко е законосъобразно и целесъобразно създаването на единна номенклатура на дейности, които могат да извършват само адвокати и адвокатски сдружения, считам, че работната група, която ще се занимава с въпроса за измененията на законите, следва да има предвид и този начин на разсъждения на Върховния съд.

На следващо място, основна дейност, която извършват съветите, е свързана във връзка с администрирането на правната помощ. За съжаление, все още съществуват лоши практики, които се подхранват особено и основно от органите на предварителното производство, където се неглижира създаденият ред за изискване, определяне и назначаване на служебни защитници, и все още съществуват симбиози между определени разследващи полицаи, дознатели и следователи и наши колеги.

Наясно съм с ограничената възможност ние да въздействаме върху органите на досъдебното производство. В същото време считам за достатъчно дисциплиниращо предприемането на всички допустими от закона мерки спрямо колегите, които си позволяват поемането на правна защита не по определения в закона ред.

Въпреки невъзможността ни да въздействаме върху органите на предварителното производство обаче, считам, че следва да засилим натиска върху съответните административни ръководители да изискват от своите подчинени стриктно прилагане на Закона за правната помощ.

Във връзка с правната помощ не във всички колегии определянето на служебни защитници се извършва на случаен принцип. Това до известна степен създава съмнения и демотивация на отделните колеги, които си задават въпроси как и по какви критерии определен техен колега е назначен за служебен защитник, как се случва така, че определени колеги получават назначения при дела, особено наказателни, с повдигнати обвинения, наказуеми с лишаване от свобода в максимален размер, където съответно и възнаграждението е по-голямо.

Предполагам сте наясно, че в предишния състав на Националното бюро за правна помощ беше извършена проверка относно сигнали за получени от отделни адвокати в страната значителни по размер хонорари, които надхвърлят обичайните средни размери на тези хонорари, в сравнение с останалите колеги. Имаше такива, които получаваха 5-цифрени суми годишно като хонорари за служебни защитници. Това няма как да се случи без активното съдействие или поне неглижирането на задълженията от страна на адвокатските съвети.

Аз съм сигурен, че повечето, да не кажа всички, от присъстващите председатели и секретари се стремят да разпределят правната защита така, че да се съобразяват с квалификацията, опита, възможностите и броя на поетите от всеки един служебен защитник дела. Наличието обаче на такива лоши практики показва, че някой някъде не върши работата си както трябва.

Ако ние не се постараем да избегнем всякакви възможности за създаване на такива лоши практики, наясно сте, че от години съществуват попълзновения в определени държавни структури администрирането на правната помощ да бъде извадено от адвокатурата.

Ако допуснем това, на първо място, считаме, че би се ощетила изключително адвокатурата финансово.

На второ място, възможността да бъдат създадени т.нар. държавни адвокати би злепоставила правата на клиентите ни.

На трето място, не следва да забравяме и значителните средства, които се получават в рамките на Закона за адвокатурата именно за администрирането й от всеки от съветите. Тези средства не следва да бъдат разпределяни за някакви други нужди, а следва да направим така, че при засилване на атаките срещу правната помощ и адвокатурата, ние да можем да докажем, че средствата са изразходвани целево, изразходвани са за повишаване квалификацията на колегите адвокати, за създаване на достатъчна материална база за осъществяване на правната помощ, с цел да се пресекат всякакви такива нездравословни за нас опити.

Към края искам да ви кажа само следното. От практиката на досегашния състав на Висшия адвокатски съвет се наблюдава, че нерядко се налага той да се произнася по въпроси, свързани с практическото налагане на Наредба №3 от 2004 г. Тази наредба, както знаете, е свързана с воденето на адвокатските регистри. Самият факт, че се налага ние да тълкуваме, без да имаме такова право, разбира се, една или друга разпоредба от Наредбата за воденето на адвокатските регистри, показва, че има някакъв бъг в системата. Тоест, насочвайки вниманието си към промяна на Закона за адвокатурата и съпътстващите го такива, неминуемо трябва да обърнем внимание и на наредбите, една от които е тази.

Ще завърша с няколко практически предложения, които според мен е необходимо да вземе предвид бъдещата група, която ще се занимава с промените в законодателството.

На първо място, всички сте наясно, че начинът, по който е предвидено да бъдат провеждани и организирани изборите за адвокатски съвети и органи на колегиите, както и за висши органи на адвокатурата, съдържат множество непълноти, противоречия и не са актуални на днешния ден.

Бих желал да поставя на вниманието ви необходимостта от евентуално кодифициране на тази наша дейност. Блазнеща е идеята да създадем правила, въпреки че в последно време думата „правила” започна да се девалвира, да създадем правила, по които всички органи в рамките на българската адвокатура да извършват подготовката на избирателния процес и съответните избори. Сега съществуващата уредба създава повече проблеми, отколкото улеснения от практическа гледна точка.

На следващо място, наясно сме, че според нас практиката на съдилищата, свързана с присъждането на адвокатските хонорари само когато е отразено в договорите ни, че са изплатени, е вредна, не е полезна за нас и много често ние сме тези, които сме ощетени от изискването на съдилищата да посочим, че хонорарът е изплатен, въпреки че на практика той не е изплатен.

Работната група, която ще се занимава със законите, според мен, би следвало да има предвид и това, за да може да се извършат законодателни промени, за да се избегне необходимостта от тълкуване на необходимостта и възможността за присъждане на това възнаграждение. Предполагам повечето от нас сте наясно, че в момента във Върховния касационен съд, върви тълкувателно дело, което е за произнасяне, доколкото ми е известно. Няколко от особено важните въпроси, които са поставени за решаване в това дело, са свързани именно с възможността да се изплаща адвокатски хонорар било посочен като изплатен или не, а също и във връзка с изискванията на §1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №1 на адвокатурата, който касае, че присъденото възнаграждение не би могло да слезе под трикратния размер на минимума по наредбата. За съжаление, преобладаващите съдебни състави приемат, че постановявайки тази разпоредба на §1, Висшият адвокатски съвет е излязъл извън законовата му делегация, даваща му възможност да определи минимума, но в същото време недаваща му такава възможност да залага трикратния размер на минимума на хонорара. Докато тази възможност по §1 не бъде заложена като законова делегация на закона в полза на Висшия адвокатски съвет, но заложена в Закона за адвокатурата, ние не можем да очакваме промяна на практиката на върховните съдилища, а също и на съдилищата по места.

Така че това са накратко само някои от въпросите, които пречупвам през призмата на основната ни задача, която трябва да решим на нашата конференция и в близките месеци, без каквито и да било претенции за изчерпателност.