Национална служба за съвети в земеделието териториален обласетн офис за съвети в земеделието плевен

ул. "Васил Левски" №1 тел./факс 064/ 804 364

5800 Плевен, България

1.РАСТЕНИЕВЪДСТВО.

През месец юни продължават грижите за зеленчуковите култури в култивационните съоражения. В освободените места от някои култури, като тиквички, копър и др. могат да се засадят праз, целина, воден лук и др. Правилно трябва да се регулира топлинния режим в полиетиленовите оранжерии - само при хладни дни и нощи се затварят вратите и проветрителите.

На ранните високостъблени сортове домати, при развитие на 4-6 съцветия, се прекършват върховете над последното съцветие ( китка ), но не непосредствено до него , а се оставят 2-3 листа. От това зависи ранозрелостта при тези сортове. Редовно се премахват разклоненията (култуците). На краставиците се отстраняват сухите и болни листа по време на беритбата. Растенията трябва редовно да се поливат и да се прибира раколтата навреме.

Следи се за болести и неприятели по доматите. Срещу картофената мана се третира предпазно с подходящ фунгицид.

При поява на брашнеста мана и белокрилка по краставиците се третира комбинирано с необходимите фунгициди и инсектициди.

След засаждане на зелето на открито задължително се следи за поява на листни въшки и зелеви бълхи.

През този месец се насочва вниманието главно върху засадените на открито домати, пипер, патладжан и други. Полива се редовно, а при пипера, след прихващането му временно се прекратява поливането, за да образуват растенията по-добра коренова система. Първото окопаване на прихваналите се домати, пипер, патладжан и др. спомага за по-бързото затопляне и аериране на почвата, затова то е с голямо значение за ускоряване на растежа и развитие на културите. Извършва се 7-10 дни след засаждането. Подхранването става с 15-20 кг/дка азотен тор. Окопаването на краставиците и тиквичките се прекратява щом стъблата покрият междуредията. Долните застарели листа се премахват. През месец юни се засява разсадът за късно зеле и късен карфиол. Подходящо време за сеитба е до средата на месеца. През втората половина на месеца се засажда праза при междуредово разстояние 25-30 см и 15-20 см вътре в реда. Засяват се и морковите за късно полско производство при междуредово разстояние 30-35 см и посевна норма 60-70 г. на 100 кв.м. Подготвят се и лехите за засяване на семената от късни сортове домати до 5-8 юни, а за производство на разсад от главесто зеле - до 10-15 юни.

Семената за късните краставици се засяват на постоянно място в гнезда или на редове, през втората половина на месеца.

Прибира се реколтата от ранното зеле, краставици, тиквички.

Овощните дръвчета са в период на интензивен растеж. Не бива да се допуска той да затихне поради засушаване. Обилните поливки и подхранването при нужда се отразяват добре на растежа и плодообразуването, както и на залагането на плодни пъпки. Плитката обработка на почвата предпазва от бързо изпарение на влагата. За младите дръвчета много е полезно покриването на почвата под короните им със слама, окосена трева или друг подходящ материал. Тази практика, известна като мулчиране, запазва влагата и разрежда поливките.

На встъпващите в плододаване млади дръвчета се премахват плодовете до 50 см от върховете на клонките.

Прореждат се плодовете на старите дървета, за да станат едри и по-качествени останалите. При ябълките и крушите това се прави към края на месеца, след като премине естественото окапване, известно като юнско.

През този месец освен изхранването на плодовете започва и залагането на плодните пъпки за следващата година. Дърветата трябва редовно да се подхранват, напояват и почвата да се обработва редовно. Ако в края на месец май е пропуснато второто подхранване на овщните дървета, може да се направи сега.

Постепенно преминава беритбата на ягодите. Обилната поливка и подходящото торене ще благоприятстват залагането на цветни пъпки за следващата година.

Ябълковите и крушевите дървета се пръскат срещу струпясване и брашнеста мана, плодовите червеи, кръгломиниращия молец, крушевата бълха, листозавивачките и др.

Дюлите се пръскат 1-2 пъти срещу загиването на завръзите, кафявите листни петна, анарзията и плодовите червеи.

Сливите освен от червените листни петна, съчмянката, кафявото гниене и сливовия плодов червей, листозавивачките и др. през този месец се заразяват от ръждата и се нападат от ларвите на сливовата щитоносна въшка.

При прасковата и кайсията продължават пръсканията срещу брашнестата мана, кафявото гниене, съчмянката, плодовите червеи и анарзията.

В началото на месеца при късните сортове череши и вишни е последното пръскане срещу черешовата муха. Подходящи за това третиране са препаратите с 24 часа карантинен срок. Пръска се също така и срещу съчмянка, и кафяво гниене, а при вишнята и срещу бяла ръжда ( цилиндроспориоза).

При орехите продължават пръсканията срещу бактериозата и антракнозата.

Бадемовите дървета се пръскат с инсектициди срещу бадемовия семеяд и фунгициди срещу съчмянка, струпясване и церкоспориозата.

Лешниковите храсти през този месец се нападат от лешниковия хоботник, който нагризва плодовете и снася яйцата си в тях.

Ягодовите насаждения се пръскат за предпазване на плодовете от сиво гниене. Може да се наложи и третиране срещу ягодовия хоботник.

Малиновите и касисовите насаждения се третират срещу ръжда, дидимелата, антракнозата, брашнестата мана, малиновото комарче, малиновия бръмбар и други.

За всички посочени болести и неприятели се използват регистрирани за целта инсектициди и фунгициди.

Премахва се само върхът на леторастите - 1-2 см или 1-2 недоразвити листенца.С това се цели да се намали източването на ресите в мустаци. Извършва се рано, след като се появят ресите. Ограничава изресяването, като се извършва 4-5 дни преди цъфтежа. Прищипването спомага още да се насочат хранителните вещества към ресите.

Премахват се растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 до 8 недоразвити листа.

Премахват се изцяло или отчасти страничните леторасти, израснали от летните очи на главния летораст.

Прилага се преди всичко при десертния сорт Болгар за ускоряване на узряването, за увеличаване на размера на зърната и за подобряване на качеството на гроздето. Колцуването ( нарязването на кората на летораста ) става малко преди ресата, с цел хранителните вещества които идват от върховете на леторастите да не могат да преминават към стъблото на лозата, а да изхранват ресата ( грозда).

След преминаване на цъфтежа, почвата се обработва плитко.

Полагат се грижи за новосъздадените лозички. Следи се за състоянието на купчинките почва върху тях. Ако са повредени от дъждовете, се възстановяват или се разрушава почвената кора, в случай че се е образувала такава. Към края на месеца младите лозички се разравят, за да се премахнат корените, израснали по пръчката и от калема - така наречените росни корени.

През месеца много важна е борбата с най-разпространените болести по лозата - маната и оидиума, а при наедряване на зърната и борба срещу сивото гниене. На места с нападения от гроздов молец и акари се третира с подходящи инсектициди и акарициди.

В средата на месеца започва жътвата на ечемика.

При пшеницата трябва да продължат наблюденията за развитие на брашнеста мана и нападение от житна дървеница. При необходимост да се третира с подходящи фунгициди и инсектициди.

Овесът трябва да се следи за нападение от житна пиявица и при нужда да се третира с ретистрирани за целта инсектициди.

П
ри картофите продължава борбата с колорадския бръмбар. През този месец започва прибирането на ранните картофи.

През месец Юни животните от млечно направление, се изхранват основно на паша. Това не изключва подхранването с концентрирани фуражи в количества зависещи от индивидалното телесно състояние и млечност на животните.

Груба грешка и разпространена практика е пашата на животни в райони граничещи с натоварен автомобилен транспорт.Трябва да се знае, че той замърсява околната среда включително растенията в радиус от стотици метри. В повърхностния слой на зелената маса се натрупват олово, 3-,4-бензспирени и други вредни вещества. Чрез млякото на така хранени животни, оловото постъпва в човешкия организъм. Натрупва се (комулативен ефект) предимно в костния мозък и при достигане на определени количества дава тежки поражения на кръвотворните органи (респективно кръвта) и централната нервна система. 3-,4-Бензспирените са другият важен замърсител от автомобилния транспорт, които отново чрез млякото постъпват в човешкия организъм. Те причиняват ракови заболявания-канцерогенен ефект, както и тератогенен ефект-увреждат човешките ембриони.

Високите летни температури са причина за някои неблагополучия в животновъдството. Ето по-важните от тях:

• 
  Влошаване качествата на млякото. При определени условия млякото е идеалната хранителна среда за развитие на бактерии и други микроорганизми. Те разграждат млечната захар до млечна киселина, а това влошава технологичните му качества. Някои от съставките на млякото имат бактерицидно и бактериостатично действие. То се запазва по-дълго време при по-кратък период от доене до охлаждане; при по-ниска температура на охлаждане(4-5 градуса за 36-40 часа); при по-добра хигиена на доенето, т. е. замърсяване с по-малък брой микроорганизми.
  
• 
  Маститите при млекодайните животни са друг проблем в животновъдството в летните месеци. Най-важно условие за предотвратяването им е високата хигиена на доенето. Обръща се внимание не само на дезинфекцията на вимето, но и на изправността и хигиената на доилните агрегати. Малки повреди, както и неумелото манипулиране при ръчното доене могат да травмират вимето.
  
• 
  Рани на вимето и млечните папили, причинени от механични фактори, като храсти, удари с рога и други случайни наранявания. Повърхностните рани се обработват с антисептични средства (например йодна тинктура) и се посипват с прах за рани (най често сулфатиацол). Дълбоките рани с изтичане на мляко се лекуват задължително от ветеринарен лекар.
  
• 
  Топлото юнско време е причина за бързото разваляне на фуражите. На прасетата и птиците трябва да се залагат в хранилките, толкова фураж и отпадъци от домакинството колкото могат да се приемат за еднократно хранене. Това би спестило проблеми като храносмилателни разстройства, намаляване на продуктивността, смъртност и преразходи на фуражи.