Националната система по професионално обучение в сектор Земеделие – животновъдство/свиневъдство

Системите по професионално обучение в отделните страни-членки на Европейския съюз варират в широки граници. От тук произтича и трудност в сравнение на професионалното обучение по браншове. Този въпросник има за цел да предложи метода/насоката как да се опрости дискусията по време на регионалните семинари, които ще се проведат в рамките на проекта AGRI TRANS.

Необходимо е да се изброят компетенциите/квалификациите, необходими в професията/занятието животновъдство (и по-специално свиневъдство) в страните-партньорки по проекта. Важно е да се идентифицират необходимите подобрения в тази професия от гледната точка на работника. Нещо повече, бихме искали да подберем примерите на добри практики, които да ни помогнат да развием и подобрим имиджа на професията в европейска перспектива.
Значимост на селското стопанство:

1. 
   Какво значение има селското стопанство във вашата страна?
   

2. 
   Каква е ролята на свиневъдството в националната ви икономика?
   

3. 
   Колко са заетите в свиневъдството? Има ли недостиг на работна ръка на пазара на труда в този отрасъл?
   
4. 
   Има ли други възможности за заетост в този бранш?
   

5. 
   Има ли потребност от квалифицирани/ притежаващи необходимите умения работници в свиневъдството?
   
6. 
   Какви са условията на труд?
   

7. 
   Каква е степента на организация на работещите в свиневъдството?
   
8. 
   Какви са исканията на синдикатите за подобряване на условията на труд?
   
9. 
   Какво значение има селското стопанство във вашата страна?
   

Българското земеделие претърпя сериозни промени в периода след 90-та година. Провеждане на кардинална поземлена реформа, тотална приватизация и насилствено унищожаване на старите производствени структури, пълно изтегляне на държавата от сектора и почти никаква подкрепа за земеделските производители. Предприеманите мерки за подкрепа на производители през годините на прехода са плахи, противоречиви и непостоянни. Затова и до влизането на България в ЕС земеделското производство в страната е едно от най-малко подпомаганите в света земеделски сектори, което постепенно доведе до възникването на сериозни структурни проблеми в отрасъла. Общата оценка на равнището на подкрепа до 2002 г. е или отрицателна или близка до нула и едва след 2002 г. се наблюдава известно увеличаване на подкрепата (от 1% до 2%). Затова държавната помощ за земеделието е задължително условие за просперитета на сектора. България има право да допълва очакваните от ЕС субсидии на единица площ и ако бюджетът не осигури финансово тези помощи страната ще продължи да бъде феномен в отрицателния смисъл на това понятие.

През 2007 г. средната годишна работна заплата на наетите за страната достига 5 174 лв. като нараства в номинално изражение с 19,6 % и 7,1 % в реално изражение в сравнение с 2006 г.

Средногодишната инфлация за 2007 г. е 8,4 %, а инфлацията в края на годината е 12,5 %.
В същото време броят на заетите в сектора остава почти непроменен или намалява с много по-бавен темп. Това не може да означава друго освен че в селското стопанство не се наблюдава увеличаване на ефективността на производството.

Второ, създаваният в сектора обем продукция е не само в застой, но и е изключително променлив през последните години. Проследяването на динамиката на физическия обем на БДС, създаван от българското селско стопанство, (Таблица 1, Таблица 2) показва силно екстензивно производство, което в много по-голяма степен от това в развитите страни зависи от природно-климатичните условия. Затова и липсата на сериозен прогрес в земеделието може да се счита че се дължи както на съществуващите сериозни структурни проблеми, така и на факта, че през последните години основното внимание беше съсредоточено в подготовката на сектора за присъединяването на страната към ЕС. Значителни усилия бяха съсредоточени към формални критерии като уеднаквяване на законодателството, изграждане на институции за прилагане на ОСП и др., а не в мерки за повишаване на ефективността на производството.

Ниският относителния дял на аграрния сектор в икономиката, характерен за развитите страни е положително явление само когато е съпроводено с повишаване на обема и повишаване на качеството на произвежданата земеделска продукция. Това за България не е налице и в страната се наблюдава намаляване на значението на сектора в резултат от негативните тенденции в неговото развитие.

Развитието на свиневъдството през 2007 г. се осъществи в условията на членството на Р България в ЕС и произтичащото от това изпълнение на изискванията и механизмите на Общата организация на пазара в сектор „Месо”. То бе съпътствано от неблагоприятни климатични условия и последвалите ниски добиви на зърно и високи цени на концентрирания фураж.

Въпреки трудностите, които изпита свиневъдството, делът на свинското месо в общото производство на червени меса се е увеличил от 62,4% през 2006 г. на 64,0% през 2007г.

През последните години настъпиха значителни промени в броя на отглежданите свине и техните продуктивни качества. Свиневъдството в България претърпява криза, като броя на свинете намалява значително – от 81000 свине майки през 2000 год. достигат едва 70000 през 2007 година. По данни на дирекция “Агростатистика” отглежданите свине през май 2008 година са 756.1 хиляди броя. Установено е намаление в броя на животните с 13.3% в сравнение с техния брой през май 2007 – 872.4 хил. броя (Таблица 3). Общият брой на свинефермите (за същия период) е намалял с 31.7% спрямо май 2007 г., а стопанствата, отглеждащи свине-майки намаляват с 41,7%. Средният брой на отглежданите свине в стопанство се увеличава и към май 2008 г. е 5.8 броя, а броят на отглежданите свине-майки се увеличава с 66,6% до 8.1 броя.

От данните в таблицата, характеризиращи размера на стадата е видно, че както преди реформата, а дори и сега в преобладаващата си част свиневъдните стопанства са с малки размери, но като брой 454989, което е 51.2% от общия брой свине се отглеждат

Към 01.11.2007 г. броят на стопанствата, отглеждащи свине е намалял с 13,8% в сравнение със същия период на 2006 г. Намалението в поголовието на свинете през 2007 г. се дължи на изключително неблагоприятната икономическа среда за развитие на свиневъдството, а именно:

1. 
   лоши климатични условия;
   
2. 
   ниска реколта на зърнени култури, довела до увеличение на тяхната цена и на цената на фуражните смески;
   
3. 
   ниски изкупни цени на угоените прасета;
   

През периода 2006-2007 г., по данни на дирекция „Агростатистика”, производството на свинско месо е 76 302,9 тона и е с 1,8% по-малко спрямо 2006 г. То заема 64% от общия добив и 73,2% от промишления добив на червено месо в страната.

Реализирани са 1 015 хил. броя свине, което е с 5,6 % по-малко в сравнение с 2006 г.
Трудови ресурси

Тенденцията за броя на работната ръка в земеделието е низходяща. От 1 075 900 души, работещи в селското стопанство през 2005, през 2007 г. те намаляват с 14 % на 923 хил. души. Този брой на заетите се равнява на 459 000 годишни работни единици (ГРЕ).

По-голяма част от работната сила в земеделието е заета в малки по размер стопанства – 75 % работят в стопанствата с размер под 1 ha и 93% са в стопанства с размер под 5 ha. Това определя високият дял в работната сила на семейните работници (94,6%).

Един от основните проблеми в земеделието в България е застаряването на работната сила. През 2005г. 9.4 % от заетите в земеделието са на възраст до 35 години. През 2007 те намаляват на 7,9%, а се увеличава относителният дял на броят на лицата влагащи труд в земеделските стопанства над 55 годишна възраст от 56 % през 2005 г. на 58,7 % през 2007 г. Особеностите на земеделското производство, относително ниските доходи и неблагоприятните условия на труд, както и условия на живот в селските райони, не насърчават младите хора да се заемат със земеделска дейност.

През 2005 г., разпределението на управителите на земеделски стопанства по възрастови групи показва, че малко повече от 4 % са управителите на земеделски стопанства под 35 години и 68 % са на възраст над 55 години (Графика 1).




Графика 1

Сравнението с някои страни от ЕС показва, че относителният дял на младите фермери е различен в повечето страни. Той е по-нисък в сравнение с този в България в страни като Португалия - едва 3 %, Холандия – 5.3 %, Дания – 7,1 % и по висок в Чехия- 12%, Словакия- 9 %, Германия – 9 %.

Относителният дял на лицата влагащи труд в земеделието над 55 години в повечето страни на ЕС е по-нисък от този отчетен в България ( Чехия – 41,1 %, Унгария – 45,4%, Словакия – 39, 2, Холандия- 43 %, Дания – 42,1 %, Германия – 20 %).
Таблица 5. Брой и относителен дял на управителите на земеделски стопанства в зависимост от образованието им

Вид образование	2003	2005
Само с практически опит, брой управители	649436	506285
Относителен дял спрямо общият брой управители на земеделски стопанства, %	97	95
Средно специално земеделско образование, брой управители	11741	22861
Относителен дял спрямо общият брой управители на земеделски стопанства, %	2	4
Полувисше, висше, следдипломна квалификация в областта на земеделието, брой управители	4371	5467
Относителен дял спрямо общият брой управители на земеделски стопанства, %	1	1

Мнозинството от хората, заети в селското стопанство, нямат специализирана квалификация /образование в областта на земеделието и в областта на управлението. През 2003 г. само 3% от управителите на стопанства имат средно или висше образование в областта на земеделието, макар че тенденцията е в увеличаване на този относителен дял и през 2005 г. той вече е с 2 % повече (Таблица 5).

В тази връзка е необходима е подкрепа за навлизане на млади и образовани хора в земеделието, за да се осигури замяна на големия брой възрастни стопани и да се ускори увеличаването на производителността в сектора.

(Източник: Програма за приоритетите в развитието на българското земеделие в периода 2009-2013 г. – проект)

• 
  Кодекс на труда
  
• 
  Закон за професионалното обучение 1999г.
  
• 
  Закон за висшето образование
  
• 
  Закон за професионалните степени (Act on Skilled Crafts)
  
• 
  Закон за насърчаване на заетостта
  

• 
  Национално ниво:
  
  • 
    Council of Ministers
    
  • 
    Ministry of Education and Science (MES)
    
  • 
    Ministry of Labour and Social Policy (MLSP)
    
  • 
    Employment Agency (EA)
    
  • 
    National Agency for Vocational Education and Training (NAVET)
    
  • 
    Ministry of Culture
    
  • 
    Ministry of Health
    
  • 
    Branch Ministries
    
• 
  -National representative employees’ and employers’ organizations
  

• 
  Регионално ниво:
  
  • 
    Territorial units of the EA
    
  • 
    Regional Education Inspectorates
    
  • 
    Regional administration
    

• 
  Местно ниво:
  
  • 
    Municipalities
    
  • 
    Labour offices
    

• 
  Social partnership is very important factor for the quality of VET as well as for the human recourse with a view to the employment.
  
• 
  Social partnership is realized through social dialogue between the institutions for VET and the representatives of social partners – employers and trade unions.
  

• 
  The activity of NAVET is a good example for applying the principle of social dialogue. Its Managing Board and expert committees are constituted on a tripartite principle including equal representation of the State, the employers’ organizations and the employees’ organizations.
  

• 
  Other tripartite bodies which have an important role in the process of policy making of VET in Bulgaria are: the Economic and Social Council, the National Council for Tripartite Cooperation and the National Employment Promotion Council
  

• 
  Established with the Vocational Education and Training Act in 1999.
  

• 
  It's a Council of Ministers’ body responsible for licensing of the activities in the VET system as well as for coordination of the institutions related to vocational guidance, training and education.
  

• 
  Some of the main responsibilities of NAVET are:
  

• 
  licenses Centres for vocational training of adults and to maintain a Register of the licensed Centres for Vocational training, available on its web site www.navet.government.bg ;
  
• 
  carries out follow up control of the licensed Centres according to a system for quality assurance and monitoring of training provision;
  
• 
  coordinates the development process of National Educational Standards (NES), which are finally approved by MES;
  
• 
  elaboration and actualisation of the List of the Professions for VET, which main aim is to provide VET adequate to the needs of the labour market
  

- “работник в животновъдството”, (помощник-свиневъд) със специалност “свиневъдство” – първа квалификационна степен;

- “животновъд”, (майстор-свиневъд) със специалност “свиневъдство” – втора квалификационна степен;

- “техник-животновъд” със специалност “свиневъдство” – трета квалификационна степен.

Характеристиките на основните дейности, професионалните умения, които придобиват обучените, знанията, които трябва да усвоят и предметите и средствата на труда, с които трябва да боравят, са отразени в таблици 1, 2 и 3 (файлове 1, 2, 3).
4. В съответствие с мярка 111 от Програмата за развитие на селските райони в областта на свиневъдството обучение в рамките на 150 часа (24 дни) лекционен и практически курс и 30 часа (кратък курс – 5 дни) ще се извършва от Земеделски институт – Шумен в Център за обучение и трансфер, под егидата и със сертификата за обучение на Селскостопанска Академия – София. Цел на обучението ще бъде повишаване на теоретичната и практическа подготовка на фермерите, мениджърите и изпълнителските кадри за адаптиране на свиневъдството към изискванията съгласно наредбите, залегнали в нашето законодателство по отношение отглеждането на свинете. Задача на обучението е получаване на теоретични и практически знания от фермерите в областта на свиневъдството в следните направления:

• 
  Генетика и селекция на свинете;
  
• 
  Развъждане на свинете;
  
• 
  Хранене на различни категории свине от културни и автохтонни породи;
  
• 
  Технологии за отглеждане на свине от културни и автохтонни породи;
  
• 
  Ветеринарно-санитарни изисквания при отглеждане на свинете;
  
• 
  Управление на фермата и опазване на околната среда.
  

Повишаване качеството на обучението в тези курсове се гарантира от високо специализираните лектори – научни работници в областта на свиневъдството, които имат достъп до най-новите теоретични и практически разработки в бранша, както в страната, така и в чужбина и имат необходимите лекторски умения (част от преподаващите са лектори във висшите учебни заведения).

очакваме справка от статистическо бюро – Шумен, относно броя на заетите в бранша

Прието е при сухостойните и бременни свине майки 1 свинегледач да обслужва 300 броя свине, при кърмещите свине-майки с прасетата - 60 броя, 1200 броя подрастващи прасета и 2000 броя свине в угояване.

По данни на Асоциация на Индустриалното Свиневъдство в България, обхващаща 10 свиневъдни предприятия, 8 от които отглеждат свине-майки, а 2 – само свине за угояване, с общо 12 000 свине-майки, разпределението на работещите във фермите е следното:

• 
  15-20 заети – 2 ферми;
  
• 
  30-40 заети – 2 ферми;
  
• 
  80 заети – 4 ферми;
  
• 
  100 заети – 2 ферми.
  

Селекцията и репродукцията се извършва в няколко направления:

• 
  Контрол на продуктивните качества на селскостопанските животни, като за свинете това включва:
  
• 
  преценка по потомство и по собствена продуктивност.
  
• 
  Бонитиране и преглед на стадата.
  
• 
  Определяне развъдни стойности на животните и избор на подходящи мъжки разплодници.
  
• 
  Предоставяне по избор, чрез оперативните хранилища в областните градове, на замразена сперма от елитни животни за изкуственото осеменяване.
  
• 
  Съвети по хранене и технологии за отглеждане на животните.
  
• 
  Подготовка на техник-осеменители.
  
• 
  Изграждане и подържане на компютърни системи за произхода и изчисляване на индувидуална продуктивност на животните, посредством месечните контроли.
  

• 
  Асоциация на свиневъдите в България, гр. София;
  
• 
  Асоциация на индустриалното свиневъдство в България;
  
• 
  Асоциация на развъдчиците на специализираните породи свине в България, гр. Силистра,
  
• 
  Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня, гр. Шумен.
  

В повечето свиневъдни предприятия е въведен нормален работен месец от 22 работни дни, състоящи се от 8-часов работен ден, като се спазват необходимите почивки и отпуски по КТ. Заплащането на работниците (свинегледачи) е в рамките на 400-500 лв. на месец. В новите и реконструирани ферми (в които се отглеждат 51.2% от общия брой свине – 80 броя ферми) в България, където съществува модернизирана съвременна материално-техническа база, отговаряща на тенденциите в страните на ЕС и в други развити страни, съществуват здравословни и безопасни условия на труд. В повечето от тях са осигурени безплатна храна, освежителни напитки, месо по цени по себестойност и дори телевизия във времето за почивка. От друга страна високата степен на механизация на производствените процеси в модерните ферми изисква по-висока квалификация и обучение на обслужващия персонал. В много от остарелите и по-малки по капацитет ферми обаче много от зоохигиенните условия на отглеждане на животните не отговарят на изискванията (високо съдържание на вредни газове, неосигуряване на необходимите температури през зимния период, висока влажност, съдържание на гъбички и плесени във фуражите и др.), което от своя страна излага на риск здравето на хората, работещи при тези условия. Високият процент на ръчни дейности в старите немодернизирани ферми (понякога достигащ до 100%) определя много по-високата степен на физическо натоварване на работниците в тези предприятия.

3. 
   Каква е степента на организация на работещите в свиневъдството?
   

Част от работещите в областта на свиневъдството са синдикални членове – около 15%, като техните интереси се защитават пред работодателя от ФНСЗ.

1. 
   Съществуват ли някакви добри практики в областта на професионалното обучение в свиневъдството? Защо ги намираме за добри примери и къде може да ги посочим?
   

2. 
   Какви са изискванията на работещите за подобряване на професионалното обучение?
   

3. 
   Какви други аспекти трябва да се вземат под внимание в европейската дискусия за сравнимост на професионалното обучение?
   

4. 
   Какви елементи и кои съдържателни въпроси трябва да се вземат предвид при работата по АГРИ ПАС?