НАЦИОНАЛНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ КУЛТУРИ
(измервания и интерпретации)
Анотация
|
През последните две десетилетия на ХХ в. за нуждите на управленските и поведенческите науки намират разпространение и признание подходи, които акцентират върху ценностната обусловеност на конкретни форми на мисленето и поведението – в семейството, училището, трудовата организация, обществените отношения и др. Емблематично за тези подходи е разбирането за културата като „софтуеър на ума” (умствено програмиране, начин на мислене) – (Hofstede, 1980; Hofstede, 2001). Тези подходи стават популярни, тъй като предлагат културни ориентири за описание и обяснение на взаимоотношения, личностни и групови модели на мислене и поведение. Заедно с това, тъй като се основават върху измервания и статистически доказани зависимости, те могат да служат за сравнителни изследвания – това повишава евристичната им стойност.
Най-общо казано, подходите се основават върху постулати на културната антропология. Съвременният „софтуеър на ума” снема в себе си съществените етапи от цялата културна история на общностите и обществата (принцип за единство на историческо и логическо). Ние можем да изследваме и сравняваме общностното съзнание като се интересуваме по какъв начин представителите на различни културни общности решават ВЕЧНИ ПРОБЛЕМИ, с които хората се сблъскват на всяка крачка. В рамките на подхода на Х. Хофстеде това са следните проблеми: неравенство (начинът, по който страните в отношенията на неравенство взаимно се възприемат и осмислят факта на неравенство се операционализира в измерителя ВЛАСТОВО РАЗСТОЯНИЕ); несигурност (мисленето и поведението в условия на несигурност/ неопределеност се операционализира в измерителя ИЗБЯГВАНЕ НА НЕСИГУРНОСТ); взаимоотношенията индивид – група (групи) (операционализира се в измерителя ИНДИВИДУАЛИЗЪМ v КОЛЕКТИВИЗЪМ); какви са последиците за хората от това, че са се родили момчета или момичета – полово-ролеви ориентации (операционализира се в измерителя МЪЖЕСТВЕНОСТ v ЖЕНСТВЕНОСТ). Всеки от тези качествени (същевременно синтетични, съвкупни, резултативни) индикатори за културата се измерват въз основа на опитно установими, наблюдаеми величини.
Опитно и логически са установени зависимости между стойността (и тенденцията) на даден показател и множество разнообразни явления от сферата на мисленето и поведението на индивидите и общностите (в сферата на семейството, училището, трудовата организация, политиката и идеите, религиите, потребителското поведение, идеологиите и пр.). Това дава възможност за обосновано интерпретиране на получените чрез измерване резултати. Пример. В обществата с голямо властово разстояние се смята, че на хората с повече власт се полагат привилегии (в обществата с малко властово разстояние на привилегиите на властимащите се гледа с неодобрение).
Познаването на закономерни връзки между величината на даден измерител и „съпътстващи” явления прави подхода продуктивен поне в три посоки: а) когато чрез измерване се установи величината на измерителя, това „отваря очите” за явления, които би трябвало да са налице (като съответстващи / съпътстващи конкретно равнище на измерителя); б) в определени случаи не е възможно да се набере емпирична информация за изчисляване стойността на конкретен измерител – тогава може да се върви по „обратния път” – като се идентифицира състоянието на съпътстващи явления, да се правят оценки за величината и тенденцията на конкретния измерител; в) познаването на произхода и начина на формиране на конкретен измерител, дава възможност чрез проследяване на тенденциите в развитието на източниците (съставящите), да се прогнозира посоката и величината на промените в самия измерител – оттук – индиректно – на съпътстващите явления.
В България този тип изследвания датират от началото на последното десетилетие на 20 в. По-значими от тях са изследванията на…1 Натрупванията дават възможност за „подреждане” на изследователската ситуация и правят възможно структурираното ú представяне за нуждите на млади изследователи.
Като резултат, участниците ще овладеят един продуктивен подход за измервания и интерпретации в конкретно изследователско поле.
|
За кого е подходящ?
|
За докторанти в следните области и научни направления: обществознание, социология, психология, политически науки, публична администрация, поведенчески науки, антропология (философска, културна), философия, културология, история, социолингвистика, управленски науки, стопански науки, право, управление на човешките ресурси, педагогика, дидактика, социални мрежи и др.
|
Цели и задачи на курса
|
Докторантите:
А) да се запознаят с два подхода за измерване и интерпретиране на националните и организационни култури (Х. Хофстеде, Х-Търнър & Тромпернаарс;
Б) да осмислят евристичните възможности на тези подходи за измерване и интерпретиране на национални и организационни култури и възможностите за приложение в различни области на познанието;
Г) да се научат практически да провеждат такива измервания и да използват резултатите.
|
Очаквани резултати
|
В края на курса участниците трябва:
А) да познават основни подходи за измерване и интерпретиране на националните и организационни култури (Х. Хофстеде, Х-Търнър & Тромпернаарс; Х. Хофстеде);
Б) да разполагат с понятиен апарат и основни насоки за анализ (описване, обяснение, прогнозиране, …) на фактическото състояние на конкретна културна ситуация;
В) да разполагат с идеи за приложение на методологията и инструментариума на тези подходи в полето на конкретна научна област (направление).
|
Съдържание
|
Подходът на Х. Хофстеде за измерване и интерпретиране на националните и организационни култури (общо представяне). Подходът на Ч.Х-Търнър & Тромпернаарс (общо представяне). Други подходи.
Измерителят ВЛАСТОВО РАЗСТОЯНИЕ (Х. Хофстеде). Кратко определение и основни понятия; начин на измерване; допустими стойности; демонстрация на измерването за 2001 и 2008 г. с кратък коментар; зависимост на резултативния индикатор от възрастта на анкетираните лица; други зависимости; мястото на България по конкретния критерий в сравнение с други 53 страни и региони; данни от други изследвания / източници; интерпретационни скали; връзка с други измерители на културата; насоки за практическо използване на представения измерител.
Измерителят ИЗБЯГВАНЕ НА НЕСИГУРНОСТ (Х. Хофстеде) Кратко определение и основни понятия; начин на измерване; допустими стойности; демонстрация на измерването за 2001 и 2008 г. с кратък коментар; зависимост на резултативния индикатор от възрастта на анкетираните лица; други зависимости; мястото на България по конкретния критерий в сравнение с други 53 страни и региони; данни от други изследвания / източници; интерпретационни скали; връзка с други измерители на културата; насоки за практическо използване на представения измерител.
Измерителят ИНДИВИДУАЛИЗЪМ v КОЛЕКТИВИЗЪМ (Х. Хофстеде) Кратко определение и основни понятия; начин на измерване; допустими стойности; демонстрация на измерването за 2001 и 2008 г. с кратък коментар; зависимост на резултативния индикатор от възрастта на анкетираните лица; други зависимости; мястото на България по конкретния критерий в сравнение с други 53 страни и региони; данни от други изследвания / източници; интерпретационни скали; връзка с други измерители на културата; насоки за практическо използване на представения измерител.
Измерителят МЪЖЕСТВЕНОСТ v ЖЕНСТВЕНОСТ (Х. Хофстеде) Кратко определение и основни понятия; начин на измерване; допустими стойности; демонстрация на измерването за 2001 и 2008 г. с кратък коментар; зависимост на резултативния индикатор от възрастта на анкетираните лица; други зависимости; мястото на България по конкретния критерий в сравнение с други 53 страни и региони; данни от други изследвания / източници; интерпретационни скали; връзка с други измерители на културата; насоки за практическо използване на представения измерител.
Измерителят ДЪЛГОСРОЧНА ОРИЕНТАЦИЯ v КРАТКОСРОЧНА ОРИЕНТАЦИЯ (конфуциански динамизъм) (М. Бонд) Този измерител се представя по отделна схема, тъй като не е верифициран за България.
|
Организация на обучението
| -
В началото на курса участниците получават: свитък с учебни материали, придружен с описание на курса и ангажименти на преподавателя и участниците.
-
По време на провеждане на курса и след него участниците имат отворени канали за комуникация – с провеждащия курса и други изследователи, които доказано умеят да използват преподаваните подходи.
-
Основни формати на организация на учебните занятия: лекция, структуриране опита на участниците, изпълнение на учебни задачи, самостоятелна работа върху задание, учебна дискусия, работа в малки групи.
-
В зависимост от размера на групата – акцент върху интерактивни формати и насърчаване на участието.
|
Публикации на автора по предлаганата проблематика
| -
Давидков, Ц. (1996) Фирмите – ценности и норми на работа. В: Икономика, 5/1996 (с. 46-47).
-
Давидков, Ц. (1996) Организационната култура. Властническа дистанция. В: Икономика, 8/1996 (с. 37-39).
-
Давидков, Ц. (1996) Организационната култура. Избягване на неопределеността. В: Икономика, 11/1996 (с. 20-21).
-
Давидков, Ц. (2003) Измерване дистанцията на властта - възможности за организационна диагностика. В: ГСУ "Св. Климент Охридски", СтФ, т. 2, УИ "Св. Климент Охридски", С., (с. 123 - 138)
-
Давидков, Ц. (2002) Измерители на организационната култура. С., СУ – СтФ.
-
Давидков, Ц. Култура на организациите в България – 2000/2002 (ЕСИ - 1200 респонденти).
-
Давидков, Ц. (2004) Къде е България? - В: Географията - вчера, днес, утре (юбилеен сборник в чест на 60 годишнината на проф. д-р Стефан Карастоянов). С., УИ “Св. Климент Охридски”, (с. 103 - 121).
-
Давидков, Ц. (2002) Нация и манталитет - откриваме ли в европейското семейство "сродни души"? - В: България - Европейски съюз: състояние, проблеми, перспективи (материали от научно-практическата конференция, 27-28 май 2002 г., Велико Търново).
-
Давидков, Ц. (2006) Управление на организациите. С., СтФ, поредица “Стопанско управление”.
-
Давидков, Ц. (2008) Ценностни детерминанти на предприемаческия успех. В: „Мениджмънт и предприемачество: доклади, изнесени на Петата научна конференция МЕНИДЖМЪНТ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО, организирана от ЦП – Пловдив, катедра „Индустриален мениджмънт” при ТУ – София, филиал Пд – 30-31 октомври 2008, гр. Пловдив), с. 35 – 42.
-
Давидков, Ц. (2009) Ценности на забогатяване (предприемачите в България през периода 1991 – 2004 г.) – текстът е в процес на публикуване.
-
Давидков, Ц., Д. Илиева, Е. Николова (2006) Дистанцията на властта в Софийския университет «Св. Климент Охридски» (измерване по методиката на G. Hofstede). В: ГСУ "Св. Климент Охридски", Стопанския факултет, т. 5. С., УИ "Св. Климент Охридски", с. 281 – 299.
-
Сотирова, Д. Ц. Давидков (2005) Новата административна култура: организационни проблеми и лични стратегии за промяна. СУ – СтФ.
-
Davidkov, Ts. (2008) If You Want to do Business with Bulgarians, You Should Know… In: Management Guide Bulgaria: A Handbook for Investors and Executives. Cross-Culture Publishing Ltd., Birmingham – Frankfurt/Main (pp 163 - 172).
-
Davidkov, Ts. (2004) Where does Bulgaria Stand? In: “Papeles del Este” № 8 – Julio 2004, Universidad Complutense Madrid (revista electrónica, ISSN 1576-6500)
-
Davidkov, Ts., D. Yordanova (2006). Gender Differences in Entrepreneurship in a Transition Context: Evidence from Bulgaria. In: Rent ХХ – Research in Entrepreneurship and Small Business (Entrepreneurship: a driver for sustainable growth in a global and knowledge-based environment). Book of Abstracts and CD-ROM Papers (ed. By E. Laveren & H. Crijns) 2006.
|
Доцент ДСН Цветан Давидков
Стопански факултет, катедра Стопанско управление,
Е-адрес: tzvetandavidkov@feb.uni-sofia.bg
Сподели с приятели: |