Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в българия

НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ

НА ОБЩОПРАКТИКУВАЩИТЕ ЛЕКАРИ В БЪЛГАРИЯ -

ЧЛЕН НА АСОЦИАЦИЯТА НА ЛЕКАРИТЕ ПО ОБЩА/ФАМИЛНА МЕДИЦИНА

ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА

___________________________________________________________________________

1407 София, бул. „Н. Й. Вапцаров” № 17- 21, ет.2, ап.5 тел./факс 868 28 94,

моб. 0886 614 589 e-mail: nsoplb@gmail.com http://www.nsoplb.com

копие

Притеснени сме от предложения проект за медицински стандарт по педиатрия, в който има елементи на конкуренция между ОПЛ и педиатри, смесване, неясно дефиниране, а също и изземване на функции, вменяване на еднотипни дейности и др, което би влошило тази колаборация и ще навреди на здравната грижа за децата в България.

• 
  От 27 страни-членки на ЕС, само в три от тях има разделно здравно обслужване на деца и възрастни ( Италия, Франция и Унгария ).
  
• 
  Няма програма на ЕС в здравеопазването, която да поставя такива цели. Доказателство е последната стратегия на ЕС -Together for Health - A Strategic Approach for the EU, 2008-2013 .
  
• 
  Около 30% от ОПЛ са с придобита специалност педиатрия.
  
• 
  Модулът педиатрия е един от най-продължителните и обемни в специализацията по Обща медицина.
  
• 
  Общ недостиг на ОПЛ, педиатри и финансови средства
  
• 
  Детската смъртност рязко намаля, след поемане на наблюдението и лечението на децата от ОПЛ. (Виж приложената графика по данни на НСИ и НЦЗИ)
  
• 
  Програмите за работа с деца - профилактични прегледи и имунизации, са добре структурирани и изпълнението им е строго контролирано.
  
• 
  НЗОК осигурява безлимитен брой направления за консултация с педиатри, което практически гарантира абсолютно свободен достъп при възникнала нужда от консултация. Колегите, които не се чувстват сигурни при работата си с малки деца имат гарантирана възможност за неограничени консултации с педиатри. Проблемът е, че в доста населени места педиатри липсват.
  
• 
  В проекта има опасни признаци за дискриминация на децата, защото ги дели на деца в големи и малки населени места, за които се предвижда различно обслужване.
  
• 
  По-скоро има необходимост от консултации с тесни специалисти в педиатрията – детски невролози, детски кардиолози, детски ендокринолози и т.н., но те са твърде малко и недостатъчно.
  
• 
  На фона на проблемите, описани в предходните няколко точки, подчертаваме че практиките на ОПЛ покриват почти цялата страна.
  
• 
  Достъпът до ОПЛ е най-лесен и ОПЛ познават добре пациентите си.
  
• 
  Не може Стандартът по определена специалност да налага да простира действието си върху други специалности, които имат собствени стандарти.
  
• 
  Ако правителствени или тясно професионални организации искат по-добро детско здравеопазване, следва да се погрижат още за: допълнителни профилактични клинико-лабораторни изследвания; заплащане на домашните посещения за наблюдение на новородените; осигуряване на качествени комбинирани ваксини - (както вече реализира новият екип на МЗ) и др.
  
• 
  Ако се приемат предложенията в Стандарта, то педиатрите не следва да поемат отговорност за децата само в минутите на консултация, а да поемат обслужването им изцяло, 24 часа в денонощието, да извършват техните имунизации и да отговарят за целия процес по доставяне, съхранение и използване на ваксините, както и за контрола на състоянието, след назначеното от тях лечение.
  

• 
  в т. 1.2.2. след думата „ЛЗ” да се добави за СИМП и БП
  
• 
  в т.1.2.3. след думата „педиатрията” да се добави СИМП и БП
  
• 
  в т. 1.2.4. да с добави след „здравни и лечебни заведения”, в които се осъществява специализирана и болнична педиатрична медицинска помощ, или да отпадне изцяло.
  
• 
  т. 1.2.5. и т.1.2.6. да отпаднат
  
• 
  т. 1. 4.16. и 1.4. 17. да отпаднат
  
• 
  в т. 4.5.1. подточки „а)” и „б)” да отпаднат, в подточка „в)” има противоречия, които я обезсмислят
  
• 
  в т. 4.5.3. подточки от „в)” до „ж)” – част от тях изискват максимална степен на изпълнение, което е невъзможно (необходимо е степенуване). Друга част не зависи от знанията на лекаря, а от даденостите на майките за естествено хранене. Останалите са неточно разбиране за осигуряване на качество чрез хронометрия и непознаване на законовата уредба.
  

Целта е да се спази действащата в Република България нормативна уредба, да не се нарушава изградената система за профилактика и лечение на децата, да се диференцира първичната от специализираната медицинска помощ в грижите за по-добро здраве на децата, да не се създава неравнопоставеност в достъпа до лекарска грижа на децата от различни типове населени места и други основания, освен гореизброените, които обясняваме накратко в следващия коментар:

Така предложеният проект за Стандарт по педиатрия нарушава Здравния модел в България, променя философията на специалността Обща медицина и смисъла на съществуване на Общата медицинска практика като основно и ключово звено на модерните системи на здравеопазване в Обединена Европа, а именно Профилактиката. Колкото повече профилактика, толкова по-малко разходи за здравната система.
Още Пирогов е казал:

„ 1 грам профилактика е равен на 1 килограм лечение”.

Чрез холистичния подход ОПЛ има глобалната задача за пълен ангажимент към детето и семейството. Това съответства на принципа „Пациентът – в центъра на системата” и на дефиницията на СЗО за фамилна медицина: „форма на първичната медицинска помощ, която осигурява продължителна, цялостна грижа за здравето на индивида и семейството във всички възрасти, пол, заболявания, както и части на тялото”. (WHO, European Observatory on Health Systems and Policies Series, http://www.euro.who.int/Document/E87932.pdf, page.36; Saltman and Figueras, 1997; WHO 2002 )

Колкото по-комплексно работят ОПЛ в областта на профилактиката на цялата фамилия в т.ч. и в профилактиката на децата, толкова по-малко деца ще постъпват за лечение в болниците; колкото по-малко хоспитализации, толкова повече здрави деца и по-малко разходи за по-скъпото болнично лечение.

Допускането на тезата:

За педиатрите има достатъчно сериозен професионален „фронт” – диагностика, диференциална диагноза и лечение на редица заболявания.

В широката основа на пирамидата на здравната система са общопрактикуващите лекари.

Като следващо ниво (СИМП и БП), педиатрите не следва да дублират рутинните медицински дейности на общопрактикуващите лекари. Трябва да насочат усилията си за съвременна адаптация към достиженията на световната медицинска практика в областта на детските болести.