"Кухите лейки" дойдоха с черни балони

БОРИСОВ ОБЕЩАЛ ДА ПРОМЕНИ НЕЩАТА, НО ГАВРАТА СТАНАЛА ПО-ГОЛЯМА

Няколко майки на деца с увреждания все пак приеха да влязат в парламента и да се срещнат с членовете на ГЕРБ в социалната комисия. Дебатът обаче премина изключително бурно и емоционално. Майка на дете с увреждане обвини управляващите, че създават нови инвалиди. "През октомври 2009 г. г-н Борисов пое ангажимент нещата да се променят. Да, промени се - гаврата става още по-голяма, защото сега повтаряте навсякъде - децата получават това и това", ядосано разказа една от жените.

Галя Захариева от ГЕРБ започна с уверението, че знаела какво преживяват, и добави, че гербаджиите настоявали нещата да се случват с говорене. Една от майките обаче я прекъсна с думите "ние си говорим вече 20 години". "Парите, които инвестирате, които ги нямаме всички като общество, се прахосват безогледно - работно облекло, сабо. Докога? Работят в 2 съседни стаи служителите ви и не знаят за какво иде реч и аз трябва да ги обслужвам. Иде реч за малки деца, за хора с увреждане. Остави, дето крадете от народа, ощетявайки тях, доинвалидизирайки ги, вие създавате и нови инвалиди. Аз трябва да стана на 70 и той да умре, за да взема пенсия. Аз съм на нивото на една циганка, която е родила на 11 години и не може да си напише името. В тази графа съм, че и по-зле, защото те нямат разходи, не плащат ток. За всяко нещо ни питате какъв е доходът ви, никой не ме пита колко съм взела назаем. Докога ние ще живеем напук на вас, въпреки системата. На нас всички ни е писнало", възмути се гневната майка. Тя добави, че синът й вече не е дете. "Ще си взема чантата и ще ви го оставя. Не ви заплашвам, защото детето ми е златно. Вие се редувайте да правите това, което правя аз 19 години", предложи майката.

НЕЛИ АНТОВА: Рано или късно ще ни чуят

- Проблемите са безкрайно много - като се започне от уреждане на въпроса с личната помощ, помощните средства и още много... Аз съм тук на протест, защото за тези неща трябва да се знае. Със сигурност има много хора, които не успяха да дойдат по някаква причина, но протестират заедно с нас от къщи. Лично мен ме е страх от това, че утре няма да ме има и тогава... Моите деца ще живеят може би само месец след мен, не повече, това е. Защото няма кой да се грижи за тях освен нас, родителите.

- Децата имат нужда от ежедневна рехабилитация. Но тя е необходима не само на децата, а на всички хора с подобни затруднения. Специално за хората с двигателни проблеми всички имат нужда от рехабилитация всеки ден, а според държавата на тях им се полагат само 10 дни в месеца. Безумие! През останалото време семейството трябва да плаща на рехабилитатор, който да идва вкъщи. Това го няма никъде по света, а уж България е страна членка на какво ли вече не. В грижите за хората обаче изоставаме много!

- Не, никой не ни чува, нито в парламента, нито институциите. Обаче ще ни чуят рано или късно! Ще изчетем законите, просто въпрос на време е. И след като тук не ни чуват, в Европейския парламент ще ни чуят! Това е пътят, поне според мен. Сега сме се събрали тук, знаем, че днес нещата няма да се получат, нито след един месец. Може би докато не стигнем до Брюксел, нищо няма да се промени...

Представете си какво ще се получи, ако всяка една майка от нас реши да съди държавата за това, че нейното дете е дискриминирано. Или ако децата сами решат да съдят държавата за дискриминация, когато станат пълнолетни? Да знаете, те ще успеят да осъдят България за дискриминация. Само че седим и мълчим и чакаме нещо да се промени... Явно докато не ги настъпим стабилно, няма да станат нещата, няма да ни чуят и да се вслушат в нас.

- Кой очаквате да ви подкрепи?

- Много хора ни подкрепят морално. Имало е и случаи, когато и на протести сме се събирали много хора.

- Много е трудно, да. Много познати не дойдоха, защото нямат транспорт или е много сложно да го организират. Наистина не е удобно - трудно е във влаковете с количките, абсурд е придвижването с автобус дори в столицата София. За хора, които не познават града, просто е невъзможно.

- Навсякъде е проблем. Аз съм от Враца, не искам да коментирам каква е инфраструктурата там. Знаете ли, в Пловдив е достъпно навсякъде - тротоарите са равни, навсякъде е занулено, мога спокойно да изляза с децата си. Ходила съм там последната година доста често - излизаме на разходка без проблем. Тук, а и на много други места обаче никой не се е погрижил за елементарни неща.

Към разговора ни се включва и друга майка от Враца, за да вметне:

- Дават ни смешни помощи за децата, а най-голямата подигравка е, че те не отиват за тях. Защото ние трябва да покриваме с тях сметки, ток, рехабилитация, лекарства и какво ли още не. Колкото и да се стараем, парите изобщо не остават за децата. Не бива да бъдеш наказван за това, че имаш проблем. Хората не бива да го забравят.

- Струва много, но кой смята? Парите отиват за памперси, тези хора също имат нужда да излязат на кафе, на разходка с приятели. Те също искат да се веселят, но това никой не го разбира. Абсурд е дори да си помислим да отидем на море.

- Специално в нашето населено място - да. Но достъпната среда се изразява в едно-единствено училище във Враца. Там има асансьор и това е. Но това е единственото училище, което има пригоден асансьор, за да можем да ги качим. България има да извърви доста път, докато приеме подобни деца и им осигури нормални условия. Ако не си затварят очите и не си гледат техните интереси, нещата ще се получават. В държавата влизат страшно много пари. Но е важно и личното отношение, поведението на хората. Ще ви дам личен пример - ходим на гимнастика, по пътя минаваме през една рампа. Охраната ни вижда всеки ден, обаче човекът явно го боли кръстът, не може да натисне копчето, за да ни вдигне бариерата, и се налага да заобикаляме. На него му е проблем да натисне едно копче, за да мина с детето си. Не мога да си обясня какви са тези хора. Ако той утре е на неговото място?