Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак
Изтегляне 30.46 Kb.
|
 ЙОХАН
Над мъртвата градинка вечерта разпускаше коси от черен мрак. Йохан открехна малките врата, огледа уличната пустота и в миг прекрачи дървения праг.
След него припна плачуща жена, протегнала в ръцете си дете. Но, озарен от бледата луна, безшумно в тягостната тишина, отмина той и всичко опусте.
По него дълго, дълго гледа тя, далече впила поглед замечтан; наоколо бе сънна пустота нашепваха едвам: "Йохан, Йохан!"
А над Берлин, потънал в ситен скреж и лунни сребросинкави петна, внезапно екна първия гърмеж раздра задрямалата тишина.
След него втори, трети... ето в миг изтръпна в ужас снежния Берлин. Нощта изпълни се с гърмеж и вик и пламъкът изви червен език, блестящ над покривите кат рубин... *** Йохан. И непознат остана той. Прислонил се до старец белобрад, излеко побледнял от остър хлад, гърмеше с вихъра на кървав бой....
И труп до труп в мъртвешка хладнина простират се, а бурята гърми; в очите смръзнал вик и не в една десница още пушката дими.
картечниците блясват с огнен лик, хусарите на шеметни вълни промъкват се и залп след залп гърми и вие се Смъртта в размах велик... ***
На барикадата Йохан е сам. В предсмъртен стон старикът белобрад, оплискан с кръв, повдига се едвам. Съзрял хусарите през дим и плам, крещи, издъхвайки: "Назад! Назад!"
А стиснал карабината в ръце, Йохан ги среща с гръм и ги зове: "Елате вий, аз с каменно лице ще срещна щика в своето сърце! Елате вий, престъпни синове!
Безумци! Всяка капка кръв пред вас ще бликне нови хиляди борци! Веч бий дванайсетият кобен час и ще сразим престъпната ви власт! Елате вий! Елате, подлеци!"
А от веригите хусар един тогаз просъска гневно с глас пиян: "Млъкни! Ръцете горе, рабски син!" Но, величав кат някой исполин, "Челата горе!" – викна му Йохан.
Задружен гръм изпрати му ответ. Той грохна до старика белобрад. Хусарите се втурнаха напред. Един от тях се взря в лика му блед и пръсна черепа му с приклад. *** А тънеше Берлин в мъгла и скреж и бликаше предутрен синкав здрач. И в бедна хижа, в ужас и копнеж една жена при всеки глух гърмеж избухваше в несдържан горък плач.
И стиснала детенцето си, тя все чакаше със поглед замечтан. Навън цареше смъртна пустота и глухо прибледнелите уста през плач нашепваха: "Йохан! Йохан!" 
Каталог: PomagaloDZI -> Dokuments -> Smirnenski Dokuments -> Като мътен порой се спуснаха кърджалиите от Бакъджиците надолу в полето Dokuments -> Нравственото израстване на българина в романа „под игото” Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е „жива история” Smirnenski -> Литература стихосбирката на Хр. Смирненски „Да бъде ден" дълго време се интерпретира като етапен текст, който маркира един „от върховете на революционната поезия" Smirnenski -> Йохан” христо смирненски Smirnenski -> Размисли върху поетическия цикъл на смирненски „зимни вечери“ Роден да бъде певец на „светлата радост” Smirnenski -> Ний” христо смирненски Smirnenski -> Анализ Стихотворението е добавено към цикъла „Децата на града Изтегляне 30.46 Kb. Сподели с приятели:
|