Надежда Аргирова



Дата20.02.2017
Размер65.59 Kb.
С какво (ще) ме промени работата?
Надежда Аргирова
Обичам живота. Обичам да танцувам. Обичам моето семейство. Обичам да работя. Смятам, че човек се ражда, за да бъде щастлив, за да търси удовлетворение от себе си и от живота си. Тъй като работата заема поне 1/3 от денонощието и по мои изчисления близо 2000 часа в годината, то представяте ли си човек да работи 80 000 или дори 100 000 часа в живота си само по задължение, без да изпитва удовлетворение от това, което върши; без истинска СТРАСТ към избраната от него професия и желание да се развива, да подобрява резултатите си. Тогава този човек няма да е полезен не само на компанията, в която работи, но и на себе си. Ще превърне живота си в АД, а кариерата си – в истински ПРОВАЛ!
Част 1 – Предисторията
„Защо избрахте нашата компания?” и „Защо искате да работите точно това?” бяха въпросите, с които ме посрещнаха на интервютата за работа. А позициите и фирмите, за които кандидатствах бяха наистина много. Тогава как успях да формирам отговор, който да бъде хем искрен, хем точно адресиран към конкретната компания? И как направих своя избор?...
Математиката беше страстта ми от малка. Това беше и моят талант. Обичам да мисля в цифри, графики, да ги анализирам, да търся логичната връзка помежду им. Затова и икономиката дойде като естествен избор при мен. Студентка, специалност финанси, означаваше: Призвание, Престиж, Потенциал за развитие. Потенциал, от който исках да грабя с пълни шепи. Шепи, съдържащи знания, цели и идеи за реализация. „Ако работите върху целите си и целите ви ще работят за вас” е казал бизнес гуруто Джим Рон. А моята цел беше да уча постоянно – в границите на университета и извън него – по улицата, от новините по телевизията, от разговорите с хората, от книгите, от историите на успелите. Подготовката беше задължителна стъпка към намиране на Работа. Тя включваше и запознаване с правилата за подаване на документи, за поведение по време на интервю, а и след това – на самото работно място. Моята специалност ми предложи множество професионални пътеки, по които можех и все още мога да тръгна: счетоводител, одитор, финансов анализатор, банкер, касиер дори, също и икономически журналист, брокер..., а защо не и мениджър.
Лятото след трети курс беше сигналната ЧЕРВЕНА СВЕТЛИНА, която ми показваше, че търсенето трябва да започне. Всяка от горепосочените професии ме привличаше със свой собствен чар. Затова и отговорите ми бяха силно мотивирани:
„Искам да работя като младши одитор, защото като такъв мога да проверявам финансовата информация на множество фирми от различни области, успоредно да се обучавам, да се сблъсквам с проблеми, с които да се справям в крачка, бързо и максимално успешно.”

„Защо проявявам интерес към стажа в банката ви ли? Защото това е възможност да упражня на практика наученото, да до обогатя знанията си за условията по кредити, депозити и други продукти; да участвам в реалното прилагане на различните регулации и др.”

„Като брокер чрез своя нюх и познания в областта на фондовите борси искам да „разкривам” тайните на финансовите инструменти.”

„ Икономическият журналист ме привлича с достъпа до огромен поток от информация, с възможността да я декодирам, да я оформя и поднеса за консумация на българския потребител.” И т.н.


При избора си на своето първо работно място се водих от следните съображения:
1. Дали фирмата ми предлага възможност да уча, да придобия различни практически умения по професията, дали предлага развитие и поемане на отговорности. Според мен заплатата не трябва да е водеща при старта, защото ако тя е обвързана със застой, липса на „обогатяване” на умствения багаж и неперспективно бъдеще във фирмата, то тогава високата на пръв поглед заплата може да се окаже препъни камък пред бъдещото заслужено високо възнаграждение, основаващо се на ползотворния опит.

2. Ценностите и културата, които управляват организацията. Дали те са съвместими с моите? Не бих работила в организация, чиято основна ценност са парите. Впечатляват ме компании, борещи се за високо качество, за откритост в колегиалните взаимоотношения. Фирмите трябва да ценят както персонала си, така и клиентите си. Дори като стажант искам да получа необходимото уважение и отзивчивост, защото в замяна на това аз инвестирам моят капитал във фирмата – моите способности и знания, моята амбиция да дам най-доброто от себе си.

3. Дали конкретната позиция, която ми предлагат, съвпада с интересите ми и дали натоварването при работата ще бъде по силите ми. На мнение съм, че човек винаги трябва да търси баланс между личния и професионалния живот. Работа от 12 часа на ден, заети уикенди, честа извънредна работа означава пълно изтощаване. Това води до по-ниска продуктивност. Води и често до негативни последици за здравето. Ако компанията не ме цени като личност, която има и своите нужди, а ме възприема като робот, следователно там не е моето място.
Част 2 – Историята
Началото на кариерата. Просторно пространство. Множество бюра разположени във всички краища. Хора, пишещи на компютрите си, говорещи по телефоните и помежду си. Работещи, творящи като едно цяло.

Първият ми ден като стажантка във вестник К. ми откри един напълно нов свят. Свят, в който информацията беше „основното ястие”, а сътрудничеството и взаимната помощ – „приборите”.

Изборът ми да стартирам трудовия си път именно тук се основаваше главно на изпълнението на посочените по-горе три мои водещи принципа.
Оттам нататък промените в мен дойдоха от само себе си.
Обучението, което ни предоставиха на нас – стажантите се основаваше на съвременните принципи на журналистиката – област, в която преди това бях само консуматор, а сега се научих да мисля и като „творец”.

Разбрах, че във вестника междуличностните отношения са много важни – в никакъв случай не трябва да се влиза в интриги. Дистанцията между колегите трябва да отсъства, защото често ако не всеки ден човек работи в екип, а неразбирателството с партньора може да доведе не само до личен провал, но и до провал на цял проект и до големи загуби за фирмата ( морални, материални).

Самото работно време не бе фиксирано, от там научих, че не е важно колко трябва, а колко действително работиш. На българина, според мен, му липсва навика да работи усилено. Един от преподавателите ми в Fh-Joanneum, Грац, Австрия ( там бях по програмата Еразмус през първия семестър на трети курс) ми каза, че това е наша културна черта. Аз обаче мисля, че културата може да се променя и българинът трябва да разбере, че от него зависи колко ще получава и как ще живее. Трябва да се научи на производителност, да вземе съдбата си в свои ръце, а не да чака подаяния от държавата или от някой друг.
Научих се още :
Да бъда ОТГОВОРНА - професионално отговорна – без пряк надзор и побутване, аз сама трябваше да се организирам, за да се справя;
Да УЧАСТВАМ В КОЛЕКТИВНИЯ ДУХ – да мисля не само за себе си, но и за вестника – кое е най-добро за него и за другите, работещи в него;
Че нищо НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО – че дори и да съм смятала, че писането не е сред силните ми места, това не пречи да се старая, да се уча, да подобрявам своите резултати;
Че все пак да работиш означава НЕ САМО ВСИЧКО ДА Е РОЗОВО – при срещи с други представители на медиите се сблъсквам със злоба; отделно виждам заместник министри и други управници, често на градус, с невероятно просташко поведение – да се „чуди” човек как са заслужили постовете си;
Да бъда ПО-УВЕРЕНА в себе си, ПО-ЗНАЕЩА, ПО-ИНФОРМИРАНА.
А как разбрах, че обичам да работя ли?
Ами това е едно вътрешно усещане на удовлетворение, на принадлежност. То е налице, когато не броиш минутите до края на работния ден, а с нетърпение очакваш следващия, за да отидеш сутринта отново на работа.

Работата внесе у мен чувството на щастие, че участвам в създаването на нещо. И то не просто в създаването на един вестник – чрез работата аз участвам в създаването на собствената си личност, на своето бъдеще.



Част 3- След историята
Не мисля, че ще има след история. Мисля, че цял живот ще живея, за да работя – не само в професионално отношение, а върху всички аспекти в моя живот- семейство, здраве, хобита и т.н.

Често се замислям над думите на основателя на списание Forbes – BC Forbes: „Възприемай себе си не като архитект, а като скулптор на своята кариера.”. Дори и да изготвя план: днес ще бъда икономически журналист, след 2 години - мениджър на корпоративния отдел в банка, а след още 5 – ще основа собствена фирма, предоставяща финансови услуги, този план винаги трябва да е в работилницата, готов за промени. Защото човек непрекъснато се променя – променят го приятелите му, семейството му, преживяванията му, работата му.



Един от големите уроци, които научих през все още кратката си кариера е – да гледам надалеч, но да виждам пред себе си. Защото животът е това, което ни се случва, докато ние правим планове за нещо друго. Разбрах, че трябва да давам най-доброто от себе си сега, в настоящата си работа, тъй като това ще ме направи добър професионалист и за в бъдеще. А аз искам да съм истински квалифициран човек. Да бъда ценена за това, което мога.
Един мъдър човек беше казал, че в 21 век разликата между успеха и неуспеха, между богатството и бедността е знанието. Трябва да се научим да използваме този ценен ресурс в своя полза, без да злоупотребяваме с него в нечий ущърб.
Хенри Форд е започнал бизнеса си като часовникар. Завършил го е като иноватор, собственик на голяма компания за автомобилостроене. Изпълнен със СТРАСТ към техниката, към промените, той сам е раждал промени в света.
Работата е накарала неандерталеца да се превърне в човек. Работата ме накара от обикновен студент, да се превърна в строител на своята кариера.
Имам си една мечта. Искам в края на живота си когато някой ме попита : „Ти какво си работила?” аз да отговоря с лека усмивка: „Бях журналистка, счетоводителка, анализатор, бизнесмен...но всъщност никога не съм работила, защото през цялото време се забавлявах.”




Каталог: winners scholarship
winners scholarship -> С какво (ще) ме промени работата?
winners scholarship -> София, юли 2004 Да дадем думата на цифрите
winners scholarship -> От уеб сайт към уеб клуб
winners scholarship -> С какво (ще) ме промени работата?
winners scholarship -> Международни отношения
winners scholarship -> Решение За първи път правя нещо съвсем самостоятелно За първи път
winners scholarship -> Моята кариера в българия
winners scholarship -> Моята кариера в България
winners scholarship -> Мирослав Юруков "Защо съм студент?"
winners scholarship -> С какво ме промени работата? (Есе)


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница