Нагоре по стълбата, която води надолу Творческа история

1 2 3 4

Приказка за стълбата

Нагоре по стълбата, която води надолу

Писана малко преди смъртта на Смирненски, „Приказка за стълбата“ е и едно от най-сериозните и тъжни негови послания.Публикува я в сп. „Младеж“ на 25 май 1923 г. След смъртта на автора тя се превръща в едно от христоматийните му произведения. В контекста на творчеството му «Приказка за стълбата» продължава други две „приказки“ – стихотворенията „Приказка за честта“ и „Приказка за тинята“ (от цикъла „На гости у Дявола“)

Заглавието на текста съдържа жанров определител – приказка.
Има фантастичен герой и съответно - фантастична сюжетна основа (Дявола и сделката с него). Това са признаците на приказното в текста на Смирненски, познати и от фолклора.
Той наподобява притча, изграден е върху алегория, съдържа морална поука.
Но най-често е определян като фейлетон.
Какво го сближава с фейлетона?

Фейлетонно начало се изразява в актуалната социална проблематика. Тя е заложена в темите:
за бедните и богатите
за нравственото падение
за загубата на социална чувствителност (чувствителност към проблемите на обществото) и на човешко съчувствие
в крайна сметка – за загубата на собствената идентичност в процеса на издигането в обществото (изкачването по обществената стълбица).
Откриваме публицистичното начало и в директността на посланията, и в морализаторския патос на творбата – тя дори започва с епиграф, адресиран към съвестта на читателя.

Думата приказка в заглавието насочва към представата за фантазия и обобщени образи.
Другата ключова дума – стълба – насочва към идеята за изкачване и слизане, за връзка между световете.
Какво свързва стълбата в текста?
Коя е стълбата, по която се изкачва момъкът?
Към кого е насочен епиграфът?

Сподели с приятели:

1 2 3 4