Наименование на нормативния акт действие отмяна на нормативния акт

чл. 54 Регламентира поданството на гражданите. Всички родени в България, които не са приели друго поданство, също и тези които са родени другаде от български поданици се броят за български поданици.

Всеки поданик на Княжеството може да се отрече от поданството, след като си изслужи по напред военната служба и като

изпълни другите си длъжности спрямо Държавата, по особен закон, който ще се изработи .

Наименование на нормативния акт действие	отмяна на нормативния акт
Разпоредби относно гражданското състояние и гражданската регистрация на лицата

Екзархийски устав отменен с Указ 31.12.1950 г. от БПЦ

4. 02. 1883 година
От XIV – XVІІІ глава на Екзархийския устав се регламентират всички обстоятелства засягащи брака, бракосъчетанието и правните последици произхождащи от него.
Условията за сключване на брак са упоменати в глава XIV

Съгласно Устава условията, които се изискват при сключване на брака, за да бъде бракът законен са следните:

- взаимното съгласие на сключващите брак, изразено пред двама миряни - свидетели;

- съгласието на родителите на брачните;

- лицата, които ще постъпват в брак да не бъдат в родствени връзки помежду си;

- лицата, които постъпват в брак, да не бъдат свързани в брачен съюз с друго лице;

- момъкът или момата да не страдат от лудост или епилепсия;
Причини за разтрогване на брака:

Разтрогване на брака по престъпления против него.

Престъпления против брака са: нарушение святостта на брака чрез прелюбодеяние, пиянство на едно от бракосъставящите се лица, и не способността на едно от бракосъчетаните лица в изпълнение на съпружеските задължения.

Когато едното от бракосъчетаните лица наруши святостта на брака чрез прелюбодеяния, другото лице има право да иска расторжението на брака и, ако обвинението се докаже Духовното Началство удовлетворява искането на молителя, а виновните се наказва от Гражданските Власти.

Венчални свидетелства

за настойничеството

Закона за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията е основният нормативен акт, даващ начало на всички бъдещи нормативи касаещи гражданското състояние на лицата.

Закона е регламентирал съставянето на регистри за гражданска регистрация. Фактическото въвеждане на регистрите става едва с Правилника за забележване ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893 г.

Регистъра се е състоял от актове по гражданско състояние, които се въвеждат законово от 01.01.1893 г.

Регистрите по гражданско състояние се водят след влизане в сила на Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и умиранията от 24.03.1893 г.

Така за първи път се въвежда официална документна форма за доказване на случило се събитие по гражданско състояние /раждане, женитба, смърт/.

Преди да се въведат актовете по гражданско състояние, ражданията, женитбите и умиранията са се доказвали чрез свидетели и писмен документ.

Наименование на нормативния акт действие	отмяна на нормативния акт
Разпоредби относно гражданското състояние и гражданската регистрация на лицата

ЗАКОН за припознаването на незаконородените Действа до влизане в сила на Закон за

деца за узаконението им и за Осиновяването извънбрачните деца и осиновяването

17.12.1889 с Указ под № 483 / ДВ, бр. 267 от 26.11.1940 г./

ДВ, бр. 9 от 12.01.1890 г.
Условия за припознаване се определят в чл.2 от ЗПНДУО

Отдел I.

1. Незаконнороденото дете може да бъде припознато от бащата и от майката заедно и отделно.

2. Не могат да бъдат припознати:

1) децата, родени от лица, от които даже едно само да е било, в време на зачатието, женено за друго лице;

2) децата, родени от лица, които не могат да се оженят по причина на роднинство или свойство.

3. Припознаването на едно незаконнородено дете става с удостоверен по нотариален ред акт, съставен преди или после рождението.

4. Припознаването има действие само за този от родителите, който го е направил, и не дава на припознатото дете никакво право спрямо другия родител.

5. Бащата или майката, който е припознал в време на непълнолетието му.

Ако детето е припознато и отъ двата родители, то настойник е бащата.

6. Незаконнороденото дете взема фамилията на този родител, който го е припознал, или пък фамилията на бащата, ако то е припознато и отъ двата родители.

7. Родителят е длъжен да поддържа припознатото незаконородено дете, да го възпитава, учи и да го изучи някой занаят.

8. Незаконнороденото дете е длъжно да поддържа своя родител, когато този последния няма ни низходящи, ни съпруга, които да го поддържатъ.

9. Припознаването може да се оспорва отъ детето и отъ всекиго, който е заинтересован

10. Забранено е да се дири бащата.

11. Диренето на майката не се забранява.

Детето, което посочва известна жена за своя майка, е длъжно да докаже, че то именно е детето, което е родено отъ нея. Доказателствата с свидетели се допущат, само в този случай, когато има начало от писмени доказателства.

12. Всичките заинтересовани лица се допущат да възразяват против иска за дирене майката.

13. Решението, което признава прихождението, има еднакво действие съ припознаването.

14. 
    Забранява се да се дири майката в случаите, в които не се допуща припознаването (чл. 2)
    

За узаконяването на незаконородените деца.

15. Незаконороденото дете, чрез узаконяване, добива качеството на законно дете.

Узаконението става или чрез последующи брак между родителите на незаконороденото, или по съдебно постановление.

16. Децата, припознаването на които законът не допуща, не могат да бъдат узаконени ни чрез последующи брак, ни по съдебно постановление.

17. 
    Допуща се узаконения на умрели вече деца за в полза на техните низходящи.
    

18. Децата, които са узаконени чрез последващ брак, добиват правата на законни деца от деня на съпружеството, ако те са припознати и от двата съпруга преди брака, по установения в чл. 3 ред, или пък от деня на припознаването, ако то е станало след брака.

1. 
   щото родителят, или един отъ тях
   
2. 
   да го искат;
   

3) щото този родите да няма възможност да узакони децата чрез последующи брак;

4) да е доказано съгласието на другия съпруг, ако просещия узаконението родител е женен.