„Най-хубавото се вижда само със сърцето
Изтегляне 13.01 Kb.
|
Свързани:
История на изкуството 5, Ekzyuperi (2) (1)
|
„Най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите” - Антоан Екзюпери /Есе върху романа „Малкият принц”/ 30 гр. Най-ценното на този свят, това са добрите взаимоотношения, които изграждаме помежду си.Няма по- хубаво нещо от обичта, която даряваме на другите, и обичта, която получаваме от тях. Тази обич е по-ценна и от най-голямото съкровище на света. Малкият принц се чувства отговорен за своята единствена роза, която е отгледал на своята планета. За него тя е много важна, по-важна от всяко друго цвете, колкото и красиво да е то. Защото именно своята роза той е поливал, окопавал, поставял под стъклен похлупак и ограждал с параван. Защото тъкмо нея е защитавал от гъсениците, опитващи се да я наранят. Тази роза е повече от цвете за Малкия принц тъй като той е вложил сърцето си в нейното отглеждане. Посветил ù е времето си. Тя го е накарала да обича и да се тревожи, да се чувства щастлив и да плаче. Грижите за една малка роза превръщат Малкия принц в един отговорен за друго същество човек. Той вече не е самотен, не мисли само за себе си, а е изцяло погълнат от отговорностите си. Пред своята роза Малкият принц споделя своите премеждия, смее се и плаче. Тя го е направила щастлив и е стоплила душата му. И сега тя го очаква да се завърне от дългото пътешествие. Колко хубаво е да имаш някой до себе си, който мисли за теб и те очаква! Колко хубаво е да не си самотен. Смисъла на живота е да се посветиш на някой друг и да се грижиш за него. Всяко същество е самотно в необятното пространство, но посвещаването на другите е вълшебният лек срещу самотата. Общуването с околните осмисля животът ни. Само съпричастността и себеотдаването на друго същество може да потуши постоянното ни чувство за самотност. Именно усещането ни за принадлежност към друго същество ни прави щастливи.Отдаването на друго същество прави животът ни хармоничен и щастлив. Лисицата не яде хляб, не обича хляб. Затова гледката на житните нивя не предизвиква у нея никакво вълнение. Но ако стане близка с Малкия принц, когато ги погледне, тя ще си спомня за косата му „с цвят на злато” и житните ниви ще предизвикват у нея вълнение. Тогава дори шумоленето на вятъра в житата ще ù бъде приятно. Смисъла съществува само когато споделяш света с някой друг. Не бива да прекарваме живота си в самота и в грижи единствено за себе си. Ако живеем само за себе си, ще усещаме някаква непълнота и неудовлетвореност. Щастието не е в забавно прекараното време и в безделието, а в готовността на човека да помогне на страдащия, безпомощния, уязвимия, да го дари с надежда, любов и съпричастие. Щастието се гради не върху това, какво ще вземеш от света и от хората около себе си, а върху това, какво ще им дадеш. Изтегляне 13.01 Kb. Сподели с приятели:
|