Най-великите автомобили за близо век „24 часа на Льо Ман

Около 20 автомобила, които или са печелили легендарната надпревара, или са емблематични за историята й, бяха изложени в отделна зала на изложението в Женева

„24 часа на Льо Ман” е едно от най-значимите автомобилни състезания в света – наред с рали „Монте Карло”, GP на Монако във Формула 1 и „500 мили на Индианаполис”. Маратонът за изпитание на човека и машината, провеждан във Франция, има митичен статус за почитателите на моторспорта. Популярността на надпреварата се дължи най-вече на нейната продължителност от цяло денонощие, истинско въодушевление за феновете. Не само тя обаче прави състезанието уникално, а и жестоката конкуренция между пилоти, конструктори и дори спонсори.

Успехите на швейцарци като конструктора Петер Заубер, усетил вкуса на победата през 1989 г. През 2011 и 2012 г. сънародникът му Марсел Феслер е един от тримата пилоти, състезавали се с победното Audii R18 e-tron quattro. И през 1923 г., когато „24 часа на Льо Ман” се провежда за първи път, и в наши дни това състезание остава изпитание за технологиите на бъдещето. От две години правилата на играта диктуват хибридните задвижвания нa Audi и Toyota. Очаква се в бъдеще в надпреварата да се включат и 100% електрически или задвижвани с водород автомобили. Историята продължава.

Първият победител: Chenard et Walcker Sport печели „24 часа на Льо Ман“ през 1923 г. До финала машината с 3-литров мотор достига, водена от инженерите Рене Леонард и Андре Лагаш. Цилиндрите са четири, а конските сили - само 100, но през 20-те години те се оказват напълно достатъчни за триумфа.

По-късно Chenard et Walcker залага на концепцията лека каросерия – малък мотор с модела Tank, задвижван от 1,1-литров двигател. Тази философия обаче не се оказва успешна, както доказват постиженията на машината в Льо Ман през 1926 и 1937.

Bentley Speed Six е на върха през 1929 и 1930 г. Зад волана на машината застават легендарните Bentley Boys Тим Биркин, Глен Кидстън и Уолф Барнато, тогавашният президент на компанията производител. 6,5-литровият двигател със степен на сгъстяване 6,1:1 генерира 200 к.с. при 3500 об/мин. Междуосието е над 3,3 метра.

Alfa Romeo 8C: тази огнена „италианка“ завършва първа в четири поредни години – от 1931 до 1934. Един от пилотите й отново е легендарният Тим Биркин, а максималната скорост е около 200 км/ч.

Ferrari 166 Mille Miglia: с тази машина през 1949 г. започва победната история на Ferrari в „24-те часа“. V-образната конфигурация на 12-те цилиндъра позволява задвижващият агрегат да бъде максимално компактен – за което допринася и работният обем от едва два литра!

Още един „жребец“: Ferrari Testa Rossa печели „24 часа на Льо Ман“ през 1958 г. Името в буквален превод означава „червена глава“ и е свързано с червените капаци на клапаните на V-образния 12-цилиндров двигател с работен обем 3,0 л и максимална мощност 290 к.с., достигани при 7500 об/мин. Победната гориво-въздушна смес „забъркват“ 6 карбуратора Weber 38 DCN.

Porsche 917 K (1970) е първото, с което производителят от Цуфенхаузен печели 24-часовата надпревара. Това е една от причините то да се превърне в една от най-значимите състезателни коли на всички времена. В различните си версии редовият (!) 12-цилиндров двигател е с работен обем от 4,5 до 5 л, а максималната скорост достига до 390 км/ч. Изпълнението за Льо Ман генерира около 620 к.с.

Matra 670B (1973): френската компания печели „домашното“ си състезание в три поредни години (1972-1974) – цел, която французите преследват около две десетилетия. 3-литровият 12-цилиндров двигател първоначално е разработен за болида MS11 във Формула 1.

Renault Alpine A442 (1978) – благодарение на този автомобил „реджията“ печели единствената си победа на Льо Ман. Работният обем на V6-двигателя с два турбокомпресора е 1997 куб.см, а максималната мощност – 490 к.с.

Porsche 956 (1982) от гр. С (прототипи) печели в четири поредни години, а производителят му е на върха за седем поредни (1981-1987). В 956 се използва първото алуминиево монокок шаси на компанията. Редовият 2,65-литров 6-цилиндров мотор генерира около 635 к.с. благодарение на турбокомпресор. Машината е един от първите автомобили в света с трансмисия с два съединителя.

Jaguar XJR9 (1991): в тази хищна „котка“ се крие 7-литров V12-двигател, който задвижва болида с тегло 893 килограма.

Mazda 787B (1991) е задвижван от 4-роторен ванкелов двигател, разположен по средата на каросерията. С японската машина триумфира триото Джони Хърбърт/Фолкер Вайдлер/Бертран Гашо.

Porsche GT1 (1998): за разлика от 8- и 12-цилиндровите си конкуренти от BMW и Mercedes, GT1 разчита на редови „шестак“. По време на „Малкият Льо Ман“ автомобил от същия модел излита във въздуха при ускорение, което налага промени по машината за „24-те часа“.

Peugeot 908 HDi FAP: това дизелово „лъвче“ с 5,5-литров V12 битурбо двигател, 730 к.с. и 1200 Нм печели на Льо Ман през 2009 г.