Най-висок Частиците по- и най

Степенуването показва, че се сравнява един и същ признак на няколко предмета.

висок

по-висок

най-висок

Частиците по- и най- се свързват с прилагателното име с чертичка.

Степенуването показва, че се сравнява един и същ признак на няколко предмета.

висок

по-висок

най-висок

Частиците по- и най- се свързват с прилагателното име с чертичка.

Степенуването показва, че се сравнява един и същ признак на няколко предмета.

висок

по-висок

най-висок

Частиците по- и най- се свързват с прилагателното име с чертичка.

Степенуването показва, че се сравнява един и същ признак на няколко предмета.

висок

по-висок

най-висок

Частиците по- и най- се свързват с прилагателното име с чертичка.

Степенуването показва, че се сравнява един и същ признак на няколко предмета.

висок

по-висок

най-висок

Частиците по- и най- се свързват с прилагателното име с чертичка.

Степенуването показва, че се сравнява един и същ признак на няколко предмета.

висок

по-висок

най-висок

Частиците по- и най- се свързват с прилагателното име с чертичка.

Степенуването показва, че се сравнява един и същ признак на няколко предмета.

висок

по-висок

най-висок

Частиците по- и най- се свързват с прилагателното име с чертичка.

Степенуването показва, че се сравнява един и същ признак на няколко предмета.

висок

по-висок

най-висок

Частиците по- и най- се свързват с прилагателното име с чертичка.

Степенуването показва, че се сравнява един и същ признак на няколко предмета.

висок

по-висок

най-висок

Частиците по- и най- се свързват с прилагателното име с чертичка.

Действието се извършва в момента на говорене.

Действието е извършено преди момента на говорене.

Минало действие, което не е завършено в момента на говорене.

Действието още не е извършено.Слага се винаги частицата ще – ще играя.

Действието се извършва в момента на говорене.

Действието е извършено преди момента на говорене.

Минало действие, което не е завършено в момента на говорене.

Действието още не е извършено.Слага се винаги частицата ще – ще играя.

Действието се извършва в момента на говорене.

Действието е извършено преди момента на говорене.

Минало действие, което не е завършено в момента на говорене.

Действието още не е извършено.Слага се винаги частицата ще – ще играя.

Действието се извършва в момента на говорене.

Действието е извършено преди момента на говорене.

Минало действие, което не е завършено в момента на говорене.

Действието още не е извършено.Слага се винаги частицата ще – ще играя.

Действието се извършва в момента на говорене.

Действието е извършено преди момента на говорене.

Минало действие, което не е завършено в момента на говорене.

Действието още не е извършено.Слага се винаги частицата ще – ще играя.

Действието се извършва в момента на говорене.

Действието е извършено преди момента на говорене.

Минало действие, което не е завършено в момента на говорене.

Действието още не е извършено.Слага се винаги частицата ще – ще играя.

Глаголът съм се променя по лице, число и време.

1л.ед.ч. аз съм 1л.мн.ч. ние сме

2л.ед.ч. ти си 2л.мн.ч. вие сте

3л.ед.ч. той е 3л.мн.ч. те са

тя е

то е

Глаголът има две форми за бъдеще време – ще съм и ще бъда.

1л.ед.ч. аз бях 1л.мн.ч. ние бяхме

2л.ед.ч. ти беше 2л.мн.ч. вие бяхте

3л.ед.ч. той беше 3л.мн.ч. те бяха

тя беше

то беше

Глаголът съм се променя по лице, число и време.

1л.ед.ч. аз съм 1л.мн.ч. ние сме

2л.ед.ч. ти си 2л.мн.ч. вие сте

3л.ед.ч. той е 3л.мн.ч. те са

тя е

то е

Глаголът има две форми за бъдеще време – ще съм и ще бъда.

1.л.ед.ч. аз бях 1л.мн.ч. ние бяхме

2л.ед.ч. ти беше 2л.мн.ч. вие бяхте

3л.ед.ч. той беше 3л.мн.ч. те бяха

тя беше

то беше

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Подлогът е главна част на изречението. Той показва кой върши действието. Може да бъде съществително име или лично местоимение.

Открива се с въпроса:

Кой върши действието? – Иван отива на училище.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина..

Сказуемото е главна част на изречението. Показва какво действие се извършва от подлога. Най-често се изразява чрез глагол.

Открива се с въпроса:

Какво прави (подлогът)? – Иван рисува картина.

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

слаб-силен; тъмен-светъл

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

слаб-силен; тъмен-светъл

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

слаб-силен; тъмен-светъл

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

слаб-силен; тъмен-светъл

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

слаб-силен; тъмен-светъл

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

слаб-силен; тъмен-светъл

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

слаб-силен; тъмен-светъл

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

слаб-силен; тъмен-светъл

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

слаб-силен; тъмен-светъл

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

Думи, които са близки по значение, но имат различен звуков състав са синоними.

красив-хубав-чаровен

АНТОНИМИ

Думи, които имат противоположно значение се наричат антоними.

лош-добър; богат-беден;

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Наречието е дума, която означава признак на действие и не променя формата си.

Видовете наречия са:

За начин – Как?

За време – Колко?

За място – Къде?

За количество – Колко?

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.

Видовете числителни имена са:

Бройни – Означават количеството на предмети. Едно, две, три, четири...

Редни – означават поредното място (номера) на предмета. Първи, втори, трети, четвърти...

Числителното име означава броя на предметите или поредното им място в дадена група.