ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,
факс 987-65-14, e-mail: VASarch@bitex.com
Изх. № ........
Дата....................2010 г.
ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ
НА НАКАЗАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ
НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД
С Т А Н О В И Щ Е
на Висшия адвокатски съвет
по тълкувателно дело № 4/05.11. 2009 г.
насрочено за 22.01.2010 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
Представям на вниманието Ви становището на Висшия адвокатски съвет по поставените за тълкуване въпроси.
Следва ли подсъдимият, който е признат за виновен, да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК във връзка с чл. 2 и чл. 4 от Закона за правната помощ?
Съгласно чл. 2 от Закона за правната помощ (ЗПрП) правната помощ се осъществява от адвокати и се финансира от държавата със средства от републиканския бюджет (чл. 4 ЗПрП), като целта на закона е да се гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване на ефективна правна помощ. Правна помощ се оказва във всички случаи на задължителна защита, в това число и когато обвиняемият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, но желае да бъде защитаван от адвокат и интересите на правосъдието налагат това (чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ЗПрП).
Задължително участие на защитник се предвижда в случаите по чл. 94, ал. 1, чл. 70, ал.1, чл. 372, ал. 2, чл. 381, ал. 1 и чл. 281, ал. 3 НПК.
Въвеждането на задължително участие на защитник е израз на разбирането, че защитата на обвиняемия в наказателния процес, и то от професионален защитник, е условие за правилното осъществяване на правосъдието. Задължителното участие на защитник съчетава интересите на обвиняемия с държавния интерес. Именно поради това правната помощ се финансира от държавата, като средствата за нея се осигуряват от републиканския бюджет.
ЗПрП не предвижда възстановяване на разходите на държавата. Логиката на закона е, че защитникът участва в интерес на правосъдието.
Единствената законова хипотеза, при която се дължи възстановяване на разноски, направени от Националното бюро за правна помощ (НБПП), е визирана в чл. 27, ал. 3 ЗПрП – ако лицето, което е получило правна помощ, не уведоми своевременно за промяна на обстоятелствата, въз основа на които е предоставена помощта, „то възстановява на НБПП направените разноски от момента на промяната. Вземането се събира по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
Нещо повече. НБПП няма правомощие да събира разноски. То може да вземе решение за възстановяване на направените разноски единствено в хипотезата на чл. 27, ал. 3 ЗПрП.
С оглед на това следва да се приеме, че нормата на чл. 189, ал. 3 НПК, съгласно която подсъдимият, ако бъде признат за виновен, следва да бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение за служебния защитник, противоречи на чл. 4 ЗПрП, според който правната помощ се финансира от държавата. ЗПрП се явява специален по отношение на НПК по отношение на разноските за адвокатското възнаграждение, поради което чл. 189, ал. 3 НПК не би следвало да се прилага, тъй като е дерогиран от специалния закон.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е неприложима и при предоставена правна помощ на бедни обвиняеми (чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК) – на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията Република България, тъй като тя противоречи на чл. 6, т. 3 (c) от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията), съгласно който служебната защита поради бедност и в интерес на правосъдието е безплатна.
При изложената по-горе постановка отговорът на втория въпрос е безпредметен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ
АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:
ДАНИЕЛА ДОКОВСКА
Сподели с приятели: |