Наличие или отсъствие на интерес към учебната дейност; наличие или отсъствие на необходимите знания, умения и навици



страница1/7
Дата28.02.2022
Размер95 Kb.
#113313
  1   2   3   4   5   6   7
Специфика на работа на учителяпреподавателя с ученици със СОП

Всеки учител се сблъсква с индивидуалните различия на своите ученици. Могат да се обособят най-общо на три групи показатели, по които разделяме учениците:

  • наличие или отсъствие на интерес към учебната дейност;

  • наличие или отсъствие на необходимите знания, умения и навици;

  • различна степен на изразеност на динамиката – работоспособност, превключваемост, темпове на работа и др.


В още по-голяма степен се отнася това за учениците със специални образователни потребности, които съставляват доста голяма и разнообразна група, в зависимост от уврежданията, нарушенията и заболяванията, както и проявите и влиянието им върху процеса на обучение.
Индивидуален подход в обучението означава педагогът да умее да види особеностите на децата – техните възможности, способности, наклонности и интереси и да подбере онези методи и приоми на работа, които биха имали най-добър резултат.
Един от проблемите, с които се занимава психологията е изучаването на своеобразието на развитието на детето с интелектуална недостатъчност по пътя на формирането на неговата личност, рязко променяща се в хода на неговото развитие в зависимост от характера на обучението и възпитанието, на някои качества които позволяват да се компенсират дефектите.
Една от важните характеристики на личността на детето с умствена изостаналост се явява незрелостта на неговата емоционална сфера.
Емоциите и чувства играят съществена роля в развитието на личността. При децата с умствена изостаналост са налице сериозни първични изменения в емоционалната сфера, които способстват за психопатологични изменение във формирането на характера, отрицателни качества, които значително усложняват корекциите на основния психичен дефект. Ето защо изучаването на емоциите и чувствата на детето с умствена изостаналост, тяхното формиране и възпитание имат толкова важно значение. При децата с отслабена способност за ефективна саморегулация, емоционалните проблеми се проявяват с особена сила и отчетливост. Разрушителното въздействие на подобно неумение да се справят със своите чувства води до различни последици: от неуспехи в осъществяването на намерения до влошаване на здравословното състояние. При децата, при които не са достатъчно развити емоциите се срещат проблеми с адаптацията в социума, откъдето възниква и спецификата на емоционалната сфера на децата с умствена изостаналост.
Сред многото определения за умствена изостаналост, най-широка популярност има предложеното от Американската асоциация по умствена изостаналост. Според нея “ умствената изостаналост представлява интелектуално функциониране значимо под общото нормално ниво и дефицит на адаптивното поведение в периода на развитие ”. 
Всеки урок си има свои педагогически изисквания- дидактични, възпитателни и корекционно-развиващи. Дидактичните и възпитателните изисквания към урока в помощното училище са такива, каквито са и към урока в масовото училище. Своеобразни са корекционно-развиващите изисквания, насочени към ускоряване на развитието на учениците и особено към корегиране на недостатъците в познавателната дейност и личността на умствено изостаналите ученици.
Корекционно-развиващите изисквания са свързани помежду си и взаимно се обуславят. Например отстраняването на недостатъците в познавателната дейност благоприятства за умственото развитие на учениците, а развиващия характер на обучението влияе благоприятно на корекционната работа.
Умствено изостаналите ученици се затрудняват да извършват по-продължителна умствена дейност /стават невнимателни, непродуктивни, преминавот в състояние на предпазно задържане/. Оттук произтича нуждата урокът, особено в началните класове, да бъде построен така, че: учебният материал да се подава на малки дози, в работата да доминира игровият характер, нагледността, практическата дейност, изложението да е емоционално. Да не се допускат продължителни словесни обяснения и еднотипни дейности.
Основните причини за интелектуална недостатъчност, в зависимост от времето на въздействие, се делят на етиологични фактори, настъпили преди раждането (неблагоприятна наследственост или непълноценност на генеративните клетки на родителите; генни мутации, поради радиоактивни облъчвания или др; редица хромозомни аномалии -болест на Даун - поява на излишна 47 хромозома в ядрото на клетката и други вредни въздействия върху майката- инфекциозни заболявания по време на бременността, тежки форми на грип, шарка, скарлатина, интоксикации с алкохол, наркотици и др. препарати); по време на раждането - свързват се предимно с продължително или много бързо раждане. Тогава могат да се получат различни травми, поради притискане на детето, задушаване; разкъсване на кръвоносни съдове, което води до кислороден глад и др. След раждането причините се дължат предимно на възпалителни заболявания на главния мозък през първите три години – менингит, енцефалит, менингоенцефалит. За децата с умерена,тежка и дълбока умствена изостаналост държавата предлага специални детски градини, дневни центрове и профилирани по пол и възраст домове за социални грижи на общинско подчинение предимно в отдалечени малки селища,изолирани от обществото без необходимата екипировка и достатъчно квалифициран персонал за обучение. Липсват частни и обществени учебни институции за деца с умствени затруднения. Родителите, натоварени с психологични и материални проблеми, не са подготвени да работят за социалното вграждане на техните деца.Обществото като цяло има негативно отношение.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница