Налична инфраструктура на участниците в проекта рацио

РАЦИО е консорциум, който се състои от следните три звена:

1. 
   Институт по Астрономия (ИА) с Национална Астрономическа Обсерватория (НАО),
   
2. 
   Катедра Астрономия (КА) , Физически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и
   
3. 
   Астрономически Център (АЦ), Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
   

ИА с НАО е базовата организация на Консорциума. Той управлява Националната Астрономическа Обсерватория и Астрономическата Обсерватория Белоградчик (АОБ).

• 
  2-метров телескоп система Ричи-Кретиен-Куде – С телескопа се получават изображения на различни по големина полета от небето, съдържащи изследваните обекти, както и спектри на отделни астрономически тела, предимно различни видове променливи звезди. Детекторите са професионални цифрови камери, произведени специално за астрономически цели и се охлаждат с течен азот или термоелектрически. Преките кадри във Ричи-Кретиен фокуса на телескопа се получават с мащаб 13 ъглови секунди/мм. В куде-фокуса се получават спектри с разделителна способност достигаща до 30000. Във фокуса Ричи-Кретиен може да се монтира фокален редуктор, който дава възможност за няколко режима на работа – изображения за стандартна и тесноивична фотометрия (мащаб 36 ъглови секунди/мм), нискодисперсна спектроскопия и спектрополяриметрия (с разделителна способност около 1000), получаване на изображения с взаимно-перпендикулярна ориентация на поляризацията и на изображения с интерферометри на Фабри-Перо. Доминиращ източник на финансиране е бюджетната субсидия, получавана чрез Българска академия на науките. Но част от изследванията и модернизацията на НАО се извършват с финансовата подкрепа на ФНИ. С проектно финансиране (ФНИ) през последните години бе осъществено съществено обновяване на 2-метровия телескоп – внедряване на нова система за управление на телескопа и на нов спектрограф, тип ешеле.
  
• 
  60-сантиметров телескоп, тип Касегрен. Първоначално (преди 35 години) телескопът е предвиден предимно за електрофотометрични наблюдения на отделни звезди. Днес той е оборудван със съвременна CCD камера, което повишава неговата чувствителност и разширява многообразието от задачи, които могат да бъдат решавани с него.
  
• 
  50/70/172 см Шмит телескоп. Този телескоп се характеризира със своето голямо поле, което дава възможност той да бъде използван за изпълнението на обзорни програми. Той също е оборудван със CCD камера, 4К х 4К. която позволява получаването на кадри с мащаб 1.1 ъглова секунда/пиксел и размер на полето 1.2 х 1.2 ъглови градуса. Телескопът се използва за фотометричната променливост на различни видове звезди, за мониторинг на комети и астероиди и за търсене на нови звезди в галактиката Андромеда.
  
• 
  15-сантиметров коронограф, тип Лио, за наблюдение на Слънчевата корона, на активни и спокойни протуберанси и тяхната еволюция.
  
• 
  В НАО има изграден компютърен клас, който се състои от няколко сървъра и десет компютъра, на които е инсталиран специализиран софтуер за обработка и анализ на астрономически изображения. Комбинацията на телескопите със средства за обработка на данните, непосредствено след тяхното получаване е уникална и дава възможност за бързо и ефективно достигане на крайни резултати и тяхното своевременно публикуване. Тези условия се използват интензивно и за провеждането на практически занимания със студентите по астрономия от СУ и ШУ, както и за провеждането на национални и международни школи по астрономия.
  
• 
  60-сантиметров телескоп, тип Касегрен в астрономическата Обсерватория Белоградчик. Телескопът е първият професионален телескоп в България, построен преди всички телескопи в НАО. Първоначално е бил предвиден предимно за електрофотометрични наблюдения на отделни звезди. Днес той е оборудван със съвременна CCD камера, което повишава неговата чувствителност и разширява многообразието от задачи, които могат да бъдат решавани с него.
  

Инфраструктурата на ИАНАО е регистрирана в Европейския портал за изследователски инфраструктури, където могат да се намерят данни за нея: http://www.riportal.eu/

• 
  10 офиса и една лаборатория във Физическия факултет на СУ,
  
• 
  Астрономическа Обсерватория в Борисовата градина, съдържаща два купола с телескопи, 2 сгради с 4 офиса, зала за лекции и две работилница – електронна и механична и
  
• 
  Студентска астрономическа обсерватория, разположена на територията на геодезичната обсерватория Плана.
  

ST-1603 CCD камера, 14 инчов Нютон телескоп с детектор SBIG STL-

11000M, голямоформатна CCD камера, два стари 15 cm телескопа (Zeiss

Meniskas и AT 150) aи малък радиотелескоп SRT. Има и няколко по-малки, 6 cm and 8 cm Zeiss рефрактори за визуални наблюдения. Освен инфраструктурата на КА, за своята работа студентите и техните преподаватели използват редовно и инфраструктурата на ИАНАО.

Източник на финансиране на КА е предимно държавния бюджет. Скромен дял има и проектното финансиране, което практически също идва от бюджетната субсидия на СУ.

Описание на инфраструктурата на Астрономически Център (АЦ),

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
АЦ на ШУ е втората институция в България, в която се преподава астрономия на ниво бакалаври, магистри и докторанти. Нейната инфраструктура се състои от:

• 
  Купол с диаметър 3 метра за астрономически телескоп
  
• 
  15 сантиметров телескоп "Meniskas" с астрокамера
  
• 
  Наблюдателна площадка за по-малки телескопи, разположена около големия купол
  
• 
  Два 6 сантиметрови рефрактори, 6.5 сантиметров рефлектор Алкор, визуална тръба и 6 секстанта.
  
• 
  Лаборатория с 10 компютъра, оборудвани със специализирани продукти за обработка на астрономически данни и друг софтуер за решаване на физически и математически задачи.
  
• 
  Шнел-фотометър, секстанти, звездни карти и други специфични за обучението по астрономия помощни средства.
  

Източник на финансиране на КА е предимно държавния бюджет. Известен дял има и проектното финансиране, което идва от бюджетната субсидия, както и от проекти с Европейско финансиране.