Направление “творчество”

НАПРАВЛЕНИЕ “ТВОРЧЕСТВО”

“Неофит Рилски”

Най – доброто ученическо творчество, представено и наградено на литературни конкурси през учебната 2004-2005г.

Литературните текстове са подбрани от преподавате-лите по български език и литература : Румяна Генчева, Галина Балканска, Данивела Георгиева

Техническо оформление на изданието : Евгени Методиев и преподавателите по информатика в СОУ “Неофит Рилски” Маргарита Кисьова и Павлина Чучулигова
Илюстрация на заглавната страница : Стоян Димитров
Снимки : Ваня Стайкова
Проектът е осъществен в компютърния кабинет на СОУ “Неофит Рилски”
Изданието е посветено на патронния празник на

СОУ “Неофит Рилски” и на 50-годишния юбилей от откри-ваето на гимназия в Твърдица

Уважаеми читатели,

Тази година гимназията в Твърдица празнува своя 50-годишен юбилей, но нейната история тръгва много по - далеч във времето, когато през 1836г., само една година след откриването на Априловското училище в Габрово, е основано твърдишкото училище. То бързо се превръща в стожер от епохата на Възраж-дането, а с отварянето на вратите на гимназията през есента на 1955г. се ут-върждава като истински средищен център на наука, просвета и култура.

Всеки юбилей събужда различни по характер чувства, кара ни да осмислим миналото, за да отправим мъдър поглед към бъдещето. А СОУ ”Неофит Рил-ски” е училище с утвърденаи традиции и авторитет, което в ссвоето многолетно съществуване не престава да пръска искрите на знанието отпоколение на поколе-ние. И хиляди млади хора, които получават своите първи уроци именно тук, поемат успешно към голямата наука.

Но твърдишката гимназия е не само огнище на знания, а и истинска литературна школа, в която се раждат, развиват и изграждат много млади таланти.

Признание заслужават усилията на дългогодишните преподаватели по литература – Р. Генчева, Г. Балканска, Д. Георгиева, под чието умело ръковод-ство години наред нашите възпитаници печелят международни награди и нацио-нални конкурси, заемат първите места в регионалните и областните олимпиади по литература, радват се на публикации в перидичния печат.

А като, че ли в забързания и динамичен век, в който живеем, векът на ви-соките информационни технологии позабравихме магията на думите и силата на писаното слово. Затова горещо приветсвам идеята за създаването на юбилей-ния литературен алманах и поздравявам целия екип, който работи с истински възрождески плам, всеотдайно и упорито за реализирането й.

На добър час и на вас, млади поети, журналисти и писатели!

К О Н К У Р С И

1. “Да бъдеш гражданин на променяща се Европа”, организиран от МОН, Дирекция “Европейска интег-рация и двустранно сътрудничество” - 5 стр.

٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭

2. “Европа през детските очи”, организиран от МОН и Министерство на външните работи - 23 стр.

٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭

3. “Щастието е безкраен път... /Дамян Дамянов/”, Национален конкурс, организиран от ХГ “Дамян Да-мянов”, гр. Сливен - 32 стр.

٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭

4. 40 години град Твърдица, литературен конкурс, орга-низиран от ОбА, гр. Твърдица - 37 стр.

٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭

5. Доброто в/около нас, Коледен конкурс, организиран от СОУ “Неофит Рилски” - 40 стр.

٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭ ٭٭٭٭٭

Женя ИВАНОВА

Проблемите на оцеляването засегнаха и моето семейство. Как се справихме и какви трудности преодоляхме, искам да ви разкажа сега.

Трудности от материален характер наложиха семейството ми да се раздели. Вторият ми баща успя да замине на работа в Италия. Макар да не ни е биологичен родител, със сестра ми го обичаме искрено. От него винаги сме получавали добра дума и много обич. Раздялата ни натъжи. Страх от неизвест-ността се загнезди в сърцата ни. Той се засили още след три месеца, когато и майка замина при татко. Живеехме в постоянна тревога и в очакване на телефонните им обажда-ния.

С радост разбрахме, че за Коледа мама и татко ще си дойдат. О, защо времето вървеше толкова бавно! Хиляди пъти в мислите си си бяхме представяли мига на срещата.

Но сякаш някой искаше да изпита търпението ни. Вместо обаждане, че вече пътуват към България, мама и татко се обадиха, че пътуването се е провалило и ще си дойдат ня-колко дни по – късно. Само детските ни сърца знаят как ми-наха тези няколко дни!

В последния ден преди коледната ваканция сякаш се сбъдна най – съкровената ми мечта, сякаш приказките за добрия старец оживяха – на вратата на класната ми стая застана мама! Да, има Дядо Коледа! Да, истина са прекрас-ните мигове в живота на човека.

Близо месец мама и татко бяха при нас. С часове слу-шахме техните разкази за живота и хората в Италия. Разка-заха ни за високия стандарт на италианците, за това как се е променила страната им след влизането в Европейския съюз. Говорихме колко е важано да се учим добре, да развиваме способностите си, да опознаваме българските традиции и да възприемаме традициите на другите страни. Започнахме да разбираме, че малка България решава една трудна, но изклю-чително важна задача. И успешното й решение зависи от всички нас.

Изминаха дните на отпуската. Мама и татко пак замина-ха. Върнаха се към обикновените си задължения. У нас оста-наха спомените от разговорите, оптимизмът, който успяха да ни предадат, че България е направила верния избор и, дай Боже, съвсем скоро трудните години на преход да отминат.

Вглеждам се в делника на България. За много хора той е тежък. Промените са плахи и не всеки път хората ги забе-лязват. Но важното е, че ги има. Модерните влакови мотри-си, удобните автобуси вече са факт. Искрено се надявам, че те няма само да превозват българи към Западна Европа, а ще обслужват хората в България.

Променя се страната ни. Променяме се и ние. С мислите, с поведението си. Защото живеем в един глобализиран свят, защото така трябва!

Радостина ГЕОРГИЕВА

В община Твърдица съществуват много проблеми : безра-ботица, демографски срив, лоша инфраструктура, срината икономика. Всичко не може да бъде решено изведнъж. Но мно-го е важно да се намери вярната посока. Естествено беше първата ми среща да е с кмета на общината – г-жа Катя Дой-чева.

• 
  Госпожо Дойчева, остават 699 дни (б.а. считано от 1.02.2005г.) до влизането на България в Обединена Европа. Според Вас как ще изглежда визитната картич-ка на община Твърдица на 1.01.2007г.? (1)
  
• 
  Общинският съвет прие Програма за модернизация на инфраструктурата, за да може общината да добие по – приветлив вид за гостите и населението. За тази цел Общинската администрация разработва проекти по линия на предприсъединителните фондове. Приоритетно рабо-тим за осигуряване на средства за канализация, водо-снабдяване и ремонтно поддържане на пътищата.
  

• 
  Mанталитетът на хората от нашата община се променя. Hие се приближаваме към стандартите на ЕС най – вече с постоянство и желание да работим.
  
• 
  Какви европейски ценностни качества са характерни и за хората от нашия регион? (3)
  
• 
  Ценностите не могат да бъдат европейски и балкански. Българинът е гостоприемен, трудолюбив, открит, амби-циозен.
  
• 
  Някога Твърдица беше част от „Долината на праскови-те“. Граничим с Долината на розите. Виждате ли бъде-щето на общината като част от нова долина, съобразе-на с географското, климатичното и икономическото й положение? (4)
  
• 
  Нашата община първа в областта организира среща с областната Дирекция „Земеделие“ за разясняване поли-тиката на Министерството на земеделието и на сред-ствата, които отпускат предприсъединителните фондове на ЕС. В резултат на тези срещи инициативни гражда-ни възстановиха масиви от трайни насаждения – лозя и череши – и розови масиви за производство на розово масло. Не навсякъде природата дава възможност за ре-ализиране на такава политика .
  
• 
  Ще се усмихва или ще „ръмжи“ твърдичанинът – бъдещ европеец? (5)
  
• 
  Аз вярвам , че твърдичанинът ще бъде усмихнат. Той е човек, който оценява доброто и хубавото, радва се на постоянство, но не се страхува да критикува и да “ръмжи” против несправедливостите и неизпълнените обещания.
  
• 
  В личен план какво очаквате след 2007г.? (6)
  
• 
  Очаквам повече усмивки от своите съграждани, повече радост в очите им. Надявам се, че много от проектите в общината вече ще са станали реалност .
  

Втората ми среща бе със секретаря на общината г-н Пламен Курумилев – млад и амбициозен, с когото разговорът беше истинско удоволствие. Зададох му същите въпроси, като на г-жа Дойчева. Ето неговите отговори :

1. 
   Визитната картичка на общината за всеки ще изглежда субективно и различно. Изразявам искрената си надеж-да, че хората ще са по – уверени, ще са се убедили, че двигател на прогреса са самите те. Защото в едно общество на свободна стопанска инициатива е недора-зумение да се говори, че общината или държавата ще осигуряват работни места. Особено на фона на процеса на приватизация. Може би по – добре ще се научат да управляват своето имущество, да създават производ-ство, работни места. Разбира се държавните органи не могат да бягат от отговорност, да не полагат грижи за хората в неравностойно положение и ще продължат да преразпределят натрупани блага под формата на со-циални програми, но достъпът до тях ще намалее, тъй като все повече хора ще се самоопределят като реали-зирани на пазара на труда и за тях ще бъде под до-стойнството им да разчитат на грижата на държавата. Така държавата и общините ще могат да отделят подо-баващо внимание на децата, младежите, пенсионерите.
   

2. 
   Твърдичани са широко скроени хора. Напредничави в своите разбирания. За тях проблемът не може да се дефинира като : приближават ли се в ценностната си система към евростандартите. По своите разбирания те винаги са били напредничави. Петнадесет години у нас бе насаждан манталитет на оцеляването. Сега нещата са сложени по друг начин. Нуждата от гражданско об-щество е налице. Солидарността е все по – осъзната от нашите граждани добродетел в обществото. Мисълта става все по – социална. Примитивната, но измамна надежда, че всеки един от нас ще бъде богат собстве-ник на бизнес, вече е забравена. На всички е ясно, че европеецът работи, за да живее, и живее, за да работи. Нашите хора разчитат на свободната частна инициатива. Искрено се надявам, че въпросът „какво общината прави за нас“, ще добие вариантът „какво ние правим за общината“.
   
3. 
   Солидарност, хуманизъм, етническа толерантност, тър-пимост към различните, любов към знанията.
   
4. 
   Да, Твърдица беше и все още е част от Долината на прасковите, като темпът на възстановяване на праско-вените градини в Червенаково вече е видим.
   

5. 
   Дали ще се усмихва или ще ръмжи зависи от самия не-го. Нека не забравяме поговорката, че Господ дава, но в кошара не вкарва. За това мисля, че ако е нужно ще ръмжи, но ще отстоява себе си и ще го има.
   

- Основно това са организирани от общината обучения и разяснения, съвместно с областните служби, в сфери като земеделие, предприсъединителни фондове. Стремим се да обучим по – добре служителите, за да могат достъпно да обясняват на гражданите същността на процеса по присъединяване. Истина е обаче, че инте-ресът на гражданите е слаб, а и ние имаме какво още да правим в тази област.

• 
  Г-н Бояджиев, как намирате бизнес средата в нашата община? Конкурентна ли е Вашата фирма за изисквания-та на европейския пазар?
  
• 
  Не сме стигнали до нивото на изискванията на евро-пейския пазар. Нелоялната конкуренция съществува както в общината, така и в България, а това спира възхода напред. Ако всички се придържахме към нор-мативите на европейския пазар нещата в общината и бизнеса изобщо щяха да изглеждат по друг начин.
  
• 
  Какво е необходимо да се направи, за да се промени микроклиматът в родния бизнес?
  
• 
  Уеднаквяване на изискванията на родния бизнес с европейските, което ще рече да не се променят еже-годно закони и нормативи. Защото точните закони раж-дат точни неща.
  
• 
  Какъв е таванът, който си определяте по отношение на производството си, ориентиран към 2007г.?
  
• 
  На година да правим по 1 млн. лева оборот, работни места за повече съграждани, желание за бизнес с чуж-бина!
  
• 
  Г-н Дяков, как намирате бизнес средата в нашата община? Конкурентна ли е Вашата фирма за изисквания-та на европейския пазар?
  
• 
  Конкурентна по качество на произвежданите изделия, но не и по съществуващите в момента условия на ра-ботната среда съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия за труд.
  
• 
  Какво е необходимо да се предприеме, за да се проме-ни микроклиматът в родния бизнес?
  

• 
  Какъв е таванът, който си определяте по отношението на производството си, ориентиран към 2007г.?
  
• 
  Създаване на модерна производствена база, съобразена с всички нормативни изисквания. Това ще доведе до увеличаване на работещия персонал. Възможно е и пос-тигане на специална квалификация по отношение на ня-кои работни места.
  
• 
  Струва ли си да се занимава човек с бизнес в малкия град?
  
• 
  Да, категорично си струва.
  

Да, нямаме съмнение, че бизнесмените „прекрояват“ про-изводството си, впeрили поглед в изискванията на Европей-ския съюз. Те търсят пътища за откриване на нови работни места, което означава, че за младите хора може да има бъ-деще в рамките на общината. Следващият ми събеседник е представител на ромската общност, съветник в Общинския съ-вет, г-н Петър Георгиев .

• 
  Смятате ли, че ромският етнос е подготвен интелекту-ално, граждански и нравствено за приобщаване към голямото семейство, наречено Евросъюз?
  
• 
  Има и образовани роми, учещи във висши училища, но техният брой е прекалено малък. Усилията са насочени към обхвата, прибирането и задържането на ромските ученици в училищата и ограмотяването на възрастното ромско население. Само след решаването на този проб-лем ще влезем успешно в ЕС.
  
• 
  В момента ромската общност е малцинствена. На Бълга-рия й предстои да стане част от културата на Западна Европа. Каква ще бъде позицията на ромите – ще запа-зите самоидентичността си, или ще търсите начин да се „вклините“ в културата на българския етнос?
  
• 
  Разбира се, че ще запазим своята етническа и култур-на същност, но едновременно с това ще продължим да почитаме българските обичаи и заедно с българите ще се впишем в европейската културна палитра.
  
• 
  Предимство или ограничение за волните ромски души ще бъде влизането в ЕС?
  
• 
  Ромите сме свободни хора, природни и естествени. Зачитането на законите за нас е нещо много трудно. Мисля, че в началото ще се чувстваме доста ограни-чени, но и в Западна Европа има роми, които са се приспособили. Значи и ние ще можем.
  
• 
  До 2007г. ще успеем ли да осъществим процеса на десегрегация на ромските деца в училище?
  
• 
  Ще положим максимални усилия всички ромски деца да посещават редовно учебните занятия и успешно да за-вършат образованието си. Само така България ще стане част от ЕС.
  

Бях приятно изненадана от отговорите на този естествен човек. Той ме накара да чувствам по – голямо уважение към циганите – етнос приеман едва ли не за напаст, която е на път да превземе нашата страна. А се оказа, че имаме еднак-ви цели и еднакви надежди.

За последна спирка на своето пътуване избрах млад чо-век, който също като мен се лута между различните перспек-тиви и има нужда от ясна цел в живота си. За свой събе-седник избрах единадесетокласничката Силвия Минчева, уче-ничка в СОУ „Н. Рилски“.

• 
  Силвия, според теб познава ли тийнейджърът европей-ските ценности и готов ли е да отстоява българското си самосъзнание?
  
• 
  Не съм сигурна, че един млад човек е достатъчно под-готвен за среща с реалността. Според мен в нашата страна няма добри условия за изява на младите и нео-питните тийнейджъри са винаги подценявани, а мнение-то им не се взема насериозно.
  
• 
  Какво очакваш да ти се случи в Обединена Европа?
  
• 
  Да имам по – голяма възможност за реализация. Млади-те хора да могат да опознаят културата на останалите страни и народи. Да имат перспектива за качествено обучение и възможност за самоинициатива. Срещайки се с останалите народи, тийнейджърът да може да си из-гради собствено мнение за света, за европейските ценности и да може сам да открие приликите и разли-ките между европейските държави и България.
  
• 
  Кои имена от българската история и култура са дос-тойни да влязат в съкровищницата на Европа?
  
• 
  Много са достойните личности в българската история. Не може да не се споменат имената на големите бъл-гарски революционери Левски, Ботев, Каравелов и всички, допринесли за изграждането на съвременна България. Не може да не спомена и имената на българ-ските царе, които са довели страната ни до възход и са ни направили нация, достойна за преклонение през близо 1324-те години на нейното съществуване. Имало е години на възход – два златни века на културата при цар Симеон и цар Иван Александър, границите на нашите земи са се миели на три морета и книжнината ни се е разпространявала по Балканите и в Европа с успех. Разбира се, че българите са имали и трудни години – векове на робство и унижения, но силата на българския дух е успяла да ни съхрани като народ.
  
• 
  Лесно ли ще е на българския младеж да бъде на 21г. през 2007г.?
  
• 
  Лесно ще бъде за онези младежи, които са си постави-ли ясна цел в живота и са избрали пътя на своето бъ-деще.
  
• 
  Как ще довършиш мисълта : България – страна на кисе-лото мляко, на космическите гласове, на балкански тарикати или....
  
• 
  Освен всичко това и на олимпийските шампиони, на футбола, на розовото масло и изключителните природни дадености. Мисля, че България е мечтаното за всеки човек място за живеене и ако нашето икономическо по-ложение се подобри, ще станем един от привлекател-ните центрове на Обединена Европа.
  

Е, след тази кратка екскурзия вече знам, че има смисъл човек да живее в България и по - точно в малък град като Твърдица. Има смисъл за младия човек влизането на страната ни в ЕС. Нещо повече – трябва да се гордеем с факта, че имаме уникалния шанс да бъдем свидетели на изграждането на нова, обединена Европа.