Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация



страница1/8
Дата26.05.2017
Размер1.65 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8
Превод от английски език

ОБЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ (2000/60/EC)

НАРЪЧНИК № 10

РЕКИ И ЕЗЕРА – ТИПОЛОГИЯ, ИЗХОДНИ УСЛОВИЯ И СИСТЕМИ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ


ОБЩА СТРАТЕГИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ

(2000/60/EC)

НАРЪЧНИК № 10

Реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
Изготвен от Работна група 2.3 – REFCOND

Правно условие:


Настоящият технически документ е разработен чрез програмата за сътрудничество, включваща Европейската комисия, всички страни-членки, присъединяващите се страни, Норвегия и други участници в проекта и неправителствени организации. Документът следва да се разглежда като представляващ неформалната консенсусна позиция по добрите практики, съгласувани между всички партньори. Документът обаче не представя задължително официалната формална позиция на нито един от партньорите. Следователно гледните точки, изразени в него, не отразяват задължително гледните точки на Европейската комисия.


EUROPE DIRECT е служба, която ви помага да намерите отговорите на Вашите въпроси за Европейския съюз
Нов телефонен номер:

00 800 6 7 8 9 10 11

Огромно количество допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в Интернет.

Достъпът до нея е възможен през сървъра (http://europa.eu.int).
Люксембург: Служба за официални публикации на Европейската общност, 2003

ISBN 92-894-5614-0

ISSN 1725-1087
Възпроизвеждането е разрешено, ако източникът е признат.

ПРЕДГОВОР
Страните-членки на ЕС, Норвегия и Европейската комисия разработиха съвместно обща стратегия за подкрепа на прилагането на Директива 2000/60/ЕС, установяваща рамка за дейностите в Общността в областта на водната политика /Рамкова директива в областта на водите/. Основната цел на тази стратегия е да осигури последователно и хармонизирано прилагане на тази Директива. Ударението е поставено върху въпросите на методологията, свързани с общото разбиране на техническите и научни заключения на Рамковата директива за водите.
В контекста на тази стратегия пред декември 2002 бе стартиран проекта „Разработка на протокол за идентификация на изходните условия и граници между високо, добро и умерено състояние в езера и водоеми”, който бе наречен REFCOND. През 2001 година проектът REFCOND бе разширен до неформална работна група, включена в Общата стратегия за прилагане на директивата /работна група 3.2/. Окончателният документ, който да се изработи, също бе променен от по-формален и задължителен протокол в законово незадължителен Наръчник. Швеция е водещата страна, отговаряща за координирнето на работната група, съставена от еколози и технически специалисти от правителствени и неправителствени организации. Агенцията за защита на околната среда на Швеция (SEPA) има отговорността за администрацията и управлението, а Шведския университет за селскостопански науки в качеството му на подизпълнител на SEPA отговаря за научното управление на проекта.
Настоящият документ е резултат от работата на тази работна група. Той съдържа синтеза на резултата от дейността на групата REFCOND и от обсъжданията, които са се състояли от декември 2000 насам. Той е надстройка на изходната информация и получената обратна информация от широка гама експерти и участници в проекта от страните-членки на ЕС и страните-кандидати за присъединяване, които са включени чрез процесите на рабработване на наръчника в срещи, семинари, конференции и електронни медии за комуникация, без това да ги обвързва по какъвто и да било начин с неговото съдържание.

Ние, директорите по водите на Европейския съюз, Норвегия, Швейцария и страните, кандидатстващи за присъединяване към Европейския съюз, разгледахме и утвърдихме настоящия Наръчник с писмена процедура през април 2003 г. Бихме искали да благодарим на участниците и, в частност, на шведите – ръководители на работната група, за подготовката на този висококачествен документ.


Ние твърдо вярваме, че този и другите Наръчници, разработени в светлината на общата стратегия за прилагане, ще изиграят ключова роля в процеса на прилагане на Рамковата директива за водите.
Настоящото Ръководство е жив документ, който ще се нуждае от непрекъснато постъпване на нова информация и усъвършенстване, тъй като приложението му и опитът ще се натрупват във всички страни на Европейския съюз и извън него. Ние обаче сме съгласни този документ да бъде обществено достъпен в неговата настояща форма, за да бъде представен на по-широка публика като основа за провеждане на последващи работи по непрекъснатото му приложение.
Освен това, ние приветстваме онези неколцина доброволци, които се посветиха на това да тестват и узаконят този и други документи в тъй наречените пилотни речни басейни в цяла Европа през 2003 и 2004 г., за да гарантират, че Наръчникът е приложим на практика.
Ние също така се ангажираме да оценим и да вземем решение относно необходимостта от ревизиране на този документ след пилотните тестове и след първоначално натрупания опит на началните етапи от прилагането му.”

СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор

Съдържание

ВЪВЕДЕНИЕ – НАРЪЧНИК: ЗА КАКВО?

Към кого е насочен този Наръчник?

Какво можете да намерите в този Наръчник?

Адаптиране към регионалните и националните обстоятелства

Какво НЯМА да намерите в този НАръчник

РАЗДЕЛ І. ВЪВЕДЕНИЕ – ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВАТА


    1. Декември 2000: Етап в политиката по водите

    2. Цели и срокове

    3. Кои са основните действия, които страните-членки трябва да предприемат?

    4. Промяна на процеса на управление – информиране, консултиране и участие

    5. Интегриране: основна концепция, залегнала в Рамковата директива за водите

    6. Работна група 2.3 – REFCOND


РАЗДЕЛ 2. ОБЩО РАЗБИРАНЕ НА КОНЦЕПЦИИТЕ И ТЕРМИНИТЕ

2.1. Изходни условия и висок екологичен статус

2.2. Добър и умерен екологичен статус

2.3. Повърхностни водни обекти

2.4. Влажни зони

2.5. Типове водни обекти

2.6. Класификация на екологичния статус
РАЗДЕЛ 3. ОБЩИ НАСОКИ ПО ПРИНЦИПИТЕ И МЕТОДИТЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗХОДНИ УСЛОВИЯ И ГРАНИЦИ НА КЛАСОВЕТЕ НА ЕКОЛОГИЧНИЯ СТАТУС
3.1. Преглед – поетапен подход

3.2. Необходимост от инфраструктура

3.3. Диференциране на типовете водни обекти

3.4. Ицползване на критериите за въздействия и екологични критерии

3.5. Методи за определяне на изходни условия

3.6. Утвърждаване на изходни условия и граници на екологичните класове

3.7. Оценка на променливостта на изходните условия

3.8. Определяне на граници на класовете, базирани на EQR


РАЗДЕЛ 4 – ИНСТРУМЕНТАРИУМ
ИНСТРУМЕНТ 1. Предлагани критерии за подбор на въздействията за избор на потенциални площадки с изходни условия или стойности.

ИНСТРУМЕНТ 2. Интерпретации на нормативните дефиниции на биологичните качествени елементи



ИНСТРУМЕНТ 3 – Числени параметри за задаване на границите на класовете съгласно Алтернативи А, В и С от Раздел 3.8.

РАЗДЕЛ 5. ПРИМЕРИ НА ДОБРА ПРАКТИКА
ПРИМЕР 1: Разработка на регламент за определяне на приоритетността на основата на фактора риск за непроточни води във Великобритания, основан на геоложки запаси, като помощно средство за определяне на изходни условия.
ПРИМЕР 2. Използване на палеолимнология и измерители на кръговрата на видовете за избор на потенциални референтни езера.
ПРИМЕР 3. Установяване и утвърждаване на изходни условия за езера и големи реки в немската част на Централноевропейската низина, Екорегион 14 с използване на палеолимнология
Използвана литература
Приложение А. Цялостна структура на Общата стратегия за приложение
Приложение В. Списък на партньорите на REFCOND и други лица за контакт
Приложение С. Нормативни дефиниции в Рамковата директива за водите на класификацията на екологичния статус на реки и езера
Приложение D: Речник
Приложение Е. Списък на свързаните научно-изследователски проекти, финансирани от ЕС
Приложение F: Специфична типология на /еко/регионите
Приложение G: Кой трябва да бъде включен в провеждането и използването на анализа на изходните условия?


РАЗДЕЛ 1. ВЪВЕДЕНИЕ – НАРЪЧНИК: ЗА КАКВО?
Към кого е насочен този Наръчник?
Този документ има за цел да даде напътствия на експертите и участниците в проекта по прилагането на Директива 2000/60/ЕС, установяваща рамката на дейностите в Общността в областта на водната политика /Рамкова директива за водите – „Директивата”/. Той е насочен към прилагането на Приложения ІІ и V със специално ударение върху териториалните повърхностни води и методите и принципите за определяне на изходни условия и границите на класовете между висок, добър и умерен екологичен статус. Ако това е важата задача, ние вярваме, че Наръчникът ще ви бъде от помощ в тази Ви дейност, независимо дали Вие:

  • Сами определяте изходните условия и границите за класовете на екологичния статус на териториалните повърхностни води или участвате в процеса като участник в проекта;

  • Сте водещи експерти или ръководители, предприели анализ на екологичния статус;

  • Използвате резултатите от анализа на екологичния статус за участие в процеса на изработване на политиката или

  • Докладвате по анализа на екологичния статус на Европейския съюз, както се изисква в съответствие с Директивата.



Какво можете да намерите в настоящия Наръчник?
Цели и определяне на срокове /Раздел 1/


  • Каква е ролята на основните елементи в Наръчника на REFCOND в рамките на процеса на изпълнение на Директивата?

  • Времеви график на Директивата – Кога се очаква страните-членки да предадат нещо, изискващо изходните условия и границите на класовете да са били определени?


Общо разбиране на концепциите и термините /Раздел 2/


  • Кои са основните елементи на Рамковата директива за водите, касаещи изходните условия и класовете на екологичния статус?

  • Къде в Директивата тези елементи са обяснени изрично или са цитиране?

  • Кое е общото разбиране на концепциите „изходни условия” и „висок екологичен статус”, „добър” и „умерен екологичен статус”, „повърхностни водни обекти”, „заблатени земи”, „типове водни обекти” и „сласификация на екологичния статус”, включващо терминологията и изискванията на Директивата?


Принципи и методи за определяне на изходни условия и граници на гласовете на екологичния статус /Раздел 3/


  • Кои са основните стъпки в предлагания подход за определяне на изходните условия и границите на гласовете на екологичния статус?

  • Каква инфраструктура е необходима за успешно изпълнение на предлагания подход?

  • Как може да бъде направено разграничението на типовете водни обекти с цел улесняване на определянето на изходните условия и упражнението за унифициране на методите на мониторинг?

  • Как екологичните критерии и критериите за въздействие могат да се използват при избора на площадка и при определяне на границите на класовете?

  • Каква опорна точка трябва да използваме, за да определим много незначителни и леки смущения по отношение на критериите за въздействие?

  • Какви методи могат да се използват за определяне на стойностите на изходните условия и какви са предимствата и недостатъците на различните методи?

  • Как могат да бъде дадена законова сила на изходните условия и на границите на класове за качество?

  • Как може да се разглежда „достатъчното ниво на сигурност за стойностите на изходните условия?

  • Как могат да се разглеждат „адекватната сигурност и прецизността при класифицирането на елементите на качеството”?

  • Кои са обстоятелствата за изключване на показатели на елементите за качество, когато се определят изходните условия?

  • Как могат да се зададат границите на гласовете за екологично качество и има ли някакви алтернативни подходи?


Инструментариум /Раздел 4:


  • Какви специфични инструменти съществуват за определяне на изходните условия и на границите на класовете за екологично качество?

  • Как могат тези инструменти да бъдат разработени по-нататък и съответно тествани с цел да бъдат пригодени за различните типове водни обекти, различни въздействия и влияния и различни качествени елементи?


Примери на добра практика /Раздел 5/


  • Какви примери съществуват на актуални добри практики по отношение на поне един аспект на предлагания подход за определяне на изходни условия и на граници на класовете на екологично качество?


Адаптиране към регионалните и националните обстоятелства
Наръчникът предлага един цялостен методологичен подход. Поради разнообразието на обстоятелства в Европейския съюз, начинът да се приложи логически подход и да се отговори на въпросите, ще се различава при отделните речни басейни. Предлаганата методология поради това ще се нуждае от адаптиране към специфичните обстоятелства.
Какво НЯМА да намерите в настоящия Наръчник?
Наръчникът се фокусира върху дефинициите, методите, принципите и критериите, които ще се използват при определянето на изходните условия и при задаването на границите между висок, добър и умерен екологичен статус на териториалните повърхностни води. Документът не включва ръководство за специфичните качествени елементи и специфични типове водни обекти, а се ограничава само до общите насоки, които са приложими към повечето качествени елементи и към болшинството типове териториални повърхностни водни обекти. Настоящият наръчник не обръща внимание на:

  • Подпочвени води, преходни води и крайбрежни води /които се разглеждат в CIS Работна група 2.8 /подпочвени води/ и 2.4 /крайбрежни и преходни води//;

  • Класификация на слабия и лошия екологичен статус;

  • Гранични стойности на емисиите и стандарти за екологично качество за класификация на химическия статус /разглежда се на експертния консултативен форум по приоритетни субстанции/;

  • Стандартизация на методите и унификация на методите за мониторинг /унификацията на методите за мониторинг се разглежда от работна група 2.7/.

Раздел 1 ВЪВЕДЕНИЕ – ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДИРЕКТИВАТА
Настоящият раздел представя цялостния контекст за изпълнение на Рамковата директива за водите и дава информация за инициативите, които доведоха до изготвянето на настоящия Наръчник.
1.1. Декември 2000: етап в политиката по водите
22 декември 2000 година ще остане като етап в историята на политиката по водите в Европа. На тази дата Рамковата директива за водите /или Директива 2000/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година, определящи рамката на дейността в Общността в областта на водната политика/ бе публикувана в официалния Журнал на Европейската общност, като по този начин влезе в сила.
Настоящата Директива е резултат от процес на повече от петгодишни обсъждания и преговори между широка гама експерти, участници в проекта и специалисти по определяне на политиката. Този процес постави ударение върху споразумението на широка основа по ключовите принципи на модерното управление на водите, формиращи основата на Рамковата директива за водите.
1.2. Цели и определяне на сроковете
Директивата определя рамката за защита на всички води /включително териториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води/, която:


  • Предотвратява по-нататъшното влошаване и защитава и повишава статуса на водните ресурси;

  • Насърчава устойчивото водопотребление въз основа на дългосрочна защита на водните ресурси;

  • Цели по-добра защита и подобряване на водната околна среда чрез специални мерки за прогресивно намаляване на отделянията, емисиите и изтичанията на приоритетни субстанции и прегратяване или ликвидиране на отделянията, емисиите и изтичанията на приоритетни опасни субстанции;

  • Осигурява прогресивно намаляване на замърсяването на подземни води и предотвратява по-нататъшното им замърсяване и

  • Допринася за отслабване на ефекта от наводнения и засухи.




Като цяло Директивата има за цел предотвратяване на влошаването на статуса на всички обекти от повърхностни води и постигане на добро състояние на водите до 2015 година. За повърхностните води „доброто състояние” се определя от „добрия екологичен статус” и „добрия химически статус”. Екологичният статус се определя от биологичните качествени елементи, подкрепяни от хидромолфологичните и физико-химичните качествени елементи. Изходната точка е „незасегнато” състояние, при което няма или има само „съвсем незначителни” човешки влияния.

Различните членове от директивата описват какво трябва да се направи и понякога по-скоро разработените приложения следва да се разглеждат като начин да се помогне на страните-членки да си свършат работата и да постигнат цялостната цел на директивата. Следователно, макар на първо четене текстът да изглежда труден за разбиране, целта, която той се стреми да постигне, е проста и лесна за разбиране.



Настоящият Наръчник (Наръчник REFCOND) наред с другите публикувани от Комисията наръчници ще помогне на страните-членки да постигнат тази цел. Той постига това, давайки насоки как страните-членки могат да процедират при определянето на изходните условия и границите на класовете на екологичния статус за езера и водоеми.
Тук следва да се отбележи, че Наръчникът REFCOND не предлага подробни решения, които могат да се копират и да се прилагат като такива. По-скоро той предлага принципи, начини за обосноваване и предложения за различни пътища за действие. Самите страни-членки трябва да решат дали да прилагат тези принципи и предложения при техните конкретни обстоятелства и да могат да проверят дали решенията отговарят на изискванията на директивата. Хармонизирането между страните-членки ще се постигне чрез унифициране на методите за мониторинг (което е описано в WFD CIS Наръчник № 6) и участие в работата на пилотните речни басейни и международни области на речния басейн.
Насоки по определяне на изходните условия и границите на класовете са необходими на няколко етапа от прилагането на директивата /Фигура 1/. Те са необходими първо при избора на площадки за проекто регистъра на площадките за унифициране на методите на мониторинг, който трябва да бъде завършен през декември 2003 година. По-специално ще са необходими критерии за подбор на минимално засегнати площадки /на границата висок/добър статус/ и слабо засегнати площадки /на границата добър/умерен статус/, представителни за различните типове водни обекти. Настоящото ръководство също ще бъде необходимо за избора на спомагателни площадки за окончателния регистър на площадките за унифициране на методите на мониторинг, който трябва да бъде завършен през декември 2004 година. Действителното упражнение по унифициране на методите за мониторинг трябва да бъде извършено 18 месеца след установяването на околнателния регистър на площадките /описано в WFD CIS – Наръчник № 6 по унифициране на методите на мониторинг/. Тъй като упражнението по унифициране на методите на мониторинг ще бъде приключено преди програмите за мониторинг да са станали напълно оперативни /Виж фигура 1/, критериите за интензивна експлоатация за подбор на площадки трябва да бъдат използвани заедно със съществуващите данни от заснеманията на екологичния статус.
Анализът на характеристиките на областите от речния басейн и оценката на риска за отделните водни обекти от непостигане на екологичните цели в съответствие с член 5 и Приложение ІІ от Директивата, също ще изискват насоки по изходните условия и класификацията. Този анализ трябва да приключи най-късно през декември 2004 година. Тъй като програмите за мониторинг няма да са станали напълно оперативни, тази оценка на риска трябва да разчита до голяма степен на информация от интензивната експлоатация.
Съгласно член 8 от Директивата програмите за мониторинг стават оперативни най-късно през декември 2006 година. Наръчникът REFCOND в този случай ще е необходим за спесификацията на изискванията за мониторинга на сравнителните площадки /площадки с висок статус/ и за оценка на екологичния статус на всички площадки – предмет на мониторинг.
И накрая Наръчникът REFCOND ще е необходим, когато се изработват първите планове за управление на речния басейн, които трябва да бъдат публикувани най-късно през декември 2009 година. В тези планове ще бъдат определени изходни условия за отделните типове наред с картово представяне на класификацията на екологичния статус на повърхностните води.
Датите, посочени на фигура 1, определят времевия график за страните-членки, в който да предадат документацията, като е посочено, че изходните условия и границите на класовете са определени. На практика това означава, че работата трябва да се извърши достатъчно рано и трябва да започне незабавно. Времето, необходимо за извършване на работата, ще е различно в зависимост от обстоятелствата, като например от разнообразието и комплексността на водните обекти в страните-членки, както и от съществуващата компетентност.

Години след приемането G 01 дек. 2000


1 2 3 4 5 6 7 8 9 10



Упражнение за унифициране на методите за мониторинг 2005-6/Приложение V, 1.4.1./


Първи публикуван RBMP /Приложение VІІ/

Програмите за мониторинг стават оперативни /Приложение V_

Характеристика и оценка на риска /Приложение ІІ/

По
G

I

S

n



Проект на регистър на площадките за унифициране на методите за мониторинг /Приложение V, 1.4.1./


Окончателен регистър на площадките за унифициране на методите за мониторинг /Приложение V, 1.4.1./


Фигура 1: График на прилагането на частите от Рамковата директива за водите, зависещи от Наръчника на Работна група 2.3 (REFCOND).


1.3. Кои са основните действия, които страните-членки трябва да предприемат?




  • Да установят отделните речни басейни, разположени на тяхната национална територия и да ги определят към отделните области на речния басейн /ОРБ/, както и да идентифицират компетентните органи до 2003 година /Член 3, член 24/;

  • Да характеризират областите на речния басейн по отношение на въздействия, влияния и икономически показатели на водопотреблението, създаване на регистър на защитените райони в рамките на областта на речния басейн и накрая – оценка на риска за отделните водни обекти, които не са постигнали екологичните цели до 2004 година /Член 5, Член 6, Приложение ІІ, Приложение ІІІ/;

  • Мрежите за мониторинг да станат оперативни до 2006 година /Член 8/;

  • Въз основа на щателен мониторинг и анализ на характеристиките на речния басейн да определят до 2009 година програма от мерки за рентабилно постигане на екологичните цели на Рамковата директива за водите /Член 11, Приложение ІІІ/;

  • Да изработят и публикуват Планове за управление на речния басейн /ПУРБ/ за всяка ОРБ, включително определяне на силно изменените водни обекти до 2009 година /Член 13, Член 4.3/;

  • Да прилагат политики за ценообразуване на водата, които укрепват устойчивостта на водните ресурси до 2010 година /Член 9/;

  • Да направят мерките от програмата оперативни до 2012 година /Член 11/;

  • Да изпълнят програмите от мерки и да постигнат екологичните цели до 2015 година /Член 4/.

Страните-членки може не винаги да постигнат добро състояние на водите при всички водни обекти от областта на речния басейн до 2015 година поради причини на техническа невъзможност, непропорционални разходи или естествени условия. При тези условия, които ще бъдат специално изяснени в ПУРБ, Рамковата директива за водите предлага възможност на страните-членки да се обвържат с още два шестгодишни цикъла на планиране и прилагане на мерките.


1.4. Промяна на процеса на управление – информиране, консултиране и участие
Член 14 от Директивата регламентира, че страните-членки насърчават активното участие на всички заинтересувани страни в прилагането на Директивата и разработването на плановете за управление на речния басейн. Освен това страните-членки ще информират и консултират обществеността, включително потребителите, в частност във връзка с:

  • Графика и работната програма за изготвяне на планове за управление на речния басейн и ролята на консултирането най късно до 2006 година;

  • Общ преглед на значимите въпроси по управление на водите в речния басейн най-късно до 2007 година;

  • Проекто-план за управление на речния басейн най-късно до 2008 година.


1.5. Интеграцията: основна концепция, залегнала в основата на РДВ
Централна идея на Рамковата директива за водите е концепцията за интеграцията, която се разглежда като ключ към управлението на защитата на водите в рамките на областта на речния басейн.


  • Интеграция на екологичните цели, съчетаваща качествени, екологични и количествени цели за защита на изключително ценни водни екосистеми и осигуряване на общо добро състояние на другите води;

  • Интеграция на всички водни ресурси, съчетаваща пресните повърхностни води и подземните води, забратените райони, крайбрежните водни ресурси в мащаба на речния басейн;

  • Интеграция на цялото водопотребление, функции и стойности в единна рамка на политиката, т.е. проучване на водите за екология, водите за здраве и човешка консумация, водата за икономическия сектор, транспорт, почивка, водата като социална стока;

  • Интеграция на дисциплини, анализи и компетенции, съчетаваща хидрология, хидравлика, екология, химия, почвознание, технологично проектиране и икономика за оценка на актуалните въздействия и влияния върху водните ресурси и определяне на мерки за постигане на екологичните цели на Директивата по най-рентабилен начин;

  • Интеграция на водното законодателство н единна и последователна рамка. Изискванията на част от старото водно законодателство /например Директивата за риболовните води/ са преформулирани в Рамковата директива за водите, за да отговори на съвременното екологично мислене. След един преходен период тези стари Директиви ще бъдат отменени. Други законодателни актове /например Директивата за нитратите и Директивата за пречистване на градските отпадни води/ трябва да бъдат съгласувани в плановете за управление на речния басейн, където те съставляват основата на програмите от мерки;

  • Интеграция на всички значими аспекти на управлението и екологията, имащи отношение към устойчивото планиране на речния басейн, включително онези, които са извън обхвата на Рамковата директива за водите, като например защита и предотвратяване на наводнения;

  • Интерграция на широка гама от мерки, включително ценообразуване и икономически и финансови инструменти в единен управленски подход за постигане на екологичните цели на Директивата. Програмите от мерки са определени в Плановете за управление на речния басейн, разработени за всяка област на речния басейн;

  • Интеграция на участниците в проекта и гражданското общество при вземането на решения чрез утвърждаване на прозрачността и информиране на обществеността и чрез предлагане на уникалната възможност за включване на участниците в проекта в разработването на плановете за управление на речния басейн;

  • Интеграция на управлението на водите от различните страни-членки за речни басейни, намиращи се в няколко страни, съществуващи и/или бъдещи страни-членки на Европейския съюз.



Какво се прави, за да се подкрепи прилагането?
Дейностите за подкрепа на прилагането на рамковата директива за водите са в процес на разработване както в страните-членки, така и в страните-кандидатки за присъединяване към Европейския съюз. Като примери за дейности могат да се посочат консултирането на обществеността, разработването на национални Наръчници, пилотни дейности за тестване на специфични елементи на Директивата или цялостен процес на планиране, обсъждане на институционалната рамка или стартиране на изследователски програми, посветени на Рамковата директива за водите.
Май 2001 година – Швеция: Страните-членки и Европейската комисия договориха Обща стратегия за изпълнение.
Основната цел на тази стратегия е да осигури подкрепа за прилагането на Рамковата директива за водите чрез изграждане на последователно и общо разбиране и Наръчник по основните елементи на настоящата Директива. Ключовите принципи в тази обща стратегия включват обмен на информация и опит, разработване на общи методологии и подходи, включване на експерти от страните-кандидатки за присъединяване и включване на участници в проекта от водния микрорайон /виж Приложение І за цялостната структура на Общата стратегия за приложение/.
В контекста на тази обща стратегия за приложение бяха стартирани серия от работни групи и съвместни действия за разработване и тестване на юридически незадължителни Наръчници /Виж таблица 1/. Група за стратегическо координиране (SCG) наблюдава тези работни групи и докладва директно на директорите по водите на Европейския съюз и на Комисията, които играят ролята на цялостен орган за вземане на решения по Общата стратегия за прилагане на директивата.
Таблица 1: Работни групи по „Общата стратегия за приложение” с определяне на водещите страни/организации /Виж също Приложение А/


Работна група

Водеща страна/организация

2.1. Анализ на въздействията и влиянията (IMPRESS)

Англия и Германия

2.2. Силно променени водни обекти (HMWB)

Англия и Германия

2.3. Изходни условия и граници на класовете на екологичния статус на териториални повърхностни води (REFCOND)

Швеция

2.4. Типология, класификация на преходните и крайбрежните води

Англия, Германия, Франция, Швеция и ЕИЗ

2.5. Унифициране на методите на мониторинг

Обединен изследователски център

2.6. Икономически анализ (WATECO)

Франция и Общността

2.7. Мониторинг

Италия и ЕИЗ (ETCw)

2.8. Инструменти за оценка и класификация на подземните води

Австрия

2.9. Добри практики в планиране на речния басейн

Испания

3.1. Географски информационни системи, GIS

Обединен изследователски център

4.1. Интегрирано тестване в пилотните речни басейни

Общността, SCG

1.6. Работна група 2.3 – REFCOND

Бе създадена работна група, която да се занимава по-конкретно с въпросите, свързани с определянето на изходните условия и границите на класовете на екологичен статут за териториалните повърхностни води. Краткосрочната цел на тази работна група, чиято абревиатура е REFCOND, бе разработването на юридически незадължителен и практически наръчник, който да подпомогне прилагането на съответните части на Рамковата директива за водите, и по-специално Приложения ІІ и V.


Членовете на групата REFCOND са еколози и технически специалисти от правителствени и неправителствени организации от всички страни-членки на Европейския съюз и от Норвегия. Няколко страни – кандидатки за присъединяване и участници в проекта също бяха включени в работната група. Списъкът на партньорите в REFCOND и други лица за контакт са дадени в Приложение В.
За да се осигури адекватна изходна информация и обратна връзка на етапа на разработването на Наръчника от по-широка аудитория, групата REFCOND организира три семинара. Първият семинар, във фокуса на който бе преглед на техниките и принципите, прилагани от страните-членки, за определяне на изходните условия и границите между качествените класове, се проведе в Упсала, Швеция на 14 и 15 май 2001 година. Вторият семинар, чието внимание бе насочено към оценка на техниките, използвани за определяне на изходните условия и границите на качествените класове, се проведе в Испра, Италия на 5-6 декември 2001 година. Третият семинар, който се съсредоточи върху преглед и утвърждаване на първия проек на Наръчника, се проведе в Стокхолм, Швеция на 5-6 септември 2002 година. Пълната документация на представянията, груповите обсъждания и т.н., в момента е на разположение в Circa System и на интернет страницата на REFCOND (http://www-nrciws.slu.se/REFCOND/).
Бе направена анкета, за да се събере информация за прегледа на техниките и принципите, прилагани в страните-членки, за определяне на изходните условия и границите между качествените класове чрез използване на качествените елементи, включени в РДВ. Анкетата и резюме от върнатите отговори на анкетата са на разположение в Circa System и на интернет страницата на REFCOND /виж по-горе/.
Въз основа на дадените отговори на анкетата и другата налична информация бяха изготвени четири дискусионни доклада от групата REFCOND, които да се използват за оценка на техниките, прилагани от страните-членки (De Wilde & Knoben 2001, Johnson 2001, Owen et al. 2001 и Van de Bund 2001). Тези документи разглеждат по-специално процесите, включени в дефинирането и установяването на изходни условия, определянето на границите на класовете и типологията. Всички доклади са на разположение в Circa System и на интернет страницата на REFCOND /виж по-горе/.
Настоящият Наръчник се основава на информация от семинарите на REFCOND, на дадените отговори на анкетата, дискусионните доклади за оценка на техниките и друга налична информация, например от европейски и национални изследователски проекти, които в момента са в действие, CEN (Европейска комисия за стандартизация), национални доклади за стратегията и от прегледи на литературата.
Разработката на Наръчник: интерактивен процес
В рамките на много кратък период от време множество експерти бяха включени с различна степен на участие в разработката на настоящия Наръчник. Процесът включваше следните дейности:


  • Редовни срещи с водещата група на REFCOND;

  • Редовни срещи с групата за стратегическо координиране и срещи с ръководителите на други групи в Брюксел;

  • Организиране на три семинара, за да се проследи работната програма и предварителните резултати на REFCOND;

  • Редовно взаимодействие с експертите от други работни групи по Общата стратегия за приложение, най-вече с онези, занимаващи се с типологията и класификацията на преходните и крайбрежните води (WG 2.4) и унификация на методите за мониторинг (WG 2.5);

  • Редовно взаимодействие с експерти от минали и изпълнявани в момента изследователски проекти, финансирани от ЕС, най-вече AQEM, STAR, FAME и EUROLAKES;

  • Участие в няколко срещи и семинари, организирани от страните-членки, европейски организации или ЕС по темата за изходните условия и класификацията на екологичния статус.

В Приложение Е към настоящия документ е представен списък с пълните имена, абревиатури и интернет страниците, ако има такива, на минали и изпълнявани в момента изследователски проекти, финансирани от ЕС.



Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
EURukovodstva -> Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)
EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница