Наръчник за изискванията за етикетирането и представянето на хранителната информация на безалкохолните напитки



страница1/2
Дата28.02.2017
Размер458.93 Kb.
#15958
  1   2
НАРЪЧНИК

за изискванията за етикетирането и представянето на хранителната информация на безалкохолните напитки

ст.н.с. инж.Хр. Юруков, дтн
Съгласно законодателството в нашата страна1/ всички храни, включително и безалкохолните напитки2/, предлагани на потребителите предварително опаковани, задължително трябва да бъдат съпроводени с определена информация за състава и потребителските им свойства.

Информацията може да бъде нанесена върху самата опаковка или върху етикет залепен върху нея. Допуска се в определени случаи информацията да бъде отразена и само в съпроводителните документи, придружаващи партидата храни и напитки. Нанасянето на информацията върху опаковката, или върху етикета, или върху придружителните документи, се разглежда като етикетиране на храните.

Етикетирането е установен начин за прилагане ( отразяване ) на всички текстове, данни, обозначения, марки на производителя и търговски марки, изображения или знаци, свързани с дадена храна, които са нанесени върху опаковката й под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея, или са отразени в документи, указания и обяви, които придружават или се отнасят до храната.

Задължителният характер на етикетирането е продиктуван от необходимостта за прилагане на стратегията на ЕО за защита правата на потребителите, на които трябва да се предостави достъп до ясна, последователна и обоснована на доказателство, информация. Целта е подпомагане за здравословно ориентиран избор на храни и напитки, за прилагане на правилното хранене, борбата с наднорменото тегло и здравословните проблеми произтичащи от затлъстяването. Директива 79/112/ЕО разглежда етикетирането и като инструмент на свободно движение на храни в общността.

Същевременно информацията при етикетирането трябва да осигури защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.

Информацията от етикетирането е предназначена да бъде ползвана и от контролните органи и органите, които планират, анализират и регулират потреблението на храни. Тя е полезна и за производителите, които чрез нея изявяват достойнствата на своята продукция, като осъществяват активна реклама, максимално подпомагат гражданите при техния потребителски избор и по такъв начин имат възможност да увеличават продажбите и да получават необходимите от това изгоди.

В съответствие със задължителните изисквания за етикетиране Наредба № 5 на МЗ за хигиената на хланите ( чл. 57 (1) ) постановява в обектите за производство и търговия с храни да се приемат само храни, етикетирани и маркирани съгласно действащото законодателство (Наредбата за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.) и в други наредби към Закона за храните).

Безспорна е необходимостта добре да се знаят и прилагат всички основни и допълнителни изисквания за етикетиране на храните и напитките.

Етикетирането е задължително за:

● храните, които се предлагат на крайния потребител. Това се изисква, независимо дали те са българско производство или от внос;


1/ Българското законодателство е хармонизирано със законодателството на Европейския съюз по отношение на задължителните изисквания за етикетирането на храните

2/ По-нататък в текста под храни да се разбира и безалкохолни напитки

● храните, предназначени за доставка в ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене.

Настоящите задължителни изисквания, свързани с етикетирането не се отнасят за:

● етикетиране на вино и спиртни напитки, определени в Закона за виното и спиртните напитки.

● продукти, предназначени за износ.

Задължителни изисквания към етикетирането и представянето на храните и напитките:


Информацията при етикетирането на храните и напитките не трябва да заблуждава потребителя по отношение на:

● характеристики на храната, определени от нейното естество, произход, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, начин на производство, преработка и употреба;

● въздействия и свойства на храната, които тя не притежава;

● свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания;

● да приписват свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания, или да насочва към такива свойства освен в случаите на приложими изисквания на Общността за натурални минерални води и за храни със специално предназначение.

Информацията при етикетирането не трябва да внушава на потребителя, че храната притежава специални свойства, независимо че всички други подобни храни притежават същата характеристика.

При представяне, включително рекламиране на храните се спазват регламентираните изисквания спрямо формата, външния вид, опаковката или материала, използван за опаковка.

При етикетирането на храните се обявяват задължително следните данни, написани на български език:

● наименование, под което храната се продава;

● списък на съставките на храната;

● количеството на определени съставки или категории съставки;

● срок на минимална трайност или срок на трайност;

● специални условия за съхранение и условия за употреба на храната

/ напр. Съхранение при отсъствие на пряка слънчева светлина; след отваряне на

опаковката напитката да се съхранява ... дни при температура 0-4ºС и т.н. /;

● нетно количество ( на предваритално опакованите храни );

● името или търговското наименование и адресът на производителя или на

лицето, което опакова храната, или на продавача, установен в рамките на

Общността ( неправилно е да се посочва само наименованието на производителя без населеното място и адреса, както и само наименованието на производителя и населеното място без адреса – улица, № );

● подробности за мястото на произхода или за мястото, от което идва храната, когато липсата на подобна информация може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната или мястото, от което идва тя;

● при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството й, върху етикета като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката;

● указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него. Указанието за употреба се посочва по начин, който да позволява правилната употреба на храната ( напр начина на разтваряне във вода на сухите напитки );

● маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната;

● действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, сдържащи повече от 1,2 % vol. алкохол;

Освен посочените задължителни данни, върху етикетите може да се запише и номера на ТД, по която се произвежда храната.

Допуска се тези данни да бъдат освен на български, и на други езици, като информацията на езици на страните от ЕО трябва да бъде представена съгласно ПМС № 209 от 5 септември 2007 г, обн ДВ бр 75 от 2007 г .



Изисквания за етикетирането

Всяка опакована храна, предназначена за продажба на краен потребител, се етикетира чрез нанасянето на задължителните данни директно върху опаковката или под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея.

Етикетите се поставят по начин, който не позволява отделянето им от опаковката. Недопустимо е етикетът да се надява върху бутилката или да се поставя по друг начин, позволяващ свободно да се изважда и подменя.

Върху етикета името на производителя, търговската марка или друго име, различно от наименованието на храната, могат да съпровождат наименованието на храната, но не и да го заменят.

Наименованието на храната съдържа или се допълва с данни за физическото състояние на храната или особената обработка, на която е била подложена, когато липсата на такива данни би довела до заблуда на потребителя (напр. плодови напитки произведени от концентрат или от плодово пюре, асептично бутилиране и т.н. ).

Данните върху етикета ( опаковката ) трябва да са написани по ясен и разбираем за масовия потребител начин, да са разположени на място, лесно за виждане, да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити или разделени с друг текст или картинно изображение.

Наименованието на напитката трябва да отговаря на нейния състав. Не се допуска напитката да се нарича „сок от плодове” или „нектар”, ако съставът й не отговаря точно на изискванията на Наредбата за напитки от плодове ( например не съдържа плодов компонент или съдържа по-малко плодов компонент от необходимото, съдържа неразрешени за плодов сок или нектар съставки като консерванти, подсладители, оцветители и т.н.) .

Данните относно наименованието на храната и търговската й марка, срока на минимална трайност или срока на трайност, нетното количество в опаковката, както и действителното обемно алкохолно съдържание, трябва да са разположени на едно зрително поле. Това изискване не се прилага при стъклени бутилки за повторна употреба, при които някои от данните са трайно маркирани.

Допуска се при стъклени бутилки за повторна употреба, на които не се поставя етикет, а са трайно маркирани, както и при опаковки с площ по-малка от 10 cm2, на етикета да се обявят само данните за наименованието на храната и търговската й марка, срока на минимална трайност или срока на трайност, както и нетно количество на предварително опакованите в отсъствие на потребителя храни, следвано от символа на единиците за измерване на маса или единици за обем.

Когато храна е произведена от генетично модифицирани организми, това задължително се обявява при етикетирането й. Не се изисква обозначение, че храната или определена нейна съставка е произведена от генетично модифицирани организми (ГМО), когато:

● храната или нейните съставки не съдържат белтък или дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като продукт на генетичната модификация;

● в храната или в нейните съставки в резултат на случайно замърсяване са попаднали продукти, получени от генетично модифицирани организми и чието съдържание в храната не надвишава 1 %.

Изискванията за етикетиране на вносните храни на български език са задължителни. Наименованието на храната от внос е това наименование, под което тя се произвежда и продава в държавата производител.

В случай че наименованието на храната не дава възможност на потребителя да определи нейния вид и да я отличи от други подобни храни, то трябва задължително да бъде съпроводено с описание на храната.

Наименованието, под което храна от внос се разпространява на територията на страната, може да се различава от наименованието в страната производител, при условие че съществува българска храна, за която традиционно се използва същото наименование, и тя се различава напълно по състав и начин на производство.

Освен посочените задължителни данни при етикетирането на храните задължително се обявяват и данните за категории храни. Обявява се и допълнителната информация, която се включва при тяхното етикетиране.

Горното изискване не се прилага за напитки, извлечени на основата на кафе, чай, екстракт от кафе или екстракт от чай, когато наименованието, под което се предлагат на пазара, съдържа думата „кафе” или „чай”.

При етикетирането на храните се допуска обявяване и на допълнителна информация чрез текст, картинно или графично изобразяване, ако тя не е в противоречие със задължителните данни и данните за категориите храни.

В допълнение към изискванията за представяне на информация относно: списък на съставките на храната и срок на минимална трайност, респективно срок на трайност, е допустимо въвеждане и на други задължителни обозначения в съответствие с наредбите по чл. 4 от Закона за храните само ако не водят до заблуда на потребителя.

Етикетиране върху търговските документи

Допуска се задължителните данни, включително данните за категории храни и допълнителната информация, която се включва при тяхното етикетиране да бъдат нанесени само в търговските документи съпровождащи предварително опакованите храни, които са предназначени за:

● крайния потребител, но се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния потребител, както и когато този етап не е продажба на места за обществено хранене;

● доставка на места за обществено хранене, за да бъдат приготвени и предложени (бутилирани, дозирани).

Търговските документи, съдържащи всички данни на етикетирането, трябва да придружават храните, за които се отнасят, или да са изпратени преди доставката или едновременно с нея. Не се допуска търговските документи съдържащи информацията за етикетирането, да бъдат изпратени след доставката.

Данните относно: наименование, под което храната се продава, срока на минимална трайност или срок на трайност, име/фирма, седалище и адрес на управление в Република България на производителя или на лицето, което опакова храната или което продава храна, опакована на място преди продажбата, трябва да се нанасят и на външната опаковка, в която храните се представят за продажба, като срокът на минимална трайност трябва да съдържа в хронологичен ред:

● датата и месеца - за храни с трайност не повече от 3 месеца;

● месеца и годината - за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца;

● годината - за храни с трайност над 18 месеца.

Срокът на минимална трайност и срокът на трайност се обявяват в некодиран вид.



Специфични изисквания при етикетирането на храните

В случай, че наименованието на храната не дава възможност на потребителя да определи нейния вид и да я отличи от други подобни храни, то трябва задължително да бъде съпроводено с описание на храната. Например „Плодов сок ябълка” произведен от концентрат без добавена захар” или: ”Плодов сок ябълка подсладен със захар до 150 g/l; Нектар от кайсия минимум 50 % сок от кайсия”

Името на производителя, търговската марка или друго име, различно от наименованието на храната, могат да съпровождат наименованието на храната върху етикета, но не и да го заменят.

Наименованието на храната съдържа или се допълва с данни за физическото състояние на храната или особената обработка, на която е била подложена, когато липсата на такива данни би довела до заблуда на потребителя (например: пастьоризирана плодова напитка ).



Обявяване на съставките

Списъкът на съставките на храната трябва да започва с термина „състав” или друг еднозначен термин или израз.

Съставките се изброяват в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към момента на производството на храната.

Съставките в сгъстен или изсушен вид, които се използват при производството на храната след довеждане до началното им състояние, се изброяват в последователност според относителния дял на своята маса или обем преди сгъстяването или изсушаването им ( напр. сухи напитки от плодове ).

Съставките на концентрираните и изсушените храни, които се консумират след добавяне на вода, се изброяват в последователност съобразно относителния дял на масата или обема на съставките във възстановената храна. В тези случаи списъкът на съставките започва с израза „съставки на възстановения продукт” или „съставки на готовия за консумация продукт”.

Когато плодове, или зеленчуци, без който и да било от подвидовете да преобладава значително по отношение на масата му, се използват в променливи пропорции в смес, която е съставка на храна, те могат да бъдат упоменати в списъка на съставките чрез обозначенията „от плодове”, „от зеленчуци”, следвани от думите „в променливо съотношение”, последван непосредствено от списък на включените в сместа плодове или зеленчуци. В такива случаи сместа се включва в списъка на съставките, като се изброяват в низходящ ред съобразно тяхното количество, използвано към момента на производството на храната, въз основа на общата маса на съдържащите се видове плодове или зеленчуци.

Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, те се считат за съставки на тази храна.

Съставките се обявяват в съответствие с изискванията: само категорията ( например захар, декстроза, глюкозен сироп); или категориите и съставките, които се отнасят към тях (например оцветител хинолин жълто и/или съответния Е-номер); съставки на храни, които могат да предизвикат неблагоприятни реакции при податливи индивиди.

При етикетиране на напитки, различни от напитките, произведени от грозде и съдържащи повече от 1,2 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол, се обозначават съставките, които могат да предизвикат неблагоприятни реакции, ако тези съставки са част от състава на напитките. Обозначението се извършва чрез думата „съдържа”, последвана от наименованието(ята) на съответната(ите) съставка(и).

Съставки, представляващи по-малко от 2 на сто от крайния продукт, могат да се обявяват след другите съставки в произволна последователност. Това не отменя изискването да се приложи информация за онези съставки, които могат да предизвикат неблагоприятни реакции при податливи индивиди.

Когато подобни или взаимозаменяеми съставки се използват в производството или подготовката на храна, без да променят нейните състав, естество или стойност, и представляват по-малко от 2 на сто от крайния продукт, който съдържа поне една от тези два вида съставки, те могат да се обозначат в списъка на съставките чрез думите „съдържа ... и/или ...”.

Не се изисква изброяване на съставките на храната, например при газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана.

Съставките на храната се обявяват със своите наименования.

Съставки на храната, спадащи към някои от категориите, с които могат да се обявяват някои съставки, се обявяват в следната последователност: наименование на категорията, наименование на съставката или нейния Е-номер. Например: консервант калиев сорбат, или консервант калиев сорбат (Е 202), или консервант (Е 202). Ако съставката спада към повече от една категория, тя носи наименованието на тази категория, която съответства на основното й предназначение в съответната храна.

Хининът и/или кофеинът, използвани като овкусители при производството на дадена храна, се посочват поименно в списъка на съставките непосредствено след наименованието „ароматизант”.
Върху етикета се нанася точното наименование на:

всяка съставка, която може да предизвика неблагоприятни реакции, използвана при производството на дадена храна, която присъства като такава в крайния продукт, макар и в променена форма;

● всяка съставка, произхождаща от съставка, която може да предизвика неблагоприятни реакции при податливи индивиди. Това изискване не е задължително, когато наименованието, под което се продава съответната храна, включва и наименованието на съставката, която може да предизвика неблагоприятни реакции.

Вещество, което се използва при производството на храна и произхожда от съставки, които могат да предизвикат неблагоприятни реакции, и което присъства в крайния продукт, дори и в променена форма, се счита за съставка и се означава върху етикета чрез наименованието на съставката, от която то произхожда.



Ароматизантите се обявяват в списъка на съставките с термина „аромат/аромати”, с наименованието на веществото или с описанието му.

Терминът „натурален” или друг еднозначен термин може да се добави към наименованието на съставка, която представлява натурално ароматично съединение, и/или на ароматични продукти съгласно Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използването на ароматичните продукти (ДВ, бр. 70 от 2002 г.).

Когато наименованието на ароматичния продукт съдържа препратка към растително или животинско естество или произход на използваните продукти, терминът „натурален”, както и всеки друг еднозначен термин може да се използва, ако ароматната част е изолирана чрез подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, както и чрез традиционните методи за приготвяне на храни, изцяло или почти изцяло от храната или от източника на съответния ароматизант.

При етикетирането на храни, съдържащи оцветителите сънсет жълто (E 110), хинолиново жълто (E 104), кармоазин (E 122), червен алура (E 129), тартразин (E 102) и понсо 4R (E 124), определени в прило­жение V към Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 де­кември 2008 г. относно добавките в храните (ОВ, L 354, 31.12.2008 г.), след наименованието или Е-номера на оцветителя/ите се включва допълнителна информация: „може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата“.



Когато съставка на храна съдържа няколко компонента, тя може да се включи в списъка на съставките със специфичното си наименование в зависимост от цялостната й маса, при условие че непосредствено след него следва списък на нейните компоненти ( напр. след „емулсия за .....безалкохолна напитка” в скоби се изписват всички компоненти, които тя съдържа – оцветители, консерванти, витамини, минерални вещества, или: натурално идентични бази, без да се описва състава им и т.н. Недопустимо е да се запише само „емулсия” или само „натурално идентични бази” без изписване на съставките им).

Не е задължително изброяване на компонентите на съставка на храна, когато:

● съставът й е определен в нормативен акт и количеството й в храната е под 2 % от крайния продукт;

● представлява смес от подправки и/или билки и количеството й в храната е под 2 на сто от крайния продукт;

● представлява храна, за която съгласно нормативен документ не се изисква списък на съставките.

Количеството на съставките или категориите на съставките на храната се обявяват задължително върху етикета, когато:

● наименованието на определена съставка или категория съставки се съдържа в наименованието на храната;

● се подчертава наличието на дадена съставка или категория съставки в храната чрез текст или чрез картинно или графично изображение върху етикета;

● наличието на дадена съставка или категория съставки е съществено за характеризиране на храната и отличаването й от други подобни по наименование или по външен вид храни.

Количеството на съставката или на категорията съставки се обявява в проценти непосредствено до наименованието им. Посочва се количеството им в момента на производството на храната.

Горните изисквания не се прилагат за съставка или за категория съставки, когато е налице някое от следните условия:

● количеството на съставката или на категорията съставки се изисква да бъде обявено на етикета съгласно наредби по чл. 4 от Закона за храните;

● съставката или категорията съставки се използват в малки количества за ароматизиране;

● съставката или категорията съставки, въпреки че фигурират в търговското наименование на храната, не могат да ръководят избора на потребителя, тъй като промените в количеството не са съществени за характеризирането на храната или не я отличават от подобни храни;

● за храни, съдържащи само една съставка, когато:

- наименованието, под което се продава храната, е идентично с наименованието на съставката;

- наименованието, под което се продава храната, дава възможност за ясна идентификация на естеството на съставката.

При етикетирането на нови храни и хранителни съставки се спазват и изискванията на чл. 8 от Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета относно нови храни и нови хранителни съставки (ОВ, L 43 от 14.02.1997 г.).

При етикетирането на храни, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, се спазват и изискванията на чл. 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ, L 268 от 18.10.2003 г.).

Върху етикета на новите храни и хранителни съставки задължително се изписва и следната информация:

● всяка характеристика или свойство, включително състав, хранителна стойност или хранителни ефекти и предназначение, поради което новата храна или хранителна съставка не е еквивалентна на вече съществуваща храна или хранителна съставка. В този случай при етикетирането се отбелязват изменените характеристики и свойства на храната, както и методът, чрез който са получени характеристиката или свойството;

● наличието на вещество или вещества, които не присъстват в съществуваща еквивалентна храна, и което може да има последици върху здравето на определени групи от населението;

● наличието на вещество или вещества, които не присъстват в съществуваща еквивалентна храна, и което може да представлява етичен проблем за потребителя.

Когато не съществува еквивалентна храна или хранителна съставка, върху етикета на новата храна или хранителна съставка се посочват данни за произхода на храната или на хранителната съставка.

Върху етикета на храни, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, задължително се изписва и следната информация:

● думите „генетично модифициран/модифицирана” или „произведен/ произведена от генетично модифициран/модифицирана (наименованието на съставката)” се изписват в скоби непосредствено след определената съставка в списъка на съставките, когато храната съдържа повече от една съставка;

● думите „съдържа генетично модифициран/генетично модифицирана (наименованието на организма)” или думите „съдържа (наименованието на съставката), произведен/произведена от генетично модифициран/модифицирана (наименованието на организма)” се включват в списъка на съставките, когато съставката се обявява с наименованието на съответната категория към някоя от категориите по приложението, т.е. които могат да се обявяват само с наименованието на съответната категория, се обявяват само с наименованието на съответната категория.

Горепосочените означения могат да се поставят и като бележка под черта към списъка на съставките, като се използва големина на шрифт най-малко равна на големината на шрифта на списъка на съставките. Неправилно е в този случай да се използва по-дребен шрифт от този на списъка на съставките.

Думите „генетично модифициран/модифицирана” или „произведен от генетично модифициран/модифицирана (наименованието на организма)” се изписват ясно върху етикета, когато няма списък на съставките и означенията трябва да изпъкват ясно.

Когато напитката е предварително опакована, но в малки опаковки с най-голяма повърхностна площ 10 cm2 ( сухи напитки ), тази информация се предоставя постоянно и ясно различимо върху мястото на предлагане на напитката или непосредствено до него, или върху опаковъчния материал с шрифт, достатъчно голям, за да бъде лесно различим и прочетен.

Върху етикета на храни и хранителни съставки, които съдържат или са съставени от ГМО, или са произведени, или съдържат съставки, произведени от ГМО, се нанася и информация за всяка характеристика или свойство, определени с разрешението по чл. 19 от Закона за храните, когато:



    1. храната се различава от традиционната храна, която е предназначена да замести по отношение на следните характеристики и свойства:

а) състав;

б) хранителна стойност или хранителни ефекти;

в) предвидена употреба на храната;

г) последици за здравето на определени групи от населението;

2. храната би могла да засяга етични или религиозни схващания.

Разпоредбите за обявяване на ГМО не се прилагат за храни, съдържащи, състоящи се или произведени от ГМО в количества, по-малки от 0,9 на сто от съставките на храната, отчитани самостоятелно, или 0,9 на сто от количеството на храната, състояща се от една съставка, и при условие че наличието на тези количества е случайно или технически неизбежно.

Икономическите оператори на фирмите са длъжни да представят пред органите на Министерството на здравеопазването доказателства, че са предприети съответни мерки да не се допусне присъствието на ГМО и че такова присъствие е случайно или технически неизбежно.

При етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери се спазват и изискванията на Регламент на Комисията (ЕК) № 608/2004 относно етикетирането на храни и съставки на храни с добавени фитостероли, фитостеролови естери, фитостаноли и/или фитостанолови естери (ОВ, L 97 от 1.04.2004 г.).



Не са съставки на храната:

● компонентите на дадена съставка, които временно са отстранени по време на производството, а след това са добавени отново към храната, но без да се превишава първоначалното им съдържание;

● технологичните средства, които се използват като спомагателни вещества при производството на храната и не присъстват в крайния продукт ( напр. средства за избистряне );

● веществата, използвани само като разтворители на добавки и аромати;

● вещества, които не са добавки в храната, но се използват по същия начин и със същата цел както технологичните средства, влагани като спомагателни вещества при производството на храната, и които присъстват в крайния продукт, макар и в променена форма.

Водата и летливите вещества се включват в списъка на съставките, когато тяхното количество е над 5 % от теглото на храната. Количеството на водата се определя като разлика между общото количество на храната и количеството на останалите съставки.

Водата не се включва в списъка на съставките на храната, когато се използва само за довеждане на съставки в концентриран или изсушен вид до началното им състояние.

Изразяване на нетното количество на храните

Нетното количество на предварително опакованите храни се изразява във:

● единици за обем – литър (l), сантилитър (cl) или милилитър (ml) - при течности;

● единици за маса - килограм (kg)или грам (g) - при сухите напитки и сухи компоненти за производство на напитки.


Информация върху групови и транспортни опаковки

Когато единичната опаковка е включена в групова потребителска опаковка, на груповата потребителска опаковка се обявява броят на единичните опаковки. Броят на единичните опаковки и нетното им количество може да не се посочва, в случай че груповата опаковка позволява те да бъдат установени отвън, да се види поне едно обозначение на нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка. както и в случай че единичните опаковки се продават поотделно.

При етикетиране на групова опаковка, съставена от единични опаковки, които не се продават поотделно, се обявява нетното количество на груповата опаковка, както и общият брой на единичните опаковки.

Върху транспортната опаковка се маркират данните: наименование, под което храната се продава; срок на минимална трайност или срок на трайност, специални условия на съхранение, име/фирма, седалище и адрес на управление в Република България на производителя или на лицето, което опакова храната, маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи храната.

Не се изисква посочване на нетното количество на храната, когато нетното й количество е под 5 g или 5 ml.



Срокът на минимална трайност на храната се обявява с думите „най-добър до” или „най-добър до края на”, следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена, и условията на съхранение на храната. Отсъствието на указание за мястото на маркиране на срока на минимална трайност, когато не е посочена датата, е нарушение на разпоредбите на наредбата.

Срокът на минимална трайност трябва да съдържа в хронологичен ред:

● датата и месеца - за храни с трайност не повече от 3 месеца;

● месеца и годината - за храни с трайност повече от 3 месеца, но не повече от 18 месеца;

● годината - за храни с трайност над 18 месеца.

Срокът на трайност на бързоразвалящите се храни се обявява с думите „използвай преди”, следвани от указване на датата или мястото върху опаковката, където тя е посочена. След срока на трайност, който съдържа най-малко деня и месеца, посочени в тази последователност, се описват условията за съхраняване на храната.

Срокът на минимална трайност и срокът на трайност се обявяват в некодиран вид.



Не се изисква обявяване на срока на минимална трайност за:

● безалкохолни напитки, напитки от плодове и напитките, различни от напитките произведени от грозде и съдържащи повече от 1,2 % vol , но не повече от 15 % vol алкохол в опаковки с обем, по-голям от 5 l, когато върху опаковката изрично е посочено, че са предназначени за заведенията за обществено хранене;

● напитки, съдържащи над 10 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол и непроизведени от грозде.

Маркиране на партида

Партидата на дадена храна се определя във всеки отделен случай от производителя или от лицето, което опакова тази храна. Маркировката за партида се определя и обозначава съгласно задължението на един или друг от тези оператори.

Маркировката за партида на храната се предхожда от изписването на латинската буква "L" освен в случаите, когато тя е ясно различима от другите означения на етикета.

Когато напитката е предварително опакована, маркировката за партида и където е приложимо, буквата "L" се поставят върху предварителната опаковка или върху прикрепен към нея етикет.

Маркировката за партида и буквата "L" трябва да е нанесена по такъв начин, че да е лесно видима, ясно четлива и неизтриваема.

Неправилно понякога върху етикета се записва само „Партида” без маркировка за самия партиден номер, която маркировка позволява при необходимост да се извърши проследяемост.



Не се изисква означаване на партидата на напитката върху опаковки или контейнери, чиято най-голяма страна е с площ до 10 cm2.

Когато на етикета е поставен срокът на минимална трайност или обозначението "ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ", последвано от конкретна дата, не се изисква поставяне на маркировката за партида , при условие че датата съдържа поне некодирано означение на деня и месеца в този ред.


Забрана за информация

При етикетирането, представянето и рекламирането на храни се забраняват:

● използването на думите „диетична” или „диета” самостоятелно или в съчетание с други думи, определящи тези храни;

● всички други означения или всяко представяне, които създават впечатление, че храната е със специално предназначение.

Недопустима грешка е върху етикета да се нанася знак и текст „ диета” или „диетична”, само защото в напитката не е добавена захар ( например при плодов сок или нектар, или друг вид безалкохолна напитка ), или защото е произведена с подсладители.

Допуска се храни, чиито състав и характеристики ги правят подходящи за храни със специално предназначение, да бъдат обозначавани като „диетични” само при спазване изискванията на:

● Наредбата за изискванията към храните за нискоенергийни диети за намаляване на телесното тегло, приета с Постановление № 252 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.),

● Наредбата за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с Постановление № 248 на Министерския съвет от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.).



Категории напитки и допълнителната информация, която се включва при тяхното етикетиране


Категория на храната

Допълнителна информация

1

2

Храна,съдържаща подсладител/подсладители, разрешени с Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните (ДВ, бр. 44 от 2002 г.)

"С подсладител/подсладители." Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната.

Храни, съдържащи както добавени захар/захари, така и подсладител/подсладители, разрешени с Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните

"Със захар/захари и подсладител/подсладители." Това обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което се продава храната.


Храна, съдържаща аспартам


"Съдържа източник на фенилаланин”.

Липсата на такава информация може да застраши здравето и живота на потребители!



Храна, съдържаща повече от 10 на сто добавени полиоли


"Прекомерната консумация може да предизвика разслабително действие”.


" Напитка, която е предназначена за консумация, без да претърпи модификация, или която след възстановяване на концентрата или сухото вещество съдържа кофеин от какъвто и да е източник в пропорция, надвишаваща 150 mg/l.


"Високо съдържание на кофеин." Това обозначение трябва да фигурира на етикета в същото зрително поле, в което е изписано наименованието, под което продуктът се продава, и да е последвано в скоби от съдържанието на кофеин, изразено в mg/100 ml.


Безалкохолни напитки, съдържащи глициризинова киселина или нейната амониева сол, поради добавяне на веществото/ веществата като такова или на ликорисовото растение Сладък корен (Сладник/ Лакрица/Ликорис) Glycyrrhiza glabra в концентрация 100 mg/kg или 10 mg/l, или по-висока.

"Съдържа Сладък корен (Сладник/Лакрица/Ликорис)" Това обозначение трябва да се добави непосредствено след списъка на съставките, освен ако терминът "Сладък корен (Сладник/Лакрица/Ликорис)" вече не е включен в списъка на съставките или в наименованието, под което продуктът се продава. При липса на списък на съставките посоченото по-горе обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което храната се продава.

Напитки, съдържащи глициризинова киселина или нейната амониева сол, поради добавяне на веществото/веществата като такова или на ликорисовото растение Сладък корен (Сладник/Лакрица/ Ликорис) Glycyrrhiza glabra, в концентрации 50 mg/l или по-високи, или 300 mg/l или по-високи, в случай на напитки, съдържащи повече от 1,2 % обемни алкохол (*1).


"Съдържа Сладък корен (Сладник/Лакрица/ Ликорис), поради което лицата, страдащи от хипертония, следва да избягват прекомерна консумация." Това обозначение трябва да се добави след списъка на съставките. При липса на списък на съставките посоченото по-горе обозначение трябва да съпровожда наименованието, под което храната се продава.


(*1) Нивото се отнася за продуктите, които се предлагат готови за консумация или които са приготвени съгласно инструкциите на производителите.






Списък на съставките, които могат да се обявяват

само с наименованието на съответната категория


Наименование на съставката

Наименование на категорията

Билки или части от билки, които са в количество не повече от 2 % от количеството на храната

"Билка(и)"

или "Смес от билки"




Захароза от всякакъв вид продукти

"Захар"

Безводна декстроза или декстроза Монохидрат

"Декстроза"


Глюкозен сироп

и безводен глюкозен сироп



"Глюкозен сироп"



Наименование на категориите, с които трябва да се

обозначат съставки на храната, спадащи към тях

Оцветител 1/

Консервант 2/

Антиоксидант 3/

Емулгатор 4/

Сгъстител 4/

Желиращ агент 4/

Стабилизатор 4/

Овкусител 4/

Киселина 4/

Регулатор на киселинността 4/

Антислепващ агент 4/

Подсладител 4/

Антипенител 4/

Глазиращ агент 4/

Емулгаторна сол 4/

Пълнител 4/
1/ Пример: в „състав” се записва “оцветител хинолин жълто (Е104)”, или

“ оцветител (Е104)”. Неправилно е да се записва само хинолин жълто, или само (Е104), без да се предшества от израза “оцветител”.



2/ Пример: в „състав” се записва “консервант калиев сорбат (Е202)” или “консервант (Е202)”. Неправилно е да се запише само калиев сорбат, или само (Е202), без да се предшества от израза “консервант”.

3/ Пример: в „състав” се записва “антиоксидант аскорбинова киселина (Е300)” или “антиоксидант (Е300)”. Неправилно е да се записва само аскорбинова киселина, или само (Е 300), без да се предшества от израза “ антиоксидант”.

4/ Както примери 1/, 2/, 3/.

Списък на съставките на храни, които могат да предизвикат

неблагоприятни реакции при податливи индивиди

  1. Целина и продукти от нея.


Хранителна информация

Условия и изисквания за представяне на хранителната информация при етикетирането на напитките

Освен задължителната информация върху етикета може да се приложи и допълнителна, или т.н. хранителна информация. С нея се цели да се разшири характеристиката на дадена напитка за да даде по-подробна и точна информация за състава й, което е необходимо за потребителя. Тази информация може да служи също и на производителя за реклама на отличителните свойства на предлагания продукт.

С определените условия и изисквания за прилагането на тази информация се цели също защита на потребителите срещу невярна и подвеждаща информация.

Хранителната информация при етикетирането на напитките включва:

● данни за енергийната стойност и съдържанието на белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини, натрий, витамини и минерални вещества, наричани по-нататък в текста хранителни вещества;

● претенции за специални хранителни свойства на напитките, наричани по-нататък “хранителни претенции”.

Представянето на хранителна информация при етикетирането на напитките за сега е доброволно 1/.

----------------------

1/ Съгласно проект на Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 30.І.2008 г за предоставянето на информация за храните на потребителите при етикетирането на храните задължително се обявяват: енергийната стойност, съдържанието на мазнини, въглехидрати, включително съдържанието на захари и сол.

Обявяването на енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества е задължително само за храни, за които се предявяват хранителни претенции.

Представяните тук изисквания към представяне на хранителната информация не се отнасят до:

● натурални минерални или други води, предназначени за консумация от човека;

● добавките към храната.

Общи изисквания за представяне на хранителна информация при етикетиране на храните

Хранителната информация върху етикетите трябва задължително да бъде представена на български език, да бъде конкретна и лесно разбираема за потребителите.

Хранителната информация трябва да бъде:

● представена на едно място върху етикета или опаковката на храната;

● изписана четливо, по неизтриваем начин, на видно място върху етикета.

Данните за енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества трябва да се представят в таблична форма, с подравнени в колона цифри, а ако големината на етикета не позволява такъв начин на представяне - в линейна последователност.



Специални изисквания при представяне на хранителна информация при етикетиране на храните

Хранителната информация при етикетиране на храните може да бъде основна или разширена.



Основната информация включва данни за:

● енергийната стойност;

● количества на белтък, въглехидрати и мазнини.

Разширената информация включва данни за:

● енергийната стойност;

● . количества на белтък, въглехидрати, захари, мазнини, наситени мастни киселини, хранителни влакнини и натрий.

Към основната или разширена информация може да се обяви и количеството на едно или повече от следните хранителни вещества:

● поливалентни алкохоли;

● всеки витамин и/или минерално вещество, включени в приложението.

Съдържанието на витамините1/ и минералните вещества се обявява при

------------------------------------

1/ Внимание! Да се се прави разлика между използването на аскорбинова киселина Е 300 като антиоксидант и за витамининизиране на напитките. При претенция за витаминизиране задължително трябва да се спазва изискването за минимално съдържание най-малко 15 % от съответните референтни стойности за среднодневен хранителен прием в 100 ml напитка или в една опаковка, ако е предназначена само за еднократен прием
условие, че количеството им в 100 g или 100 ml храна или в една опаковка, ако е

предназначена само за еднократен прием, е най-малко 15 % от съответните референтни стойности за среднодневен хранителен прием съгласно приложението.



Най-често допускани грешки при информация за витамини и минерални вещества:

1. текст върху етикета “ богата на витамини/минерални вещества”, без да се изписват самите витамини/ минерални вещества;

2. изписване върху етикета на витамини, например А С Е , или съответно минерални вещества, без да се запише съдържанието им в 100 ml напитка;

3. изписване върху етикета на витамини/ минерали и съдържанието им в 100 ml напитка, без да се представи информация за % от референтните стойности за среднодневен хранителен прием.

При непакетираните храни, предназначени за крайния потребител или за снабдяване на заведения за обществено хранене, хранителната информация включва само основна информация за енергийната стойност и хранителни вещества ( количества на белтък, въглехидрати и мазнини ).

Хранителната информация се представя на подходящо място, което е видно за потребителя, при спазване изискванията - да бъде представена на едно място върху етикета или опаковката на храната; да бъде изписана четливо, по неизтриваем начин. Данните за енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества трябва да се представят в таблична форма, с подравнени в колона цифри, а ако големината на етикета не позволява такъв начин на представяне - в линейна последователност.



Енергийната стойност се изчислява чрез прилагане на следните фактори на превръщане за:

● въглехидрати - 4,0 kcal/g (17 kJ/g);

● поливалентни алкохоли (сорбитол, манитол, ксилитол и др.) - 2,4 kcal/g (10 kJ/g);

● белтъци - 4,0 kcal/g (17 kJ/g);

● мазнини - 9,0 kcal/g (37 kJ/g);

● алкохол (етанол) - 7,0 kcal/g (29 kJ/g);

● органични киселини - 3,0 kcal/g (13 kJ/g);

● салатрим - 6,0 kcal/g (25 kJ/g).


Енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества се изразява чрез числени стойности в следните мерни единици:

● енергия - килокалории (kcal) и килоДжаули (kJ), като 1 kcal е равна на 4,184 kJ;

● белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини и натрий - грамове (g);

● холестерол - милиграми (mg);

● витамини - съгласно приложението

● минерали - съгласно приложението


Съдържанието на витамините и минералите се обявява и като процент от съответните референтни стойности за хранителен прием съгласно приложението.

Енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества се изразява на 100 g или на 100 ml храна.

Данни за енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества може да се обявяват и за:

● еднократна порция, количествено определена върху етикета;

● единична опаковка.

Информацията за енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества може да бъде представена и в графична форма.

Обявените енергийна стойност и съдържание на хранителни вещества трябва да се отнасят за готовата за консумация храна, включително когато при етикетирането й са дадени подробни инструкции за нейното приготвяне ( например сухи напитки ).

При обявяване съдържанието на захари и/или поливалентни алкохоли и/или нишесте е необходимо тази информация да бъде предшествана от обявяване съдържанието на въглехидрати по следния начин: “въглехидрати.....(g), от които: захари......(g); поливалентни алкохоли....... (g); нишесте........ (g)”.

Обявените енергийна стойност и съдържание на хранителни вещества в храните трябва да представляват средни стойности, установени по един от следните начини:

● анализ на храната от производителя;

● изчисление въз основа на средни стойности на използваните хранителни съставки на базата на публикувани данни или на извършен анализ от производителя;

● изчисление въз основа на публикувани общоприети данни за химическия състав на хранителния продукт.

Специалните хранителни претенции може да се отнасят до енергийната стойност и/или до съдържанието на хранителни вещества.

Разрешават се само хранителни претенции, които се отнасят за енергийната стойност, за белтъците, въглехидратите, хранителните влакнини, включително техните видове и съставки, за витамините и минералните вещества, посочени в приложението, и за натрия.

При хранителни претенции, които се отнасят за: енергийната стойност, за белтъците, въглехидратите, хранителните влакнини, включително техните видове и съставки, за витамините и минералните вещества, задължително се обявява тяхното съдържание.

При хранителна претенция, отнасяща се до захарите, хранителните влакнини или натрия, се обявява разширената хранителна информация за: . енергийната стойност; количества на белтък, въглехидрати, захари, хранителни влакнини и .



Хранителните претенции и условията за прилагането им се определят съгласно приложението.

Витамини

Препоръчителен дневен прием

Минерали

Препоръчителен дневен прием

Витамин A (µg)

800

Калий (mg)

2000

Витамин D (µg)

5

Хлорид (mg)

800

Витамин E (mg)

12

Калций (mg)

800

Витамин К (µg)

75

Фосфор (mg)

700

Витамин C (mg)

80

Магнезий (mg)

375

Тиамин (В3) (mg)

1,1

Желязо (mg)

14

Рибофлавин (В2) (mg)

1,4

Цинк (mg)

10

Ниацин (РР) (mg)

16

Мед (mg)

1

Витамин B6 (пиридоксин) (mg)

1,4

Манган (mg)

2

Фолиева киселина (µg)

200

Флуор (mg)

3,5

Витамин В 12 (µg)

2,5

Селен (µg)

55

Биотин (µg)

50

Хром (µg)

40

Пантотенова киселина (mg)

6

Молибден (µg)

50





Йод (µg)

150

Приложените в таблицата данни се използват за изчисляване процента на съдържащите се в напитката витамини и минерални вещества, спрямо референтните стойности за среднодневен хранителен прием.

Каталог: admin -> downloads
admin -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. П о к а н а за приемане на заявления за подпомагане по мярка 121 „
admin -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. Одобрявам: /изет шабан председател на ус
admin -> Програма за развитие на селските райони 2007 2013 г. П ъ р в а п о к а н а за 2013г
admin -> Фактология: в периода 30. 07–06. 08. 2010 г
downloads -> За ползата от енергийните напитки
downloads -> Списък на признатите натурални минерални води в Република България
downloads -> Билките в безалкохолните напитки потреблението на студен чай у нас нараства следвайки
downloads -> Budget line: bg2004/016-785 04ser01/02/00X


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница