Наръчник за прилагане на добри практики Участници



страница1/5
Дата09.01.2018
Размер1.03 Mb.
#41997
  1   2   3   4   5






Наръчник за прилагане на добри практики

Участници:




Настоящият проект се финансира със съдействието на Европейската комисия.

Настоящата публикация отразява единствено възгледите на автора си. Комисията не носи отговорност за каквато и да било възможна употреба на съдържащата се тук информация.

Наръчник
Съдържание 2


  1. Въведение 3

1.1 Информация за проекта

1.2 Информация за наръчника




  1. Теоретична част 5

    1. Доколко важни са езиковите и междукултурните умения в Европа

    2. Доколко важно е изучаването на езици с новаторски методи

    3. Идеи за възможни мрежи от контакти

    4. Начини за привличане на обществено внимание към изучаването на езици

    5. Начини за организиране на оценяване и наблюдение на учебните резултати




  1. Мотивиране на учащите се 45




  1. Практическа част – примери за добри практики 52



  1. Въведение


1.1 Информация за проекта

Най-доброто образование е това, което не забелязваш.(La meilleure education est celle dont on ne s'aperçoit pas) – цитат от френския писател Андре Малро (1901-1976).

Young Europeans Love Languages (Младите Европейци Обичат Чужди Езици) представлява мрежа от европейски партньори, целяща да насърчава изучаването на чужди езици като ключово умение в рамките на ученето през целия живот.

Ние вярваме, че забавните, привлекателни и оригинални методи за изучаване на чужди езици трябва да бъдат включени не само в програмата на формалното образование, но и в неформалната сфера и занятията през свободното време.

Нашата мрежа има намерение да предостави различни инструменти, чрез които да се повиши осведомеността и да се демонстрира доколко важно е изучаването на чужди езици, като това ще помогне за повишаване на ефективността на преподаването им.

Целите ни са:



  • да открием предишни проекти, в които са били разработени, но не се прилагат новаторски и полезни езикови пособия и, ако е възможно, да ги възстановим и приспособим за работа с млади хора в неформална среда;

  • да направим учебния процес съдържателен и забавен, например с изучаване на чужди езици като част от спортни, социални и културни дейности;

  • да създадем набор от пособия за изучаване на чужди езици, приспособени за интеграция в други социални, културни и спортни дейности за млади хора.

    1. Информация за наръчника

Настоящият наръчник е един от резултатите на проекта YELL. Той дава на преподавателите, инструкторите и другите заинтересовани лица идеи за начините, по които да бъдат приложени добрите практики за повишаване на осведомеността относно културното многообразие и мотивиране на младите хора да учат чужди езици.
Надяваме се наръчникът да даде повод на всички да изпробват тези добри практики и да намерят начин да мотивират младите хора да учат езици.

Някои части на наръчника са насочени към заинтересованите лица и ръководните органи, а други – към учителите, инструкторите и преподавателите. В таблицата по-долу можете да проверите кои раздели биха представлявали интерес за вас.



Раздел

Тема

Целева група

1

Въведение

Всички

2.1

Доколко важни са езиковите и междукултурните умения

Заинтересовани лица и ръководни органи

2.2

Доколко важно е изучаването на езици с новаторски методи

Всички

2.3

Идеи за възможни мрежи от контакти

Висши длъжностни лица

2.4

Начини за привличане на обществено внимание към изучаването на езици

Учители, инструктори и преподаватели

2.5

Начини за организиране на оценяване и наблюдение на резултатите

Учители, инструктори и преподаватели

3

Мотивиране на учащите се

Учители, инструктори и преподаватели

4

Практическа част – примери

Всички

Повече информация за проекта ще намерите на адрес www.yell-project.eu.

  1. Теоретична част




    1. Доколко важни са езиковите и междукултурните умения?

Езиците стоят в самата основа на постигането на разбиране и приемане на различните култури по адекватен начин – и не само на лингвистично ниво. Съвременното преподаване на чужди езици претърпя значителни промени през последните десетилетия. Вместо само да преподават думи и граматика, голям брой училища и школи се превърнаха и в информационни и културни консултанти. Но съвсем не всичко е направено, за да бъде осъзната необходимостта от чуждоезиково обучение във всички части на ЕС и останалия свят. Много работа все още предстои. Съветът на Европа проучва тази тема от години посредством своя Отдел по езикова политика и е внедрил някои ключови открития за модели на изучаване на езици в предложенията си за подобрение, които се обновяват непрекъснато. Всъщност, многоезичието стана част от политическия дневен ред още през 2002 г. Тук ще покажем защо изучаването на езици има такова голямо значение в обществото ни през 21-ви век, особено що се отнася до работоспособността, глобалното сътрудничество и международния диалог.


      1. Въздействие на изучаването на езици върху работоспособността

Какво точно означава „работоспособност“? Екипът на проекта ELSIE (English Language Skills Initiative for Employability – Инициатива за изучаване на английски език с цел работоспособност) прави разлика между „работоспособност“ и „работа“:
„… [Работоспособността] се изразява в продължаващ през целия живот процес, при който знанията, уменията, способностите, нуждите и/или желанията на съответното лице непрекъснато се преоценяват посредством рефлексия. Можем да си представим работоспособността като … набор от постижения, схващания и личностни характеристики, които повишават вероятността, че съответното лице ще си намери работа и ще постигне успех в избраната си професия.“1
В друго становище от проекта ELSIE се казва:
Многоезикова и многокултурна компетентност означава способността да се използват езици за целите на комуникацията и за участие в междукултурни взаимодействия, при което съответното лице, разглеждано като социален агент, владее в различна степен няколко езика и се е срещало с няколко култури (...).“2
В нашия модерен и глобално свързан свят, важността на чуждоезиковите умения в промишлеността, търговията и политиката е повече от очевидна. Съществува нарастваща нужда от служители и отговорни лица, способни да се справят със служебни задачи в и с участието на чужди държави, поради което все повече и повече организации с клиенти или доставчици в чужбина не могат без персонал, който говори поне един чужд език. Днешното образование трябва да отговори на тези нужди от самото начало, особено имайки предвид нарастващата тенденция за създаване на глобални промишлени мрежи. Ако дадено дружество има служители, владеещи добре чужди езици, стойността му нараства неимоверно.
Както казва Джон Кънинг от Университета на Саутхамптън:

глобализацията означава, че търговската дейност става все по-международна. (…) Работодателите се нуждаят от висшисти, говорещи езика или езиците на държавата, в която искат да окажат въздействие. По-задълбочените анализи показват междукултурните компетенции и уменията за общуване, развити от завършващите образование … по съвременни езици, и как тези умения силно повишават работоспособността им, дори когато работодателят не изисква владеене на езици.“3


Според проучване на Университета на Манчестър, характеристиките, които придружават добрите езикови умения, наред с други неща, включват и:

  • умения за общуване (способност за ефективна работа в екип, способност за оказване на подкрепа и мотивиране);

  • умения за самостоятелна работа (разпределяне на времето, самостоятелно вземане на решения и др.);

  • междуличностни умения (лидерство, разбиране на културното многообразие);

  • умствени или познавателни умения (... способност за мислене под напрежение, умения за правене на изводи и критична преценка, подходящо организиране на идеите, общи познания по свързани с предмета теми);

  • практически и приложни умения (използване на справочен материал, библиотечни проучвания, самопознание при изучаващите езици самостоятелно).4

Тези разнообразни способности правят подобни кандидати високо ценени в търговските предприятия, работещи в глобален план. В същото проучване се посочва, че „завършващите филологическо образование имат най-високи нива на работоспособност от всички завършващи хуманитарни специалности“5.


Езиковите умения се разглеждат като част от уменията за общуване. Според проведена във Великобритания анкета с работодатели, тези умения се ценят високо при разглеждане на кандидатури за работа.6 На диаграмата по-долу е показан процентът работодатели, отдаващи предпочитание на различните умения:

При разглеждане на работоспособността според езиковите умения следва да се прави разлика между


- носители на езика, които могат да разширят както своя собствен работен обхват, така и този на дружеството, като използват познанията си по чужди езици (вижте 2.1.1.1) и

- мигранти, които развиват езикови умения, за да могат да участват на местния пазар на труда.


В Европа са правени опити да се даде възможност на мигрантите да придобият определени базови умения на езика на държавата, в която живеят. Например, от януари 2005 г. имигрантите в Германия трябва да преминат теста „DTS“ – „Deutschtest für Zuwanderer“, за да им се даде право на пребиваване и работа в държавата. Целта е те да получат достатъчни познания по немски език, за да бъде интегрирането им по-лесно. Пътят към успешен изпит минава през модулна система от курсове въз основа на Европейската езикова рамка, създадена през 2001 г., за да характеризира целите при изучаване на езици. Тя е разработена от Отдел Езикова политика на Съвета на Европа и е предназначена да съдейства за развитие на многоезичието и многокултурността в Европа.
Проблемът, който често възниква по отношение на имигрантите, се състои в това, че в началото те често имат само ограничени контакти с местните хора. Езиковите курсове могат да помогнат за излизане от тази тенденция към изолиране и да помогнат на имигрантите да получат по-добро положение в обществото. За да се започне успешна професионална кариера, езиковите слабости трябва да бъдат преодолени от самото начало, преди тези хора да са в опасност от потъване в социална пропаст, където шансовете им на пазара на труда са единствено като общи работници на нископлатени длъжности.



        1. Чуждите езици като необходимо условие за конкурентоспособността на дружествата на глобалния пазар

„… От 2004 г. бюджетът за преводи и езикова дейност в ЕС е нараснал с 20%, което е 1% от бюджета на общността. Това означава, че всеки гражданин плаща 2,60 евро годишно за лингвистични разходи. И въпреки това близо 50% от гражданите знаят само един език“.7


Като осъзнават тези факти, в Германия, например, голям брой търговски дружества започнаха да осъществяват цялата си комуникация на английски език, дори и никой от служителите да не притежава умения на друг език, освен майчиния си немски. Особено в дружества, работещи в близки взаимоотношения с глобални партньори, чиито главни управления се намират в друга държава или са дружество-майка на действащи в международен план филиали, тези пробни изпитания дадоха отлични резултати. Те започнаха с провеждане на заседанията изцяло на английски език и след това приложиха този подход и в други бизнес дейности. Подобни опити помагат много при международни бизнес контакти, като предоставят голямо количество стандартни думи от професионалната област на съответните служители и така съдействат да се подобри способността за обясняване на определени проекти и процедури. Честото говорене на английски език има положително въздействие и върху способността на служителите да се изразяват по време на международни конференции, телефонни разговори и други дейности, свързани с общуване. Освен това насърчава различни дискусии. Въпреки това само малък брой служители одобряват тези опити. Някои от опонентите твърдят, че за едно дружество е признак на много ниско самочувствие, ако пренебрегва собствения си език.
Във Великобритания изглежда, че се очаква добро владеене на английски език от международните бизнес контрагенти, което е довело до определено пренебрегване на обучението по чужди езици.
„Възприемането на английския като ‘международен’ език се посочва от работодателите в ЕС като причина, поради която говоренето на чужди езици не е съществено.“8
Важността на прякото и точно разбиране на даден език, без нужда от посредничеството на преводач е очевидна. Винаги ще има разлика в разбирането на първоначалната версия на една идея и същата идея, предадена от преводач. Освен това, колкото повече преводачески мостове трябва да премине презентацията, толкова по-скучна става тя и толкова по-малко информация остава в чистия си вид, докато достигне до аудиторията. Затова има тенденция към повишаване на многоезиковите умения на служителите и по-малко наемане на преводачи за отделни бизнес дейности.
Международните пазари изискват стратегии за многоезикова комуникация, които често трябва да се изработват спрямо конкретните изисквания на дадено дружество. Целта трябва да бъде колкото се може по-ефикасно и ефективно достигане до клиентите. Поради това умението за пряко общуване чрез отлично познаване на езика и културата на отделните държави на бизнес партньорите е не само предимство, но едва ли не необходимо условие за добрите международни представители по продажбите, както и за административния персонал. И макар нискоквалифицираните работници да нямат пряка нужда от езикови умения в професията си, понякога те се оказват в ситуации, в които познаването на определен език може да им бъде доста полезно, например когато попаднат на ръководства, наръчници, описания и процедурни указания, които не са преведени на родния им език.
Непредставителна анкета, проведена в някои дружества в германския район Кам, показва резултати, подобни на тези от Великобритания, които бяха разяснени по-горе, но тук основният фокус е върху чуждоезиковите умения, а не върху уменията за общуване като цяло. Това в никакъв случай не са постоянни стойности, тъй като важността на уменията за общуване на родния език, както и на различни други езици, все още се увеличава всяка година, в съответствие с нарастващата нужда от международни бизнес взаимоотношения на свободния световен пазар. Анкетата има за цел оценка на различните фактори, въз основа на които мениджърите по човешки ресурси биха назначили кандидат за работа, като се прави разграничение съгласно контекста на отрасъла и работното място:


На диаграмата се вижда, че в сферата на продажбите, доставките и логистиката, езиковите умения се ценят дори по-високо от общите умения и способностите за работа в екип. Но в производството нуждата от езици все още е доста ниска.
В друго проучване относно въздействието на недостига на чуждоезикови умения върху европейската корпоративна икономика (ELAN), възложено от Главна дирекция Образование и култура на Европейската комисия през декември 2005 г. и осъществено от CILT, Националния езиков център на Великобритания, в сътрудничество с международен изследователски екип е установено, че:
„[…] езиковите умения могат значително да подобрят успеха на европейските дружества при износ. Малките и средните предприятия (МСП), които имат езикова стратегия и инвестират в персонал с езикови умения, показват способност за постигане на 44% повече продажби за износ от останалите.“9
Докато многонационалните дружества винаги са имали персонал с езикови умения за специални цели, в днешни дни, дори и малките и средните предприятия обикновено не могат да оцелеят без международни връзки. За да останат конкурентоспособни, те все повече и повече трябва да изграждат международна клиентела, а следователно имат нужда от служители с достатъчно добри езикови умения. Посредством уеб страниците всяко едно предприятие, било то малко, средно или голямо и многонационално, може да бъде открито навсякъде и винаги съществува вероятността бизнесмени от целия свят да се опитат да се свържат с него. По този начин, ако не друго, то поне електронната поща и телефонните разговори на чужд език се превръщат в нарастващо предизвикателство дори и за най-малките производствени дружества. Ако искат да избегнат големи разходи за външни писмени и устни преводачи, те трябва да подсигурят своевременно овладяване на изискваните езици от страна на персонала си. Новите кандидати за работа също трябва да притежават тези умения, ако желаят да се присъединят към дружеството.
Що се отнася до генералните директори, мениджърите и представителите по продажбите, работата в международен план изисква способност за прилагане на почти всички бизнес умения спрямо който и да е чужд език. Това означава, че добрият представител на дадено дружество трябва не само да знае голям брой думи и изрази, но и да е способен да изразява мислите и идеите си, да отразява намеренията на дружеството, да развива осведоменост за отрасъла и личностни умения на въпросния език: накратко, трябва да мисли на този език и да разработва планове и стратегии в контекста на отделни култури, което изисква повече от просто заучаване на думи наизуст. Хората, които искат успешно да се изкачат по професионалната стълбица, трябва да развият тези умения, ако все още не са ги постигнали. А с писмени и устни преводачи между вас и потенциалните клиенти, винаги ще се сблъсквате с проблема, че трябва изцяло да се доверявате на способностите им и никога не можете да управлявате ситуацията по начина, по който сте свикнали. Това може да бъде значителна пречка, особено ако умеете добре да водите преговори на собствения си език.
Съгласно гореспоменатия доклад на ELAN, проучванията са показали, че
„европейските предприятия губят значителен обем търговска дейност в резултат от липсата на езикови умения. Въз основа на (изследваната) извадка се оценява, че 11% от европейските МСП, занимаващи се с износ (945 000 дружества) могат да пропуснат бизнес възможности, поради установени комуникационни бариери. Анализът на данните от анкетата показва ясна връзка между езиците и успеха при износ. Констатирано е, че четири аспекта на работата с езици са свързани с успешния износ:
- следване на езикова стратегия;

- назначаване на носители на езика;

- набиране на персонал с езикови умения;

- ползване на писмени и устни преводачи.


Възможни са много големи приходи за цялата икономика на ЕС, ако всички МСП, занимаващи се с износ, прилагат тези методи… При анкетата в МСП беше установено, че значителен обем търговска дейност се губи в резултат от липсата на езикови умения. В извадката от близо 2000 фирми, 11% от анкетираните (195 МСП) са губили договор в резултат от липсата на езикови умения. От тях, 37 фирми са загубили действителни договори на обща стойност между 8 милиона и 13,5 милиона евро. Други 54 фирми са загубили потенциални договори на обща стойност между 16,5 милиона и 25,3 милиона евро. Най-малко десет фирми са загубили поотделно договори на стойност над 1 милион евро. Според тези данни, средната загуба на фирма за период от три години е 325 000 евро. Разбира се, в анкетата са установени само ситуациите, при които дружествата осъзнават загубената действителна или потенциална търговска дейност. Истинските стойности може да са много по-големи. При международната си дейност МСП се сблъскват както с езикови, така и с междукултурни бариери. Във всички държави, освен осем, над 10% от анкетираните осъзнават, че са срещали междукултурни затруднения.“10
Нарастващата готовност за осъзнаване на тези влияещи върху бизнеса фактори определено представлява предизвикателство за бъдещите предприятия.
От всичко това може лесно да се заключи, че училищното обучение по езици с получени високи оценки може да отключи вратата към добър стаж, с възможност за получаване на признание и повишение. Много училища се опитват също да установят обмен с чуждестранни партньорски училища и приемни семейства, които приемат учащите се за определен период от време. В някои училища, най-вече средни, вече е възможно да се държи изпитът на Кеймбридж по бизнес английски, който би трябвало да гарантира най-малкото добро разбиране на езика, и все повече ученици приемат това предложение. Подобни изпити могат да се държат и по други езици, например италианският CILS, руският TRKI, DELF и DALF на френски, DELE на испански, в Китай – HSK, а в Япония – сертификатът JLPT, като изброяването не е изчерпва всички възможности. По-подробна информация за тези изпити може да бъде получена в езиковите школи или на съответните уеб сайтове в интернет.
Освен вербалната и невербалната комуникация, воденето на преговори, представянето на презентации и способностите за работа в екип, езиковите умения в днешно време включват способността за правилно поведение в чужда държава и знанието как да се избягват неудобни ситуации. Но срещите невинаги са лице в лице, което да позволява правилно разчитане на езика на тялото. Интернет като средство за връзка с целия свят посредством едно щракване с мишката определено е един от най-важните фактори, оказващи въздействие върху нашето бизнес общество през 21-ви век, и не трябва да се пренебрегва, когато говорим за глобално сътрудничество. Напротив, това е най-често изтъкваната тема, когато попитате доколко важно е да се знаят езици в контекста на глобалното сътрудничество. Хора от целия свят се срещат в киберпространството и дори тук можем да открием някакъв вид култура и правила за поведение. Културните разминавания между отделни лица и киберкултурата могат да доведат до големи недоразумения, дори повече, отколкото при срещи лице в лице.
„Липсата на вътрешно присъщи аспекти на комуникацията лице в лице допълнително усложнява междукултурното общуване онлайн, като намалява възможностите за интуитивно разбиране посредством невербални сигнали...“11
Срещите в интернет ще се превръщат във все по-голяма част от бъдещия ни бизнес живот, като ще трябва да се справим и с трудностите. В наши дни това е най-честото средство за осъществяване на връзка с дружества, клиенти, доставчици и т. н. от целия свят. Подходящият речников запас помага да се избегнат нежеланите резултати от общуването. Комуникацията става все по-бърза и по-бърза, понякога решенията трябва да се вземат в рамките на половин час и дори времето за отговор на имейл е много кратко. Често няма много време да се мисли за правилния тон и тук езиковите умения са необходимо условие.
Но наистина ли е вярно разпространеното мнение, че единствено английският език е подходящ за интернет? В действителност той се превърна в най-често използвания през последните десетилетия, но важността на японските, китайските, испанските и немските уеб сайтове също не може да бъде отречена на един глобален пазар. Докладът „Английският – универсален език в интернет?“ е съставен като принос към обсъждане в дискусионна група и в него се посочва, че от лингвистична гледна точка, английският всъщност не е подходящ за универсален език в интернет, където много често се прави разграничение между „потребители и неграмотни“12. Много по-високо се оценява многоезиковият подход, тъй като голям брой езици имат нарастваща важност на международния глобален пазар и дори малцинствените езици трябва да получат по-благосклонен прием в интернет.
В бъдеще многоезиковите умения ще станат дори още по-съществени за глобалното сътрудничество. Изглежда, че в един свят, в който повечето държави развиват националното си самосъзнание, тенденцията за използване само на няколко езика в интернет ще премине към използване на множество.


      1. Каталог: uploads -> documents
        documents -> Прокуратура на република българия
        documents -> Наредба №6 от 18 септември 2009 Г. За определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване
        documents -> Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007г
        documents -> И-57/24. 04. 2001 г. Искане от главния прокурор на република българия
        documents -> И-145/2002 г. София, 25. 10. 2002 г. До Конституционния съд на Република България
        documents -> Наредба №3 от 24 октомври 2014 г за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието
        documents -> Прокуратура на република българия
        documents -> За да изпълнява задълженията си, прокуратурата трябва да има съответните правомощия изказване на Главния прокурор на Република България никола филчев пред Асоциацията на прокурорите в България
        documents -> Обяснителна записка относно: Изпълнението на бюджета на цдг „Таня Савичева” към 30. 06. 2016г


        Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница