Наредба № н-9 от 16 декември 2009 Г

В сила от 01.01.2010 г.

Издадена от Министерството на финансите

Обн. ДВ. бр.101 от 18 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.96 от 7 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.48 от 26 Юни 2012г.

1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) условията и редът за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава - членка на Европейския съюз, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната, и

2. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава - членка на Европейския съюз.

(2) Наредбата не се прилага по отношение на суми, които представляват неправомерно начислен данък върху добавената стойност, включително и за осъществени вътреобщностни доставки и износ.

1. за периода на възстановяване не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива - постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната, и

2. за периода на възстановяване не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на страната с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка съгласно чл. 82, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, и

3. лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата членка, в която е установено.

(2) Правото на възстановяване по ал. 1 е налице, когато стоките и услугите се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит съгласно глава седма "Данъчен кредит" от Закона за данък върху добавената стойност, ако мястото на изпълнение беше на територията на страната, както и за доставките с място на изпълнение на територията на страната по чл. 2, т. 2.

(3) Правото на възстановяване е налице, когато данъчно задълженото лице по чл. 2 извършва в държавата членка по установяването си облагаеми доставки с право на приспадане на данъчен кредит.

(4) Лицето по чл. 2 има право на частично възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато в държавата членка по установяването си извършва както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата в държавата членка по установяването му.

(5) Когато конкретната доставка е предназначена само за извършване на доставки с право на данъчен кредит, ал. 4 не се прилага.

Чл. 4. (1) Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от лицата по чл. 2 чрез подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция за приходите, посредством електронен портал, създаден в държавата членка по установяване на лицето.

(2) Получаването на искането от Националната агенция за приходите се удостоверява чрез изпращане на електронно потвърждение до държавата членка по установяването на лицето.

(3) Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация се предоставя от лицето по чл. 2 на български или английски език.

(4) В искането за възстановяване лицето по чл. 2 трябва да посочи описание на икономическата си дейност чрез хармонизираните кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета от 7 октомври 2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност въз основа на класификацията NACE, утвърдена съгласно Регламент (ЕО) № 1893/2006, с който е изменен Регламент (ЕО) 3037/90 (Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета).

(5) В искането за възстановяване лицето по чл. 2 следва да посочи естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете от приложение № 2. Когато лицето използва код 10, посочва и естеството на доставените стоки и услуги.

(6) Към искането за възстановяване не се представят копия от фактурите и документите за внос.

(2) Правото се упражнява лично или чрез упълномощено лице.

(3) Лицето по чл. 2 може да упражни правото си на възстановяване на данъка върху добавената стойност най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка.

(4) Периодът, за който се извършва възстановяване на данъка, е календарно тримесечие и/или календарна година. Искането за възстановяване на данък върху добавената стойност може да се отнася за период, по-кратък от календарно тримесечие, само когато този период е остатък от календарната година.

(5) Когато искането е за период от календарно тримесечие, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 800 лв.

(6) Когато искането е за период от една календарна година или за остатъка от същата, сумата на данъка за възстановяване не може да бъде по-малка от 100 лв.

(7) Пропуснати фактури за доставки или документи за внос за периоди, обхванати в предшестващи искания, се включват в искане, подадено за следващи периоди, най-късно в срока по ал. 3.

Чл. 6. (1) Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето по чл. 2 коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да коригира посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановена сума.

(2) Корекцията се извършва през календарната година, следваща периода на възстановяване, с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата членка по установяване на лицето по чл. 2, в срок до 30 септември на същата година.

(3) Когато лицето по чл. 2 установи неправилно отразени фактури или документи за внос в подадено от него искане за възстановяване, може да подаде корекционно искане за възстановяване. Корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване.

Чл. 7. (1) Компетентният орган по приходите възстановява данъка въз основа на полученото искане, след като по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс установи, че са налице условията на Закона за данък върху добавената стойност, Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност и тази наредба, относно правото на възстановяване на данъка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) В срок четири месеца от получаване на искането за възстановяване органът по приходите изпраща в електронен вид на лицето по чл. 2 за връчване своето решение да одобри или отхвърли цялостно или частично искането.

(3) Когато органът по приходите прецени, че не разполага с необходимата информация, относима към искането за възстановяване, може да изиска в срока по ал. 2 по електронен път допълнителна информация от лицето по чл. 2, упълномощеното от него лице или държавата членка по установяване на лицето.

(4) Ако е необходимо, органът по приходите може по реда на ал. 3 да поиска нова допълнителна информация.

(5) В срока по ал. 2 органът по приходите може да поиска да бъде предоставено копие или оригинал на фактурата или документа за внос. След приключване на производството оригиналните документи се връщат на лицето.

(6) Срокът за представяне на информацията по ал. 3 - 5 е един месец от получаване на искането за допълнителна информация.

(7) Когато органът по приходите поиска допълнителна информация, уведомява по реда на ал. 2 лицето по чл. 2 за своето решение да одобри или отхвърли искането за възстановяване в срок от два месеца след получаването на поисканата информация или, ако не е получил отговор - в срок от два месеца след изтичането на срока по ал. 6.

(8) Срокът за решението на органа по приходите да одобри или отхвърли искането, в случаите по ал. 7, е най-малко шест месеца, но не повече от осем месеца от получаване на искането за възстановяване.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) В случаите по ал. 4 срокът за изпращане на решението на лицето по чл. 2 е не повече от осем месеца след получаване на искането за възстановяване.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Независимо от датата на връчване на решението данъкът, подлежащ на възстановяване, се възстановява на лицето по чл. 2 в лева не по-късно от десет работни дни от крайния срок по чл. 7, ал. 2, съответно ал. 8 или 9, по посочена банкова сметка от лицето.

(2) Когато данъкът по ал. 1 се възстановява по банкова сметка, различна от сметка в българска банка или клон на чуждестранна банка в Република България, всички банкови такси във връзка с възстановяването на данъка, както и с обмяната на валутата се приспадат от установения данък за възстановяване.

(2) Алинея 1 не се прилага, ако лицето не предостави поисканата допълнителна или нова допълнителна информация по чл. 7 в рамките на срока по чл. 7, ал. 6.

(3) Лихвата се дължи за периода от изтичане на крайния срок за възстановяване до датата, на която сумата е наредена по банковата сметка на лицето.

Чл. 10. (1) Решението за пълно или частично отхвърляне на искането за възстановяване подлежи на обжалване от лицето по чл. 2 по реда за обжалване на актове за прихващане и възстановяване съгласно чл. 152 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Ако органът по приходите не уведоми лицето по чл. 2 за взетото решение относно искането за възстановяване на данъка в определените от наредбата срокове, се прилага чл. 131 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Когато органът по приходите поиска допълнителна информация или документи по реда на чл. 7, ал. 3 и 4 или чл. 7, ал. 5 за удостоверяването на датата на връчване на съобщението на лицето по чл. 2 или неговия пълномощник, е приложим чл. 30, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Когато лицето по чл. 2 има упълномощен представител, установен на територията на страната, връчването се извършва и удостоверява по реда на чл. 28 - 30 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 12. (1) Неправомерно възстановен данък подлежи на връщане от лицето по чл. 2 ведно със законната лихва.

(2) Лицето по чл. 2 при получаване на уведомление от органа по приходите трябва да върне неправомерно възстановения му данък в тридневен срок, считано от датата на получаване на уведомлението.

(3) В случай че лицето по чл. 2 не изплати сумата на неправомерно възстановения му данък ведно с начислената лихва, органът по приходите прихваща същата от сумите, подлежащи на възстановяване, по всяко следващо искане на съответното лице по чл. 2 до размера на сумата, подлежаща на връщане.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване.

(2) Правата и задълженията на лицата по ал. 1, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.

(2) Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице.

(3) Искането се смята за подадено само ако съдържа цялата информация по чл. 15.

(4) Искането не се препраща до държавата членка по възстановяването, ако за периода, за който се иска възстановяване, лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност или извършва само дейности или доставки на стоки или услуги, които са без право на приспадане на данъчен кредит.

(5) Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално допълнително поискана информация от държавата членка по възстановяване чрез Националната агенция за приходите трябва да бъде предоставена от лицето по чл. 13 на български език и на един от езиците, посочени от държавата членка по възстановяване.

(6) В искането за възстановяване лицето по чл. 13 посочва описание на икономическата си дейност чрез хармонизираните кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета.

(7) Лицето по чл. 13 се уведомява по електронен път за препращането или непрепращането на искането за възстановяване в държавата членка по възстановяване. В случай че държавата членка по възстановяването уведоми Националната агенция за приходите за датата на получаване на искането, Националната агенция за приходите уведомява за това лицето с електронно съобщение.

Чл. 15. (1) Искането за възстановяване трябва да съдържа следната информация:

1. име и пълен адрес на лицето по чл. 13;

2. адрес за връзка по електронен път;

3. описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета;

4. период на възстановяване, обхванат от искането;

5. декларация от заявителя, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване по време на периода на възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице - платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването;

6. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност и префикс BG;

7. данни за банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC.

(2) Освен информацията в ал. 1 искането за възстановяване трябва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос:

1. име и пълен адрес на доставчика;

2. идентификационен номер за целите на данъка върху добавената стойност или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 239 и 240 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) - освен в случаите на внос;

3. префикс, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ЕО - освен в случаите на внос;

4. дата и номер на фактурата или документа за внос;

5. данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута;

6. размер на подлежащия на възстановяване данък върху добавената стойност, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от Закона за данък върху добавената стойност на лицето, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на частичен данъчен кредит;

7. коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент - когато лицето по чл. 13 има право на частичен данъчен кредит;

8. естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете съгласно приложение № 2; когато се използва код 10, се посочва и естеството на доставените стоки и услуги.

(3) Ако държавата членка по възстановяване изисква с искането за възстановяване да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които е поискано възстановяване на данъка за съответен период, лицето по чл. 13 с искането за възстановяване представя по електронен път и копия на фактурите или документите за внос, по които иска да му бъде възстановен данъкът за съответния период.

(2) Предоставената от лицето по чл. 13 пред органите по приходите информация, допълнително поискана по реда на ал. 1 от държавата членка по възстановяване, се препраща до държавата членка по възстановяване от Националната агенция за приходите по реда на Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета.

1. "Компетентен орган по приходите" по смисъла на тази наредба е директорът на Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите - София, или упълномощен от него орган по приходите.

2. "Държава членка по възстановяване" означава държавата членка, в която е начислен данък върху добавената стойност на данъчно задълженото лице, неустановено в тази държава членка, за стоки или услуги, доставени му от други данъчно задължени лица в тази държава членка, или по осъществен от него внос в тази държава членка.

3. "Период на възстановяване" е периодът, посочен в чл. 5, обхванат от искането за възстановяване.

4. "Искане за възстановяване" означава заявлението за възстановяване на ДДС, начислен в държавата членка по възстановяване на данъчно задълженото лице, неустановено в държавата членка по възстановяване, по отношение на стоки или услуги, предоставени му от други данъчно задължени лица в тази държава членка, или по отношение на вноса на стоки в тази държава членка.

5. Данъчно задължено лице по чл. 2 и 13, което е неустановено в държавата членка по възстановяване, е лице заявител, което подава искането за възстановяване.

§ 1а. Тази наредба въвежда разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (OB, L 44 /11 от 20 февруари 2008 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба отменя Наредба Н-11 от 2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността (обн., ДВ, бр. 75 от 2006 г.; изм., бр. 106 от 2006 г.).

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност.

§ 4. (1) За подадени искания за възстановяване от данъчно задължени лица след 1.01.2010 г. включително се прилагат разпоредбите на тази наредба.

(2) За подадени искания за възстановяване до 31.12.2009 г. включително се прилагат разпоредбите на отменената Наредба Н-11 от 2006 г.

§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 01.10.2010 г.) Искане за възстановяване, което се отнася до периодите на възстановяване от 2009 г., се подава не по-късно от 31 март 2011 г.

§ 5. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2010 г.

Приложение № 1 към чл. 14, ал. 1

1. Формат, име, структура на файла

(Доп. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 07.12.2010 г.) Подаваният файл е в текстови формат с кодиране UTF-8 и име "VATREFUND.TXT" или "VATREFUND.CSV".

Полетата във файла са разделени със знака точка и запетая (;) и между отделните записи (редове) се поставя стандартен разделител за край на ред на текстов файл - знак за Carriage Return с последващ знак Line Feed.

Файлът съдържа 3 секции - секция "Основни данни", секция "Информация за импортните документи" (документ за внос) и секция "Информация за покупките". Секциите се състоят от един или повече записа (редове). Записите (редовете) започват с поле "код на реда". Кодовете на редовете могат да приемат стойности 01, 02, 03, 04 и 05.