Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води



страница1/11
Дата22.07.2016
Размер2.04 Mb.
#676
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
НАРЕДБА № 1 ОТ 10 ОКТОМВРИ 2007 Г. ЗА ПРОУЧВАНЕ, ПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

В сила от 30.10.2007 г.

Издадена от Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката и енергетиката

Обн. ДВ. бр.87 от 30 Октомври 2007г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С тази наредба се регламентират специфичните изисквания за проучването и ползването на подземните, в т. ч. и минералните води и опазването им от замърсяване и влошаване.

Чл. 2. (1) Целта на тази наредба е да осигури:

1. опазване на подземните води като ценен природен ресурс и основен източник на вода за питейно-битово водоснабдяване;

2. прекратяване или ограничаване на въвеждането на замърсители в подземните води;

3. предотвратяване влошаването на химичното състояние на всички подземни водни тела;

4. постигане и поддържане на добро количествено и добро химично състояние на подземните водни тела на територията на Република България.

(2) Целите по ал. 1 се постигат чрез:

1. установяване на стандарти за качество на подземните води и прагове на замърсяване на подземните води;

2. забрани за отвеждане на замърсители в подземните води;

3. осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води;

4. идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води;

5. планиране и изпълнение на мерки за опазване, подобряване и възстановяване на състоянието на подземните водни тела и поддържане на добро количествено и добро химично състояние на подземните води;

6. осигуряване на актуална и достоверна информация от проучването на подземните води;

7. издаване на разрешителни за:

а) водовземане от подземни, вкл. минерални води или предоставяне на концесии за добив на минерални води;

б) ползване на воден обект за изграждане на съоръжения за подземни води;

в) ползване на воден обект за реинжектиране или инжектиране на води в подземните води;

г) ползване на воден обект за пряко отвеждане на замърсители в подземните води;

д) ползване на воден обект за инжектиране на природен газ или втечнен нефтен газ в подземни водни обекти;

е) ползване на воден обект за изкуствено подхранване на подземните води;

ж) хидрогеоложки проучвания;

8. поставяне на условия при издаването на разрешителните по т. 7 и предписване на по-строги условия във вече издадени разрешителни, вкл. и за предотвратяване на пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води;

9. съгласуване извършването на сондажна и/или минна дейност, както и за добив на подземни богатства в райони със значителни ресурси на подземни води;

10. забрана или ограничаване на дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества или други замърсители в подземните води;

11. категоризиране на водоползвателите съобразно количеството на използваните от тях води;

12. организирано използване на подземните води и разкриването им с минимален брой съоръжения, предназначени за водовземане;

13. въвеждане на изисквания към:

а) експертите и търговските дружества, подготвящи документите по чл. 145, ал. 2, т. 10, чл. 146, т. 3, чл. 147, ал. 2, т. 5 и чл. 148, ал. 2, т. 2 и 3 за издаване на разрешителни по т. 7;

б) търговските дружества, изпълняващи хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води;

в) експертите, извършващи контрол при хидрогеоложки проучвания, изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води.

Чл. 3. (1) Лицата, черпещи подземни води и ползващи подземни водни обекти за изграждане на съоръжения, предназначени за водовземане, се категоризират в две групи:

1. I категория - при средноденонощен дебит, по-голям от 1 л/сек;

2. II категория - при средноденонощен дебит 1 л/сек и по-малък от 1 л/сек.

(2) Категорията на водоползвателите по ал. 1 е основа за определяне на специфичните изисквания за:

1. вида и обема на дейностите за проучване на подземните води;

2. собствения мониторинг на подземните води.

(3) Разпоредбите по ал. 1 и 2 не се прилагат за:

1. минерални води - изключителна държавна собственост, от находищата за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите;

2. минерални води - публична общинска собственост, по чл. 19, т. 3 от Закона за водите.

Глава втора.

ПРОУЧВАНЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

Раздел I.

Общи изисквания

Чл. 4. Проучването на подземни води включва дейностите за осигуряване на информация за характеризиране на подземни водни тела или на части от тях, вкл. за:

1. литоложкия строеж на водоносния хоризонт;

2. структурата на водоносния хоризонт;

3. оценка на граничните условия;

4. филтрационните и миграционните характеристики;

5. филтрационното поле;

6. геотермичното поле;

7. химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води;

8. въздействието на човешките дейности.

Чл. 5. (1) Структурата на водоносния хоризонт се определя от слоестостта или разнородността му.

(2) В случаите, в които водоносният хоризонт е слоест или разнороден, се осигурява информация за:

1. площната издържаност и дебелината на отделните слоеве или зони;

2. водните нива в отделните водоносни слоеве или зони;

3. филтрационните им характеристики.

Чл. 6. Информацията за граничните условия включва оценка на:

1. потока, постъпващ по границите на подземното водно тяло, или частта от него;

2. връзката между подземното водно тяло и леглото на повърхностните води;

3. нивата по границите на подземното водно тяло с повърхностните води и изменението им във времето;

4. дебитите по вътрешните граници на подземното водно тяло и разпределението им във времето;

5. инфилтрацията при безнапорните водоносни хоризонти;

6. хидравличното несъвършенство на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане.

Чл. 7. Информацията за филтрационните и миграционните характеристики се осигурява чрез:

1. опитно-филтрационни изследвания или по данни от режимни наблюдения за изменението на нивата и дебита на подземните води - за коефициентите на филтрация, на водопроводимост и на нивопредаване;

2. опитно-миграционни или лабораторни изследвания - за хидрогеохимичните или топлофизичните параметри.

Чл. 8. (1) Филтрационното поле се определя чрез актуално измерване на нивата на подземните води в изучаваната филтрационна област.

(2) Филтрационното поле може да бъде:

1. естествено - когато във филтрационната област не се осъществява водовземане;

2. нарушено - когато режимът на нивата на подземните води е променен в резултат на водовземане.

(3) Определеното филтрационно поле при условията на ал. 1 и 2 е начално условие за оценка на въздействието върху състоянието на подземните води.

Чл. 9. (1) Геотермичното поле при проучване на минерални води се характеризира чрез разпределението на температурите по площ и дълбочина на находището на минерални води и покриващите го пластове.

(2) Характеристиката на филтрационното и геотермичното поле е основа за разработването на характеристиката на полето на приведените напори.

Чл. 10. (1) Характеризирането на химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води включва:

1. фоновите нива;

2. базовите нива;

3. моментния химичен състав и физико-химични свойства.

(2) Химичният състав и физико-химичните свойства на подземните води се определят чрез полеви измервания и лабораторни изпитвания на проби от:

1. подземни води за всички вещества и показатели, посочени в приложение № 1;

2. от минералните води за всички вещества и показатели, характерни за находището на минерална вода, определени със сертификата или балнеологичната оценка на минералната вода.

(3) Измерванията и изпитванията по ал. 2 се извършват от акредитирани лаборатории.

(4) Данните по ал. 3 са основание за:

1. определяне на замърсителите на подземните води, включително:

а) вещества, йони или показатели за замърсяване от естествен произход или получени в резултат от човешка дейност;

б) изкуствени комплексни вещества;

2. оценка на опасността на замърсителите за подземните води.

Чл. 11. Информацията за въздействието на човешките дейности върху подземните води включва въздействието от:

1. разрешено и упражнявано по силата на Закона за водите водовземане;

2. разрешено пряко и непряко отвеждане на замърсители в подземните водни тела;

3. разрешено реинжектиране или инжектиране в подземни водни тела;

4. разрешено изкуствено подхранване на подземни води;

5. разрешено изграждане на съоръжения за подземни води.

Чл. 12. (1) Проучването на подземните води е основа за съставяне на концептуален модел на подземните водни тела.

(2) Концептуалният модел по ал. 1 е опростено представяне на подземното водно тяло, находището на минерални води или част от водно тяло и включва:

1. естествените му характеристики по чл. 4, т. 1, чл. 5 и 6, и

2. въздействието върху него на човешките дейности по чл. 11.

(3) Концептуалният модел по ал. 1 е основание за съставяне на математически модел и за избор на изчислителната схема за оценка на ресурсите и за въздействието на предвидени дейности върху състоянието на подземните води.

Чл. 13. (1) Подземните водни тела и находищата на минерални води се представят:

1. според структурата на водоносните хоризонти като:

а) единични;

б) слоести;

в) разнородни;

2. според хидравличните условия по горнището на водоносния хоризонт като:

а) напорни;

б) безнапорни;

в) напорно-безнапорни;

3. според филтрационните свойства на подземното водно тяло като:

а) еднородни - при които филтрационните параметри на средата са съизмерими в рамките на подземното водно тяло или частта от водното тяло и могат да бъдат характеризирани със средни представителни стойности;

б) нееднородни - при които отделните слоеве, пластове или зони са различно водообилни и всеки от тях може да се характеризира със свои представителни параметри;

в) особено нееднородни - при които не могат да се определят достатъчно представителни хидрогеоложки параметри.

(2) При представянето по ал. 1, т. 3 водоносните слоеве, пластове или тектонски нарушени зони в подземното водното тяло или находището на минерални води се определят според водообилността им като:

1. слабо водообилни - при проводимост на пласта Т < 10 м2/ден;

2. средно водообилни - при проводимост на пласта Т = 10 - 250 м2/ден;

3. водообилни - при проводимост на пласта Т = 250 - 500 м2/ден;

4. силно водообилни - при проводимост на пласта Т > 500 м2/ден.

(3) Като еднородни се приемат подземни водни тела или находища на минерални води, в които водообилността на отделните слоеве, пластове или зони във водното тяло се изменят в границите, посочени за всяка от категориите по ал. 2.

Чл. 14. Според граничните условия подземните водни тела или находища на минерални води са:

1. с прости гранични условия - ако местоположението и ролята на границите са доказани с конкретни проучвания и са постоянни във времето;

2. със сложни гранични условия - ако местоположението и ролята на границите са обосновани по общогеоложки предпоставки, не са доказани с конкретни проучвания или са променливи във времето.

Чл. 15. (1) По сложност на хидрогеоложките условия подземните водни тела или находища на минерални води се групират като:

1. I група - с прости хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са еднородни и граничните условия са прости;

2. II група - със сложни хидрогеоложки условия: филтрационните свойства са нееднородни или особено нееднородни и граничните условия са сложни.

(2) Хидрогеоложките условия се определят като сложни, ако е налице поне едно от изброените условия по ал. 1, т. 2.

Чл. 16. (1) По степен на изученост подземните водни тела или находища на минерални води се групират като:

1. I група - с добре изучени хидрогеоложки условия;

2. II група - със средно изучени хидрогеоложки условия;

3. III група - със слабо изучени хидрогеоложки условия.

(2) Добре изучени са хидрогеоложките условия, когато чрез провеждането на специализирани проучвания са изяснени:

1. филтрационните параметри и тяхната нееднородност;

2. местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия;

3. филтрационното поле и въздействието на съществуващите водовземания върху него;

4. хидрохимичните и геотермичните условия;

5. всички източници за формиране на експлоатационните ресурси и съществуват данни за количественото им определяне.

(3) Средно изучени са хидрогеоложките условия, когато:

1. липсват детайли при изясняване на характеристиките по ал. 2, т. 1, 3 и 4;

2. са изяснени местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия;

3. са изяснени основните източници за формиране на експлоатационните ресурси и съществуват данни за количественото им определяне, а останалите източници за формиране на ресурсите са второстепенни или предполагаеми.

(4) Слабо изучени са хидрогеоложките условия, когато:

1. има приблизителна представа за характеристиките по ал. 2, т. 1, 3 и 4;

2. местоположението, ролята и изменението във времето на граничните условия са неясни или недостатъчно изучени;

3. се познава само част от източниците за формиране на експлоатационните ресурси на водното тяло и липсват достатъчно данни за количественото им определяне.

Чл. 17. (1) Проучване на подземните води се извършва:

1. за водни тела, находища на минерални води или части от водни тела, за които не са налични данни за съставяне на концептуалния модел по чл. 12;

2. в процеса на изграждане на съоръжения за подземни води;

3. за оценка на състоянието на подземните води и въздействието върху тях при издаване на разрешителни за водовземане и ползване на подземен воден обект по реда на Закона за водите;

4. за разрешаване на дейности, които могат да доведат до пряко или непряко отвеждане на замърсители в подземните води по реда на Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците и Закона за подземните богатства;

5. за определяне на площадки за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци.

(2) При проучването по ал. 1, т. 3, 4 и 5 се извършва и оценка на риска от замърсяване на подземните води по методиката за оценка на риска, утвърдена от министъра на околната среда и водите.

Чл. 18. (1) Обхватът и съдържанието на дейностите за проучване на подземните води се определят в зависимост от:

1. сложността на хидрогеоложките условия;

2. степента на изученост на водното тяло;

3. въздействието на човешката дейност върху състоянието на подземните води;

4. целта на проучването.

(2) Изискванията към дейностите по ал. 1 за различните цели на проучване се определят с инструкция, издадена от министъра на околната среда и водите, която се обнародва в "Държавен вестник".

Раздел II.

Характеризиране на подземните водни тела

Чл. 19. (1) Състоянието на подземните води се характеризира с количественото и химичното състояние на подземните водни тела.

(2) Количественото и химичното състояние на подземните водни тела може да бъде добро или лошо.

(3) Общото състояние на подземните води се определя, като се приема по-лошото от състоянията по ал. 2.

Чл. 20. (1) Състоянието на подземните води се определя при характеризирането на подземните водни тела.

(2) Подземните водни тела, за които при характеризирането по ал. 1 е установено, че съществува риск да не бъде постигнато добро състояние на подземните води, се определят като водни тела в риск.

Чл. 21. (1) Първоначално характеризиране се извършва за всички определени подземни водни тела за оценка на:

а) начина на ползването и степента им на изученост;

б) риска да не постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

(2) Първоначалното характеризиране се извършва въз основа на съществуващите данни за хидрогеоложките условия, геоложкия строеж и почвите, както и данни за земеползването, отвеждането на замърсители в подземните води, водовземането от подземни води и др., като се определят:

1. местоположението и границите на подземното водно тяло;

2. въздействието от човешки дейности върху водното тяло, вкл. от:

а) точкови източници на замърсяване;

б) дифузни източници на замърсяване;

в) водовземане;

г) изкуствено подхранване;

3. общият характер и литоложкият строеж на геоложките пластове, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му;

4. подземните водни тела, от които зависят пряко водни екосистеми и/или сухоземни екосистеми.

(3) Първоначално характеризиране по ал. 2 може да бъде извършено и за група подземни водни тела.

Чл. 22. (1) Допълнително характеризиране се извършва за всички подземни водни тела или групи водни тела, за които:

1. при първоначалното характеризиране е установено, че съществува риск да не постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и

2. е необходимо да се извърши точна оценка на риска и да се определят конкретни мерки за възстановяване и опазване на подземните води.

(2) Допълнителното характеризиране на подземно водно тяло включва информация за въздействието на човешките дейности върху подземните води, както и информация за:

1. геоложките особености, вкл. разпространението и вида на водоносните хоризонти;

2. хидрогеоложките характеристики на подземното водно тяло, вкл. коефициента на филтрация в подземното водно тяло, пористостта на водоносния хоризонт и неговия тип, в зависимост от хидравличните условия по горнището му;

3. характеристика на отложенията и почвите, покриващи водното тяло в зоната на подхранването му, вкл. тяхната водоплътност, пористост, коефициент на филтрация и абсорбционни свойства;

4. характеристика на слоистостта на водоносния хоризонт;

5. идентифициране на водни и/или сухоземни екосистеми и повърхностни водни тела, с които подземното водно тяло е свързано;

6. оценка на посоките и степента на обмен на води между подземното водно тяло и повърхностните води;

7. оценка на естествените ресурси на подземните води;

8. характеризиране на химичния състав на подземните води, вкл. подробна информация за приноса от човешки дейности при формирането му.

(3) В случаите, в които съществуват данни за фоновите нива на веществата в подземните водни тела, характеризирането по ал. 2, т. 8 може да се извърши за обособени типове подземни водни тела.

Чл. 23. Информацията за въздействието на човешките дейности върху подземните води за подземните водни тела в риск и за трансграничните подземни водни тела включва:

1. местоположението на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, с изключение на:

а) съоръженията, от които се черпи средногодишно по-малко от 10 м3/ден;

б) съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, от които се черпи средногодишно по-малко от 10 м3/ден или се осигурява вода за по-малко от 50 души;

2. разрешения годишен обем вода от съоръженията по т. 1;

3. химичния състав на черпените води;

4. местоположението на съоръженията за пряко отвеждане на замърсители в подземните води;

5. отвежданите водни обеми чрез съоръженията по т. 4;

6. химичния състав на отвежданите води по т. 5;

7. земеползването в зоната или зоните на подхранване, включително:

а) внасяните замърсители;

б) антропогенните изменения на характеристиките на подхранване, като дъждовни води, отклоняване на оттичащите се води през водоплътни покрития на земната повърхност, изкуствено подхранване на подземните води, завиряване или отводняване.

Чл. 24. (1) При характеризирането на подземните водни тела по чл. 22 се идентифицират телата, за които ще бъдат определени по-малко строги цели за опазване на околната среда.

(2) По-малко строги цели за количественото състояние на подземните води могат да се определят при условията на чл. 156г от Закона за водите и като се вземе предвид въздействието на състоянието на подземното водно тяло върху:

а) свързаните с него повърхностни води и сухоземни екосистеми;

б) регулирането на повърхностните води, защитата от наводнения и отводняването на земи;

в) човешкото развитие.

(3) По-малко строги цели за химичното състояние на подземните води могат да се определят при условията на чл. 156г от Закона за водите и когато подземното водно тяло е така замърсено, че постигането на добро химично състояние на подземните води е неосъществимо или прекомерно скъпо.

Раздел III.

Документация за проучването на подземните води

Чл. 25. (1) Документацията за проучването на подземните води е първична, обработена и анализирана.

(2) Първичната документация по ал. 1 представя резултатите от измервания, изпитвания, наблюдения и други подобни, извършени в процеса на проучване, в т. ч.:

1. геоложки журнали и/или геофизични каротажни диаграми;

2. протоколи за скрити работи:

а) за спуснати прикриващи колони;

б) за извършени циментационни работи;

в) за спуснати филтри;

г) за количество и зърнометричен състав на изпълнена засипка на филтърната колона и технология за изпълнение на засипката;

д) за дълбочина на съоръженията;

3. документи за изпълнени дейности за интензификация на водоносния хоризонт;

4. дневници за проведени опитно-филтрационни и/или опитно-миграционни изследвания;

5. протоколи от проведени лабораторни изпитвания;

6. протоколи от проведени полеви измервания на показатели за химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води;

7. дневници с проведени измервания на нивата на подземните води;

8. документи за определяне на местоположението на съоръжения и/или територия на проучване.

(3) Обработената документация представя обобщение на резултатите по ал. 2, в т. ч.:

1. геолого-хидрогеоложки разрези;

2. графики за определяне на филтрационните и/или миграционните характеристики на водното тяло;

3. карта на актуалното състояние на филтрационното поле;

4. карта на геотермичното поле и карта на приведените напори - за находищата на минерални води.

(4) Анализираната документация представлява:

1. хидрогеоложки доклад - при оценка на ресурсите на подземните водни тела и находища на минерални води и в случаите по чл. 140, ал. 3 и ал. 4, т. 3;

2. характеристика на част от водно тяло - в останалите случаи.

(5) Документацията се съставя и подписва от:

1. експертите, изпълнили съответните дейности - по ал. 2 и 3;

2. експерти или търговски дружества, включени в регистъра по чл. 126, ал. 1 - в случаите по ал. 4.

(6) Документите по ал. 2 се подписват и от лицето, управляващо търговското дружество, изпълнило проучването, и от експерта, осъществил независимия контрол.

Чл. 26. (1) Документите по чл. 25, ал. 2, т. 8 съдържат геодезически координати и надморска височина на устието на съоръженията или на характерни точки от линейните съоръжения или от територията на проучване.

(2) Данните по ал. 1 се нанасят в топографска карта и в картите по чл. 176, ал. 1 от Закона за водите, създадени на основата на кадастрална карта.

(3) Картите по ал. 2 се изработват в Българска геодезическа система, определена със Закона за геодезията и картографията.


Каталог: media -> filer public -> 2015
2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а
2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия
2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения
2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас
2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика
2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти
2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени
2015 -> Наредба №22 от 14 октомври 2008 Г. За условията и реда за блокиране, изтегляне и/или унищожаване на медицински изделия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница