Наредба №1 от 19 февруари 1999 Г. За прилагане на глава пета от закона за българското гражданство

Чл. 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) За придобиване на българско гражданство по натурализация, за възстановяване или освобождаване от българско гражданство заинтересуваното лице подава писмена молба до министъра на правосъдието и всички необходими по тази наредба документи.

(2) Когато лицето не е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно запрещение, молбата се подава от двамата родители или от настойника му. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

(3) Лице от 14- до 18-годишна възраст или поставено под ограничено запрещение подава молбата лично. Молбата се приподписва от двамата родители или попечителя. Тя се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

(4) При разногласие между родителите, както и при разногласие между непълнолетните и родителите или попечителите им към молбата по ал. 1 се прилага решението, с което районният съд се е произнесъл по спора.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация, за възстановяване на българско гражданство и за освобождаване от българско гражданство се подават по образец съгласно приложения № 1, 2 и 3.

(2) Заинтересуваното лице подава молбата лично, по пощата или чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице. Молбите, подадени по пощата или чрез пълномощника, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Живеещите в чужбина могат да подадат молбата и всички необходими документи според тази наредба в дипломатическото или консулското представителство на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Дипломатическите и консулските представителства препращат получената молба и всички необходими документи чрез Министерството на външните работи в Министерството на правосъдието, като дават необходимите сведения за молителя със задължително становище.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата по чл. 12 и чл. 13, т. 3 и 4 от закона представят:

1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) препис от акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган;

2. удостоверение от Министерството на вътрешните работи за разрешено постоянно пребиваване; в него се посочва срокът на разрешеното постоянно пребиваване, изтекъл до издаването му;

3. свидетелство за съдимост от Република България и от страната, чийто гражданин е молителят; ако той постоянно пребивава в трета държава, представя свидетелство за съдимост и от местните чуждестранни органи;

4. документ от прокуратурата, че срещу молителя няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, ако лицето живее постоянно в Република България;

5. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) удостоверение от работодателя, че лицето работи по трудов договор, или от съответната данъчна служба за декларирани доходи за предходната година, както и документ от Националния осигурителен институт, удостоверяващ внасянето на задължителните осигурителни вноски;

6. документ за владеене на български език;

7. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия (ЛКК) на лечебното заведение, обслужващо лицето по местоживеене, удостоверяващ, че лицето не страда от заболяванията по чл. 61, ал. 1, чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето, както и от предаваните по полов път болести; при липса на ЛКК документът се издава от общоболничната ЛКК на съответната районна или областна болница;

8. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) декларация по образец съгласно приложение № 4;

9. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) актуална снимка паспортен формат;

10. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) фотокопие на документ, удостоверяващ самоличността на молителя;

11. документ за внесена държавна такса;

12. (нова - ДВ, бр. 51 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) документ от съответните чуждестранни органи за това, че молителят се е освободил от досегашното му гражданство; ако няма такъв документ, той следва да се представи в тригодишен срок след получаване на съобщението, че Съветът по гражданство към Министерството на правосъдието е одобрил молителя за даване на българско гражданство.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата по чл. 13, т. 1 от закона представят освен посочените в чл. 4 документи и удостоверение от съответната община за семейно положение и наличие на сключен граждански брак преди не по-малко от 3 години към датата на подаване на молбата.

Чл. 5а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата по чл. 12 и 13 от закона заедно с документа за освобождаване от досегашното им гражданство в случаите по чл. 4, т. 12, изречение второ, представят и актуализиран документ по чл. 4, т. 5.

Чл. 5б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) (1) Лицата по чл. 13а от закона представят:

1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) удостоверение от Държавната агенция за бежанците за предоставен статут на бежанец, в което е посочена датата на предоставяне;

2. свидетелство за съдимост от Република България;

3. документите, посочени в чл. 4, т. 1 и т. 4 - 11.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) При обективна невъзможност на лицето по ал. 1 да представи документ за раждане, то се идентифицира съобразно издадения му от българските власти документ за самоличност.

Чл. 5в. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата по чл. 14 от закона представят документите по чл. 4 с изключение на посочения в т. 12.

Чл. 6. (1) Лицата по чл. 15 от закона представят:

1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) по т. 1 на чл. 15 от закона - официален документ, издаден от български или чуждестранен компетентен орган въз основа на акт за раждане, регистър на населението и др., в който се съдържат данни относно българския произход на лицето или на неговите възходящи, а при невъзможност да се представи такъв документ - удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина;

2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) по т. 2 на чл. 15 от закона - влязло в сила решение за допускане на пълно осиновяване и удостоверение, че осиновителят е български гражданин;

3. (нова - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) по т. 3 на чл. 15 от закона - удостоверение, че единият родител е български гражданин или е починал като такъв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Молителите по ал. 1 представят и всички посочени в чл. 4 документи, с изключение на тези по т. 2, 5 и 6, като документът по т. 7 се издава от съответните чуждестранни медицински органи, ако молителят живее в чужбина.

Чл. 7. За придобиване на българско гражданство по чл. 16 от закона се представят:

1. предложение по чл. 30 от закона;

2. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) писмено съгласие на лицето, което ще придобива българско гражданство с нотариално заверен подпис;

3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) документите, посочени в чл. 4, т. 1 и 3 и т. 7 - 11, като документът по т. 7 се издава от съответните чуждестранни органи, ако молителят живее в чужбина.

Чл. 8. Лицата от 14- до 18-годишна възраст представят молба в съответствие с чл. 2 и документите, посочени в чл. 4, т. 1 и т. 8-11, както и удостоверение за българското гражданство на родителите или на преживелия от тях.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата по чл. 18 от закона представят документ, удостоверяващ българското гражданство на родителя или осиновителя, както и документите, посочени в чл. 4, т. 1 и т. 8-11.

Чл. 10. За освобождаване от българско гражданство молителят представя:

1. документ, удостоверяващ придобиването на чуждо гражданство или наличието на открита процедура за придобиването на чуждо гражданство;

2. документ за постоянно пребиваване в чужбина;

3. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) документите по чл. 4, т. 1 и т. 8 - 11.

Чл. 11. (1) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Към молбата за възстановяване на българско гражданство се представят документите, посочени в чл. 4, т. 1, 2, 3, 4 и т. 7-11.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Лицата от български произход по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на закона представят посочените в ал. 1 документи с изключение на разрешението за постоянно пребиваване в Република България.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Предложение за отмяна на натурализация или лишаване от българско гражданство се прави от главния прокурор до министъра на правосъдието.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Министърът на правосъдието може и сам да направи предложение до Президента на Република България за отмяна на натурализацията или лишаване от българско гражданство.

(3) Към предложенията по предходните алинеи се представят доказателства за обстоятелствата, на които се основава искането.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Всяка молба и предложение по тази наредба се регистрира в отдел "Канцелария" на Министерството на правосъдието и се предава на дирекция "Българско гражданство". По редовните молби и предложения дирекция "Българско гражданство" образува преписка с номер, в която се прилагат всички документи.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Ако молбата и приложенията към нея не отговарят на изискванията на закона и наредбата, те се връщат на молителя със заповед на министъра на правосъдието или на упълномощено от него лице. Това правило се прилага и по отношение на предложенията по чл. 16 от закона.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Дирекция "Българско гражданство" обявява номерата на преписките, приключили с издаване на указ или с отказ за издаване на укази на таблото за съобщения на дирекция "Българско гражданство" и в уеб-сайта на министерството в Интернет.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) За установяване на българско гражданство по чл. 39 от закона заинтересуваното лице подава молба по образец съгласно приложение № 5. В случая намират приложение правилата на чл. 1, ал. 2 и 3 и чл. 2, ал. 2.

(2) Към молбата се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) препис от акт за раждане или дубликат на удостоверение за раждане, издаден от съответния български или чуждестранен компетентен орган;

2. документ, удостоверяващ датата и начина на напускане на страната;

3. справка по регистрите за гражданското състояние от съответната община или кметство относно гражданството на лицето;

4. (нова - ДВ, бр. 111 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) актуална снимка паспортен формат - 2 бр.

(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Заинтересуваното лице подава молбата и документите по ал. 1 и 2 чрез общината по постоянния му адрес или чрез общината по местожителство или постоянен адрес преди напускане на страната, която ги изпраща служебно на Министерството на правосъдието.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) При направено формално искане при условията и от лицата, посочени в § 4 на закона, Министерството на правосъдието издава удостоверение за българско гражданство.

(2) Към искането молителят прилага документите по чл. 15, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) За възстановеното гражданство по § 3 и 4 от закона Министерството на правосъдието уведомява органите по чл. 37, ал. 2 от закона.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2001 г.) Министерството на правосъдието може да събира данни или становища от ведомствата, общините и кметствата във връзка с производството по българското гражданство.

Допълнителни разпоредби

§ 1. Лицата, ненавършили 14-годишна възраст, не представят свидетелство за съдимост в случаите, когато то се изисква съгласно тази наредба.

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5 октомври 1961 г., по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.

Заключителни разпоредби

§ 3. Отменя се Правилникът за прилагане на дял III от Закона за българското гражданство, издаден от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 57 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 42 от 1994 г.).

§ 4. Тази наредба се издава на основание § 7 от Закона за българското гражданство.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 1 ОТ 1999 Г. ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ГЛАВА ПЕТА ОТ ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.)
§ 15. Молбите и предложенията, подадени до влизане в сила на тази наредба, се разглеждат при досегашните условия и ред.

Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1

За лице до 14-годишна възраст молбата се подава от двамата родители. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

Лице от 14- до 18-годишна възраст подава молбата лично със съгласието на родителите. Тя се подписва от лицето и се приподписва от двамата родители. Молбата се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

Молбите и предложенията, подадени по пощата или чрез пълномощник, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис.

Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5.Х.1961 г., по които Р България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.

Приложение № 2 към чл. 2, ал. 1

За лице до 14-годишна възраст молбата се подава от двамата родители. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

Лице от 14- до 18-годишна възраст подава молбата лично, със съгласието на родителите. Тя се подписва от лицето и се приподписва от двамата родители. Молбата се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

Молбите, подадени по пощата или чрез пълномощник, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис.

Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5.Х.1961 г., по които Р България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.

Приложение № 3 към чл. 2, ал. 1

За лице до 14-годишна възраст молбата се подава от двамата родители. Тя се подава само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

Лице от 14- до 18-годишна възраст подава молбата лично, със съгласието на родителите. Тя се подписва от лицето и се приподписва от двамата родители. Молбата се приподписва само от единия родител, когато другият е лишен от родителски права.

Молбите, подадени по пощата или чрез пълномощник, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис.

Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5.Х.1961 г., по които Р България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.

Приложение № 4 към чл. 4, т. 8

1. Декларацията се попълва на пишеща машина или четливо на ръка. В полетата, означени с , се посочва избраният отговор със знак "Х".

2. Имената се изписват без съкращения - по начина, по който са изписани в представените официални документи при подаване на молба за промяна на гражданството. Съставните фамилни имена се изписват с тире помежду им.

3. Всички дати се посочват с арабски цифри в реда "ден, месец, година" (ДД.ММ.ГГГГ).

4. В графата "ЕГН" се посочва единният граждански номер на съпруга/съпругата на лицето и на неговите деца, родители, братя и/или сестри, ако са български граждани или са постоянно пребиваващи чужденци в Република България, или са чужденци без гражданство, или са със статут на бежанец.

5. Ако съпругът/съпругата на лицето и/или на неговите деца, родители, братя и/или сестри са чужденци и имат разрешение за пребиваване в Република България повече от 3 месеца (но нямат разрешение за постоянно пребиваване), в графата "ЛНЧ" се посочва личният номер на съответния чужденец.

6. В графата "Други гражданства" се посочва държавата/държавите, на които лицето е гражданин.

7. В графата "Променено гражданство" се посочва указът (№ и дата) на Президента на Република България за съответната промяна (придобиване, възстановяване,освобождаване, лишаване).

8. Постоянен адрес е избраният от лицето адрес в населеното място, в чийто регистър на населението той е вписан.

За постоянен адрес на малолетно и непълнолетно лице се посочва постоянният адрес на родителите му или на единия от тях, когато техните постоянни адреси са различни.

Постоянен адрес в чужбина посочват кандидати за промяна на гражданството, живеещи предимно извън границите на Република България.

9. В графа "Адрес за кореспонденция в Република България" се посочва адресът, на който лицето лично или чрез свой представител може да получава кореспонденция. Попълва се, когато лицето не живее на територията на Р България.

10. Ако мястото за отговор е недостатъчно, отговорете на отделен лист, прикрепен към декларацията, като посочите към коя графа са отговорите.

11. Ако лицето, данни за което се декларират, е починало, отбележете това обстоятелство и посочете данните, които са Ви известни.

Молбите, подадени по пощата или чрез пълномощник, трябва да бъдат с нотариално заверен подпис.

Когато лицето е починало, молбата се попълва и подписва от наследник, като се вписват данните на починалия и се прилага удостоверение за наследници.

Документите, представени от заинтересуваните лица, в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове, съставена в Хага на 5.Х.1961 г., по които Р България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.