Наредба №29 от 16 декември 2005 г за условията и реда за производство на фиданки за залесяване в горските разсадници държавна собственост

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 2. Площите за държавни горски разсадници могат да бъдат определяни върху гори и земи от горския фонд, земеделски земи и урбанизирани територии - собственост на държавата.

Чл. 3. (1) В горските разсадници може да се произвеждат фиданки и други репродуктивни материали за лесовъдски цели, декоративни и овощни фиданки, коледни елхи, зеленина за украса и преработка, както и горски репродуктивни материали за преработка.

(2) При производството на декоративни фиданки е необходимо да се спазват изискванията на Наредба № 16 за производство и търговия с посевен и посадъчен материал от декоративни растения (ДВ, бр. 51 от 2004 г.), а при производството на фиданки от горскоплодни видове, предназначени за овощарството - изискванията на Наредба № 40 за производство и търговия на посадъчен материал от овощни видове (ДВ, бр. 93 от 2004 г.).

Чл. 4. За нормалното функциониране на горските разсадници в тях може да се изграждат пътища, напоителни системи, парници, оранжерии, огради, складови помещения, семедобивни, резникодобивни и битови сгради, както и да се създават градини за семепроизводство, дендрариуми, опитни и експериментални участъци, маточници, генни банки и клонови колекции.

Чл. 5. (1) Ръководителите на структурите и СТЗ на НУГ и ДДивС, които управляват горски разсадници, със заповед определят длъжностно лице, което ръководи и контролира дейността на съответния разсадник.

(2) Лицата по ал. 1 са материално отговорни лица и носят отговорност за имуществото в разсадника.

Чл. 6. Организацията и ръководството на горски разсадници, в които дейността се извършва от физически лица, вписани в публичния регистър по чл. 39, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) за упражняване на частна лесовъдска практика по чл. 39, ал. 1 ЗГ, или търговци, които са регистрирани в публичния регистър по чл. 57а, ал. 1 ЗГ, се осъществяват от регистриран лесовъд.

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПЛОЩ ЗА ГОРСКИ РАЗСАДНИК

Чл. 8. (1) При определяне площта за постоянен горски разсадник се спазват следните изисквания:

1. теренът е равен или полегат с наклон до 5°;

2. мястото да бъде централно разположено в района за залесяване, да има удобна връзка с републиканската пътна мрежа, условия за водоснабдяване и електроснабдяване и правилна форма;

3. почвата да бъде дълбока минимум 60 cm, богата, по възможност с глинесто-песъчлив или песъчливо-глинест механичен състав;

4. почвената киселинност да бъде в границите на pH 5,0 - 7,0;

5. подпочвените води да са с дълбочина под 2,5 m.

(2) Не се допуска да се определя площ за постоянен горски разсадник на места със:

1. голяма опасност от ранни есенни и късни пролетни студове и слани и изложени на силни ветрове;

2. площ до 10 dka, изложени на големи снегонавявания и бавно топене на снега;

3. почви, които са обезструктурени, мочурливи или солени;

4. почви, замърсени с тежки метали или заразени с болести, насекоми и други вредители, установени от компетентен орган;

5. опасност от заливане;

6. близко разположени до 200 m, трепетликови насаждения или групи от трепетликови дървета и източници на промишлени отровни емисии (от 5 до 10 km според посоката на преобладаващите ветрове).

(3) Големината на площта за постоянен разсадник в ДЛ/ДДивС се определя в зависимост от необходимите фиданки за залесяване, предвидени в лесоустройствения проект (ЛУП), като се допуска възможност за разширяване на производствената част с до 20% от общата площ.

(4) Допуска се производство на фиданки от високопланински екотипове в среднопланински разсадник при надморска височина, близка до 1500 m.

Чл. 9. (1) При определяне площта за временен разсадник се спазват следните изисквания:

1. трябва да се намира под склопа на насаждение, определено за базов източник за производство на репродуктивни материали от категория "идентифициран", със склопеност до 0,3 и със странична осветеност на короните от слънчевата светлина;

2. насаждението да е разположено в средния планински пояс с наклон до 5°;

3. почвата да е с лек до среден механичен състав;

4. насаждението да е защитено от паша на дивеч и домашни животни.

(2) Не се допуска да се определя площ за временен разсадник на места:

1. в мразовинни дупки и изложени на студени ветрове;

2. с тежки по механичен състав почви.

Чл. 10. (1) Площта за постоянен или временен горски разсадник се определя при спазване на следната процедура:

1. директорът на съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ изготвя мотивирано писмено предложение до началника на регионалното управление на горите (РУГ);

2. за разглеждане на предложението по т. 1 началникът на РУГ назначава комисия, която включва представител на РУГ, ДЛ/ДДивС или СТЗ, горска семеконтролна станция (ГСС), лесозащитна станция (ЛЗС) и представител на районната служба за растителна защита (РСРЗ);

3. комисията по т. 2 след анализиране на всички налични данни, отнасящи се до предложеното място и посещение на терена, изготвя протокол с решение за одобряване или отхвърляне на предложението по т. 1 и в 7-дневен срок от провеждане на заседанието го изпраща до началника на РУГ;

4. при отрицателно решение на комисията началникът на РУГ постановява мотивиран отказ за приемане на предложението по т. 1, а при положително решение на комисията - изпраща протокола, придружен със становище, до началника на НУГ за одобрение;

5. въз основа на писменото становище по т. 4 началникът на НУГ одобрява протокола, когато са спазени изискванията на чл. 8 или 9, и издава заповед за определяне площта на горския разсадник;

6. протоколът по т. 3 не се одобрява и началникът на НУГ не издава заповед, когато не е спазена процедурата, посочена в т. 1, 2, 3 и 4, или комисията, назначена по т. 2, не се е съобразила с изискванията по чл. 8 или 9.

(2) Увеличаването на площта за горски разсадник се извършва по реда на ал. 1.

(3) При необходимост се извършва прекатегоризация на земята по реда на чл. 5 от Правилника за прилагане на Закона за горите.

(4) Площта на горския разсадник се класифицира като:

1. производствена - в нея се включват площите, заети със: семенища, школи, вкоренилища, маточници, оранжерии и парници, площадки за контейнери и угари; за ефективно управление, отчет и контрол на производството в нея се обособяват:

а) отдели;

б) подотдели;

в) квартали;

2. непроизводствена - в нея се включват: застроени площи, пътища, дендрариуми, градини за семепроизводство, опитни и експериментални участъци, генетични банки и колекции и др.

Чл. 11. (1) Отмяната на заповед за определяне на площ за постоянен или временен горски разсадник се извършва от началника на НУГ или упълномощено от него лице при спазване на следната процедура:

1. директорът на ДЛ/ДДивС или СТЗ изготвя мотивирано предложение до началника на съответния РУГ;

2. за разглеждане на предложението по т. 1 началникът на РУГ назначава комисия, включваща представителите по чл. 10, ал. 1, т. 2; комисията изготвя протокол с решение по предложението по т. 1;

3. при отрицателно решение на комисията началникът на РУГ отхвърля предложението по т. 1, а при положително решение на комисията - представя на началника на НУГ протокола по т. 2, придружен с писмено становище за одобрение на предложението за отмяна на заповедта за определяне на площта за разсадника;

4. въз основа на писменото становище по т. 3 началникът на НУГ одобрява протокола и издава заповед за отмяна на заповедта за определяне на площта за разсадника, копие от която се изпраща на РУГ и ДЛ/ДДивС или СТЗ;

5. началникът на НУГ не одобрява протокола и не издава заповед, когато не е спазена процедурата по т. 1, 2 и 3, или обстоятелствата, посочени в протокола на комисията, назначена по т. 2, са несъстоятелни.

(2) Площта на горския разсадник се намалява по реда на ал. 1.

Чл. 12. (1) Площите за горски разсадници служебно се регистрират съгласно изискванията на Закона за горите и Правилника за прилагане на Закона за горите, а закритите се дерегистрират на основание заповедта на началника на НУГ по чл. 11 т. 4.

(2) За всяка площ, определена за горски разсадник, се води "Книга на горския разсадник" по образец приложение № 1, а лицето, ръководещо дейността на разсадника, съхранява и представя при поискване от контролните органи следните документи:

1. сертификати за идентификация на произхода на горските репродуктивни материали (приложение № 13 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали (ДВ, бр. 18 от 2004 г.), използвани и съхранявани в разсадника;

2. семеконтролни свидетелства (приложение № 25 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос (ДВ, бр. 52 от 2005 г.), на семената, използвани и съхранявани в разсадника през последните пет години;

3. документи за извършени почвени проучвания от ГСС съгласно чл. 19, ал. 2;

4. документи, установяващи здравословното и фитосанитарното състояние, издадени от компетентни органи през последните пет години.

ПЛАНИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО В ГОРСКИТЕ РАЗСАДНИЦИ

(2) Планът по ал. 1 се изготвя от съответното ДЛ/ДДивС или СТЗ в срок до 5 октомври, като се вземат предвид:

1. средногодишният обем на залесяванията и необходимите за тях фиданки, предвидени в ЛУП, планове и програми;

2. използваните средногодишно фиданки за залесяване и попълване на горските култури през последните пет години;

3. естественият отпад и други непредвидени загуби в размер до 10% от общия обем на предвиденото производство;

4. възложеното производство на фиданки от РУГ;

5. заявките за безвъзмездно предоставяне на фиданки съгласно разпоредбите на Закона за горите;

6. сключените договори с потребители извън структурите и СТЗ на НУГ и ДДивС;

7. необходимите фиданки от широколистни видове за възпроизводство на най-ценните популации и форми, включени в списъка по чл. 23, ал. 1 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос;

8. необходимите фиданки за осъществяване на научни задачи и експерименти.

(3) В срока по ал. 2 годишният план (приложение № 2) се изпраща от ДЛ/ДДивС в РУГ, а от СТЗ в НУГ за одобрение.

Чл. 14. (1) Въз основа на получените годишни планове (приложение № 2) от ДЛ/ДДивС РУГ изготвя обобщен годишен план (приложение № 2) за неговия район на дейност, който се представя в НУГ за одобрение в срок до 10 октомври.

(2) При изготвяне на плана по ал. 1 РУГ може да извършва промени и допълнения на представените от ДЛ/ДДивС годишни планове, имайки предвид общите нужди на РУГ от фиданки, настъпили форсмажорни обстоятелства и др.

(3) В срок до 20 октомври началникът на НУГ или упълномощено от него лице одобрява обобщения годишен план на РУГ и годишния план на СТЗ, като при необходимост от фиданки може да възлага допълнително количество или да намалява производството в горските разсадници.

(4) След получаване на одобрения обобщен годишен план за производство на фиданки РУГ одобрява плановете на ДЛ/ДДивС, като се съобразява с извършените от НУГ промени и допълнения.

Чл. 15. (1) Промени във вече одобрени годишни планове за производство на фиданки могат да извършват:

1. Националното управление по горите - на РУГ и СТЗ;

2. Регионалното управление на горите - на ДЛ и ДДивС, след предварително съгласуване с НУГ.

(2) Промените по ал. 1 могат да се извършват в следните случаи:

1. настъпили форсмажорни обстоятелства;

2. компрометиране на семенната реколта или разсадниковото производство;

3. необезпеченост с финансови средства от държавния бюджет.

ОБРАБОТКА НА ПОЧВАТА В ГОРСКИТЕ РАЗСАДНИЦИ

(2) Основната обработка на почвата се осъществява чрез:

1. пълна обработка - прилага се на площи с прерасли школи, бракувани маточници и градини за семепроизводство или отсечени опитни или експериментални участъци;

2. оран - провежда се ежегодно през есента, като на всеки четири години е с обръщане на орния пласт на дълбочина:

а) за семенни отдели - 35 - 50 сm;

б) за вкоренилища, маточници, школи и декоративни отдели - 50 сm;

в) за структурни почви - 50 - 60 сm;

3. фрезуване - прилага се след оран върху почви със запазена структура при дълбочина 5 - 30 сm.

(3) Допълнителна обработка на почвата се осъществява чрез:

1. брануване - извършва се веднъж или неколкократно рано през пролетта след изпръхване на почвата;

2. култивиране - извършва се през пролетта и неколкократно през вегетационния период след есенна оран на дълбочина 6 - 12 cm;

3. подравняване - извършва се за удобство и правилно извършване на посева, саденето и другите производствени дейности и за ограничаване на ерозията на почвената повърхност;

4. валиране - извършва се за леко повърхностно уплътняване, стабилизиране профила на лехите и осигуряване капилярен приток на влага.

Чл. 17. (1) За запазване на почвеното плодородие и предотвратяване разпространението на болести и вредители част от производствената площ се поддържа във вид на угари.

(2) Площта на угарите се определя в зависимост от плана за производство и наличните площи при спазване на следните норми:

1. за семенища и вкоренилища с едногодишен цикъл на производство - до 100% от заетата с тях площ през годината;

2. за семенища и вкоренилища с двегодишен цикъл на производство - до 50% от заетата с тях площ през годината;

3. за семенища и вкоренилища с тригодишен цикъл на производство - до 30% от заетата с тях площ през годината;

4. за школи - до 100% от площта, предвидена за освобождаване от тях през годината.

(3) Общата площ на угарите в горския разсадник е сбор от нормативно определените площи по ал. 2.

(4) Според почвено-климатичните и производствените условия се поддържат:

1. черна угар;

2. сидерална угар;

3. угар, заета със селскостопански култури.

Чл. 18. За възстановяване на плодородието, структурата на почвата и като превантивна мярка срещу болести и вредители се прилагат сеитбообръщения и обеззаразяване на почвата.
Глава пета.

ТОРЕНЕ И ПОЛИВАНЕ В ГОРСКИТЕ РАЗСАДНИЦИ

(2) Торенето в горските разсадници се извършва въз основа на предписанията, дадени от ГСС от проведените на всеки 10 години почвени проучвания.

(3) За торене се използват органични, минерални, бактериални торове и микориза.

(4) В производствените площи на постоянните горски разсадници според нуждите се внасят - оборски тор, торф, компост, торфо-компост, дървесна пепел и биоторове, или се прилага зелено торене.

Чл. 20. (1) Оборският тор се използва като силно разложен (прегорял), а внасяне на полупрегорял оборски тор се допуска върху угарни площи една година преди използването им, като при възможност се третира с инсектициди.

(2) На почви с по-тежък механичен състав оборският тор се внася при есенната дълбока оран, а на по-леки - и през пролетта.

(3) Оборският тор се внася при норма 2 - 4 t/dka според необходимостта през 3 - 6 години.

Чл. 21. Компостът се внася при норма 3 - 4 t/dka, веднъж на 3 - 4 години, през есента по време на основната оран или през пролетта при преораването.

Чл. 22. Зеленото торене (сидерация) се извършва в разсадници с бедни на хумус почви (под 4%) и с влошена почвена структура.

Чл. 23. (1) Торенето с растителна пепел се извършва на уплътнени и кисели почви.

(2) Растителните материали се изгарят извън производствените площи, а пепелта се внася през есента върху угарните площи или през втората половина на лятото при средна норма 2 - 3 dm3/m2 или 0,5 kg/m2.

Чл. 24. Минерални торове се прилагат, както следва:

1. амониева селитра (NH4NO3 ) - предпосевно и за подхранване;

2. карбамид [CO(NH2)2] - за основно и предпосевно торене;

3. амониев сулфат [(NH4)2SO4] - внася се за основно торене заедно с оборски тор или за подхранване при неутрални и алкални почви;

4. натриева селитра (NaNO3) - за подхранване при кисели почви;

5. калциева селитра [Ca(NO3)2] - предпосевно и за подхранване при бедни на калций и азот кисели почви;

6. обикновен суперфосфат [Ca(H2PO4)2H2O2CaSO4)] - внася се поетапно - 2/3 при есенната дълбока оран и 1/3 при предпосевното торене и подхранването;

7. двоен суперфосфат [Ca(H2PO4)2H2OH3PO4] - внася се както обикновения суперфосфат;

8. амфос (10 - 11 % N2, 46 - 50 % P2O5) и диамфос (20 - 21 % N2, 46 - 51 % P2O5) - внася се предсеитбено и за подхранване;

9. калиев сулфат (K2SO4) и калиев хлорид (KCl) - внасят се през есента като основно торене, както и за подхранване през втората половина на лятото.

Чл. 25. (1) Микроторовете се използват за повишаване кълняемостта на семената, усилване на растежа, намаляване на отпада от гъбни заболявания и повишаване устойчивостта на фиданките.

(2) Микроторовете се прилагат във вид на слабо концентрирани разтвори (до 5%) от солите на съответните микроелементи за предпосевна обработка на семената, кореново и извънкореново подхранване, накисване на кореновата система на фиданките.

Чл. 26. (1) За намаляване на киселинността в повърхностните почвени хоризонти (до 15 cm) се прилага варуване.

(2) Варта се внася във вид на прах след предварително разрохкване на почвата с равномерно поръсване, размесване и заравняване при есенната оран.

(3) Нормата на варуване се определя в зависимост от стойността на установения показател за киселинност (рН).

Чл. 27. (1) За усилване на биохимичните процеси и фиксацията на атмосферен азот се прилагат и бактериални препарати.

(2) Бактериалните торове се внасят чрез накисване на семената в бактериалните препарати или обработка на кореновите системи на фиданките с бактериална емулсия.

Чл. 28. (1) За по-добро разклонение на корените и осигуряване допълнително хранене на фиданките се използва микориза.

(2) Внасяне на микоризна почва, взета под насаждения от съответния вид, се изисква предимно при производство на фиданки от бял бор, смърч, лиственици, ели, дъбове и бук.

Чл. 29. (1) Основното торене се извършва върху угарна или свободна от фиданки площ при следните изисквания:

1. еднократно през една или повече години, като площта предварително се разделя на клетки, торовете се разхвърлят по цялата площ и се заорават при есенната дълбока оран на 20 - 25 cm;

2. използват се органични торове, съчетани с минерални, фосфорни, калиеви и отчасти амониеви торове;

3. минералните торове се заорават в деня на внасянето им.

(2) При провеждане на основно торене се прилагат следните торови норми:

1. оборски тор - 2 - 3 t/dka на черноземни почви и 3 - 4 t/dka за другите почвени типове;

2. азот - 3 - 4 kg/dka (10 - 12 kg/dka амониева селитра или 15 - 20 kg/dka амониев сулфат);

3. фосфор - 6 - 10 kg/dka P2O5 (30 - 50 kg/dka суперфосфат);

4. калий - 3 - 4 kg/dka K2O (6 - 10 kg/dka калиев сулфат или калиев хлорид);

5. при производство на иглолистни фиданки количеството на азота се увеличава с 30 - 50 %, а на фосфора се намалява с 30 - 40 %;

6. при производство на бял борови фиданки върху ниско плодородни кафяви горски почви се използват следните средни торови норми: азот - 4 kg/dka; фосфор - 12 kg/dka; калий - 0,7 kg/dka;

7. за школите при основно торене се прилагат следните общи торови норми: оборски тор - 4 - 6 t/dka; азот - 3 kg/dka; фосфор - 5 - 7 kg/dka; калий - 7 - 10 kg/dka;

8. птичият тор се внася предсеитбено при норма 200 - 400 kg/dka;

9. суперфосфатът се внася в широколистни семенища при норма 12 - 15 kg/dka, а в иглолистни - 8 - 10 kg/dka, и се прибавя 4 - 5 kg/dka дървесна пепел;

10. биоторът се внася при норма 120 - 150 kg/dka.

Чл. 30. Предпосевното (предпосадъчното) или припосевното торене се извършва при следните изисквания:

1. преди посева или едновременно с него като допълнение на основното торене могат да се използват и други торове извън посочените в чл. 29, ал. 2;

2. торовете се заравят на дълбочина 10 - 15 cm с предпосевната подготовка на почвата 1 - 2 седмици преди посева.

Чл. 31. (1) Подхранването се извършва неколкократно по време на вегетацията с лесно разтворими и бързодействащи торове по следните начини:

1. като самостоятелно торене в допълнение на основното торене или като торене за засилване растежа на фиданките;

2. сухо торене - поръсване на тора в междуредията и последващо поливане, или извънкореново (листно подхранване) във вид на слабо концентрирани водни разтвори (до 5%).

(2) Извънкореновото (листното) подхранване се провежда до началото на август. Третирането се извършва в края на деня в безоблачно време с навлажняване на листата с разтвора, без да се допуска стичане на течността.

Чл. 32. (1) Оптималните норми на торене се установяват диференцирано в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи, потребността на съответния вид от хранителни вещества, климатичните условия и др.

(2) Количествените съотношения между основните хранителни елементи (азот, фосфор, калий) се привеждат с торенето към следните оптимални стойности:

1. за едногодишни фиданки - 1 : 3,6 : 0,24;

2. за двегодишни фиданки - 1 : 2,7 : 0,2;

3. за тригодишни фиданки - 1 : 2,8 : 0,04.

Чл. 33. (1) За поддържане на влажностните условия на почвата, пълноценно усвояване на торовете и регулиране на температурния режим в оранжерии се прилага поливане.

(2) Сроковете и нормите за поливане се определят от биологичните особености на видовете, фазата на развитие на растенията, воднофизичните свойства на почвата и метеорологичните условия.

(3) Поливането се извършва рано сутрин, в края на деня или при облачно време.

(4) Поливките се прекратяват към средата на август.

Чл. 34. За подобряване влажностния режим на хранене на фиданките могат да се прилагат препарати за абсорбиране на влагата около корените.

ПРОИЗВОДСТВО НА СЕМЕНИЩНИ ФИДАНКИ

Изисквания към семената и предпосевната подготовка

(2) Във временните разсадници под склопа се използва естественият налет и/или посевът на семена от същия базов източник.

Чл. 36. (1) С цел увеличаване процента и дружността на поникването за по-добър растеж и устойчивост на пониците и фиданките се извършва предпосевна подготовка на семената.

(2) Съобразно характера и степента на семенния покой и срока на посев се прилагат методите за предпосевна подготовка на семената, посочени в приложение № 3.

(3) Допускат се ускорена стратификация и други обработки на семената, включително обеззаразяване с фунгициди и обработка с инсектициди и репеленти.