Наредба №3 от 06. 2004 г за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии
Изтегляне 3.74 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Чл. 3.
- Чл. 13.
- Чл. 17.
- Чл. 20.
- Чл. 22.
- Чл. 24.
- Чл. 26.
- Чл. 33.
- Чл. 35.
- Чл. 37.
- Чл. 42.
|
НАРЕДБА № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии Издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, oбн., ДВ, бр. 90 от 13.10.2004 г. и бр. 91 от 14.10.2004 г., в сила от 15.01.2005 г., изм. и доп., бр. 108 от 19.12.2007 г. ЧАСТ ПЪРВА
Глава първа ОБЩА ЧАСТ Раздел I
Чл. 1. С наредбата се урежда устройството на електрическите уредби и електропроводните линии за постоянен и променлив ток с напрежение до 750 kV, свързано с технологията на извършваната дейност, критериите за избора на съоръженията и техническите средства за експлоатация. Чл. 2. (1) Наредбата не се отнася за специалните електрически уредби и електропроводни линии, устройството на които се урежда с други нормативни актове. (2) Отделни изисквания на тази наредбата могат да се прилагат и за специалните електрически уредби и електропроводни линии до степен, до която те са аналогични по изпълнение и условия на работа с посочените в наредбата. Чл. 3. Наредбата не се отнася за действащите електрически уредби и електропроводни линии, но се прилага за частите от тях, на които се извършват реконструкции. Чл. 4. Пожарната и аварийната безопасност на електрическите уредби се осигуряват съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ). Чл. 5. Устройството на строителната част на електрическите уредби и мрежи се урежда с наредбата за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия (съгласно чл. 83, ал. 3 ЗЕ ) и допълнителните изисквания, посочени в тази наредба. Чл. 6. За целите на наредбата се използват определенията: 1. устройство на електрическа уредба - съвкупност от проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на електрическа уредба; 2. електрическа уредба - съвкупност от машини, апарати, линии, спомагателни съоръжения, строителни конструкции и електрически помещения, в които са разположени, предназначени за производство, преобразуване, трансформация, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия; 3. открита електрическа уредба - електрическа уредба, която не е защитена със сграда от атмосферни въздействия; използван синоним - открита разпределителна уредба (ОРУ); 4. закрита електрическа уредба - електрическа уредба, разположена в сграда, която я защитава от атмосферни въздействия; използван синоним - закрита разпределителна уредба (ЗРУ); 5. електрическо помещение - помещение или отделена част от него (с мрежа и др.), в което са монтирани електрически съоръжения и е достъпно само за обслужващ персонал; 6. сухо помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха не надвишава 60 %; когато в такова помещение няма условията, посочени в т. 10, 12 и 13, помещението се нарича нормално; 7. влажно помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха е по-голяма от 60 %, но не надвишава 75 %; 8. мокро помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха надвишава 75 %; 9. особено мокро помещение - помещение, в което относителната влажност на въздуха е близко до 100 % (таванът, стените, подът и предметите са покрити с влага); 10. топло (горещо) помещение - помещение, в което температурата надвишава постоянно или периодично (повече от едно денонощие) + 35° С; 11. студено помещение - помещение, в което температурата на въздуха е по-ниска от 1° С; 12. прашно помещение - помещение, в което се отделя технологичен или друг вид прах, който може да полепне по тоководещи части, проникне вътре в машини, апарати и др.; прашното помещение се дели на помещение с токопроводим прах и помещение с нетокопроводим прах; 13. помещение с химически активна или органична среда - помещение, в което постоянно или за дълъг период от време има агресивни пари, газове, течности, образуват се наслоявания или плесен, действащи разрушаващо на електрическата изолация и тоководещите части; 14. помещение с повишена опасност за поражение от електрически ток - помещение, характеризиращо се с наличие в него на едно от следните условия, създаващи повишена опасност: а) влажност или токопроводим прах (вж. т. 7 и 12); б) токопроводими подове (метални, землени, стоманобетонни, тухлени и др.); в) повишена температура (вж. т. 10); г) възможност за едновременно докосване на човек до съединени със земята метални конструкции на сградата, технологичните апарати, механизмите, тръбопроводите и др., от една страна, и с металния корпус на електрическите съоръжения, от друга; 15. особено опасно помещение за поражение от електрически ток - помещение, характеризиращо се с наличие на едно от следните условия, създаващи особена опасност: а) влага съгласно т. 9; б) химически активна среда съгласно т. 13; в) наличие едновременно на две или повече условия, създаващи повишена опасност (вж. т. 14); 16. помещение без повишена опасност за поражение от електрически ток - помещение, в което липсват условията, създаващи повишена и особена опасност. Чл. 7. (1) Приетите в наредбата значения на величините означават: 1. "не по-малко" - най-малкото значение на посочената стойност; 2. "не по-голямо" - най-голямото значение на посочената стойност; 3. "от" и "до" - за всички значения на величините е "включително". (2) Използваните характерни думи означават: 1. "като правило" - даденото изискване се явява преобладаващо, а отстъпленията от него се обосновават; 2. "допуска се" - даденото решение се приема като принудено изключение вследствие на някои ограничителни условия; 3. "препоръчва се" - даденото решение се явява едно от най-добрите, но не е задължително; 4. "може" и "разрешава се" - даденото решение се явява правомерно. Раздел II Общи изисквания към електрическите уредби Чл. 8. Електрическите уредби се устройват и обзавеждат със съоръжения, технически средства и материали в съответствие с действащите стандарти и техническите условия в договорите с производителя. Чл. 9. Конструкциите, изпълнението, начините на разполагане, класът и характеристиките на използваните машини, апарати, средства за измерване, защити и автоматики, кабели и проводници да съответстват на параметрите на електрическите уредби и мрежи, режимите на работа, условията на околната среда и изискванията на тази наредба. Чл. 10. Строителната и санитарно-техническата част (конструкция на сгради, фундаменти на съоръжения, портали, стълбове, елементи и системи за отопление, вентилация, водоснабдяване, канализация и др.) се изпълняват съгласно нормативните изисквания и правила, които ги уреждат, и допълнителните изисквания по тази наредба. Чл. 11. Проектирането и изборът на схеми, компановката и конструкцията на електрическите уредби и мрежи се извършват на базата на технико-икономически сравнения на варианти с отчитане изискванията за осигуряване на безопасност на обслужването и надеждност на схемите, внедряването на енергоспестяващи технологии и добрите практики на експлоатационния опит. Чл. 12. За електрическите уредби и мрежи се изисква осигуряването на възможност за бързо и лесно ориентиране, както и разпознаване на частите към отделните елементи (простота и нагледност на схемите, надписи, маркировка, оцветяване и др.). Чл. 13. Цветовото и цифрово означение на отделните изолирани и неизолирани проводници и токопроводи се изпълнява по стандарт. Чл. 14. (1) Проводниците за защитно заземяване във всички електрически уредби и мрежи, а също и неутралните (нулевите) проводници в електрическите мрежи с напрежение до 1000 V с директно заземена неутрала, в т.ч. и шините, се обозначават буквено с "PE" и цветово с редуващи се надлъжни или напречни ивици с еднаква широчина (за шините от 15 до 100 mm) в жълт и зелен цвят. (2) Неутралните проводници се обозначават буквено с "N" и цветово в светлосин цвят. Проводникът, съвместяващ ролята на защитен и неутрален проводник, се обозначава буквено с "PEN" и цветово в светлосин цвят по цялята си дължина и с жълто-зелени ивици на двата си края. Чл. 15. (1) Буквено-цифровото и цветовото обозначаване на едноименните шини в електрическата уредба/ мрежа е еднакво за цялата уредба/мрежа. (2) Шините на трифазна система за променлив ток се обозначават буквено и цветово, както следва: 1. шина L1 (А) - жълт цвят; 2. шина L2 (B) - зелен цвят; 3. шина L3 (C) - червен цвят. (3) Самостоятелните шини на еднофазна система за променлив ток се обозначават: 1. шина L1 (А) - жълт цвят, присъединена към началото на намотката на източника на захранване; 2. шина L2 (B) - червен цвят, присъединена към края на намотката на източника на захранване. (4) Еднофазните отклонени от шините на трифазна система се обозначават със съответстващите на трифазната система обозначения. (5) Шините за постоянен ток се обозначават: 1. положителна шина - L + (червен цвят); 2. отрицателна шина - L - (син цвят); 3. неутрална работна шина - M (светлосин цвят). Чл. 16. (1) В разпределителните устройства (освен в КРУ 6 ? 10 kV, капсуловани шини с едностранно обслужване и панели 400 ? 690 V заводско изпълнение) шините се разполагат на "плоскост" или на "ребро", както следва: 1. в разпределителни устройства с напрежение от 6 до 220 kV - за събирателни, обходни шини и всички видове секционирани шини: а) хоризонтално разположение: една под друга от горе на долу - L1 (A) , L2 (B), L3 (C); една зад друга, наклонено или в триъгълник - най-отдалечената шина L1, средната L2, най-близката към коридора за обслужване L3; б) вертикално разположение (в една плоскост или в триъгълник): от ляво на дясно L1, L2, L3; най-отдалечената шина L1, средната L2, най-близката към коридора за обслужване L3; в) отклонения от събирателни шини, ако се гледа към шините от коридора за обслужване (от централния при три коридора): при хоризонтално разположение - от ляво на дясно L1, L2, L3; при вертикално разположение (в една плоскост или в триъгълник) - от горе на долу L1, L2, L3; 2. в разпределителни устройства с напрежение до 1000 V при пет- и четирипроводникови вериги на трифазна сиситема за променлив ток: а) хоризонтално разположение: една под друга от горе на долу L1, L2, L3, N, PE и съответно L1, L2, L3, PEN; една зад друга - най-отдалечената шина L1, следват L2, L3, N, PE (най-близката към коридора за обслужване) и съответно L2, L3, PEN (най-близката към коридора за обслужване); б) вертикално разположение: от ляво на дясно L1, L2, L3, N, PE и съответно L1, L2, L3, PEN; най-отдалечената шина L1, следват L2, L3, N, PE (най-близката към коридора за обслужване) и съответно L2, L3, PEN (най-близката към коридора за обслужване); в) отклонение от събирателни шини, ако се гледа към шините от коридора за обслужване: при хоризонтално разположение - от ляво на дясно L1, L2, L3, N, PE, съответно L1, L2, L3, PEN; при вертикално разположение - от горе на долу L1, L2, L3, N, PE, съответно L1, L2, L3, PEN; 3. в разпределителни устройства за постоянен ток: а) събирателни шини при вертикално разположение - най-горната M, средната L - (отрицателна), най-долната L+ (положителна); б) събирателни шини при хоризонтално разположение - най-отдалечената M, средната L - (отрицателна), най-близката L+ (положителна), ако се гледа към шините от коридора за обслужване; в) отклонение от събирателни шини - лявата шина M, средната L - (отрицателна), дясната L + (положителна), ако се гледа към шините от коридора за обслужване; (2) Допускат се в отделни случаи отклонения от изискванията по ал. 1, ако изпълнението е свързано със съществени усложнявания на уредбите (например необходимост от специални стълбове до подстанцията за транспозиция на проводниците на ВЛ) или в подстанцията се използват две и повече степени на трансформация. Чл. 17. По условията за електробезопасност електрическите уредби се разделят на уредби с напрежение до 1000 V и уредби с напрежение над 1000 V. Чл. 18. Безопасността на обслужващия персонал и на външните лица, освен с изпълнение на мерките за защита, предвидени в глава седма, се осигурява и с мероприятията: 1. спазване на съответните разстояния до тоководещите части или закриване/ограждане на тези части; 2. прилагане на блокировки на апаратите с ограждащите устройства за предотвратяване на грешни манипулации и достъпа до тоководещите части; 3. използване на предупредителна сигнализация, надписи и табели; 4. прилагане на устройства за намаляване на напрегнатостта на електрическите и магнитните полета до допустимите стойности; 5. използване на средства и приспособления за защита, в това число и от въздействие на електрическо и магнитно поле, ако напрегнатостите им надвишават нормираните. Чл. 19. Електрическите уредби при въвеждането им в експлоатация се изпитват съгласно изискванията, посочени в част осма. Глава втора ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ Раздел I
Чл. 20. Разпоредбите в тази глава се прилагат за частта от електроенергийната система, която обхваща електроснабдяването на потребителите. Чл. 21. Потребител (консуматор) на електрическа енергия (електропотребител) - апарат, агрегат и др. или група от тях, обединени по технологични процеси, разположени на определена територия и предназначени за преобразуване на електрическата енергия в друг вид енергия. Чл. 22. Електроснабдяване - осигуряване на потребителите с електрическа енергия от система, съвкупност от електрически уредби и мрежи. Чл. 23. Електрическа мрежа - съвкупност от подстанции, разпределителни уредби, токопроводи, въздушни и кабелни линии за пренос и разпределение на електрическа енергия на определена територия. Чл. 24. Електропреносна мрежа - частта от електрическата мрежа с високо напрежение, която служи за пренасяне на електрическа енергия. Чл. 25. Електроразпределителна мрежа - частта от електрическата мрежа с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. Чл. 26. Нормален режим на потребител на електрическа енергия - режим, при който се осигуряват зададените стойности на параметрите за неговата работа. Чл. 27. Следавариен режим - режим, в който се намира потребител на електрическа енергия в резултат на нарушение в системата на електроснабдяване до установяване на нормалния режим след отстраняване или ограничаване на нарушението. Чл. 28. Независим източник на захранване - източник на захранване, който в следавариен режим запазва напрежението си в определени граници при отпадане на напрежението на другия/другите източници на захранване. Чл. 29. Към независими източници на захранване се отнасят: две секции или системи шини от една/две електрически централи и подстанции, ако едновременно са спазени условията: а) всяка секция или система шини има захранване от независим източник; б) секциите (системите шини) не са свързани помежду си или имат връзка, която автоматично се изключва при нарушение на нормалната работа на едната от тях. Раздел II Общи изисквания Чл. 30. При избор и проектиране на системата за електроснабдяване, както и при реконструкция на действаща система за електроснабдяване се отчитат: 1. перспективното развитие на системата за електроснабдяване и рационалното съчетаване с действащата система и класовете на напрежение; 2. осигуряването на електроснабдяването на всички потребители на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа, независимо от формата на собственост; 3. ограничаването на токовете на къси съединения до пределните нива, определени с перспективното развитие на електрическата мрежа, най-малко за 10 години; 4. намаляването на загубите на електрическа енергия; 5. изискванията и нормите за опазване на околната среда и ограничаване на насянето на щети на земеделските земи и горския фонд. Чл. 31. При осигуряването на външното и вътрешното електроснабдяване на потребителите се отчитат възможностите за използване на технологичното резервиране на потребителите, тяхната икономичност и целесъобразност. Чл. 32. При осигуряване на резервиране на електроснабдяването се отчита способността за претоварване на съоръженията на електрическите уредби и наличието на технологично резервиране. Чл. 33. При прогнозата за развитие на системата за електроснабдяване се отчитат ремонтните, аварийните и следаварийните режими на работа. Чл. 34. При избор на независими взаимно резервиращи източници на захранване от състава на електроенергийната система се отчита вероятността от едновременно краткотрайно понижаване или пълно отпадане на напрежението за времето на действие на релейните защити и автоматики в случаи на повреди в електроенергийната система. Отчита се и вероятността за едновременно продължително отпадане на напрежението на резервиращите източници на захранване при тежки системни аварии. Чл. 35. Изискванията по чл. 30 , 31 , 32, 33 и 34 се отнасят и за всички междинни етапи от развитието на електроенергийната система и системите за електроснабдяване. Чл. 36. При устройството на електрическите мрежи задължително се отчитат начините на оперативното обслужване - постоянно дежурство, домашно дежурство, оперативно-ремонтни бригади и др. Раздел III Категории на потребителите на електрическа енергия по осигуреност на електроснабдяването Чл. 37. Осигуреността на електроснабдяването на потребителите на електрическа енергия се определя в проекта на основание на нормативните и технологичните изисквания. Чл. 38. По осигуреност на електроснабдяването потребителите на електрическа енергия се разделят на четири категории - нулева, първа, втора и трета. Чл. 39. (1) Към нулева категория се отнасят потребители, при които прекъсването на електро - снабдяването може да застраши живота и здравето на хора, предизвика заплаха за сигурността на държавата, значителни материални щети, разстройване на сложни технологични процеси, нарушаване функционирането на особено важни за икономиката обекти, системи за свръзка и телевизия. (2) Към потребители нулева категория се включват: 1. специалните инсталации и животоподдържащи системи в болници; 2. сигналните и охранителните системи; 3. системите за информиране на населението при бедствия; 4. местата с ползване на аварийно и евакуационно осветление и др. Чл. 40. Към първа категория се отнасят потребителите, при които прекъсването на електроснабдяването предизвиква нарушаване на функциите на важни обекти от инфраструктурата на населени места, разстройване на сложни технологични процеси, масов брак на продукция със значителни загуби. Чл. 41. (1) Към втора категория се отнасят потребителите, при които прекъсването на електроснабдяването предизвиква спиране на производството на масова продукция, престой на работници, съоръжения и промишлен транспорт, както и нарушаване на нормалните условия на живот на голям брой хора. (2) Към потребители втора категория се включват и жилищни сгради с високо застрояване, административни и обществени сгради и др. Чл. 42. Към трета категория се отнасят всички останали потребители, които не попадат в категориите - нулева, първа и втора. Чл. 43. (1) Потребителите от нулева категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника на захранване и от трети автономен независим източник. (2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител нулева категория е само за времето, необходимо за автоматичното му възстановяване от резервния източник. (3) При животоподдържащи системи и специални случаи, недопускащи прекъсване на електроснабдяването и за времето на автоматичното възстановяване, непрекъснатостта на електроснабдяването се осигурява от автономния независим източник. Чл. 44. (1) Потребителите от първа категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника. (2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител от първа категория е само за времето на автоматичното превключване от единия източник към другия. Чл. 45. (1) Потребителите от втора категория се електроснабдяват от два независими взаимно резервиращи се източника. (2) Допустимото прекъсване на електроснабдяването на потребител от втора категория е за времето на ръчното превключване от единия източник към другия, извършвано от оперативен или оперативно-ремонтен персонал. Чл. 46. Потребителите от трета категория се електроснабдяват от един източник на захранване при условие, че прекъсването на електроснабдяването, необходимо за ремонт или подмяна на повреден елемент от системата на електроснабдяване, не надвишава 24 часа. Чл. 47. За трети независим източник при електроснабдяване на потребителите от нулева категория и в качеството си на втори независим източник за потребителите от първа категория могат да се използват освен електроцентралите и предназначените за тази цел агрегати и системи за непрекъсваемо захранване, акумулаторните батерии и др. Глава трета ИЗБОР НА ПРОВОДНИЦИ, КАБЕЛИ И ШИНИ ПО УСЛОВИЯТА НА НАГРЯВАНЕ Раздел I
Чл. 48. (1) Разпоредбите в тази глава се прилагат при избора на сечението на електрически проводници (неизолирани и изолирани, кабели и шини) по условията на нагряване. (2) Когато сечението на проводника, определеното по условията на нагряване, е по-малко от сечението, определено по другите условия - термична и електродинамична устойчивост при токове на късо съединение, загуба на напрежение, механична якост и др., се избира най-голямото сечение, определено от тези условия. Раздел II Избор на сечения Чл. 49. (1) Сеченията на проводниците с различно предназначение се избират при спазването на изискванията за пределно допустимо нагряване с отчитане на нормалните и следаварийните режими, както и ремонтните режими и възможните неравномерности за разпределение на токовете между отделните линии, секции на шини и др. (2) За изчисляване на нагряването се приема максималният ток - най-големият от средните токове за дадения елемент от мрежата в 30-минутен интервал. Чл. 50. При повторно кратковременен режим и кратковременен режим на работа на електропотребителите (с обща продължителност на цикъла до 10 min и продължителност на работния период до 4 min) за изчислителен ток за проверка на сечението на проводниците по нагряване се приема: 1. за медни проводници със сечение до 6 mm? и за алуминиеви проводници със сечение до 10 mm? - токът за продължителен режим на работа; 2. за медни проводници със сечение над 6 mm? и за алуминиеви проводници със сечение над 10 mm? - токът за продължителен режим на работа, умножен с коефициента 0,875 »Тпв, където Тпв е продължителността на работния период в относителни единици (продължителността на включването, отнесена към продължителността на цикъла). Чл. 51. (1) При кратковременен режим на работа с продължителност на включването до 4 min и прекъсвания между включванията, достатъчни за охлаждането на проводниците до температурата на околната среда, най-големите допустими стойности на тока се определят по нормите за повторно кратковременен режим на работа по чл. 50 . (2) При продължителност на включването над 4 min, както и при прекъсвания, недостатъчни за охлаждане на проводниците, максимално допустимият ток се определя както за уредби с продължителен режим на работа. Каталог: documents -> documenti -> vhod -> 5 Proizv razpr El energia -> NTD vhod -> Правила за оказване на пъра долекарска помощ vhod -> Програма за прилагане на добри производствени и хигиенни практики при предлагане на храни за консумация vhod -> Ръководство за прилагане на системата за безопасност на медицинските изделия vhod -> Вещества, които могат да предизвикат професионални белодробни заболявания NTD -> Тридесет и пета 5 Proizv razpr El energia -> Кой? Какво прави /правят/? Как? Кога? 5 Proizv razpr El energia -> Инструкция за безопасна работа е ръчни електрически инструменти, преносими ел лампи и трансформатори 5 Proizv razpr El energia -> Инструкция за безопасна работа при електромонтажни работи За електромонтьори (електротехници) се назначават правоспособни лица, навършили 18 години, психически и физически здрави 5 Proizv razpr El energia -> Инструкция за безопасна работа при експлоатация на дизел генератор Изтегляне 3.74 Mb. Сподели с приятели:
|