Наредба №56 от 11. 11. 2003 г за защита на горите от вредители, болести и други повреди



страница1/4
Дата06.02.2018
Размер0.62 Mb.
#55681
  1   2   3   4
НАРЕДБА № 56 от 11.11.2003 г. за защита на горите от вредители, болести и други повреди
Издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 103 от 25.11.2003 г.

кн. 12/2003 г., стр. 437

т. 5, р. 4, № 460г
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията, редът и начинът за организиране и провеждане на защитата на горите от вредители, болести и други повреди.

(2) Основните задачи на защитата на горите са:

1. установяване появата и разпространението на вредители, болести и други повреди и оценка и мониторинг на въздействието им върху здравословното състояние на горите;

2. разработване на прогнози за поява и развитие на насекомни и др. вредители, болести и повреди;

3. определяне на методи и средства за защита на горите и създаване на организация за борба с вредители, болести и други повреди;

4. разработване на екологични и лесозащитни проблеми, свързани със защитата на горите.

Чл. 2. (1) Министърът на земеделието и горите осъществява държавната политика в областта на защитата на горите от вредители, болести и други повреди.

(2) Националното управление по горите (НУГ) управлява и контролира защитата на горите и земите от горския фонд.

(3) Регионалните управления на горите (РУГ) осъществяват организацията, координацията и контрола на дейността по защитата на горите в определения им териториален обхват на дейност.

(4) Под контрола на регионалните управления, в чийто териториален обхват на дейност попадат, държавните лесничейства (ДЛ) и държавните дивечовъдни станции (ДДивС) провеждат наблюдение, сигнализация и обследване за повреди в горите и борба с вредителите и болестите.

(5) Лесозащитните станции са юридически лица, специализирани териториални звена за защита на горите към НУГ, които:

1. изготвят прогнозите за нападение от болести, насекомни вредители и др. повреди и определят необходимостта от лесозащитни мероприятия;

2. оказват методическо ръководство и извършват контрол по защита на горите.

3. консултират и собствениците на гори по въпросите на растителната защита.

(6) Организационната структура и дейността на лесозащитните станции се регламентира с правилник, издаден от началника на НУГ.

Чл. 3. (1) Националната комисия по лесозащита е консултативен орган към НУГ, който обсъжда важни проблеми, свързани със защитата на горите.

(2) Националната комисия по лесозащита осъществява следните функции и задачи:

1. дава оценка на здравословното състояние на горите в отделни райони и цялата страна;

2. прави преценка за необходимостта от провеждане на лесозащитни мероприятия и дава препоръки;

3. изказва становища по препаратите и средствата за растителна защита в зависимост от оценката на здравословното състояние на горите, вида и плътността на популациите на вредителите;

4. извършва оценка на проведените лесозащитни мероприятия;

5. извършва обсъждане и приемане на експертни оценки по въпросите на защитата на горите, възложени със заповед на НУГ;

6. обсъжда прогнозата за очакваните нападения от вредители и болести в горите и прави предложения за корекции и приемане;

7. разглежда резултатите от мониторинга на горските екосистеми;

8. участва в разработване на правилници, инструкции и други нормативни актове в областта на защитата на горите;

9. прави предложения за разработване на важни лесозащитни проблеми от национален и регионален характер и приема направените разработки;

10. дава предложения за разработки в научноизследователската и приложната дейност в областта на лесозащитата;

11. участва в разработването и съгласуването на проекти с български и международни организации по защита на горите.

Чл. 4. (1) В държавните гори и в горите, собственост на физически лица, лесозащитните мероприятия се провеждат от ДЛ и ДДивС под методичното ръководство и контрол на лесозащитните станции и регионалните управления на горите.

(2) Общините и другите юридически лица - собственици на гори, провеждат лесозащитните мероприятия за своя сметка.

(3) Собствениците на гори по ал. 2 могат да възложат защитата на горите им на ДЛ и ДДивС по договор.

(4) Общините и другите юридически лица - собственици на гори, могат да сключват договори за извършване на отделни специализирани услуги по защита на горите и с лесозащитните станции или лицензирани за дейността лесовъди.

Глава втора

НАБЛЮДЕНИЕ, СИГНАЛИЗАЦИЯ И ЛЕСОПАТОЛОГИЧНО ОБСЛЕДВАНЕ

Раздел I

Наблюдение и сигнализация

Чл. 5. (1) Наблюденията се провеждат за установяване на здравословното състояние на гората, наличието на насекомни вредители, причинители на болести и повреди, насекомоядни птици, полезни насекоми и др.

(2) Наблюденията в горите и земите от горския фонд се провеждат от специалисти с лесовъдско образование.

(3) Наблюдения в горите се провеждат задължително двукратно през вегетационния период - пролет и есен, и по всяко време при посещение в гората.

Чл. 6. (1) При откриване на вредители, причинители на болести и повреди или при установяване на нарастване на разпространението на вредителите, болестите и повредите от по-рано открити такива се попълва сигнален лист (приложение № 1), който се представя в ДЛ и ДДивС.

(2) Първата част на сигналния лист се попълва от горския стражар, а така също и от всички специалисти с лесовъдско образование, установили вредители, болести или повреди.

(3) В тридневен срок след получаване на сигналния лист директорът на ДЛ и ДДивС възлага на специалист с лесовъдско образование да извърши проверка в тридневен срок и да отрази констатациите от нея във втората част на сигналния лист.

(4) В ДЛ и ДДивС се води книга-регистър на постъпилите сигнални листове (приложение № 2), която се проверява периодично от специалисти на лесозащитните станции.

(5) Директорът на ДЛ и на ДДивС изпраща копие от сигналния лист в регионалното управление на горите и лесозащитната станция, когато е необходимо допълнително специализирано изследване и консултация.

Раздел II

Мониторинг на горските екосистеми

Чл. 7. (1) Екологичният мониторинг на горските екосистеми е комплекс от задачи и методи за наблюдение, събиране на информация, обобщаване и анализ на резултатите, очертаване на тенденциите за състоянието на горите в зависимост от въздействието на отделни екологични фактори на средата и тяхната динамика.

(2) Екологичният мониторинг се провежда чрез пробни площи, разположени върху цялата горска площ на страната, заложени на пресечните точки на координатна мрежа 16 Х 16 км.

(3) Мониторингът се извършва от специалисти от институти, университети, други структури и специализирани териториални звена.

(4) Във всяка пробна площ се събира следната информация:

1. физикогеографска и дендрологична характеристика;

2. климатична характеристика и динамика на основните климатични параметри;

3. морфологични и аналитични данни за почвата и почвената покривка (киселинност, съдържание на хранителни елементи и тежки метали), състояние на лизиметрични води;

4. акумулация и динамика на неорганични елементи и тежки метали в листата на дървесните видове;

5. характеристика и състояние на тревната покривка под склопа на насажденията и акумулация на тежки метали;

6. здравословно състояние, биотични и абиотични увреждания и тяхното отражение върху дървесната растителност;

7. таксационни промени и биомаса.

(5) Информацията по ал. 4, т. 3, 4 и 5 е на база изследвания, извършвани по стандартизирани или утвърдени аналитични методи.

Чл. 8. (1) Лесопатологичният мониторинг в стационарните обекти се провежда за проследяване видовия състав, числеността и динамиката на насекомните и други вредители и болести, степента на повреди в горите от тях и за определяне на количествените и качествените показатели на популациите и тенденциите за нарастване или намаляване.

(2) За целите на лесопатологичния мониторинг могат да се използват и феромони. Те биват полови и агрегационни:

1. половите феромони се използват при лесопатологичното обследване на гъботворка, борова процесионка, летораслозавивачка и др. за установяване началото и продължителността на летежа; залагат се до 10 броя на обект на височина 1,5 м над земята;

2. агрегационни феромони се използват за привличане на корояди и установяване на летежа и плътността на популацията им; залагат се 3 - 5 броя на обект на височина 1,5 м и разстояние не по-малко от 10 м от здравите дървета.

(3) Лесопатологичният мониторинг в стационарните обекти се провежда от специалистите на лесозащитните станции чрез неколкократно обследване през годината.

Чл. 9. (1) В ДЛ и ДДивС лесозащитните станции определят от 3 до 5 стационарни обекта, представляващи характерни или първични огнища за основните вредители или заболявания.

(2) Площта на всеки стационарен обект се съобразява с биологията на вредителя и структурата на горския фонд.

(3) Стационарните обекти се означават на терена с трайни знаци, нанасят се на карта в М 1:25 000 и за тях лесозащитните станции попълват формуляр (приложение № 3).

Чл. 10. (1) В стационарните обекти лесозащитна станция събира информация за:

1. таксационната характеристика на насаждението;

2. определяне на количествените показатели на популацията на насекомния вредител (абсолютна заселеност и коефициент на размножаване);

3. определяне на качествените показатели на популацията на насекомния вредител (плодовитост, полово съотношение, ентомофаги и здравословно състояние);

4. определяне вида, размера и степента на заболяването на дървесната растителност и повредите.

(2) Събраната информация се отразява в сведение по образец (приложение № 3).

Раздел III

Лесопатологично обследване

Чл. 11. (1) Лесопатологичното обследване се провежда след констатирано нападение от вредители, болести и други повреди.

(2) При лесопатологичното обследване се установяват:

1. размерът на нападнатата площ;

2. видът на вредителя и повредата;

3. причинителят на болестта и повредата;

4. степента на нападение.

Чл. 12. (1) Лесопатологичното обследване е текущо-оперативно и специално.

(2) Текущо-оперативното обследване се извършва всяка година в зависимост от биологията на вредителите и причинителите на заболявания и други повреди.

(3) На текущо-оперативно лесопатологично обследване подлежат:

1. действащи огнища от насекоми, болести и други повреди;

2. всички площи, в които при наблюденията са установени признаци за нападения от вредители, болести и други повреди;

3. насаждения, в които през предходни години е имало стихийни бедствия - пожари, повреди от сняг и вятър, замърсяване, масово съхнене на дървета и др.;

4. горски разсадници и новосъздадени култури и естествени насаждения, в които са установени повреди по фиданките;

5. временни и постоянни складове за дървени материали и насажденията в съседство с тях.

(4) Специално обследване се провежда при възникване на лесопатологичен проблем за отделна територия или за цялата страна, като: масово съхнене на гори, поява и повреди от нов насекомен или друг вредител или причинител на заболяване и др.

Чл. 13. (1) Лесопатологичното обследване се извършва маршрутно чрез залагане на пробни площи и моделни дървета и др. Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4).

(2) Броят на пробните площи и моделните дървета се определят в зависимост от големината на обследваната гора и вида на вредителя или заболяването. Те не могат да бъдат по-малко от 3 броя пробни площи за обект с размер 1 дка и/или 3 - 5 броя моделни дървета за обект.

Чл. 14. В началото на всяка година лесозащитната станция провежда задължителен инструктаж на лесовъдите от РУГ, държавните и общинските лесничейства и ДДивС, които ще извършват обследванията през годината.

Чл. 15. (1) В държавните гори и горите, собственост на физически лица, лесопатологичното обследване се извършва от държавните лесничейства и лесозащитните станции.

(2) В горите - собственост на общини и други юридически лица, лесопатологичното обследване се организира и финансира от собствениците на горите и се извършва от държавните лесничейства, лесозащитните станции или лица, притежаващи удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, на които това е възложено с договор.

(3) Лесопатологичното обследване се извършва в срок до 10 октомври.

(4) Държавните лесничейства обобщават резултатите от обследването на горите поотделно за различните видове собственост и изготвят сведение по образец (приложение № 5*). В срок до 15 октомври държавните лесничейства изпращат в РУГ:

1. два екземпляра от сведението на хартиен носител;

2. магнитен носител (дискета) с обобщена информация;

3. подробен обзор на хартиен носител.

(5) Регионалните управления на горите обобщават сведенията по вредители, болести и други повреди по държавни лесничейства и по вид собственост на горите, изготвят сведение по образец (приложение № 5*) и в срок до 30 октомври изпращат в лесозащитните станции:

1. един екземпляр на хартиен носител от сведение (приложение № 5*);

2. един екземпляр на хартиен носител от обобщено сведение (приложение № 5*);

3. магнитен носител (дискета) с приложение № 5;

4. обобщен обзор на хартиен носител.

(6) Лесозащитните станции обобщават получените сведения, извършват корекции въз основа на лабораторните анализи, попълват сведение образец (приложение № 5*) и изготвят прогноза за нападенията от вредители, болести и други повреди, която представят на НУГ заедно с протоколите от контролните проверки по чл. 17 в срок до 20 декември.

(7) Националното управление по горите обобщава данните от лесопатологичните обследвания, получени от лесозащитните станции, и изготвя обобщена прогноза за страната по образец (приложение № 5*) в срок до 30 декември.

Чл. 16. (1) Регионалните управления на горите извършват контролни проверки на 20 % от обследваната площ от държавните лесничейства в срок до 15 октомври.

(2) Лесозащитните станции извършват контролни проверки на 20 % от обследваните площи за района на станцията в срок до 30 октомври.

(3) За всяка извършена проверка се съставя протокол.

Раздел IV

Лесопатологично обследване на по-важните насекомни и

други вредители и болести

Чл. 17. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по плодовете и семената се провежда от ДЛ, ДДивС и лесозащитните станции в семепроизводствени градини и насаждения, определени за семесъбиране.

(2) Резултатите от обследването и анализа се попълват в сведение по образец (приложение № 6).

Чл. 18. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по листата се провежда еднократно през годината съобразно биологичните особености на вредителя.

(2) Лесопатологичното обследване включва:

1. оценка на разпространението на насекомния вредител, размера на повредата и степента на развитие;

2. оценка на здравословното състояние на насаждението и здравословното състояние на вредителя;

3. събиране на материали за анализи (яйца, какавиди, възрастни или ларви);

4. преценка на опасността от обезлистване.

(3) Резултатите от обследването се попълват в сведение по образец (приложение № 7).

(4) Лесопатологичното обследване се провежда по отделни насекомни вредители и фази от тяхното развитие, както следва:

1. гъботворка - в стадий "яйце", през периода август - октомври на всеки 500 дка се проверяват по 100 дървета за наличие на яйцекупчинки; измерва се диаметърът на дърветата и от всеки обект се събират по 10 броя яйцекупчинки за анализ с различна големина и от различно изложение, които се изпращат в лесозащитната станция;

2. пръстенотворка - в стадий "яйце", през юни - октомври на всеки 200 дка нападната площ се проверяват 3 броя дървета (може и след отсичане) за наличие на яйцепръстенчета; събират се не по-малко от 10 броя яйцепръстенчета за всеки обект, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

3. листоврътки - в стадий "яйце", през януари - февруари за всеки обект от 3 - 5 броя дървета се вземат по 3 пробни клонки от горната, средната и долната част на короната с дължина 0,5 м и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

4. педомерки - в стадий "възрастно (пеперуда)", през периода октомври - ноември на всеки 300 дка се залагат на 3 - 5 броя дървета лепливи пояси на височина 1,5 м с широчина 10 см; отношението между уловените женски пеперуди към дължината на лепливия пояс показва степента на нападение (1 - 2 - слабо, над 3 - силно); резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4);

5. златозадка - в стадий "гъсеница" чрез установяване броя им в зимните гнезда; през есента на всеки 500 дка се проверяват по 100 броя дървета, събират се не по-малко от 10 гнезда с различна големина, изпращат се в лесозащитната станция за анализ;

6. бяла върбова пеперуда - в стадии "яйцекупчинки" и "какавида", през май - юни (I поколение) и август (II поколение), проверяват се не по-малко от 30 броя дървета за наличие на яйцекупчинки, събират се не по-малко от 10 яйцекупчинки за всеки обект и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

7. дъбова процесионка - в стадий "гъсеница", по паяжинните гнезда през май - юни на 200 дка се проверяват по 100 броя дървета;

8. борова процесионка - в стадий "гъсеница" - по гъсенични къдели от август до ноември на 100 дка се проверяват по 20 броя дървета; в стадий "яйце" - през юли - септември на всеки 100 дка се проверяват по 10 дървета за наличие на яйчени калъфчета; при височина на дърветата над 8 м се допуска отсичане на 1 - 2 броя дървета на всеки 100 дка; събират се за всеки обект по 10 яйчени калъфчета, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ; при установяване на едно яйчено калъфче средно на дърво в култури до 20 години и 3 броя за култури над 20 години очакваното нападение се определя като силно;

9. летораслозавивачка - по повредите през май - юни на 10 дка се проверяват не по-малко от 10 броя дървета, определят се повредите на централни и странични леторасли, при 20 % повредени централни леторасли нападението е силно; изрязват се 100 броя нападнати леторасли от обект и се изпращат в лесозащитната станция за анализ;

10. борови листни оси - в стадий "какавида", през август - ноември на 30 дка се залагат по 1 - 2 броя пробни площадки по 1 мќ, от които се събират всички какавиди на вредителя, поставят се в пликчета по обекти и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 19. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по младите фиданки и дървета се извършва по два начина:

1. по нанесените повреди - проверяват се по 100 броя фиданки на дка;

2. чрез залагане на токсифицирани ловни кори - на 100 дка се залагат по 4 - 5 броя и се проверяват през 20 дни.

(2) Резултатите от обследването се отразяват в дневник (приложение № 4).

Чл. 20. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по стъблата и клоните се провежда в периода от април до октомври по дървесни видове и групи вредители в зависимост от тяхната биология.

(2) Лесопатологичното обследване се извършва:

1. чрез пробни площи или ленти - проверяват се в тях не по-малко от 150 дървета и се извършва оценка на повредите по скала (приложение № 8);

2. чрез залагане на ловни дървета или агрегационни феромони (по 2 - 3 броя на 100 дка); за резултатите се попълва сведение по образец (приложение № 9).

Чл. 21. (1) Лесопатологичното обследване на насекомни вредители по корените се провежда през есента чрез пробни площадки с размери 50/50/60 см по 10 броя на дка за разсадници и 2 броя за млади култури. Събраните вредители се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

(2) Степента на нападение се определя по броя на ларвите, приравнени към III възраст, на 1 мќ. За резултатите се изготвя сведение по образец (приложение № 10).

Чл. 22. Лесопатологичното обследване на плодове и семена за заразеност с фитопатогенни гъби се извършва преди събирането им, по време на съхраняването и задължително преди засяване.

Чл. 23. (1) Лесопатологичното обследване на фиданките в разсадниците за повреди от фитопатогенни гъби се извършва най-малко два пъти годишно през първата половина на лятото и есента:

1. за семена и поници - чрез 20 разкопки по 1 л.м за всеки 10 дка;

2. за фиданки - чрез пробни площадки по 1 л.м, представляващи 2 % от площта, заета от всеки дървесен вид, разположени диагонално на лехите и парцела.

(2) Състоянието на пониците и фиданките се отчита по тристепенна скала (0 - здрави, 1 - заболели, 2 - загинали).

(3) За определяне причината за заболяването се вземат проби от семена по 200 броя за всеки дървесен вид и по 50 - 100 фиданки с различна степен на повреда (за бързорастящи видове по няколко екземпляра) заедно с почва, които се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 24. (1) Лесопатологичното обследване на култури и насаждения за повреди от фитопатогенни гъби се провежда, като се обследват не по-малко от 100 броя фиданки или дървета за всеки 10 дка.

(2) Оценката на здравословното състояние на дърветата и насажденията се извършва по скала (приложение № 8), като се посочва и причинителят на повредата.

Чл. 25. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни вируси се извършва по измененията на цвета на листата или деформацията на органите на растението чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 26. Лесопатологичното обследване за повреди от фитопатогенни бактерии се извършва по повредите, изразяващи се в увяхване, петносване или рак по отделни органи на дърветата, чрез пробни площи и преглед на отделни дървета и части от тях.

Чл. 27. Лесопатологичното обследване за повреди от фитонематоди се извършва през периода юли - август, като за стъблените нематоди се взимат проби за изследване от 5 броя моделни дървета на 10 дка, а за почвените - 6 проби от по 200 - 300 г почва за всеки 10 дка площ и се изпращат в лесозащитната станция за анализ.

Чл. 28. Лесопатологичното обследване за повреди от гризачи се извършва през есента и рано напролет чрез залагане на пробни площи с размери 10 х 50 м, по 1 - 2 броя на 10 дка. В горските разсадници могат да се използват и капани - по 15 - 20 броя на декар. Определят се видът на гризачите и тяхната численост. Резултатите от обследването се отразяват в дневник по образец (приложение № 4).

Чл. 29. Лесопатологичното обследване за повреди от дивеч се извършва през пролетта, като се обследват не по-малко от 200 броя дървета за младите (до 40 години) и 100 броя за възрастните насаждения. Определят се видът на повредата (прегризване, обелване и др.), нападнатата площ и степента на повредите.

Чл. 30. Лесопатологичното обследване за повреди от висши цветни полупаразитни растения се извършва по наличието на храсти от паразита по дърветата и нанесените повреди, като се обследват не по-малко от 200 броя дървета. Определят се степента на нападение и размерът на повредата по скала (слабо - 1 - 2 броя храсти на дърво, силно - над 3 броя).

Чл. 31. Лесопатологичното обследване за повреди от абиотични и антропогенни фактори се провежда целогодишно. Отчитат се причината, видът и степента на повредата по площ или в куб. м/ха, по скала (приложение № 8) или скалата за повреди в горските разсадници.

Раздел V


Анализи на материали от лесопатологичното обследване

Чл. 32. (1) Анализът на яйцата на насекомните вредители се извършва визуално, директно или след предварителна обработка (навлажняване, обезкосмяване, премахване на хориона, отглеждане във фотоеклектори и др.).

(2) Яйцата се определят на здрави, стерилни и опаразитени.

(3) По установеното количество здрави яйца средно на едно дърво се определя очакваното обезлистване (приложения № 11 А, 11 Б и 12).

Чл. 33. (1) Анализът на ларвите и какавидите на насекомните вредители се извършва визуално, чрез дисекция и доотглеждане в лабораторни условия и/или природни условия.


Каталог: data -> docs
docs -> Наредба №39 от 10 април 2006 Г. За строителство в горите и земите от горския фонд
docs -> Наредба №1 от 30 януари 2012 Г. За контрола и опазването на горските територии
docs -> Наредба №4 от 19. 02. 2013 г за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения
docs -> Едър дивеч благороден елен cervus elaphus L
docs -> Наредба №1 от 22 декември 2008 Г. За реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горския фонд
docs -> Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд
docs -> Закон за изменение и допълнение на закона за горите
docs -> Правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на съпровождащите документи; условията и редът за издаване на позволителното за сеч


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница