Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини



страница1/9
Дата21.08.2016
Размер1.57 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
НАРЕДБА № 6 от 23.10.2003 г. за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини
Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 105 от 2.12.2003 г.

т. 5, р. 4, № 410г


Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини.

(2) Изискванията и условията по ал. 1 не се отнасят за болни и ранени животни, за които ветеринарен лекар е определил други изисквания и условия.

Чл. 2. (1) Собствениците или управителите на зоологически градини осигуряват за животните по чл. 1, ал. 1 условия за живот, които:

1. удовлетворяват техните биологични изисквания и изискванията за запазването и размножаването им;

2. осигуряват свободно движение и нормално двигателно поведение, достъп до вода и храна и допринасят за удължаването на живота на животните;

3. осигуряват нормално анатомично и физиологично развитие;

4. гарантират, че животните ще бъдат подслонени съобразно вида и поведението им;

5. гарантират, че на животните няма да бъдат причинявани болка или страдания и няма да доведат до настъпване на аномалии в поведението им;

6. осигуряват максимално разстояние от външни субекти;

7. спомагат за поддържане на нормално физиологично състояние на животните и тяхната репродуктивна способност;

8. позволяват максимално удовлетворяване на етологичните нужди на животните;

9. предотвратяват бягството на животни.

(2) Собствениците или управителите на зоологически градини осигуряват за животните по чл. 1, ал. 1 следните грижи:

1. снабдяване с храна във форма и качество, отговарящо на изискванията на всеки конкретен биологичен вид;

2. ежедневно осигуряване на прясна храна и вода при съблюдаване на съответните хигиенни изисквания;

3. ежедневен контрол на условията на хранене и отглеждане;

4. ежедневен контрол на уредите и системите, осигуряващи необходимите температура, влага и осветление във вътрешните помещения за отглеждане;

5. поддържане високо ниво на превантивни и лечебни ветеринарни грижи за здравното състояние на животните с цел предотвратяване на заболявания, дисстрес и нараняване.

Чл. 3. (1) Работата по прилагане на изискванията по тази наредба и адаптирането към условията за отглеждане и размножаване на животните се провежда под ръководството на компетентни лица с висше образование и необходимата професионална квалификация в областта на биологията.

(2) Качеството и количеството на храната на животните и организирането на процеса на хранене се определят от специалисти с висше или средно образование и необходимата професионална квалификация в областта на зооинженерството и зоотехниката и съвместно с лицата по ал. 1.

(3) Здравното осигуряване на животните се осъществява от ветеринарномедицински специалисти с висше или средно специално образование, като за човекоподобни маймуни се допуска и участие на хуманни лекари.

(4) Лицата, ангажирани с ежедневните грижи за хранене, поене на животните и почистване и дезинфекция на помещенията, в които те са настанени, задължително се инструктират и обучават за работа с диви животни от лицата по ал. 1, 2 и 3.

Глава втора

ОТГЛЕЖДАНЕ НА БОЗАЙНИЦИ

Раздел I

Отглежданe на cлонове

Чл. 4. При отглеждането на слонове:

1. обитаемите пространства се ограждат:

а) с масивни решетки с височина над 1,80 м при женските и над 2,50 м при мъжките индивиди;

б) с изкопи без вода, с осигурен достъп до тях, като изкопите са достатъчно широки, за да може в тях да се движи възрастен слон;

2. външните съоръжения са върху естествена почва с пясъчни участъци;

3. подовата настилка за оборите може да бъде от различни материали (асфалт, дървени трупчета, сталит и др.), като се отчита тяхната топлинна изолация;

4. в откритата площ се осигуряват стълбове, стволове от дървета и други предмети, нужни за поддържането на кожата на слоновете;

5. да бъде осигурена възможност за къпане.

Раздел II

Отглежданe на примати

Чл. 5. (1) Приматите се отглеждат по двойки или в групи в зависимост от вида.

(2) Групите от млади мъжкари се отглеждат отделно, за да се избягва контакт на групата с женски индивиди.

(3) Самостоятелно отглеждане на примати се разрешава само в изключителни случаи и за период до една година при:

1. изолация поради заболяване;

2. заплаха за живота на примата от страна на други животни в стадото;

3. настъпване на полова зрелост на млади мъжки индивиди, когато трябва да се отделят от стадото и няма възможност за образуване на друга група;

4. при образуване на нова група.

Чл. 6. (1) Обзавеждането на клетката и волиерата за отглеждане на примати в зависимост от вида им включва някои от следните елементи:

1. вертикални и хоризонтални, дървени, въжени и други типове подвижни и неподвижни конструкции за осигуряване на естественото им поведение, така че да се използва цялото пространство;

2. гнезда за сядане, почивка и раждане, вкл. и за спане на няколко животни едновременно, въжета и мрежи на различни височини;

3. бленди, ниши и други възможности за отстъпление при отглеждане на повече от две животни;

4. естествени елементи на околната среда в подовото покритие и материала за гнезда;

5. растителност и места на слънце и сянка, както и защита от дъжд във външните клетки;

6. покритие на външните помещения от естествени материали.

(2) При външни помещения, разположени на остров, като гранична зона се предвиждат ивици плитка вода. Водните препятствия се обезопасяват срещу удавяне на животните.

(3) При отглеждането на човекоподобни маймуни се използват решетки, осигурителни стъкла или гладки стени с невъзможна за преодоляване конструкция.

Раздел III

Отглеждане на хищници и перконоги

Чл. 7. Целогодишно на открито могат да се отглеждат само устойчиви на зимни условия видове хищници, за които се осигуряват предпазващи от бури и ветрове боксове за спане с насипана слама.

Чл. 8. За топлолюбиви видове хищници през студените годишни сезони се осигурят отопляеми вътрешни боксове.

Чл. 9. Обзавеждането на клетката и волиерата за отглеждане на хищници в зависимост от вида им включва следните елементи:

1. ограждения, изградени върху фундамент, който не позволява прокопаването на дупки в него;

2. при добре катерещи се видове затворена отвсякъде клетка с ограда, с гладки стени, сухи и водни ями с достатъчна височина;

3. ограничителни ровове с издадена напред горна част или електроосигуровка;

4. водни ровове със съответна защита в зависимост от вида на хищника;

5. естествена почва, като при копаещите видове клетките не се засипват с рохкав пясък или чакъл;

6. пясъчна площадка за тоалет;

7. боксове и пещери за спане и раждане, близки до естествените условия за живот на хищника;

8. структуриране на оградения участък с катерушки, стволове от дървета, корени, бали сено, защитени от слънце и дъжд, камъни, скали, възможности за усамотяване и прикритие;

9. достатъчна растителност за съответния хищник;

10. басейни за къпане с размери, съответстващи на изискванията на вида.

Чл. 10. При отглеждането на перконоги:

1. за тюлените големината на бокса е по-голяма от дължината на тялото в легнало положение;

2. басейните за перконогите са с различна дълбочина, включващи плитководни зони;

3. допълнителни басейни се предвиждат за майки с поколението им.

Раздел IV

Отглежданe на копитни бозайници

Чл. 11. При отглеждането на копитни бозайници:

1. клетките се ограждат със:

а) решетки или стени с височина 1,30 м - за свине, 1,50 м - за хипопотами, 1,6 м - за коне и биволи, 1,8 до 2,0 м - за антилопи, газели, бизони, зубри, овни и елени, до 2,5 м - за кози;

б) ниски огради за тапири и носорози;

в) ровове с вода или без вода, осигурени срещу прескачането им;

г) ограда без остри ъгли;

2. оборите са:

а) с твърд под, насипан със слама и сено, като при носорозите сламата се насипва само при студена подова настилка;

б) с дървени скари за лежане за тапирите;

в) с топлоизолационно, лесно за измиване подово покритие за хипопотамите;

3. съоръженията на открито имат:

а) основна площ от естествена почва или пясък;

б) чакълести, рохкави и добре укрепени площи за ходене пред обора и в самия него с посипване при необходимост на кварцов пясък за жирафите;

в) неукрепени площи, насипани с пясък, предназначени за лежане и търкаляне;

г) наличие на възможности за къпане както за съоръженията на открито, така и в помещенията на закрито;

д) блато с кал за носорозите, биволите и прасетата;

е) сенчести площи с дървета и постройки за предпазване от силно слънце;

ж) осигурена възможност за поддържане на кожата;

4. в пространството за козите се осигуряват каменни конструкции за катерене;

5. хранилките и поилките се закрепват посредством фундамент в земята, като при жирафите са окачени високо;

6. се осигуряват възможности за отделяне на екземпляри на откритите площи и вътрешните помещения;

7. подстъпите към съоръженията за къпане се снабдяват с рампа или ниски стъпала, а дълбоката част се обезопасява с ограда;

8. обитаемото пространство се структурира чрез дървета, растителни островчета, хълмове, големи камъни или други пространствени елементи, които да го доближават максимално до естествените условия на живот.

Чл. 12. (1) Конкретните размери на откритите участъци, клетки и басейни и съответните изисквания на отделните видове бозайници са представени в приложение № 1.

(2) За контрол на изискванията по ал. 1 вътрешните помещения се съоръжават с уреди за измерване на температура, влага и режим на осветяване.

Глава трета

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПТИЦИ

Раздел I

Отглеждане на папагали

Чл. 13. (1) При отглеждане на папагали в открити волиери за птиците се осигурява убежище или подслон.

(2) За видове, които обикновено се отглеждат в затоплени помещения, се оборудва вътрешна волиера с размери, съответстващи на външните.

(3) През зимата в убежищата се поставят хранилки и поилки.

(4) Подовете на кафезите, вътрешните волиери и убежищата се постилат с пясък, талаш от необработена дървесина, дървесни гранули, кора или с друг подходящ материал, позволяващ редовно почистване.

(5) Подът на външната волиера е от почва, пясък, дребен чакъл, баластра или други подобни естествени материали.

(6) Кафезите и волиерите се изработват от материал, който не е вреден за здравето на птиците, лесен за почистване и обработен така, че да не причинява наранявания.

(7) В кафезите, волиерите и убежищата се осигуряват най-малко по две пръчки за кацане с различна дебелина, разположени така, че да има свободна дълга отсечка за летене.

(8) В помещенията и убежищата се осигурява изобилна дневна светлина или оборудване за изкуствено осветление с параметри на дневното и с денонощен режим: 12 часа ден и 12 часа нощ.

Чл. 14. При отглеждане на ята от папагали по време на размножителния период се поставя по-голям брой гнездилки, отколкото са двойките птици в птичарника, за да се сведат до минимум споровете за тях.

Чл. 15. При отглеждане на папагали основната площ на кафеза и волиерата се увеличава с 50 % спрямо тази по приложение № 2 при:

1. всяка следваща двойка;

2. взети от природата птици през първите две години от отглеждането им в зоологическата градина.

Раздел II

Отглеждане на пойни птици

Чл. 16. (1) Температурата, при която се отглеждат пойни птици, трябва да съответства на температурата в района на естественото географско разпространение на птиците.

(2) За отглеждането на пойни птици целогодишно се осигурява убежище с температура не по-ниска от 10 ˜С.

(3) За европейските и високопланинските видове пойни птици е допустимо да се оставят да зимуват на открито при наличие на подходящо оборудвани за целта места.

(4) При отглеждане на северни и високоалпийски постоянни птици се съблюдават изискванията им по отношение на температурата.

(5) При отглеждане на тропически птици в кафези помещенията са отопляеми и се поддържа необходимата температура.

Чл. 17. В помещенията и убежищата се осигурява достатъчно дневна светлина и оборудване за изкуствено осветление с параметри на дневната светлина, като:

1. продължителността на осветяване се съобразява със специфичните потребности на вида и с годишното време;

2. денонощният режим на изкуственото осветление е с продължителност между 8 и 14 часа при спазване на ритъма ден/нощ.

Чл. 18. (1) Кафезите, волиерите и убежищата:

1. се оборудват така, че да не се създава опасност от нараняване на птиците и да не се пречи на почистването;

2. имат най-малко 3 стоянки от естествени клони, които са така отдалечени една от друга, че птиците да ги достигат с летене;

3. три от стените на кафеза са непрозрачни, а при волиерите - една от стените.

(2) Кафезите се изготвят от нерефлектиращи пръчки.

(3) Кафезите се поставят на височина най-малко 0,80 м (с изключение при мътещите на земята птици).

(4) Външните (откритите) волиери отговарят на следните изисквания:

1. имат частичен покрив и убежище, защитено от неблагоприятни атмосферни условия (слънце, вятър, дъжд), което по всяко време може да бъде използвано от птиците;

2. имат височина най-малко 1,70 м;

3. са с под, покрит с пясък, дървен гранулат, почва или подобен материал; да се поддържа чист;

4. осигуряват възможности за скриване, спане и гнездене на птиците;

5. частично са залесени с неотровни растения;

6. осигуряват възможности за къпане на птиците.

Раздел III

Отглеждане на совоподобни и соколоподобни птици

Чл. 19. (1) Совоподобните и соколоподобните птици се отглеждат само във волиери, които осигуряват възможности за движение и летене, изключващи наранявания при видовете:

1. с дълги, широкоплощни криле, относително бавно ускоряващи се при полет;

2. с дълги, тесни криле, ускоряващи се относително бавно, малко подвижни, но бързолетящи;

3. с къси, овални, заоблени криле и дълга опашка, ускоряващи се бързо и много подвижни.

(2) Съобразно специфичните им анатомични особености птиците по ал. 1 могат да бъдат настанени във:

1. телени волиери - само за видове по ал. 1, т. 1 и 2;

2. частично затворени волиери;

3. затворени от всички страни волиери.

Чл. 20. Вътрешното обзавеждане на волиерата трябва да:

1. подпомага извършването на целенасочени и възможно най-дълги полети;

2. дава възможност за лежане и стоене чрез различни плоски конструкции в горните части на волиерата;

3. предлага възможности за отстъпление и защитни зони, откъдето птиците да наблюдават околността;

4. предлага лесни за почистване съдове за хранене и къпане в зависимост от големината на птицата;

5. предлага пръти за кацане, разположени така, че да са предпазени от замърсяване с екскременти;

6. предлага защита при неблагоприятни климатични условия;

7. осигурява специфичната температура за вида птица;

8. осигурява места за мътене според вида на птицата - различни дървета, скали, на земята, хралупи (дупки, пещери).

Чл. 21. Совоподобните и соколоподобните птици се отглеждат по двойки, като някои видове според спецификата им могат да се отглеждат в групи.

Чл. 22. (1) Конкретните размери на кафеза и волиерата, площта на убежището и съответните изисквания на отделните видове за единични или двойки птици са представени в приложение № 2.

(2) За контрол на изискванията по ал. 1 вътрешните помещения се оборудват с уреди за измерване на температура и режим на осветяване.

Глава четвърта

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ВЛЕЧУГИ

Чл. 23. При отглеждане на влечуги:

1. се осигуряват такива условия, които да съответстват на специфичните изисквания на видовете влечуги;

2. се спазва диапазонът на температурата за отглеждане, съответстващ на вида влечуги;

3. при използване на изкуствен източник на светлината с лъчиста топлина осветителните тела се закрепват по начин, по който се избягва получаване на изгаряне; продължителността на осветяване на терариума за тропическите видове е около 12 часа дневно;

4. се поддържа оптимална влажност на въздуха и на подовата настилка;

5. се осигурява постоянен приток на "пресен въздух" на индивидите чрез отглеждането им в телени кафези или терариуми с големи пространства с естествена вентилация;

6. се осигуряват възможности за приемане на вода според вида на влечугите.

Чл. 24. Терариумът за отглеждане на влечуги според вида им отговаря на следните изисквания:

1. има настилка от подходящ земен субстрат с достатъчна дебелина на слоя;

2. осигурени са възможни скривалища;

3. има водни басейни (приложение № 3);

4. осигурени са възможности за катерене и скривалища - скали, клони с подходяща големина и размер;

5. има растителност за поддържане на подходящ микроклимат;

6. за отглеждането на половозрели яйцеснасящи женски индивиди са осигурени места за полагането на яйцата.

Чл. 25. (1) Конкретните площи, необходими за двойка влечуги, поносимостта им към съжителство, техните изисквания към температурата и влажността на въздуха и други особености при отглеждане на отделните видове са представени в приложение № 3.

(2) Площта на терариума по ал. 1 се определя, след като се измери дължината на тялото - от главата до края на опашката, или дължината на корубата при костенурките и се изчисли съотношението, посочено в приложение № 3, графа "Площ на терариума".

(3) За контрол на изискванията по ал. 1 терариумите се оборудват с уреди за измерване на температура и влага и за контрол на режима на осветяване.


ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:

"Бокс" е ограничено пространство за индивидуално обслужване, отглеждане, развъждане, карантина, изолация и провеждане на експеримент.

"Волиера" е клетка за отглеждане на диви животни в плен, позволяваща свободно движение на животните съобразно с естествените им нужди от ходене, тичане и полет.

"Външна волиера" е волиера, при която животните са изложени на пряко влияние на метеорологичните условия.

"Вътрешна волиера" е волиера, изградена в закрито помещение (сграда), при която климатичните условия могат изкуствено да се контролират.

"Грижа" са материални и нематериални ресурси, използвани за поддържане на животното във физическа и психична кондиция.

"Телена волиера" е открита от всички страни волиера, изработена от метална мрежа или от мрежа от наварено арматурно желязо.

"Частично затворена волиера" е тази, която има затворени странични стени от дърво или зидове и един или няколко частично открити фронта, имащи вдадени и издадени места за седене на птиците и бленди за гледане.

"Затворени волиери" са затворените от всички страни волиери, в които не може да се погледне отвън, но отгоре имат достъп на светлина и въздух.

"Убежище" е помещение с отвори за влизане и излизане, отоплено в съответствие с климатичните изисквания на вида и позволяващо му усамотение.

"Диво животно" е всяко живо гръбначно същество, различно от човека, включително свободно живеещите, с изключение на домашните породи кучета, котки, коне, магарета, крави, овце, кози, свине, гъски, патици, кокошки, пуйки и др.

"Етологични нужди" са нуждите, свързани с поведението на животните към себеподобните, околната среда и другите видове.

"Отглеждане" е комплекс от зоотехнически и ветеринарномедицински мероприятия, които осигуряват нормалното анатомично и физиологично развитие на животните.

"Птици-гостоприемници" са видове птици, които мътят яйцата и отглеждат поколението на други видове.

"Обор" е застроено място за подслон на копитни животни.

"Изолация" е отделяне на заразноболни или съмнителни за заразяване животни в отделно помещение.

"Клетка" е постоянно фиксирано или подвижно съоръжение, затворена със солидни стени и/или поне от едната страна чрез обикновена или мрежеста решетка, в която се отглеждат/транспортират едно или повече животни. В зависимост от броя на животните и размерите на клетката свободата на движение е относително ограничена.

"Болка" е неприятно физическо усещане.

"Дисстрес" е състояние вследствие неспособност или невъзможност за приспособяване към действието на дразнители. Обикновено се асоциира с промяна в подвижността или движението и може да доведе до стереотипно поведение.

"Страдание" е продължително усещане на болка.

"Субстрат" е почвената, пясъчната или чакълестата покривка на дъното на терариума.

"Терариум" е постоянно фиксирано или подвижно специално съоръжение за отглеждане на влечуги. Изградено е от затворена клетка със солидни стени и/или стъкло, като поне едната стена е прозрачна, а част от едната страна или покрива е от мрежеста решетка за достъп на въздух.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 2. Тази наредба се издава на основание на чл. 61 от Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 77 от 2002 г.).
Приложение № 1

към чл. 12, ал. 1

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

ХОБОТНИ ¦Брой ¦Открит ¦ Вътрешна ¦Темпе- ¦ Социално ¦Забележки/

(Proboscidea)¦животни¦участък, ¦ клетка ¦ратура ¦ устройство ¦особености

¦ ¦площ (мќ)Ј¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤° (˜С) ¦ ¦

¦ ¦ ¦площ¦височина¦ ¦ ¦

¦ ¦ ¦(мќ)¦ (м) ¦ ¦ ¦

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

СЛОНОВЕ ¦ 3 ¦ 500 ¦ 90 ¦ 10 ¦над 15 ¦Задължително¦За въз-

(Elephanti- ¦ женски¦ ¦ ¦ ¦ ¦стадно ¦растните

dae) Ј¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤° ¦ ¦отглеждане ¦мъжки сло-

¦ 1 ¦ 150 ¦ 50 ¦ ¦ ¦(минимум ¦нове е

¦ мъжки ¦ ¦ ¦ ¦ ¦2 слона) ¦необходим

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦отделен

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦обор. Въз-

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦можности

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦за отделя-

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦не на мъж-

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ките сло-

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦нове

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

¦Брой¦ Площ ¦ Висо-¦ Темпе- ¦ Влажност ¦ Социално ¦Забележки/

¦ ¦ (мќ) ¦ чина ¦ ратура ¦на въздуха¦устройство ¦особености

¦ ¦ ¦ (м) ¦ (˜C) ¦ (%) ¦ ¦

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ґ¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

ТУПАИ ¦ 2 ¦ 3 ¦ 1,5 ¦18 до 25 ¦ 40 до 70 ¦На двойки ¦Продължи-

(Scandentia)¦ ¦ ¦ ¦(чувстви-¦ ¦или семейни¦телност на

¦ ¦ ¦ ¦телни са ¦ ¦групи ¦деня 12

¦ ¦ ¦ ¦на студ) ¦ ¦ ¦часа. Във

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦високите

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦части на

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦клетката -

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦дървени

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦къщички за

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦раждане.

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦На едно

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦животно по

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦два сандъ-

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ка за спане

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

ПРИМАТИ (Primates)

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Миши лемури ¦ 2 ¦ 1,5 ¦ 2 ¦ 20 до 25¦ 50 до 75 ¦ На двойки ¦При мишите

(Cheiroga- ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ или на ¦лемури две

leus); ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ малки ¦до три

ЛОРИЕВИ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ семейни ¦женски мо-

(Lorisidae) ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ групи ¦гат да се

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤° Ј¤¤¤¤¤¤° ¦ ¦ ¦ ¦отглеждат

Галаго ¦ ¦ 3 ¦ ¦ ¦ ¦ ¦заедно с

(Galago) ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦две мъжки

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤° Ј¤¤¤¤¤¤° ¦ ¦ ¦ Ј¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Голямо гала-¦ ¦ 6 ¦ ¦ ¦ ¦ ¦За нощни

го (Otolemur¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦маймуни

crassicanda-¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦къщичките

tus); ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦да побират

Нощни майму-¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦цялото се-

ни (Aotes ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦мейство


Каталог: nnps -> files
files -> Република българия министерство на околната среда и водите
files -> Общи положения
files -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., ст
files -> Световното наследство днес и утре с младите хора
files -> Програма за опазване на биоразнообразието Министерство на околната среда и водите съдържание резюме на плана за управление 6
files -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българия
files -> Law for the biological diversity
files -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница