Наредба №6 от 23 октомври 2003 Г. За минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) С тази наредба се определят минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни.

(2) Изискванията и условията по ал. 1 не се отнасят за болни и ранени животни, за които ветеринарен лекар е определил други изисквания и условия.

Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Собствениците или управителите на зоологически градини и центровете за отглеждане и размножаване на защитени видове животни осигуряват за животните по чл. 1, ал. 1 условия за живот, които:

1. удовлетворяват техните биологични изисквания и изискванията за запазването и размножаването им;
2. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) осигуряват достатъчно пространство за свободно движение и нормално двигателно поведение, съобразено с вида, размера и броя на животните, достъп до вода и храна и допринасят за удължаването на живота на животните;

3. осигуряват нормално анатомично и физиологично развитие;

4. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) гарантират, че животните ще бъдат подслонени съобразно вида и поведението им, като обитаемото пространство се структурира чрез дървета, растителни островчета, хълмове, големи камъни или други пространствени елементи, които да го доближават максимално до естествените условия на живот, характерни за съответния вид, и да предложат максимално разнообразна среда за обитание;

5. гарантират, че на животните няма да бъдат причинявани болка или страдания и няма да доведат до настъпване на аномалии в поведението им;

6. осигуряват максимално разстояние от външни субекти;

7. спомагат за поддържане на нормално физиологично състояние на животните и тяхната репродуктивна способност;

8. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) позволяват максимално удовлетворяване на етологичните нужди на животните, като им предоставят необходимата социална среда и достатъчно лично пространство за всеки индивид;

9. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) предотвратяват бягството на животни чрез изграждане на две последователни врати на огражденията за животни и други бариери (електропастири, водни или сухи ровове, огради с подходяща височина и др.), непозволяващи изпускането на животните извън предназначеното за тях ограждение, както и премахване на обекти, които биха подпомогнали възможно бягство.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Собствениците или управителите по ал. 1 осигуряват за животните по чл. 1, ал. 1 следните грижи:

1. снабдяване с храна във форма и качество, отговарящо на изискванията на всеки конкретен биологичен вид;

2. ежедневно осигуряване на прясна храна и вода при съблюдаване на съответните хигиенни изисквания;

3. ежедневен контрол на условията на хранене и отглеждане;

4. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) ежедневен контрол на уредите и системите, осигуряващи необходимите температура, влага и осветление във вътрешните помещения за отглеждане. Животните не трябва да имат пряк допир с отоплителните уреди.

5. поддържане високо ниво на превантивни и лечебни ветеринарни грижи за здравното състояние на животните с цел предотвратяване на заболявания, дисстрес и нараняване.

Чл. 3. (1) Работата по прилагане на изискванията по тази наредба и адаптирането към условията за отглеждане и размножаване на животните се провежда под ръководството на компетентни лица с висше образование и необходимата професионална квалификация в областта на биологията.

(2) Качеството и количеството на храната на животните и организирането на процеса на хранене се определят от специалисти с висше или средно образование и необходимата професионална квалификация в областта на зооинженерството и зоотехниката и съвместно с лицата по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Здравното обслужване на животните се осъществява от ветеринарномедицински специалисти с висше или средно специално образование, като за човекоподобни маймуни се допуска и участие на хуманни лекари.

(4) Лицата, ангажирани с ежедневните грижи за хранене, поене на животните и почистване и дезинфекция на помещенията, в които те са настанени, задължително се инструктират и обучават за работа с диви животни от лицата по ал. 1, 2 и 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) За осъществяване на ветеринарномедицинското обслужване от лицата по ал. 3 зоологическата градина трябва да има:

1. ветеринарна клиника (лечебница) на място, или

2. ветеринарна амбулатория (кабинет) на място и сключен договор с външна ветеринарна клиника (лечебница).

Глава втора.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА БОЗАЙНИЦИ

Раздел I.

Отглеждане на слонове

Чл. 4. При отглеждането на слонове:

1. обитаемите пространства се ограждат:

а) с масивни решетки с височина над 1,80 м при женските и над 2,50 м при мъжките индивиди;

б) с изкопи без вода, с осигурен достъп до тях, като изкопите са достатъчно широки, за да може в тях да се движи възрастен слон;

2. външните съоръжения са върху естествена почва с пясъчни участъци;

3. подовата настилка за оборите може да бъде от различни материали (асфалт, дървени трупчета, сталит и др.), като се отчита тяхната топлинна изолация;

4. в откритата площ се осигуряват стълбове, стволове от дървета и други предмети, нужни за поддържането на кожата на слоновете;

5. да бъде осигурена възможност за къпане.

Раздел II.

Отглеждане на примати

Чл. 5. (1) Приматите се отглеждат по двойки или в групи в зависимост от вида.

(2) Групите от млади мъжкари се отглеждат отделно, за да се избягва контакт на групата с женски индивиди.

(3) Самостоятелно отглеждане на примати се разрешава само в изключителни случаи и за период до една година при:

1. изолация поради заболяване;

2. заплаха за живота на примата от страна на други животни в стадото;

3. настъпване на полова зрелост на млади мъжки индивиди, когато трябва да се отделят от стадото и няма възможност за образуване на друга група;

4. при образуване на нова група.

Чл. 6. (1) Обзавеждането на клетката и волиерата за отглеждане на примати в зависимост от вида им включва някои от следните елементи:

1. вертикални и хоризонтални, дървени, въжени и други типове подвижни и неподвижни конструкции за осигуряване на естественото им поведение, така че да се използва цялото пространство;

2. гнезда за сядане, почивка и раждане, вкл. и за спане на няколко животни едновременно, въжета и мрежи на различни височини;

3. бленди, ниши и други възможности за отстъпление при отглеждане на повече от две животни;

4. естествени елементи на околната среда в подовото покритие и материала за гнезда;

5. растителност и места на слънце и сянка, както и защита от дъжд във външните клетки;

6. покритие на външните помещения от естествени материали.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) При външни ограждения, разположени на остров, като гранична зона се предвиждат ивици плитка вода. Водните препятствия се обезопасяват срещу удавяне на животните.

(3) При отглеждането на човекоподобни маймуни се използват решетки, осигурителни стъкла или гладки стени с невъзможна за преодоляване конструкция.

Раздел III.

Отглеждане на хищници и перконоги

Чл. 7. Целогодишно на открито могат да се отглеждат само устойчиви на зимни условия видове хищници, за които се осигуряват предпазващи от бури и ветрове боксове за спане с насипана слама.

Чл. 8. За топлолюбиви видове хищници през студените годишни сезони се осигурят отопляеми вътрешни боксове.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Обзавеждането на вътрешното помещение и волиерата за отглеждане на хищници в зависимост от вида им включва следните елементи:

1. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) ограждения с височина 2,50 м, съоръжени с кльон, монтиран под 45°, изградени върху фундамент, който не позволява прокопаването на дупки в него;

2. при добре катерещи се видове затворена отвсякъде клетка с ограда, с гладки стени, сухи и водни ями с достатъчна височина;

3. ограничителни ровове с издадена напред горна част или електроосигуровка;

4. водни ровове със съответна защита в зависимост от вида на хищника;

5. естествена почва, като при копаещите видове клетките не се засипват с рохкав пясък или чакъл;

6. пясъчна площадка за тоалет;

7. боксове и пещери за спане и раждане, близки до естествените условия за живот на хищника;

8. структуриране на оградения участък с катерушки, стволове от дървета, корени, бали сено, защитени от слънце и дъжд, камъни, скали, възможности за усамотяване и прикритие;

9. достатъчна растителност за съответния хищник;
10. басейни за къпане с размери, съответстващи на изискванията на вида.

Чл. 10. При отглеждането на перконоги:

1. за тюлените големината на бокса е по-голяма от дължината на тялото в легнало положение;

2. басейните за перконогите са с различна дълбочина, включващи плитководни зони;

3. допълнителни басейни се предвиждат за майки с поколението им.

Раздел IV.

Отглеждане на копитни бозайници

Чл. 11. При отглеждането на копитни бозайници:

1. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) обитаемите пространства се ограждат със:

а) решетки или стени с височина 1,30 м - за свине, 1,50 м - за хипопотами, 1,6 м - за коне и биволи, 1,8 до 2,0 м - за антилопи, газели, бизони, зубри, овни и елени, до 2,5 м - за кози;

б) ниски огради за тапири и носорози;

в) ровове с вода или без вода, осигурени срещу прескачането им;

г) ограда без остри ъгли;

2. оборите са:

а) с твърд под, насипан със слама и сено, като при носорозите сламата се насипва само при студена подова настилка;

б) с дървени скари за лежане за тапирите;

в) с топлоизолационно, лесно за измиване подово покритие за хипопотамите;

3. съоръженията на открито имат:

а) основна площ от естествена почва или пясък;

б) чакълести, рохкави и добре укрепени площи за ходене пред обора и в самия него с посипване при необходимост на кварцов пясък за жирафите;

в) неукрепени площи, насипани с пясък, предназначени за лежане и търкаляне;

г) наличие на възможности за къпане както за съоръженията на открито, така и в помещенията на закрито;

д) блато с кал за носорозите, биволите и прасетата;

е) сенчести площи с дървета и постройки за предпазване от силно слънце;

ж) осигурена възможност за поддържане на кожата;

4. в пространството за козите се осигуряват каменни конструкции за катерене;

5. хранилките и поилките се закрепват посредством фундамент в земята, като при жирафите са окачени високо;

6. се осигуряват възможности за отделяне на екземпляри на откритите площи и вътрешните помещения;

7. подстъпите към съоръженията за къпане се снабдяват с рампа или ниски стъпала, а дълбоката част се обезопасява с ограда;

8. (отм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

Раздел V.

Отглеждане на яйцеснасящи и торбести бозайници (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Външното пространство при отглеждането на яйцеснасящи и торбести бозайници отговаря на следните изисквания:

1. да е оградено с бетонна ограда с гладки стени с височина 1,20 м и основа, вкопана в земята на един метър дълбочина, като основата на цялата клетка е от бетон, подсилен с арматура или мрежа, върху който се насипва минимум 1 м пръст, при ехидните и вомбатите;

2. да е оградено с мрежа, решетка или дървена ограда с височина 1 м при кенгуровите плъхове, от 1,8 до 2,0 м при кенгурата, оборудвана отгоре с кльон, монтиран под 45°, или сух ров, като:

а) над мрежата и до нея няма дървета поради опасност от бягство на катерещите се по дърветата видове;

б) оградата няма стърчащи части, които могат да причинят наранявания;

в) оградата има остър ъгъл, който да спомага за улавяне на животните;

г) основата на оградата е захваната по начин, който не позволява промушване под мрежата, като при кенгуровите плъхове основата е вкопана в земята на минимум 0,5 м дълбочина;

3. хищните торбести, опосумите и едрите видове посуми се отглеждат в телени и частично затворени волиери с достъп до вътрешно помещение или вътрешни волиери, като:

а) за изграждането се използва мрежа с размер на отворите 25/25 мм за едрите посуми и 12 мм/12 мм за захарните катерици, която не позволява навлизане на дребни гризачи при растителноядните видове;

б) подът е от бетон, покрит с пръст, за да се избегне прокопаването му от ровещите видове;

4. дребните посуми могат да се отглеждат в кафези или добре вентилирани терариуми;

5. в случайте по т. 1 и 2 се избягва ограждането с електопастир или воден ров.

(2) Външното пространство се обзавежда върху почвена покривка, като се осигуряват:

1. чакълести, рохкави и добре укрепени площи за ходене пред обора и в самия него;

2. неукрепени площи, насипани с пясък, предназначени за лежане и търкаляне;

3. постоянно наличие на трева за паша и прясна вода;

4. сенчести площи с дървета и постройки за предпазване от силно слънце;

5. каменни конструкции за катерене за скалните кенгура с пукнатини и пещери;

6. добре дренирано пространство с изградени подземни ходове при вомбатите;

7. добре структурирани пространства с дървени конструкции за катерене на дървесните видове.

Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Вътрешните помешения за видовете по чл. 11а се изграждат:

1. сухи с твърд под, насипан със слама или сено, съоръжени с дървени нарове за лежане, като при кенгурата се избягва ползването на скари;

2. при вомбатите с основа на стените от бетон или камък на височина 1,20 м, които да не позволяват на животните да копаят в тях;

3. с хранилки и поилки, закрепени посредством фундамент в земята, при кенгурата, като се избягва поставянето на решетъчни хранилки.

Чл. 11в. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Освен изискванията по чл. 11a и 11б в съоръженията, в които се отглеждат животните:

1. се осигуряват възможности за разделяне на отглежданите екземпляри при нужда;

2. се поставят дървени гнездови къщички за живеещите в хралупи видове, като за материал за конструирането им не се използват силно миришещи лепила, токсични растения, третирана дървесина и метални листове.

Раздел VI.

Отглеждане на гризачи (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

Чл. 11г. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Обитаемите външни пространства при отглеждането на гризачи се ограждат с ограда от мрежа, решетка, стъклена преграда или ров с бетонна външна стена с височина:

1. за видовете от род Hystrix - 1,20 м;

2. за мари, агути и капибари - 1,80 м.

(2) Добре катерещите се видове се отглеждат в телена или частично затворена волиера, като стените се изработват от мрежа, стъкло и други материали, които не позволяват да бъдат изгризани от животните.

(3) Основната площ на огражденията по ал. 1 и 2 е с бетон или друга твърда основа, покрита с естествена настилка, а когато пространството в случайте по ал. 1 се огражда с ров, основната площ може да бъде изцяло от земна маса.

(4) Мишевидните гризачи се отглеждат в добре затворени и вентилирани терариуми с твърд под, насипан със слама, пясък, сено или чамови стърготини, осигуряващи разнообразна среда, като предлагат:

1. система от тунели, пещери и кътове, изградени от тръби, гнездови камери и подобни или подов материал, в който могат да копаят тунели за усамотяване и криене;

2. система от катерушки, клони, полици, колела и люлки на различна височина;

3. места за наблюдения.

(5) Морските свинчета, прерийните кученца могат да се отглеждат в клетки, заграждения със стъклена ограда с височина 1 м, с бетонова основа, покрита с естествена настилка, или добре вентилирани терариуми.

(6) Във външното и вътрешното пространство се осигуряват със:

1. сенчести площи с дървета и навеси за предпазване от силно слънце и течение;

2. дървени конструкции за катерене за дървесните видове и за прикритие на живеещите предимно на земята видове;

3. водно пространство, като подстъпите към съоръженията за къпане се снабдяват с рампа или ниски стъпала;

4. пясъчни площадки за тоалет;

5. рохкава почва за копаене, като дебелината на слоя се определя от размера и броя на отглежданите животни, с възможности за прокопаване на тунели и изграждане на леговища;

6. допълнителен твърд естествен материал за гризане за поддържане на зъбите;

7. изкуствени гнезда, застлани със сух материал, като стърготини, сено и слама; гнездата да бъдат повече от възможните двойки, отглеждани в използваното пространство.

Чл. 12. (1) Конкретните размери на откритите участъци, клетки и басейни и съответните изисквания на отделните видове бозайници са представени в приложение № 1.

(2) За контрол на изискванията по ал. 1 вътрешните помещения се съоръжават с уреди за измерване на температура, влага и режим на осветяване.

Глава трета.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПТИЦИ

Раздел I.

Отглеждане на папагали

Чл. 13. (1) При отглеждане на папагали в открити волиери за птиците се осигурява убежище или подслон.

(2) За видове, които обикновено се отглеждат в затоплени помещения, се оборудва вътрешна волиера с размери, съответстващи на външните.

(3) През зимата в убежищата се поставят хранилки и поилки.

(4) Подовете на кафезите, вътрешните волиери и убежищата се постилат с пясък, талаш от необработена дървесина, дървесни гранули, кора или с друг подходящ материал, позволяващ редовно почистване.

(5) Подът на външната волиера е от почва, пясък, дребен чакъл, баластра или други подобни естествени материали.

(6) Кафезите и волиерите се изработват от материал, който не е вреден за здравето на птиците, лесен за почистване и обработен така, че да не причинява наранявания.

(7) В кафезите, волиерите и убежищата се осигуряват най-малко по две пръчки за кацане с различна дебелина, разположени така, че да има свободна дълга отсечка за летене.

(8) В помещенията и убежищата се осигурява изобилна дневна светлина или оборудване за изкуствено осветление с параметри на дневното и с денонощен режим: 12 часа ден и 12 часа нощ.

Чл. 14. При отглеждане на ята от папагали по време на размножителния период се поставя по-голям брой гнездилки, отколкото са двойките птици в птичарника, за да се сведат до минимум споровете за тях.

Чл. 15. При отглеждане на папагали основната площ на кафеза и волиерата се увеличава с 50 % спрямо тази по приложение № 2 при:

1. всяка следваща двойка;

2. взети от природата птици през първите две години от отглеждането им в зоологическата градина.

Раздел II.

Отглеждане на пойни птици

Чл. 16. (1) Температурата, при която се отглеждат пойни птици, трябва да съответства на температурата в района на естественото географско разпространение на птиците.

(2) За отглеждането на пойни птици целогодишно се осигурява убежище с температура не по-ниска от 10 °С.

(3) За европейските и високопланинските видове пойни птици е допустимо да се оставят да зимуват на открито при наличие на подходящо оборудвани за целта места.

(4) При отглеждане на северни и високоалпийски постоянни птици се съблюдават изискванията им по отношение на температурата.

(5) При отглеждане на тропически птици в кафези помещенията са отопляеми и се поддържа необходимата температура.

Чл. 17. В помещенията и убежищата се осигурява достатъчно дневна светлина и оборудване за изкуствено осветление с параметри на дневната светлина, като:

1. продължителността на осветяване се съобразява със специфичните потребности на вида и с годишното време;

2. денонощният режим на изкуственото осветление е с продължителност между 8 и 14 часа при спазване на ритъма ден/нощ.

Чл. 18. (1) Кафезите, волиерите и убежищата:

1. се оборудват така, че да не се създава опасност от нараняване на птиците и да не се пречи на почистването;

2. имат най-малко 3 стоянки от естествени клони, които са така отдалечени една от друга, че птиците да ги достигат с летене;

3. три от стените на кафеза са непрозрачни, а при волиерите - една от стените.

(2) Кафезите се изготвят от нерефлектиращи пръчки.

(3) Кафезите се поставят на височина най-малко 0,80 м (с изключение при мътещите на земята птици).

(4) Външните (откритите) волиери отговарят на следните изисквания:

1. имат частичен покрив и убежище, защитено от неблагоприятни атмосферни условия (слънце, вятър, дъжд), което по всяко време може да бъде използвано от птиците;

2. имат височина най-малко 1,70 м;

3. са с под, покрит с пясък, дървен гранулат, почва или подобен материал; да се поддържа чист;

4. осигуряват възможности за скриване, спане и гнездене на птиците;

5. частично са залесени с неотровни растения;
6. осигуряват възможности за къпане на птиците.

Раздел III.

Отглеждане на совоподобни и соколоподобни птици

Чл. 19. (1) Совоподобните и соколоподобните птици се отглеждат само във волиери, които осигуряват възможности за движение и летене, изключващи наранявания при видовете:

1. с дълги, широкоплощни криле, относително бавно ускоряващи се при полет;

2. с дълги, тесни криле, ускоряващи се относително бавно, малко подвижни, но бързолетящи;

3. с къси, овални, заоблени криле и дълга опашка, ускоряващи се бързо и много подвижни.

(2) Съобразно специфичните им анатомични особености птиците по ал. 1 могат да бъдат настанени във:

1. телени волиери - само за видове по ал. 1, т. 1 и 2;

2. частично затворени волиери;

3. затворени от всички страни волиери.

Чл. 20. Вътрешното обзавеждане на волиерата трябва да:

1. подпомага извършването на целенасочени и възможно най-дълги полети;

2. дава възможност за лежане и стоене чрез различни плоски конструкции в горните части на волиерата;

3. предлага възможности за отстъпление и защитни зони, откъдето птиците да наблюдават околността;

4. предлага лесни за почистване съдове за хранене и къпане в зависимост от големината на птицата;

5. предлага пръти за кацане, разположени така, че да са предпазени от замърсяване с екскременти;

6. предлага защита при неблагоприятни климатични условия;

7. осигурява специфичната температура за вида птица;

8. осигурява места за мътене според вида на птицата - различни дървета, скали, на земята, хралупи (дупки, пещери).

Чл. 21. Совоподобните и соколоподобните птици се отглеждат по двойки, като някои видове според спецификата им могат да се отглеждат в групи.

Раздел IV.

Бягащи птици (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Бягащите птици се отглеждат в заградени дворове с ограда с височина минимум 1,8 м, с осигурени закрити помешения.

(2) Оградата е със здрава конструкция, като носещите колони са забити минимум 40 см в земята. Оградната мрежа е солидна с отвори не по-големи от 50 х 50 мм.

(3) За всяка двойка се осигуряват две съседни външни ограждения с проход с широчина 1,5 м, за да бъдат разделяни птиците, когато няма поносимост между мъжките и женските в периода след излюпване и отглеждане на малките до тяхното израстване. Между двете ограждения се осигурява визуална връзка.

(4) Изискването по ал. 3 не се прилага за щраусите, които отглеждат малките си в семейна група.

Чл. 21б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Външното пространство се обзавежда така, че да предлага: