Наредба №7 от 01 юли 2008 г

съобщения, (обн., ДВ, бр. 62 от 11.07.2008 г., в сила от 11.07.2008 г.)

Г л а в а п ъ р в а

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. 
   С тази наредба се определят правилата за разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена.
   
2. 
   Комисията за регулиране на съобщенията (комисията) предоставя за ползване, резервира и отнема номера, адреси и имена на предприятията, които осъществяват електронни съобщения съобразно Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и правилата и процедурите в тази наредба.
   
3. 
   Разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера се издават на предприятия, които осъществяват електронни съобщения чрез:
   

2. електронни съобщителни мрежи за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, достъпът до които се реализира посредством номера от Националния номерационен план (ННП).

НАЦИОНАЛЕН НОМЕРАЦИОНЕН ПЛАН

Раздел I

Общи положения

4. 
   Националният номерационен план представлява разпределение на номерата, използвани в електронните съобщителни мрежи, за идентификация, маршрутизация и таксуване от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги.
   
5. 
   (1) Комисията изготвя ННП, като го съобразява с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи.
   

6. 
   Националният номерационен план включва информация за:
   

2. предназначение на кодовете по т. 1;

3. дължина на кодовете и дължина на национално значимите номера.

7. 
   (1) Националният номерационен план се изготвя или изменя от комисията в съответствие с регулаторната политика по чл. 30, т. 7 от ЗЕС, с цел гарантиране на достатъчен номерационен ресурс за електронно съобщителните мрежи при спазване принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност, прозрачност и навременност, както и при отчитане на интересите на националната сигурност и отбраната на страната и на обществените интереси.
   

(3) Националният номерационен план и изменението му се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник”.

8. 
   Международният номер за Република България е с не повече от:
   

2. единадесет цифри за всички останали електронни съобщителни мрежи, чрез които се предоставят обществени телефонни услуги.

9. 
   (1) Международният номер има следната структура:
   

2. национално значим номер (NSN) с не повече от:

а) 9 цифри за цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и за електронните съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки” с национално покритие;

б) 8 цифри за всички други електронни съобщителни мрежи и услуги;

(2) Структурата по ал. 1 е показана в приложение № 1.

10. 
    Национално значимият номер има следната структура:
    
    1. 
       национален код за направление (NDC), състоящ се от не повече от пет цифри;
       
    2. 
       абонатен номер, състоящ се от не повече от седем цифри в зависимост от дължината на кода по т. 1.
       
11. 
    Националните кодове за направление (NDC) биват:
    

2. негеографски кодове.

12. 
    (1) Географските кодове са уникални, като първата цифра на географския код идентифицира 8 географски зони съгласно приложение № 2.
    

13. 
    Негеографските кодове са:
    

2. кодове за достъп до национални негеографски услуги.

14. 
    (1) Кодове за достъп до мрежи са:
    

2. трицифрени национални кодове за достъп до електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки” с национално покритие с формат 99Х;

3. двуцифрени и трицифрени национални кодове за достъп до други мобилни наземни електронни съобщителни мрежи с формат 4А и 4АХ;

4. четирицифрени кодове за достъп до електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) с формат 98АХ.

(2) Възможните стойности на А се определят в ННП. Х може да заема стойности от 0 до 9.

15. 
    (1) Кодове за достъп до национални негеографски услуги са:
    

1. 
   10ХУ - кодове за достъп до електронните съобщителни мрежи, чрез които се предоставя услугата „достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор”;
   
2. 
   11А - европейски хармонизирани кодове;
   
3. 
   116 - европейски хармонизиран код за достъп до номера за предоставяне на хармонизирани услуги със социална значимост. Форматът на номерата е 116XYZ, като предназначението на всеки конкретен номер се определя с решение на комисията, като се взимат предвид решенията на Европейската комисия;
   
4. 
   118ХУ - кодове за достъп до телефонни справочни услуги (телефонен указател), където ХУ определят обслужващата електронна съобщителна мрежа;
   
5. 
   130ХУ - кодове за достъп до „Телефонни повреди”;
   
6. 
   131ХУ - кодове за технологични нужди;
   
7. 
   13А - кодове за достъп до услугата „комутируем достъп до Интернет” с формат на номерата 13АХ, 13АХУ или 13АХУZ;
   
8. 
   700 - код за достъп до услугата „персонален номер” с формат на номерата 700ХУZZZ, където ХУ(Z) определят електронната съобщителна мрежа, чрез която се организира достъпът до тази услуга, а ZZ(Z) е предоставената на предприятието група от номера;
   
9. 
   800 - код за достъп до услуги с безплатен достъп с формат на номерата 800ХУZZZ, където ХУ(Z) определят електронната съобщителна мрежа, чрез която се организира достъпът до тези услуги, а ZZ(Z) е предоставената на предприятието група от номера;
   
10. 
    90 - код за достъп до услуги с добавена стойност (УДС) с формат на номерата 90ХYТZZZ, където XY определят електронната съобщителна мрежа, чрез която се организира достъпът до УДС. „Т” е индикатор за цената или ценовата зона на таксуване на УДС, определена от предприятието, което предоставя УДС или има сключени договори с доставчици на УДС, а ZZZ е предоставената на предприятието група от номера.
    

1. 
   112 - европейски хармонизиран номер за достъп до спешни повиквания;
   
2. 
   150 - служба спешна медицинска помощ;
   
3. 
   160 - служба „Пожарна безопасност и защита на населението”;
   
4. 
   166 - служба „Полиция”.
   

(4) Възможните стойности на А се определят в ННП. Х, У и Z могат да заемат стойности от 0 до 9.

(5) За абонати на аналогови централи се допуска използването префикс „0” за достъп до кодове и номера с първи цифри „11” и до всички кратки национални номера по ал. 2.

16. 
    (1) Абонатните номера започват с цифрите от „2” до „9” след географски код. Номера започващи с цифра „1” могат да бъдат използвани и за кратки номера, различни от тези по чл. 15, ал. 1 и ал. 2, за достъп до регионални услуги, като се съобразяват с ННП.
    

(3) Абонатните номера започват с цифрите от „0” до „9” след негеографски код.

(4) За услугата „гласова поща” в мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, се използва специфичен номер за достъп или пред първата цифра на абонатния номер се прибавя цифрата „0” или друг префикс.

17. 
    За идентификация на типа на връзката се използват следните префикси:
    

2. международен префикс „00”.

Структура и формат на номера, които не са част от

НАЦИОНАЛНИЯ НОМЕРАЦИОНЕН ПЛАН, адреси и имена

18. 
    (1) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (IMSI) е не по-дълъг от 15 цифри.
    

1. трицифрен международен код на страната (МСС), в която се намира мобилната наземна електронни съобщителни мрежа, предоставен на Република България от ITU-T;

2. двуцифрен код на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (MNC), определящ мобилната електронна съобщителна мрежа на абоната. Може също да определя електронна съобщителна мрежа, която предлага услугата „мобилност”;

3. номер за идентификация на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (MSIN) не по-дълъг от 10 цифри в мрежата определена от кода на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа (MNC);

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 3.

19. 
    (1) Международният идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA (IТSI) е с 15 цифри.
    

1. трицифрен международен код на страната (МСС), в която се намира мобилната наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA, предоставен на Република България от ITU-T;

2. четирицифрен код на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA ((Т)MNC), определящ мрежата TETRA на абоната в страната;

3. осемцифрен номер (SSI) за идентификация на абонат в неговата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа по стандартTETRA.

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 4.

20. 
    (1) Международният номер на абонат в електронна съобщителна мрежа за пренос на данни е с 14 цифри.
    

1. трицифрен международен код на страната (DCC), в която се намира електронната съобщителна мрежата за пренос на данни;

2. едноцифрен код, определящ електронната съобщителна мрежа за пренос на данни на национално ниво;

3. десетцифрен номер (NTN) за идентификация на абоната в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни.

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 5.

21. 
    (1) Международният код на точка за сигнализация (ISPC) е с 14 бита.
    

1. единадесетбитов код за сигнализация на електронната съобщителна мрежа(SANC);

2. трибитов идентификатор на точка за сигнализация (SPI).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 6.

22. 
    (1) Националният код на точка за сигнализация (NSPC) е с 14 бита.
    

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 7.

23. 
    (1) Номерът за маршрутизация (Routing Number) е специфичен номер, който се използва от електронните съобщителни мрежи за маршрутизиране на повикване към пренесен номер.
    

24. 
    (1) Номерът за идентификация на издателя е със 7 цифри.
    

1. двуцифрен код (MII), който за целите на електронните съобщения има стойност „89”;

2. трицифрен международен код на страната (СС) - „359”;

3. двуцифрен идентификатор на издателя (IIN).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 8 .

25. 
    (1) Кодовете за идентификация на базовите станции (BSIC) - цветни кодове в цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи са с 6 бита.
    

1. трибитов цветен код на цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (NCC);

2. трибитов цветен код на базова станция от цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (ВСС).

(3) Структурата по ал. 2 е съгласно приложение № 9.

26. 
    (1) Националните телексни номера са с неограничен брой цифри.
    

1. двуцифрен телексен код за направление (TDC) за Република България - 67;

2. национален телексен номер.

27. 
    Имената по препоръка F.400/X.400 от 1999 г., използвани в електронните съобщителни мрежи за пренос на данни, поддържащи система за обработка на съобщения (MHS), задължително съдържат компонента с информация за „изпращач/получател”.
    

Г л а в а ч е т в ъ р т а

ПРОЦЕДУРИ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ, РЕЗЕРВИРАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА НОМЕРА И АДРЕСИ
Раздел I.

Предоставяне на номера и адреси

28. 
    (1) Комисията предоставя номера и адреси за първично ползване на предприятията по чл. 3, чрез издаване на разрешение по чл. 88 от ЗЕС.
    

(3) Комисията поддържа публичен регистър на всички хармонизирани номера и на съответните хармонизирани услуги със социална значимост, които се предоставят на територията на Република България.

29. 
    (1) Комисията предоставя за ползване номера от ННП на предприятията по чл. 3, както следва:
    

1. 
   за фиксирани електронни съобщителни мрежи - минималната група е от 100 абонатни номера след съответния географски код за направление;
   
2. 
   за цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи по чл. 14, ал. 1, т. 1 - блок от 10 000 000 или 1 000 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до цифровата мобилна наземна електронна съобщителна мрежа;
   
3. 
   за други мобилни наземни електронни съобщителни мрежи по чл. 14, ал. 1, т. 3 - блокове от 1 000 000 или 100 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до мобилната наземна електронна съобщителна мрежа;
   
4. 
   за електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) по чл. 14, ал. 1, т. 4 - блокове от 100 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до вируалната електронна съобщителна мобилна мрежа;
   
5. 
   за електронни съобщителни мрежи от неподвижната радиослужба от вида „точка към много точки” с национално покритие по чл. 14, ал. 1, т. 2 - блокове от 1 000 000 национално значими номера с определен от комисията национален код за достъп до електронна съобщителна мрежа;
   
6. 
   за негеографски услуги след кодове 700 и 800 - минималната група е от 100 абонатни номера с формат съгласно чл. 15, т. 8 и 9;
   
7. 
   за УДС след код 90 - минималната група е от 1000 абонатни номера за всяка цена или ценова зона, която ще предлага предприятието, с формат съгласно чл. 15, т. 10;
   
8. 
   за услугата „достъп до обществена телефонна услуга чрез услугата избор на оператор” - един код 10XY;
   
9. 
   за достъп до телефонни справочни услуги (телефонен указател) - до 3 кода 118XY.
   

(3) Комисията поддържа публична информация за предприятията и предоставените им номера за УДС, достъпна на страницата на комисията в интернет.

30. 
    (1) В случаите, когато е подадено заявление за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - номера, и заявените групи номера са в региони с недостатъчен номерационен ресурс или когато осъществяването на обществени електронни съобщения е обвързано с конкретен номер се прилагат процедурите по чл. 92-97 от ЗЕС.
    

31. 
    Комисията предоставя за ползване кодове и номера, които не са част от ННП, на предприятията по чл. 3, както следва:
    
    1. 
       за цифрови мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) или електронна съобщителна мрежа, която предлага услугата „мобилност” един код на мобилна електронна съобщителна мрежа (МNС). При обоснована необходимост се допуска предоставяне на кодове за тестови или други цели;
       
    2. 
       за мобилните наземни електронни съобщителни мрежи по стандарт TETRA - един код на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA (Т)МNС);
       
    3. 
       за електронни съобщителни мрежи за пренос на данни - един код за идентификация на електронна съобщителна мрежата за пренос на данни (DNIC);
       
    4. 
       за телексни мрежи - един национален телексен номер.
       
32. 
    Комисията предоставя за ползване адреси, както следва:
    
    1. 
       за електронни съобщителни мрежи с международна свързаност - международни кодове на точка за сигнализация (ISPC);
       
    2. 
       за електронни съобщителни мрежи със свързаност на национално ниво - национални кодове на точка за сигнализация (NSPC).
       
33. 
    -Предприятията, получили разрешение да ползват първично предоставени номера по чл. 29, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 и кодове за достъп до телефонни справочни услуги - 118ХУ, имат право да ги предоставят вторично за:
    

а) предприятия осъществяващи електронни съобщения, които не отговарят на условията по чл. 3 за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера;

б) юридически лица или еднолични търговци, чрез номера от обхвати „700”, „800”, „90” и „118”;

2. Използване от крайни потребители.

34. 
    (1) С издаване на разрешение по чл. 88 и при изменение и допълнение на разрешение по чл. 113, ал. 7 от ЗЕС, комисията определя изисквания за ефективно ползване съгласно чл. 107, т. 3 от ЗЕС, както следва:
    

а) в региони с недостатъчен ресурс – използване на 70% от предоставените номера; б) за останалите региони – използване на 50% от предоставените номера;

2. за мобилни наземни електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни мрежи на виртуални мобилни оператори (MVNO) и електронни съобщителни мрежи с негеографска номерация с национално покритие – използване на 60% от предоставените номера;

3. за негеографски номера от обхват „700” и „800” – използване на 40% от предоставените номера.

(2) При предоставяне на индивидуално определения ограничен ресурс по ал. 1, комисията определя, съгласно чл. 107, т. 12 от ЗЕС, срокове за достигане на ефективното ползване на ограничения ресурс – номера, както следва:

1. за фиксирани електронни съобщителни мрежи:

а) в региони с недостатъчен ресурс - до 2 години от издаване, съответно допълване на разрешението;

б) за останалите региони – до 5 години от издаване, съответно допълване на разрешението;

2. за мобилни наземни електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни мрежи с негеографска номерация с национално покритие - до подаване на заявление за допълнителен блок номера;

3. за негеографски номера от обхват „700” и „800” – до 5 години от издаване, съответно допълване на разрешението.

(3) За предприятия, на които е наложено задължение за предоставяне на универсална услуга, се определят изисквания за ефективно ползване на индивидуално определения ограничен ресурс – номера само в региони с недостатъчен ресурс. За такива предприятия, изпълнение на останалите задължения за ефективно ползване по ал.1 се изисква при подаване на заявление за допълнителен ресурс в съответния регион или за съответните услуги.

(4) В случаите на предоставена минималната група абонатни номера след съответен географски код за направление или за негеографски услуги след кодове „700” и „800”, изпълнение на задълженията за ефективно ползване по ал.1 се изисква при подаване на заявление за допълнителен ресурс в съответния регион или за съответните услуги.

35. 
    При разглеждане на постъпилите заявления по чл. 83 и чл. 113 от ЗЕС, комисията взема решение въз основа на:
    

2. съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи;

3. структурата на ННП и наличните свободни номера и адреси;

4. защита на националната сигурност;

5. изискванията за равнопоставеност ;

6. желанието на заявителя.

36. 
    (1) Процедурата по издаването на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера и/или адреси се извършва съгласно чл. 83 и чл. 88 от ЗЕС.
    

1. 
   архитектура на електронната съобщителна мрежа (физическо и логическо ниво);
   
2. 
   примерна топология на електронната съобщителна мрежа и описание на основните й елементи;
   
3. 
   схема на сигнализацията при взаимно свързване с други електронни съобщителни мрежи или описание на възможните протоколи за взаимно свързване с други електронни съобщителни мрежи;
   
4. 
   данни за техническите интерфейси за достъп на крайните потребители до електронната съобщителна мрежа.
   

(4) Всички документи се подават на български език в два екземпляра.

37. 
    Непълноти и/или нередовности в документите се отстраняват при условията и по реда на чл. 83, ал. 4 от ЗЕС.
    
38. 
    За предприятията, получили разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, които изискват ползването на номера и адреси, в случай че не е заявен конкретен ресурс – номера, не се прилагат процедурите по чл. 92 - 97 от ЗЕС.
    
39. 
    (1) Предприятията могат да подават заявление по реда на чл. 113 от ЗЕС за изменение или допълнение на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, в случай че желаят да им бъдат предоставени допълнително номера и/или адреси. В искането се обосновава необходимостта от нови номера и/или адреси и се прилага подробна справка за изпълнение на задълженията за ефективно ползване по чл. 34 на предоставените им в съответния регион номера, ако имат такива.
    

(3) В региони, в които ресурсът не е недостатъчен, се допуска предоставяне на минимални групи допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс – номера, при мотивирано искане без да са изпълнени критериите по чл. 34, като комисията изрично определя срок за ефективно ползване на тези номера.

40. 
    Предприятията не придобиват право на собственост върху предоставените им за ползване номера и/или адреси.
    
41. 
    (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, при ползването на първично предоставените им номера и/или адреси:
    

1. 
   не допускат използването на предоставените с разрешението номера и адреси, не по предназначение или в несъответствие със структурата и формата определени в глава втора от наредбата;
   
2. 
   ползват ефективно предоставения им номерационен ресурс, съгласно изискванията и сроковете посочени в разрешението;
   
3. 
   осигуряват възможност за маршрутизация на повикванията към други електронни съобщителни мрежи и услуги по първите шест цифри от национално значимия номер;
   
4. 
   осигуряват безплатни повиквания към националните номера за достъп до спешни повиквания – 150, 160 и 166 и към единния европейски номер за спешни повиквания „112”;
   
5. 
   не въвеждат заплащане или задължение за заплащане като необходимо условие за ползването на услугите, предоставяни чрез европейски хармонизирани номера за предоставяне на хармонизирани услуги със социална значимост в рамките на номерационния обхват, започващ със „116”;
   
6. 
   осигуряват пряко или непряко свързване с електронни съобщителни мрежи, обслужващи европейското телефонно номерационно пространство при повиквания с код „3883”;
   
7. 
   осигуряват функциите на мрежата „идентификация на линията на викащия” и „идентификация на свързаната линия”, при наличие на техническа възможност;
   
8. 
   публикуват актуална информация в национален всекидневник или на страницата си в Интернет, относно цената или ценовата зона на таксуване на предлаганите УДС и съответстващата стойност на специфичния индикатор по чл. 15, ал. 1, т. 10.
   

42. 
    (1) При отказ от ползване на предоставени номера и/или адреси, предприятията са длъжни да поискат изменение на разрешението си за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по реда на чл. 116 от ЗЕС.
    

2. 
   Към искането по ал. 1 предприятието прилага справка за групите, в които е имало използвани номера.
   

43. 
    Освободените групи номера, по чл. 42, ал. 2, не могат да бъдат предоставяни или резервирани по-рано от шест месеца след тяхното освобождаване, считано от датата на изменение на разрешението на предприятието.
    
44. 
    (1) При пренасяне на номер в друга електронна съобщителна мрежа, държателят на обхвата от номера остава същия.
    

45. 
    (1) Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, съгласуват помежду си формата на използваните номера за маршрутизация за мрежите си осъществяващи електронни съобщения. Съгласуваният формат се предоставя на комисията за информация.
    

46. 
    (1) Комисията има право да резервира блокове от номера от ННП, съгласно регулаторната политика по чл. 30, т. 7 от ЗЕС.
    

47. 
    (1) Минималният срок за резервиране на номера е шест месеца.
    

(3) Повторно резервиране на групи номера след същия географски код се допуска, при условие че първоначално резервираният ресурс е предоставен за ползване от предприятието.

48. 
    (1) Предприятията, които желаят да резервират номера, подават в комисията заявление по образец.
    

1. идентификационни данни на лицето, което иска резервиране – наименование (фирма), седалище, адрес на управление и съответния идентификационен код;

2. номер на действащото разрешение;

3. вид на електронните съобщения, за осъществяването на които е издадено разрешението на предприятието за първично ползване на номера и адреси;

4. желан брой номера след географски код;

5. срок за резервиране на номерата.

(3) При непълноти и/или нередовности в документите по ал. 2, комисията уведомява писмено заявителя да ги отстрани в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. В случай че непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени в посочения срок, заявлението не се разглежда.

49. 
    Заявленията за резервиране на номера не се удовлетворяват, когато:
    

2. искането е за резервиране на конкретна група номера;

3. резервирането създава ситуация на недостатъчен номерационен ресурс.

50. 
    При разглеждане на постъпилите заявления комисията взема решение въз основа на:
    
    1. 
       регулаторната политика по чл. 30, т. 7 от ЗЕС;
       
    2. 
       съобразяване с актовете на международни организации и/или техни компетентни органи;
       
    3. 
       структурата на ННП и наличните свободни номера;
       
    4. 
       защита на националната сигурност;
       
    5. 
       изискванията за равнопоставеност;
       
    6. 
       желанието на заявителя.
       
51. 
    (1) Комисията взема решение за изменение и допълнение на издаденото разрешение в срок от 21 дни от датата на подаденото заявление или от отстраняване на непълнотите и/или нередовностите, като определя резервираните номера.
    

52. 
    За времето на резервиране на номерата предприятията нямат право да ги ползват.
    
53. 
    Предоставянето за ползване на резервирани номера се осъществява по реда на чл. 39.
    
54. 
    При отказ от резервирани номера предприятията са длъжни да уведомят комисията най-малко един месец предварително.
    

Раздел III

55. 
    Комисията с мотивирано решение може да откаже на заявителя предоставяне на номера и/или адреси на основанията посочени в чл. 84 от ЗЕС, както и в случаите, когато не са изпълнени изискванията на чл. 113, ал. 4.
    

Раздел IV

56. 
    (1) При изменение на ННП, както и в случаите на чл. 115, ал. 1 от ЗЕС комисията има право да измени разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, като измени първично предоставените и/или резервирани номера и/или адреси.
    

57. 
    (1) Комисията може да измени разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, като отнеме част от първично предоставените номера и/или адреси, когато предприятието не е изпълнило определените в разрешението срокове за започване на ползването на индивидуално определен ограничен ресурс или сроковете за достигане на ефективното му ползване, както и когато ползването на номера и/или адреси и вторичното предоставяне на номера се извършва в несъответствие с нормативно установените изисквания.
    

(3) Комисията с мотивирано решение извършва изменението по ал. 1, ако не е отстранено констатираното несъответствие, като взема предвид становището на предприятието.

(4) В случаите когато комисията е отнела номера и/или адреси, които са били използвани от предприятието, те не могат да бъдат предоставяни или резервирани по-рано от шест месеца след тяхното отнемане, считано от датата на изменение на разрешението на предприятието.

58. 
    Прекратяване на действието на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се извършва по реда на чл. 117 от ЗЕС.
    

Допълнителна разпоредба

1. 
   По смисъла на тази наредба:
   

1. 
   „Абонатен номер” (Subscriber Number - SN) е номер, идентифициращ крайна точка на дадена електронна съобщителна мрежа.
   
2. 
   „Блок от номера” са национално значимите номера с еднакъв национален код за направление.
   
3. 
   „Виртуални мобилни оператори” (Mobile Virtual Network Operators - MVNO) са предприятия предоставящи услуги характерни за мобилните наземни електронни съобщителни мрежи, без да ползват индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър.
   
4. 
   „Вторично предоставяне на номера за ползване” е дейност, при която предприятието, получило разрешение за първично ползване на номера от Националния номерационен план, предоставя на други предприятия, на юридически лица, на еднолични търговци или на своите потребители част от тях, съгласно условията и изискванията на комисията и собствената си номерационна политика.
   
5. 
   „Географски код” (Trunk Code - ТС) е цифра или комбинация от цифри, която не включва националния префикс и определя еднозначно номерационна област в дадена страна. Използва се пред абонатния номер, когато викащият и виканият абонат са в различни номерационни области. Географският код е едно от приложенията на националния код за направление.
   
6. 
   „Група от номера” са абонатните номера с еднаква първа (първи) цифра (цифри), съставени от кратни на десет брой номера - 100, 1000, 10 000, 100 000 или 1 000 000.
   
7. 
   „Държател на обхват от номера” е предприятието, което отговаря за администриране на номерата, които са му първично предоставени за ползване в рамките на конкретен обхват.
   
8. 
   „Европейското телефонно номерационно пространство” (ETNS) е номерационен ресурс, определен от международен код 388, съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T и едноцифрен идентификационен код с приета стойност 3, използван за предоставяне на ETNS услуги.
   
9. 
   „Идентификатор на електронна съобщителна мрежа” е цифра или комбинация от цифри, част от абонатния номер след географския код, която еднозначно определя дадена електронна съобщителна мрежа в съответната номерационна област. Използва се за маршрутизация и таксуване.
   
10. 
    „Кодове за идентификация на базовите станции” (Base Station Identity Codes-BSIC) са цветни кодове, с помощта на които мобилна станция, намираща се в зона, обслужвана от няколко базови станции от различни мобилни наземни електронна съобщителна мрежи, работещи на една честота, може да различи базовата станция от собствената си мобилна наземна електронна съобщителна мрежа. Структурата на кода за идентификация на базовите станции (BSIC) е определена съгласно ETSI EN 300 523.
    
11. 
    „Международен идентификатор на абонат на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа по стандарт TETRA” (International TETRA Subscriber Identity - IТSI) е уникален международен идентификатор, чрез който се осъществява обслужването на абонат на мобилната наземна електронна съобщителна мрежа по стандарта TETRA. Структурата на международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа по стандарта TETRA (ITSI) е определена съгласно ETSI EG 202 118.
    
12. 
    „Международен идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа” (International Mobile Subscriber Identity - IMSI) е уникален международен идентификатор, който определя мобилно крайно устройство или абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа извън страната. IMSI може да се използва и за идентификация на крайното устройство или абоната на електронни съобщителни мрежи, които предлагат услугата “мобилност”. Структурата на международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (IMSI) е определена съгласно Препоръка Е.212 на ITU-T.
    
13. 
    „Международен код на страната” (Соuntry Сode - CC) е комбинация от една, две или три цифри, определящи еднозначно отделна страна, група от страни или специфична географска област. Препоръка Е.164 на ITU-T.
    
14. 
    „Международен код на точка за сигнализация” (International Signalling Point Code - ISPC) е адрес, чрез който се идентифицира дадена точка за сигнализация в международната мрежа за сигнализация. Състои се от код на мрежата за сигнализация (Signalling Area/Network Code-SANC) и идентификатор на сигналната точка (Signalling Point Identification - SPI). Структурата на международния код на точка за сигнализация (ISPC) е определена съгласно Препоръка Q.708 на ITU-T.
    
15. 
    „Международен номер на абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни” е уникален номер, който определя еднозначно абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни. Структурата на международния номер на абонат в електронната съобщителна мрежа за пренос на данни е определена съгласно Препоръка Х.121 на ITU-T.
    
16. 
    „Международен префикс” е цифра или комбинация от цифри, показващи че номерът който следва е обществен международен номер.
    
17. 
    „Национален значим номер” (National Significant Number - NSN) е част от международния номер, която следва след международния код на дадена страна и се състои от национален код за направление, последван от абонатен номер. Националният значим номер съдържа информацията, необходима за маршрутизиране и/или таксуване на едно повикване до крайна точка от дадена електронната съобщителна мрежа. Функцията и форматът му се определят на национално ниво. Структурата на националния значим номер (NSN) е определена съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T.
    
18. 
    „Национален код за направление” (National Destination Code - NDC) е цифра или комбинация от цифри (невключващи префикс), определяща еднозначно номерационна област в дадена страна и/или електронната съобщителна мрежа/услуга, която в съчетание с абонатния номер образува националния (значим) номер. Национален код за направление се определя на национално ниво съгласно Препоръка Е.164 на ITU-T. Използва се при избор на електронната съобщителна мрежа/услуга и/или като географски код.
    
19. 
    „Национален код на точка за сигнализация” (National Signalling Point Code - NSPC) е адрес, чрез който се идентифицира дадена точка за сигнализация в националната електронната съобщителна мрежа за сигнализация.
    
20. 
    „Национален префикс” е цифра или комбинация от цифри, използвана от викащия абонат при осъществяване на повикване до абонат в рамките на страната, но извън номерационната област, в която се намира викащият абонат или при осъществяване на повикване към електронната съобщителна мрежа/услуга, определена от даден негеографски код за направление.
    
21. 
    „Номер за идентификация на издателя” (Issuer Identification Number) е номер, чрез който се идентифицират предприятията, които издават международни електронни съобщителни карти и предоставят услуги чрез тях, като разходите за използваните услуги се таксуват в страната, в която е издадена картата. Структурата на номера за идентификация на издателя е определена съгласно Препоръка Е.118 на ITU-T.
    
22. 
    „Номер за маршрутизация” (Routing Number) е специфичен номер, който се добавя и използва от мрежите за маршрутизиране на повикване. Номерът за маршрутизация пренася информация, която се използва от електронните съобщителни мрежие. Ако цифрите, набрани от потребителя, съвпадат с цифрите на номера за маршрутизация, набраните цифри не трябва да бъдат интерпретирани като номер за маршрутизация. (ETSI TR 101 122).
    
23. 
    „Номерационна област” е населено място/населени места и/или селищно образувание/селищни образувания, определени от един географски код.
    
24. 
    „Пренесен номер” е номер, който абонатите могат да запазят, както следва:
    

б) негеографския номер при промяна на доставчика, предоставящ съответната услуга;

в) национално значим номер при промяна на доставчика на мобилна телефонна услуга.

25. 
    „Префикс” е индикатор, съставен от една или повече цифри, който позволява достъп до различни електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
    
26. 
    „Първично предоставяне за ползване на номера и адреси” е дейност, осъществявана от комисията, по издаване на разрешение на предприятие за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс номера и/или адреси, като им дава право да ги ползват за собствени нужди и за предоставяне на електронни съобщителни услуги.
    
27. 
    „Регион с недостатъчен номерационен ресурс” е регион, определен от "Национален код за направление" (NDC), в който свободният номерационен ресурс е по-малко от 30% при петцифрени кодове и по-малко от 20% при трицифрени и четирицифрени кодове.
    
28. 
    „Резервиране на номера” е запазването на номера от ННП за бъдещото развитие на мрежи и услуги.
    
29. 
    „Услуга „Персонален номер” е електронна съобщителна услуга, която дава възможност на абонат на обществена електронна съобщителна мрежа чрез един номер от обхват "700" да бъде достъпен, независимо от местоположението му, използваното крайно устройство, вида на преноса и технологията. Услугата е без допълнително таксуване за викащия.
    
30. 
    „Услуга с безплатен достъп” е безплатна за викащия електронна съобщителна услуга, предоставяна чрез електронните съобщителни мрежи на предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги при използването на номера от обхват "800".
    
31. 
    „Услуга с добавена стойност” е услуга, за която викащата страна заплаща допълнителна цена към цената за ползване на електронна съобщителна услуга (изходящото повикване), като двете цени се събират от предприятието, от чиято електронна съобщителна мрежа е осъществено повикването.
    
32. 
    „Услуга „Мобилност” е услуга, която поддържа подвижност на крайното устройство или абоната, като осигурява достъп към и от обществена електронна съобщителна мрежа чрез собствената му електронна съобщителна мрежа и/или електронната съобщителна мрежа, в която гостува.
    

Преходни и Заключителни разпоредби

2. 
   Наредбата се издава на основание чл. 137 от Закона за електронните съобщения и влиза в сила от деня на обнародването и в Държавен вестник.
   
3. 
   Тази Наредба отменя Наредба № 16 от 13 октомври 2004 г. за правилата за разпределение и процедурите по предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номера, адреси и имена (обн., ДВ бр.95 от 26.10.2004 г., изм. и доп., бр.100 от 12.12.2006 г.).
   
4. 
   Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 е в сила до 31.12.2010 г.
   
5. 
   Актуализирането на Националния номерационен план на Република България се извършва в срок до 3 месеца от приемане на тази Наредба.
   

Препоръка Е.164 на ITU-T.

Първа цифра на географския код	Географска зона	Обслужвани административни области
2	София	София
3	Централна Южна България	Кърджали, Пазарджик,Пловдив, Смолян, Хасково
4	Югоизточна България	Сливен, Стара Загора,Ямбол
5	Източна България	Бургас, Варна, Добрич,Шумен
6	Централна Северна България	Велико Търново, Габрово,Ловеч, Плевен, Търговище
7	Югозападна България	Благоевград, Кюстендил,Перник, Софийска област
8	Североизточна България	Разград, Русе, Силистра
	Северозападна България	Видин, Враца, Монтана

Препоръка Е.212 на ITU-T

ETSI EG 202 118

Препоръка Х.121 на ITU-T

Номер за идентификация на издателя

идентификатор на издателя (IIN)

„359”- международен код на страната(СС):

Препоръка ITU-T Е.164[2]

определен за сектор съобщения

Препоръка Е. 118 на ITU-T

ETSI EN 300 523