Наредба №8 от 16 април 2002 Г. За изискванията към използване на добавки в храните



страница1/52
Дата23.07.2016
Размер3.76 Mb.
#1930
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   52
НАРЕДБА № 8 ОТ 16 АПРИЛ 2002 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДОБАВКИ В ХРАНИТЕ

Издадена от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.44 от 29 Април 2002г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2005г., изм. ДВ. бр.70 от 28 Август 2007г., изм. ДВ. бр.45 от 13 Май 2008г., изм. ДВ. бр.46 от 18 Юни 2010г.

Раздел I.
Общи положения


Чл. 1. Тази наредба определя:

1. видовете добавки, разрешени да се използват при производството на храни, хигиенните изисквания към тях и допустимите максимални нива за някои от тях в готовите храни;

2. информацията, която трябва да се отбелязва върху опаковката на добавките и/или в съпровождащата ги документация;

3. условията и реда за разрешаване използването на нови добавки в храните, както и за разширяване обсега на прилагане на вече разрешена добавка;

4. държавния контрол върху производството и употребата на добавки.

Чл. 2. (1) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) При производството и обработката на храните се използват само добавки от категориите, посочени в приложение № 1.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Включването на дадена добавка към определена категория от приложение № 1 се извършва на базата на основното й технологично предназначение, независимо че същата може да притежава няколко технологични функции.

Чл. 3. Не са добавки по смисъла на тази наредба:

1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) спомагателните вещества;

2. веществата, използвани като средства за растителна защита;

3. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) ароматизантите;

4. хранителните вещества (като минерални вещества, витамини и други биологично активни вещества), които се прибавят към храните с цел подпомагане и укрепване физиологичните функции на организма;

5. веществата, които се използват за обработка на водата, предназначена за питейно-битови цели;

6. продуктите, съдържащи пектин, и продуктите, получени от обработката с разредена киселина, последвана от неутрализиране с натриеви и калиеви соли на суха пресована ябълкова маса, цитрусови кори или смес от двете (течен пектин);

7. базите за дъвки;

8. белият или жълтият декстрин, печеното или декстринизираното нишесте и нишестето, модифицирано чрез киселинно или алкално третиране, избеленото нишесте, физически модифицираното нишесте и нишестето, третирано с амилолитични ензими;

9. амониевият хлорид;

10. хранителният желатин, протеиновите хидролизати и техните соли, млечният протеин и глутен, животинската кръвна плазма;

11. аминокиселините и техните соли освен глутаминовата киселина, глицинът, цистинът, цистеинът и техните соли;

12. казеинът и казеинатите;

13. инулинът.

Раздел II.
Общи изисквания към употребата на добавките


Чл. 4. Влагането на добавки при производството на храни се допуска само при условията на чл. 6, ал. 1 от Закона за храните.

Чл. 5. Употребата на добавки се разрешава само за някоя от следните цели, когато те не могат да бъдат постигнати по друг икономически или технологично обоснован начин:

1. запазване на натуралните качества и хранителната стойност на храната;

2. подсилване или целенасочено заместване на определени хранителни съставки при производство на храни за групи от потребители със специфични хранителни потребности или при производството на храна за общо потребление, която не е съществена част от нормалното хранене;

3. подобряване органолептичните свойства на храната, без това да води до промени в нейната хранителна стойност и качества;

4. запазване качествата и стабилността на храната при съхранението й;

5. подпомагане процесите на подготовка, производство, преработка, пакетиране, транспорт и съхранение на храната.

Чл. 6. Не се допуска употребата на добавки, когато това води до:

1. намаляване на хранителната стойност, с изключение на случаите по чл. 5, т. 2;

2. заблуждаване на потребителя по отношение качествата и произхода на храната;

3. прикриване на измененията в храната, настъпили вследствие нарушения на добрата производствена практика и добрата хигиенна практика за производство и търговия с храни;

4. вредно влияние върху здравето на потребителя.

Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) В храни, които включват няколко съставки, се разрешава наличието на дадена добавка, ако тя е разрешена в една от съставките на храната, с изключение на храните по чл. 9, ал. 3 и в случаите на чл. 14, ал. 7.

(2) Разрешава се влагането на добавка в хранителна съставка, предназначена единствено за приготвянето на храна, състояща се от няколко съставки, в количество, което не надвишава допустимото максимално ниво за добавката, определено за храната по реда на тази наредба.

(3) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Разрешава се влагането на добавка в хранителна съставка с прибавен ароматизант, ако добавката се влага чрез този продукт, в количество ненадвишаващо допустимото й максимално ниво в него, и при условие, че тя не изпълнява технологична функция в крайния продукт.

(4) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Разрешава се влагането на подсладители в храните по ал. 1, които са:

1. без прибавена захар или нискоенергийни;

2. диетични, предназначени за намаляване на телесното тегло;

3. с удължен срок на годност.

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Нивото на добавки в ароматизанти трябва да бъде ограничено до минимум, необходим да се гарантира безопасността и качеството на ароматизантите и да се улесни тяхното съхранение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Влагането на добавки в ароматизанти не трябва да води до заблуда на потребителя или да представлява риск за неговото здраве.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Ако наличието на добавка в определена храна, в резултат на добавяне на ароматизанти, изпълнява технологична функция в храната, тази добавка се счита за добавка в хранителния продукт, а не за добавка в ароматизанта.

Раздел III.
Видове добавки и изисквания към тях


Чл. 8. Добавките се използват в количества:

1. необходими за постигане на определената технологична цел съгласно принципа "Колкото е необходимо" ("КН") в съответствие с добрата производствена практика (ДПП) за производство или търговия с определена храна;

2. които не надвишават допустимите максимални нива на добавката в готовата храна.

Чл. 9. (1) Добавките, разрешени за влагане във всички храни съгласно принципа "КН", са посочени в раздел А на приложение № 2.

(2) Храни, в които се разрешава влагането на определени добавки и максимално допустимите им нива, са посочени в раздел Б на приложение № 2.

(3) Не се разрешава влагането на добавките, посочени в раздели А и Б на приложение № 2, във:

1. непреработени храни;

2. мед;

3. неемулгирани масла и мазнини от животински и растителен произход;

4. масло;

5. пастьоризирано и стерилизирано мляко (включително UHT) - пълномаслено, полуобезмаслено и обезмаслено и пълномаслена пастьоризирана сметана;

6. неароматизирани млечни продукти, получени чрез ферментация;

7. натурални минерални и изворни води;

8. кафе (с изключение на ароматизирано разтворимо кафе) и екстракти от кафе;

9. неароматизиран листен чай;

10. захари;

11. сухи макаронени изделия с изключение на тези, които не съдържат глутен, и/или сухи макаронени изделия, предназначени за хипопротеинови диети за детско хранене;

12. натурална неароматизирана суроватка (с изключение на стерилизирана суроватка);

13. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) храните със специално предназначение за кърмачета и малки деца, включително и за тези в недобро здраве, с изключение на добавките по чл. 10.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Ограниченията по ал. 3 не се отнасят за използването на въглероден диоксид (Е 290), аргон (Е 938), хелий (Е 939), азот (Е 941), азотен оксид (Е 942), водород (Е 949) и кислород (Е 948).

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Не се разрешава влагането на добавките E 400, E 401, E 402, E 403, E 404, E 406, E 407, E 407a, E 410, E 412, E 413, E 414, E 415, E 417, E 418 и E 440 в желирани бонбони "мини-капс".

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Добавките, които се влагат в храни за кърмачета, преработени храни на зърнена основа и храни за малки деца, и допустимите им максимални нива са посочени в приложение № 3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Посочените в приложение № 3 максимални нива се отнасят за готови за консумация храни, приготвени съгласно инструкциите на производителите.

Чл. 11. (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Добавките, които се използват като консерванти и антиоксиданти, и допустимите им максимални нива са посочени в приложение № 4.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Максимално допустимите нива, посочени в приложения № 2 и 4, се отнасят за храни, както се предлагат на пазара, освен ако не са установени специфични изисквания.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) (1) Други разрешени добавки и техните максимални нива са посочени в приложение № 5.

(2) Посочените в приложение № 5 максимални нива се отнасят за готови за консумация храни, приготвени съгласно инструкциите на производителите.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Добавките, които се използват като оцветители, и допустимите им максимални нива са посочени в приложение № 6.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Максимално допустимите нива по ал. 1 се отнасят за количеството на основното оцветяващо вещество в оцветителя в готови за консумация храни, приготвени съгласно инструкциите на производителите..

(3) Не са оцветители по смисъла на ал. 1 изсушени или концентрирани храни, които имат вторичен оцветяващ ефект при добавяне по време на производството на храната, както и оцветители, използвани за оцветяване на външни части на храни, които не се консумират (обвивки на сирена, кашкавали и др.).

(4) За маркиране на месо и месни продукти се използват оцветителите - кафяво НТ (Е 155), брилянт синьо FCF (Е 133), алура червено AC (Е 129) или смес от брилянт синьо FCF (Е 133) и алура червено AC (Е 129).

(5) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) За декоративно оцветяване на черупки на яйца или за печат върху черупки на яйца се използват оцветителите, посочени в раздел А на приложение № 6.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2008 г., в сила от 13.05.2008 г.) За директна продажба на потребителите се разрешават оцветителите, посочени в раздел А на приложение № 6, с изключение на: Е 123, Е 127, Е 154, Е 160b, Е 161g, Е 173 и Е 180.

(7) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Храните, в които не се разрешава влагане на оцветители, са посочени в приложение № 6, раздел Б.

(8) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2008 г., в сила от 13.05.2008 г.) Не се разрешава влагането на оцветител Е 128 Червено 2G в храни.

(9) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2008 г., в сила от 13.05.2008 г.) Не се разрешава пускането на пазара и вносът на храни, съдържащи оцветител Е 128 Червено 2G.

Чл. 15. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Добавките, разрешени да се влагат като подсладители, и допустимите им максимални нива в готови за консумация храни, приготвени съгласно инструкциите на производителите, са посочени в приложение № 7.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Подсладителите по ал. 1 се влагат и при производство на храни със специално предназначение, както и за продажба на крайния потребител.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Не са подсладители храни, които имат подслаждащи свойства.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Не се разрешава влагането на подсладители в храни със специално предназначение за кърмачета и малки деца, включително и в храни за кърмачета и малки деца в недобро здраве, освен ако не са установени специфични изисквания.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Разрешените носители на добавки, вкл. разтвори с тези качества, и допустимите им максимални нива са посочени в приложение № 8.

Чл. 17. (1) Добавките се опаковат и етикетират чрез нанасяне на данни върху опаковката или етикета по ясен, четлив и незаличим начин.

(2) Данните по чл. 18, ал. 1, т. 3, 5 и 7 и чл. 18, ал. 3 относно добавките, които не са предназначени за продажба на крайния потребител, могат да се съдържат само в документите, съпровождащи партидата, като на видимо място върху опаковката се поставя означението "предназначено за производство на храни, а не за продажба на дребно".

Чл. 18. (1) При етикетирането на добавките, които не са предназначени за продажба на крайния потребител, се включват следните данни:

1. (доп. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) вид, наименование и "Е №" на добавката или, при липса на такива данни, точно описание на добавката, за да бъде различима от други подобни добавки;

2. едно от следните обозначения: "за използване в храни", "за ограничено използване в храни" или други специфични изисквания относно използването й;

3. име и адрес или седалище на производителя, вносителя или на този, който опакова добавката;

4. (отм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.)

5. маркировка за обозначаване на партидата, към която принадлежи добавката;

6. нетна маса;

7. указания за начина на употреба, когато липсата на такова би попречило на правилното използване на добавката;

8. указания за специални условия на съхранение, ако има такива.

(2) Когато добавката е смес от няколко добавки и/или носители и разтворители, при етикетирането й се обявява наличието на всички добавки и/или носители и разтворители в низходящ ред съобразно тяхното количество.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Когато в състава на добавката по ал. 2 има добавка с определено максимално ниво в крайния продукт, при етикетирането се обозначава процентното съдържание на тази добавка. Когато еднакво максимално ниво е определено за група добавки, използвани единично или в комбинация, процентното им съдържание може да бъде представено с една цифра.

(4) (Нова - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) Когато в състава на добавка са прибавени други вещества, материали или хранителни съставки, улесняващи съхранението, продажбата, стандартизирането, разреждането или разтварянето й, или когато добавка включва няколко добавки, се отбелязват данните по ал. 1, т. 1, и обозначение на всички компоненти в низходящ ред, съобразно тяхното количество.

Чл. 19. (1) При етикетиране на добавките, предназначени за продажба на крайния потребител, се посочват данните по чл. 18, ал. 1 и 2.

(2) Когато добавката е трапезен подсладител, етикетът трябва да съдържа данни и за:

1. наименование на подслаждащото вещество;

2. предупреждение, че високата консумация на подслаждащо вещество от групата на поливалентните алкохоли може да предизвика разслабително действие;

3. предупреждение, че подслаждащото вещество аспартам е източник на фенилаланин;

4. (нова - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) предупреждение, че подслаждащото вещество сол на аспартам-ацесулфам е източник на фенилаланин.

Раздел IV.
Условия и ред за разрешаване използването на нови добавки


Чл. 20. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Главният държавен здравен инспектор или упълномощено от него длъжностно лице издава временно национално разрешение за използване на добавки, които не са посочени в приложенията, както и за разширяване на обсега на прилагане на вече разрешена добавка.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава след подаване на заявление до Министерството на здравеопазването.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) оценка за безопасност, извършена от Националния център по опазване на общественото здраве съгласно приложение № 9;

2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) подробна обосновка, че съществува технологична необходимост от използването на добавката, за която е подадено заявлението, и че по друг начин не може да бъде постигнат желаният технологичен ефект;

3. данни за идентичност и чистота на добавката и методите за определянето им;

4. документ за платена държавна такса.

(4) Разрешението по ал. 1 определя храните, в които се разрешава влагането на новата добавка и максимално допустимите й нива.

(5) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Разрешението по ал. 1 се издава за срок не повече от две години.

(6) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните при разработването на единния многогодишен национален контролен план по чл. 29ж от Закона за храните включват мониторинг на добавките с временно национално разрешение за съдържанието им в храните по ал. 4.

(7) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) В разрешението по ал. 1 се поставя изискване храните, произведени с въпросните добавки, да носят обозначение "съдържа добавка/добавки .............., с временно разрешение № ...................".

(8) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Министерството на здравеопазването предоставя на държавите членки и на Европейската комисия текста на всяко издадено временно национално разрешение по ал. 1 в двумесечен срок от датата, на която разрешението е влязло в сила.

(9) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Преди да изтече двугодишният период, предвиден в ал. 5, Министерството на здравеопазването при съгласие от получателя на разрешението изпраща молба до Европейската комисия за включване в списъка на разрешените добавки на национално разрешената добавка/добавки, като прилага доказателства, които подкрепят включването на добавката/добавките в списъка, както и информация за начина на употреба на добавката/добавките.

(10) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Ако в рамките на двугодишния срок по ал. 5 Европейската комисия не представи предложение в съответствие с ал. 9, разрешението по ал. 1 за добавката се отменя.

(11) (Нова - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Не може да се издаде ново разрешение за добавка, за която е издадено временно национално разрешение, отменено в съответствие с ал. 10, освен ако научни или технически разработки, направени след отмяната, не го обосновават.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) Заявленията по чл. 20, ал. 2 се разглеждат от дирекция "Планиране и управление на общественото здравеопазване" в Министерството на здравеопазването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) В 30-дневен срок от постъпване на документите главния държавен здравен инспектор или упълномощено от него длъжностно лице издава разрешение или прави мотивиран отказ.

Раздел V.
Държавен контрол


Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) Държавен контрол върху производството и употребата на добавки се осъществява от органите на официалния контрол върху храните по Закона за храните.

Чл. 23. На държавен контрол подлежат:

1. влагането на добавки при производството на храни;

2. добавките, които се използват за производство на храни;

3. етикетирането на добавките.

Чл. 24. Държавният контрол върху добавките включва една или няколко от следните дейности:

1. вземане на проби и провеждане на анализи;

2. проверка на съответствието на произведената добавка с изискванията за идентичност и чистота;

3. наблюдение на използваните добавки и при необходимост извършване преоценка на използването им при промяна условията на употреба и/или възникване на нова научна информация.

Чл. 25. Проби от добавки или храни, в които те са вложени, се вземат по реда на чл. 33 от Закона за храните.

Чл. 26. За добавки, които не отговарят на изискванията на наредбата, и за храни, в които са вложени неразрешени добавки или допустимото максимално ниво на добавките е над разрешеното, се прилага разпоредбата по чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за храните.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "колкото е необходимо" е условие на производствения процес, съгласно което добавката се използва в количества, които не са строго определени, но не по-високи от необходимите за постигане на очаквания технологичен ефект, без да се заблуждава потребителят;

2. "максимално ниво на добавката" е количеството добавка, което се съдържа в готовата за консумация храна, изразено в мг или г/кг или литър, което не може да бъде надвишено;

3. "непреработени храни" са храни, които не са преминали през обработка, която има за резултат съществена промяна в първоначалното им натурално състояние, независимо че са нарязани, надробени, обезкостени, обелени, одрани, накълцани, излющени, почистени, смлени, счукани, охладени, замразени или дълбоко замразени, изсушени, пакетирани или непакетирани;

4. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) "спомагателно вещество" е вещество, което не се консумира като хранителна съставка, но се използва при преработката на хранителни суровини, храни или техни съставки, за да се постигне определена технологична цел при обработване или преработване, и което може да доведе до нежелано, но технически неизбежно, наличие на остатъчни количества от веществото или производните му в крайния продукт, при условие, че тези остатъци не крият никакъв риск за здравето на човека и нямат технологичен ефект върху крайния продукт;

5. "Е №" е номерът на добавките, посочени в приложенията към наредбата;

6. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2005 г.) "нискоенергийни" са храни, чиято енергийна стойност е понижена най-малко с 30% в сравнение с оригиналната или подобна на нея храна;

7. "храни без прибавена захар" са храни, в които не са прибавени моно-, дизахариди или други храни, използвани заради подслаждащите им свойства;

8. "хранителна съставка" е всяка хранителна суровина и/или хранителен продукт, който се явява част от състава на друг смесен хранителен продукт;

9. "нова добавка" е добавка, която не е включена в приложенията към тази наредба;

10. (нова - ДВ, бр. 70 от 2007 г., в сила от 15.02.2008 г.) "желирани бонбони "мини-капс" ("mini-cups") са желирани бонбони с твърда консистенция, съдържаща се в полутвърди миничашки или миникапсули, предназначени за поглъщане с едно движение, чрез упражняване на натиск върху миничашката или миникапсулата, с цел изстискване на бонбона в устата.

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г.) С тази наредба:

1. Се въвеждат изискванията на:

а) Директива 95/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 1995 г. относно добавките в храни, различни от оцветители и подсладители (OB, Специално издание 2007 г., глава 13, том 16), последно изменена с Регламент (ЕО) № 1333/2008;

б) Директива 94/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно подсладители за влагане в храни (OB, Специално издание 2007 г., глава 13, том 14), последно изменена с Директива 2009/163/ЕС;

в) Директива 94/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1994 г. относно оцветители за влагане в храни (OB, Специално издание 2007 г., глава 13, том 14), последно изменена с Регламент (ЕО) № 1333/2008.

2. Се осигурява прилагането на Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно добавките в храните (OB, L 354, 31.12.2008 г.).

Каталог: NormativhaUredba files
NormativhaUredba files -> Наредба за водене на регистър на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите
NormativhaUredba files -> Наредба №2 от 10 януари 2005 Г. За организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции
NormativhaUredba files -> Отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност
NormativhaUredba files -> Наредба №54 от 13 декември 2010 Г. За дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната
NormativhaUredba files -> Наредба №27 от 16 август 2005 Г. За здравните изисквания към дрехите втора употреба
NormativhaUredba files -> Наредба №3 от 16 октомври 2000 Г. За условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални
NormativhaUredba files -> Наредба №4 от 19 октомври 2012 Г. За реда за получаване и заплащане на лекарствени продукти на военноинвалидите и военнопострадалите
NormativhaUredba files -> Наредба №15 от 21 август 1987 Г. За хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони
NormativhaUredba files -> Наредба №2 от 21 април 2011 Г. За здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   52




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница