Наредба за етикетиране на аерозолните флакони и изискванията към тях



Дата23.10.2018
Размер303.97 Kb.


НАРЕДБА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕ НА АЕРОЗОЛНИТЕ ФЛАКОНИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ТЯХ

В сила от 10.06.2006 г.


Обн. ДВ. бр.43 от 26 Май 2006г., изм. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.97 от 8 Декември 2009г.

Раздел I.
Общи положения


Чл. 1. (1) С наредбата се определят:

1. изискванията за етикетиране на аерозолни флакони;

2. общите и специфичните изисквания към аерозолните флакони по отношение на конструкция, вместимост, съдържание, механична устойчивост, допустимо налягане;

3. методите за изпитване на основните характеристики на аерозолните флакони;

4. (нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) правилата за класифициране на съдържанието на аерозолен флакон, наричано по-нататък "аерозол", по отношение на неговата запалимост.

(2) Наредбата не се прилага за:

1. аерозолни флакони с обем, по-малък от 50 ml;

2. метални аерозолни флакони с обем, по-голям от 1000 ml;

3. стъклени аерозолни флакони, защитени с пластмасово покритие или с друга трайна защита, с обем, по-голям от 220 ml, както и пластмасови аерозолни флакони, които не се раздробяват при избухване, с обем, по-голям от 220 ml;

4. незащитени стъклени аерозолни флакони с обем, по-голям от 150 ml, както и пластмасови аерозолни флакони, които могат да се раздробят при избухване, с обем, по-голям от 150 ml.

Чл. 2. (1) Комисията за защита на потребителите (КЗП) не може да забрани или да ограничи продажбите на аерозолни флакони на основание на наредбата, ако те удовлетворяват изискванията, определени в нея.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Комисията за защита на потребителите може временно да забрани или да определи специални условия за продажбата на един или повече аерозолни флакони в страната, когато въз основа на независими данни установи, че те представляват заплаха за безопасността или здравето на потребителите, независимо че удовлетворяват изискванията на наредбата.

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) (1) Независимо от задължението за спазване на изискванията по отношение на опасностите, свързани със запалимостта и налягането, лицето, което пуска аерозолни флакони на пазара, гарантира, че е извършен анализ за определяне на опасностите от съответните аерозолни флакони.

(2) Анализът по ал. 1, при необходимост, включва преценка на риска от вдишване на спрей, излизащ от аерозолния флакон при нормални и предвидими условия на употреба, като пространственото разпределение на капките по големина се отчита заедно с физичните и химичните свойства на съдържанието на флакона.

(3) Лицето, което пуска аерозолни флакони на пазара, гарантира, че те са проектирани, изработени, изпитани и, при необходимост, са изготвени специални указания за тяхната употреба въз основа на анализа по ал. 1.

Раздел II.
Общи изисквания към етикетирането на аерозолните флакони



Чл. 3. (1) Лицата, които пускат на пазара аерозолни флакони, са длъжни да ги етикетират съгласно изискванията на наредбата.

(2) Търговците са длъжни да продават само аерозолни флакони, етикетирани в съответствие с разпоредбите на наредбата.

Чл. 4. (1) (Предишен текст на чл. 4 - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Етикетът на всеки аерозолен флакон трябва да съдържа следните данни:

1. наименованието и адреса или търговската марка на лицето, което пуска на пазара аерозолните флакони;

2. означения, които дават възможност да се идентифицира партидата;

3. символът "3" (обърнат епсилон), удостоверяващ съответствието с изискванията на наредбата;

4. надпис: "Съд под налягане: да се предпазва от пряка слънчева светлина и да не се подлага на въздействие на температури, превишаващи 50 °С. Да не се пробива или изгаря дори и след употреба.";

5. надпис за допълнителни предпазни мерки, предупреждаващи за специфични опасности за потребителя при употреба на продукта;

6. нетно съдържание като маса и като обем.

(2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Когато аерозолните флакони са придружени от отделни инструкции за употреба, в инструкциите се включва и информацията по ал. 1, т. 5.

(3) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Когато аерозолен флакон съдържа запалими компоненти, но аерозолът не е класифициран като "запалим" или "изключително запалим", на етикета се поставя и надпис, указващ количеството запалими компоненти: "X % от масата на съдържанието са запалими".

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Когато аерозолният флакон съдържа аерозол, класифициран като "запалим" или "изключително запалим", етикетът трябва да съдържа и следните означения и надписи:

1. символ "пламък" с графично изображение съгласно приложение № 7 към чл. 7, ал. 3 от Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати, приета с Постановление № 316 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ,

бр. 5 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 66 от 2004 г., бр. 50 и 57 от 2005 г., бр. 20 от 2007 г. и бр. 4 и 51 от 2008 г.);

2. обозначение "запалим" или "изключително запалим" в зависимост от класификацията на аерозола като такъв;

3. надпис: "Да не се пръска срещу открит пламък или всякакъв нажежен материал";

4. надпис: "Да се пази далече от достъп на деца." (фраза S2 от приложение № 9 към чл. 11, ал. 3 от Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати);

5. надпис: "Да се съхранява далече от източници на запалване. Да не се пуши." (фраза S16 от приложение № 9 към Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати).

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)


Чл. 7. Допуска се информацията по чл. 4 и 5 да бъде нанесена на отделен, прикрепен към аерозолния флакон, етикет, когато размерите на аерозолния флакон са малки и обемът му е не по-голям от 150 ml.


Чл. 8. (1) Надписите при етикетирането на аерозолните флакони трябва да бъдат на български или и на български език.

(2) Надписите при етикетирането трябва да бъдат видими и неизтриваеми.

Чл. 9. На етикета може да се нанася и допълнителна информация, изисквана по реда на други нормативни актове.


Чл. 10. При етикетирането на аерозолни флакони не трябва да се използват маркировка или надписи, които могат да бъдат възприети като символа "3" (обърнат епсилон).

Раздел III.
Общи и специфични изисквания към аерозолните флакони



Чл. 11. Напълнените аерозолни флакони при нормални условия на употреба и съхранение трябва да отговарят на изискванията, посочени в приложение № 1.


Чл. 12. (1) Пулверизаторът трябва да осигурява херметичното затваряне на аерозолния флакон при нормални условия на транспорт и съхранение.

(2) Пулверизаторът трябва да бъде защитен, например с капак, за да е предпазен от всякакво отваряне по невнимание и при повреда.

Чл. 13. Механичната устойчивост на аерозолните флакони не трябва да се намалява под въздействие на съдържащите се в тях вещества дори и при продължително съхранение.


Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Обемът на течната фаза при температура 50°C не трябва да превишава 90% от нетната вместимост.

Раздел III.
"а" Методи за изпитване на аерозолни флакони (Нов - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)



Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) (1) Методите за изпитване на аерозолните флакони, чието прилагане трябва да се осигури от лицата, които пускат на пазара аерозолни флакони, са посочени в т. 1 от приложение № 2.

(2) Методите за изпитване на аерозолните флакони, които се прилагат за целите на контрола, са посочени в т. 2 от приложение № 2.

Чл. 14а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) (1) Методите за краен контрол на пълни аерозолни флакони, посочени в т. 1.4.1, буква "б" и т. 1.4.1, буква "в" от приложение № 2, се одобряват от компетентен орган.

(2) Когато методите по ал. 1 не са одобрени от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, лицата, които пускат на пазара аерозолни флакони, подават заявление за одобрение до националния компетентен орган. Към заявлението се прилага техническа документация с описание на метода.

(3) Лицето по ал. 2 съхранява за целите на надзора одобрението на компетентния орган, техническата документация с описание на метода и протоколите от изпитвания на адреса, посочен на етикета в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 1.

Чл. 14б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) За аерозолни флакони, при които след напълване и преди първоначална употреба съдържанието претърпява физична или химична трансформация, променяйки налягането си, се прилагат методите за краен контрол при ниска температура в съответствие с т. 1.4.1, буква "в" от приложение № 2.


Раздел III.
"б" Класифициране на аерозоли по отношение на запалимост (Нов - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)



Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) (1) Аерозолът се класифицира като "незапалим", "запалим" или "изключително запалим" в зависимост от неговата топлина на изгаряне и масата на запалимите компоненти.

(2) Аерозолът не трябва да съдържа пирофорни, самонагряващи се и реагиращи с вода вещества и смеси.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) (1) Топлината на изгаряне на аерозола се определя по утвърдени технологични правила, описани в стандарти или в научна литература, или чрез прилагане на изчислителен метод, посочен в т. 1 от приложение № 3.

(2) Когато топлината на изгаряне се използва като параметър за оценка на запалимостта на аерозол, лицето, което пуска аерозолен флакон на пазара, гарантира, че е изготвена документация с описание на метода за определяне топлината на изгаряне.

(3) Документацията по ал. 2 трябва да е достъпна на адреса по чл. 4, ал. 1, т. 1, а когато този адрес е на територията на Република България, документацията трябва да е на български език.

Чл. 15б. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) (1) Аерозолът се класифицира като "изключително запалим", когато съдържа 85 % или повече запалими компоненти и топлината на изгаряне е равна или превишава 30 kJ/g.

(2) Аерозолът се класифицира като "незапалим", когато включва не повече от 1 % запалими компоненти и топлината на изгаряне не превишава 20 kJ/g.

(3) Аерозолът освен в случаите по ал. 1 и 2 се класифицира съгласно процедурите за класификация, посочени в т. 2 от приложение № 3, или се класифицира като "изключително запалим". Изпитванията за запалимост се извършват съгласно т. 3 от приложение № 3.


Раздел IV.
Комуникация с Европейската комисия и компетентните органи на държавите членки (В сила от 01.01.2007 г.)



Чл. 16. (1) Комисията за защита на потребителите незабавно информира Европейската комисия (ЕК) и компетентните органи на държавите членки за взетите решения по чл. 2, ал. 2.

(2) Към уведомленията по ал. 1 КЗП прилага и мотивирано основание за взетите решения.

Чл. 17. При становище от страна на ЕК за необходимост от изменения в законодателството на Европейската общност (Директива 75/324/ЕЕС) КЗП прилага решението си по чл. 2, ал. 2 до влизането в сила на измененията.

Раздел V.
Административнонаказателни разпоредби



Чл. 18. За нарушаване разпоредбите на наредбата на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и на юридическите лица - имуществена санкция съгласно чл. 198 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).


Чл. 19. В случаите, когато контролните органи констатират нарушение на разпоредбите на наредбата, разходите по направените анализи и експертизи са за сметка на лицата, пуснали продуктите на пазара.

Допълнителни разпоредби


§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "Аерозолни флакони" са флакони, неподлежащи на вторична употреба, изработени от метал, стъкло или пластмаса, съдържащи сгъстен газ, втечнен или разтворен под налягане, със или без течност, паста или пудра, снабдени с механизъм за разпръскване, даващ възможност за разпръскване на твърди или течни частици, като суспензия във вид на газ, пяна, паста, пудра или течност.

2. "Етикетиране" е нанасянето на необходимите информация и обозначения по наредбата чрез отпечатване върху продукта или чрез използване на прилепен или прикрепен етикет.

3. "Налягане" е вътрешното налягане, изразено с единица "бар" (bar) (относително налягане).

4. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) "Изпитвателно налягане" е налягането, на което може да бъде подложен празен аерозолен флакон в продължение на 25 секунди без изтичане или в случая на метални или пластмасови флакони - без видими или постоянни изкривявания, с изключение на метални флакони с незначителна симетрична деформация на основата или деформация на профила на горната обвивка, когато флаконът е издържал изпитването на избухване.

5. "Налягане на избухване" е минималното налягане, което предизвиква избухването или разкъсването на аерозолния флакон.

6. "Обща вместимост на флакона" е обемът в милилитри на отворен флакон до ръба на отваряне.

7. "Нетна вместимост" е обемът в милилитри на напълнен и затворен аерозолен флакон.

8. "Обем на течната фаза" е обемът на негазообразните фази в напълнен и затворен аерозолен флакон.

9. "Условия на изпитване" са стойностите на изпитвателното налягане и налягането на избухване, определени хидравлично при 20 °C 5 °C.

10. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)

11. (нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) "Запалим компонент" е запалима течност, запалимо твърдо вещество или запалим газ.

12. (нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) "Запалима течност" е течност с температура на възпламеняване, непревишаваща 93°C.

13. (нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) "Запалимо твърдо вещество" е твърдо вещество или смес, която е лесно възпламенима или може да причини или улесни запалване в резултат на триене. Лесно възпламеними твърди вещества са прахообразни, гранулирани или пастообразни вещества или смеси, които представляват опасност, ако се запалват при краткотраен контакт с източник на запалване и ако пламъкът се разпространява бързо.

14. (нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) "Запалим газ" е газ или газова смес, която има граница на запалимост с въздуха при температура 20°C и налягане 1,013 bar.

15. (нова - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) "Компетентен орган" е органът, определен във всяка държава членка по Директива 94/55/ЕО на Съвета от 21 ноември 1994 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на автомобилния превоз на опасни товари (OB, L 319, 12.12.1994 г., стр. 7 - 13, специално българско издание: глава 07, том 03, стр. 128 - 135).

§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Наредбата въвежда разпоредбите на Директива 75/324/ЕИО на Съвета от 20 май 1975 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани с аерозолни опаковки (ОВ, L 147, 9.6.1975 г., Специално издание 2007 г. на ОВ, глава 13, том 2, стр. 128 - 135), изменена с Директива 94/1/ЕО на Комисията от 6 януари 1994 г. относно уеднаквяване на някои технически въпроси, предвидени в Директива 75/324/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани с аерозолни опаковки (OB, L 23, 28.1.1994 г., стр. 28 - 29, специално българско издание: глава 13, том 13, стр. 272 - 273), Регламент (ЕО) № 807/2003 на Съвета от 14 април 2003 г. относно адаптирането към Решение № 1999/468/ЕО на разпоредбите за комитетите, които подпомагат Комисията при упражняване на изпълнителните й правомощия, установени в инструментите на Съвета, приети съгласно консултативната процедура (единодушие) (OB, L 122, 16.5.2003 г., стр. 36 - 62, специално българско издание: глава 01, том 04, стр. 160 - 18), Директива 2008/47/ЕО на Комисията от 8 април 2008 г. за изменение с цел адаптиране към техническия прогрес, на Директива 75/324/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани с аерозолни опаковки (OB, L 96, 9.4.2008 г., стр. 15 - 28) и Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. за адаптиране към Решение 1999/468/ЕО на Съвета на някои актове, за които се прилага процедурата, предвидена в член 251 от Договора, във връзка с процедурата по регулиране с контрол - Адаптиране към процедурата по регулиране с контрол - втора част (OB, L 87, 31.3.2009 г., стр. 109 - 154).

Заключителни разпоредби


§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Наредбата се приема на основание чл. 12, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.) Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на нейните регионални структури и на звената за защита на потребителите към общинската администрация по реда на глава десета "Контрол" от Закона за защита на потребителите.


§ 4. Наредбата влиза в сила от 10 юни 2006 г. с изключение на чл. 6, ал. 3 и на раздел IV, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.


Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 237 ОТ 5 СЕПТЕМВРИ 2006 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕ НА НОВИ ПЪТНИЧЕСКИ АВТОМОБИЛИ И ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО РАЗХОДА НА ГОРИВО И НА ЕМИСИИТЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД


(ОБН. - ДВ, БР. 76 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2006 Г.)

§ 3. Постановлението влиза в сила от 1 ноември 2006 г.

 

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 268 ОТ 12 НОЕМВРИ 2009 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ИКОНОМИКАТА, ЕНЕРГЕТИКАТА И ТУРИЗМА


(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 24.11.2009 Г., ПОПР. - ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г.)

§ 94. (Попр. - ДВ, бр. 95 от 2009 г.) Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 93, т. 1, която влиза в сила от 1 ноември 2009 г.


Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 284 ОТ 30 НОЕМВРИ 2009 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕ НА АЕРОЗОЛНИТЕ ФЛАКОНИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ТЯХ


(ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 29.04.2009 Г.)

§ 19. Постановлението влиза в сила от 29 април 2010 г.

Приложение № 1 към чл. 11

(Изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)

Специфични изисквания към аерозолните флакони

1. Специфични изисквания към метални аерозолни флакони

1.1. Вместимост

Общата вместимост на тези флакони не може да превишава 1000 ml.

1.1.1. Изпитвателно налягане на флакона:

а) за флакони, напълнени под налягане, по-малко от 6,7 bar при 50 °C, изпитвателното налягане трябва да бъде не по-малко от 10 bar;

б) за флакони, напълнени под налягане не по-малко от 6,7 bar при 50 °C, изпитвателното налягане трябва да бъде с 50 % по-голямо от вътрешното налягане при 50 °C.

1.1.2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Съдържание

Налягането на аерозолния флакон не трябва да превишава 12 bar при 50°C.

Когато аерозолът не съдържа газ или газова смес с граница на запалимост с въздуха при температура 20°C и нормално налягане 1,013 bar, максималното допустимо налягане е 13,2 bar при температура 50°C.

1.1.3. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)

2. Специфични изисквания към стъклени аерозолни флакони

2.1. Флакони с пластмасово покритие или трайно защитени флакони.

Флакони от този тип могат да бъдат използвани за напълване със сгъстени, втечнени или разтворени газове.

2.1.1. Вместимост

Общата вместимост на такива флакони не трябва да надвишава 220 ml.

2.1.2. Покритие

Покритието трябва да бъде предпазна обвивка от пластмаса или друг подходящ материал, предназначен да предпазва от летящи стъклени частици при случайно счупване на флакона, и трябва да бъде конструирано така, че да не се получават летящи стъклени частици, ако напълнен аерозолен флакон се пусне от височина 1,8 m при температура 20 °C върху бетонова настилка.

2.1.3. Изпитвателно налягане на флакона:

a) флаконите, използвани за пълнене със сгъстен или разтворен газ, трябва да издържат изпитвателно налягане не по-малко от 12 bar;

б) флаконите, използвани за пълнене с втечнен газ, трябва да издържат изпитвателно налягане не по-малко от 10 bar.

2.1.4. Съдържание:

a) за аерозолни флакони, напълнени със сгъстен газ, не се изисква да издържат налягане, по-голямо от 9 bar при 50 °C;

б) за аерозолни флакони, напълнени с разтворен газ, не се изисква да издържат налягане, по-голямо от 8 bar при 50 °C;

в) за аерозолни флакони, съдържащи втечнен газ или смеси от втечнен газ, не се изисква да издържат налягане при 20 °C по-голямо от това, посочено в таблицата:

Обща вместимост

Процентно съдържание

(в ml)

на втечнен газ в

 

масата на общата смес




 

20 %

50 %

80 %

50 до 80

3,5 bar

2,8 bar

2,5 bar

> 80 до 160

3,2 bar

2,5 bar

2,2 bar

> 160 до 220

2,8 bar

2,1 bar

1,8 bar

 

 

 

 

В таблицата са показани граничните стойности на налягането, разрешено при 20 °C, в зависимост от процентното съдържание на газ.

Граничните стойности за друго процентно съдържание на газ, които не са показани в таблицата, се определят чрез екстраполиране.

2.1.5. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)

2.2. Незащитени стъклени флакони

Аерозолни незащитени стъклени флакони трябва да се пълнят само с втечнени или разтворени газове.

2.2.1. Вместимост

Общата вместимост на тези флакони не трябва да превишава 150 ml.

2.2.2. Изпитвателно налягане на флакона

Изпитвателното налягане на флакона трябва да бъде не по-малко от 12 bar.

2.2.3. Съдържание:

a) за аерозолни флакони, напълнени с разтворен газ, не се изисква да издържат на налягане, по-голямо от 8 bar при 50 °C;

б) за аерозолни флакони, съдържащи втечнен газ, не се изисква да издържат налягане при 20 °C по-голямо от това, посочено в таблицата:



Обща вместимост

Процентно съдържание

(в ml)

на втечнен газ в

 

масата на общата смес




 

20 %

50 %

80 %

50 до 70

1,5 bar

1,5 bar

1,25 bar

> 70 до 150

1,5 bar

1,5 bar

1 bar

 

 

 

 

В таблицата са показани граничните стойности на налягането, разрешено при 20 °C, в зависимост от процентното съдържание на втечнен газ.

Граничните стойности за друго процентно съдържание на газ, които не са показани в таблицата, се определят чрез екстраполиране.

2.2.4. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)

3. Специфични изисквания към пластмасови аерозолни флакони.

3.1. Пластмасови аерозолни флакони, които могат да се раздробят при избухване, трябва да отговарят на изискванията за незащитени стъклени аерозолни флакони.

3.2. Пластмасови аерозолни флакони, които не се раздробяват при избухване, трябва да отговарят на изискванията за стъклени аерозолни флакони със защитно покритие.

Приложение № 2 към чл. 14

(Изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., в сила от 01.11.2006 г., предишно приложение № 2 към чл. 14, ал. 1, изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)

Методи за изпитване на аерозолни флакони

1. Изисквания

1.1. Хидравлично изпитване на празни флакони

1.1.1. Метални, стъклени или пластмасови аерозолни флакони трябва да издържат изпитванията с хидравлично налягане, както е посочено в т. 1.1.1, 2.1.3 и 2.2.2 от приложение № 1.

1.1.2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., в сила от 01.11.2006 г.) Метални флакони, които са показали асиметрични или значителни деформации или други подобни дефекти, се бракуват. Допуска се наличие на незначителна симетрична деформация на основата или деформация на профила на горната обвивка, когато флаконът е издържал изпитването на избухване.

1.2. Изпитване на избухване за празни метални флакони

Лицето, което пуска аерозолните флакони на пазара, трябва да гарантира, че налягането на избухване е поне с 20 % по-голямо от посоченото изпитвателно налягане.

1.3. Изпитване на падане на защитени стъклени флакони

Производителят трябва да гарантира, че флаконите удовлетворяват изпитвателните изисквания, посочени в т. 2.1.2 от приложение № 1.

1.4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.) Краен контрол на пълни аерозолни флакони

1.4.1. Аерозолните флакони се подлагат на краен контрол по един от следните методи:

а) Изпитване в гореща водна баня

Всеки пълен аерозолен флакон се потапя в гореща водна баня.

Температурата на водата във ваничката и времетраенето на изпитването трябва да са такива, че вътрешното налягане да достигне това, което съдържанието би имало при постоянна температура 50°C.

Всеки аерозолен флакон с видима трайна деформация или теч се бракува.

б) Методи за краен контрол при висока температура

Допуска се използване и на други методи за нагряване съдържанието на аерозолните флакони, ако при тях се гарантира, че налягането и температурата на всеки пълен аерозолен флакон достигат стойностите, изисквани при изпитването в гореща водна баня, и деформациите и течовете се установяват със същата точност, както при това изпитване.

в) Методи за краен контрол при ниска температура

Допуска се използване на алтернативен метод за краен контрол при ниска температура, ако той е в съответствие с разпоредбите за методи, алтернативни на изпитването на аерозолни флакони в гореща водна баня, посочени в т. 6.2.4.3.2.2 от Приложение А на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.; попр., бр. 63 от 2005 г.), ратифицирана със закон през 1957 г., и протокола за изменението й от 1993 г. (ДВ, бр. 28 от 1995 г.).

2. Контролни изпитвания

2.1. Изпитване на празен флакон

Прилага се изпитвателно налягане за 25 s на 5 флакона, произволно избрани от хомогенна партида от 2500 празни флакона, т. е. произведени от един и същ материал при едни и същи условия на производствения процес, или от партида, състояща се от продукция, произведена за 1 час.

Ако някой от тези флакони не издържи изпитването, на същото изпитване се подлагат други десет произволно избрани флакона от същата партида.

Ако някой от допълнителните аерозолни флакони не издържи изпитването, цялата партида се приема за негодна за употреба и се бракува.

2.2. Изпитвания на пълни аерозолни флакони

Контролни изпитвания за херметичност се провеждат чрез потапяне на представителна извадка от пълни аерозолни флакони във водна баня. Температурата на водата и времето за потапяне трябва да бъдат такива, че да осигурят достигането на постоянна температура 50 °C на съдържанието на аерозолните флакони за времето, което се изисква с цел гарантиране невъзможност за избухвания или разкъсвания.

Всяка партида от аерозолни флакони, която не е издържала тези изпитвания, се приема за негодна за употреба и се бракува.

Приложение № 3 към чл. 15а, ал. 1 и чл. 15б, ал. 3

(Ново - ДВ, бр. 97 от 2009 г., в сила от 29.04.2009 г.)

Запалимост

1. Метод за изчисляване на топлината на изгаряне (H@####33554432#c@)

Този метод се прилага, когато не са използвани утвърдени технологични правила, описани в стандарти (като например ASTM D 240, ISO 13943 86.1 до 86.3 и NFPA 30B) или в научна литература.

Топлината на изгаряне (H@####33554432#c@) в килоджаули на грам (kJ/g) се изчислява като произведение на теоретичната топлина на изгаряне (@####16777216#D@H@####33554432#comb@) и ефективността на горене. Ефективността на горене обикновено е по-малка от 1,0 (типичната ефективност на горене е 0,95 или 95 %).

За съставни аерозоли топлината на изгаряне е сумата от претеглените топлини на изгаряне на отделните компоненти, както следва:



където:


H@####33554432#c@ е топлината на изгаряне (kJ/g) на продукта;

w% - масовата част на компонента i на продукта;

H@####33554432#c(i)@ - специфичната топлина на изгаряне (kJ/g) на компонента i на продукта.

2. Процедури за класификация на аерозоли

2.1. Запалими аерозоли под формата на спрей

Аерозоли под формата на спрей се класифицират при отчитане топлината на изгаряне и въз основа на резултатите от изпитването за разстояние на запалване, както следва:

2.1.1. Когато топлината на изгаряне е по-малка от 20 kJ/g:

а) аерозолът се класифицира като "запалим", когато възниква запалване на разстояние не по-малко от 15 cm, но по-малко от 75 cm;

б) аерозолът се класифицира като "изключително запалим", когато възниква запалване на разстояние, равно или по-голямо от 75 cm;

в) когато при изпитването за разстояние на запалване не се получи запалване, се извършва изпитване в затворено пространство; в този случай аерозолът се класифицира като "запалим", когато време-еквивалентът е не по-голям от 300 s/m или плътността на дефлаграция е не по-голяма от 300 g/m@####50331648#3@; в противен случай аерозолът се класифицира като "незапалим".

2.1.2. Когато топлината на изгаряне е не по-малка от 20 kJ/g, аерозолът се класифицира като "изключително запалим", когато възникне запалване на разстояние, равно или по-голямо от 75 cm; в противен случай аерозолът се класифицира като "запалим".

2.2. Запалими аерозоли под формата на пяна

Аерозоли под формата на пяна се класифицират въз основа на резултатите от изпитването за запалимост на пяна.

2.2.1. Аерозолът се класифицира като "изключително запалим", когато:

а) височината на пламъка е не по-малка от 20 cm и пламъкът е устойчив в продължение на 2 s или повече, или

б) височината на пламъка е не по-малка от 4 cm и пламъкът е устойчив в продължение на 7 s или повече.

2.2.2. Аерозол, който не отговаря на критериите по т. 2.2.1, се класифицира като "запалим", когато височината на пламъка е не по-малка от 4 cm и пламъкът е устойчив в продължение на 2 s или повече.

3. Изпитвания за запалимост на аерозоли

3.1. Изпитване на аерозолни спрейове за разстояние на запалване

3.1.1. Въведение

3.1.1.1. С този метод за изпитване се определя разстоянието на запалване на аерозолен спрей с цел оценка на опасността от възпламеняване. Аерозолът се пръска по посока на източника на запалване, като разстоянието между тях се променя с по 15 cm и се наблюдава дали ще се получи запалване и устойчиво горене на спрея. Запалване и устойчиво горене се дефинира като стабилен пламък, съществуващ поне 5 s. За източник на запалване се използва газова горелка със син блед пламък с височина

4 - 5 cm.

3.1.1.2. Методът се прилага за аерозолни продукти с разстояние на пръскане не по-малко от 15 cm. Методът не се прилага за аерозолни продукти с разстояние на пръскане, по-малко от 15 cm, такива като пръскащи пяна, мусове, гелове или пасти или снабдени с дозиращ вентил. Аерозолни продукти, пръскащи пяна, мусове, гелове и пасти, се подлагат на изпитване за запалимост на аерозолна пяна.

3.1.2. Уреди и материали: необходими са следните уреди:

- ваничка с вода с поддържане на температура 20°C с точност ± 1°C;

- калибрирани лабораторни везни с точност ± 0,1 g;

- хронометър (секундомер) с точност ± 0,2 s;

- градуирана скала, стойка и фиксатор с градуировка в cm;

- газова горелка със стойка и фиксатор;

- термометър с точност ± 1°C;

- влагомер с точност ± 5 %;

- манометър с точност ± 0,1 bar.

3.1.3. Процедура

3.1.3.1. Общи изисквания

3.1.3.1.1. Преди изпитване всяка аерозолна опаковка се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s, за да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолния флакон.

3.1.3.1.2. Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това дали флаконът се използва в изправено положение, или обърнат. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

3.1.3.1.3. Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20°C (± 5°C) и относителна влажност в обхвата 30 - 80 %.

3.1.3.1.4. Всяка аерозолна опаковка следва да се изпитва:

а) когато е пълна - по цялостната процедура, с горелка, на разстояние в обхвата между 15 cm и 90 cm от изпълнителния механизъм на аерозолния флакон;

б) когато е пълна 10 - 12 % от номиналното (% от масата) - само едно изпитване, или на разстояние 15 cm от изпълнителния механизъм, когато при пръскането от пълен флакон изобщо не се е получило запалване, или на разстоянието на запалване при пръскане от пълен флакон плюс 15 cm.

3.1.3.1.5. По време на изпитването флаконът се позиционира съгласно инструкциите от етикета. Съответно се позиционира и източникът на запалване.

3.1.3.1.6. При описаната по-долу процедура се изисква изпитването да се прави, като разстоянието между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолния флакон се променя с по 15 cm в обхвата 15 - 90 cm. За ефективност се започва при разстояние 60 см между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолния флакон. В случай на запалване на спрея при разстояние 60 cm разстоянието между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолния флакон се увеличава с 15 cm. Ако при разстояние 60 cm между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолния флакон не се е получило запалване, разстоянието се намалява с 15 cm. Целта на процедурата е да се определи максималното разстояние между изпълнителния механизъм на аерозолния флакон и пламъка на горелката, при което се получава устойчиво горене на спрея, или да се установи, че не се получава запалване на 15 cm разстояние между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолния флакон.

3.1.3.2. Изпитвателна процедура:

а) преди всяко изпитване най-малко 3 пълни аерозолни флакона от всеки продукт се кондиционират до 20°C ± 1°C, като поне 95 % от флакона е потопен във водата най-малко 30 min (ако флаконът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б) спазват се общите изисквания; записват се околната температура и относителната влажност;

в) претегля се един аерозолен флакон и се записва масата му;

г) установява се вътрешното налягане и първоначалната скорост на изпразване при 20°C ± 1 °C (за да се изключат дефектни или частично напълнени аерозолни флакони);

д) газовата горелка се закрепва на плоска хоризонтална повърхност или на стойка посредством фиксатор;

е) запалва се газовата горелка; пламъкът трябва да е блед и да е с височина приблизително 4-5 cm;

ж) изходният отвор на изпълнителния механизъм се поставя на необходимото разстояние от пламъка; аерозолът се изпитва в положението, в което е проектиран да се използва, например изправен или обърнат надолу;

з) изравняват се нивата на отвора на изпълнителния механизъм и пламъка на горелката, като се осигурява отворът да бъде правилно насочен към пламъка и изравнен с нивото му (виж фигура 1); спреят трябва да минава през горната половина на пламъка;

Фигура 1


и) спазват се общите изисквания за разклащането на флакона;

к) задейства се вентилът на аерозолния флакон, за да се предизвика пръскане на съдържанието в продължение на 5 s, освен ако не се получи запалване; ако се получи запалване, пръскането продължава и се определя времетраенето на горенето в рамките на 5 s след запалването;

л) записват се данните за запалването за съответното разстояние между газовата горелка и аерозолния флакон в дадената за целта таблица;

м) ако при стъпка "к" не се получи запалване, флаконът трябва да се изпита при друга ориентация, например за продукти, използвани в изправено положение - обърнат наопаки, за да се провери дали ще се получи запалване;

н) за същия флакон се повтарят стъпки от "ж" до "м" още два пъти (общо 3 пъти) при същото разстояние между газовата горелка и изпълнителния механизъм на аерозолния флакон;

о) процедурата на изпитване се повтаря за други два аерозолни флакона от същия продукт и при същото разстояние между газовата горелка и изпълнителния механизъм на аерозолния флакон;

п) стъпки от "ж" до "о" на изпитвателната процедура се повтарят при разстояние между 15 и 90 cm между изпълнителния механизъм на аерозолния флакон и пламъка на горелката в зависимост от резултата от всяко изпитване (виж също т. 3.1.3.1.4 и 3.1.3.1.5);

р) ако при разстояние 15 cm не настъпи запалване, процедурата с първоначално пълни флакони приключва; процедурата приключва също и когато запалване и устойчиво горене се получи при разстояние 90 cm; ако не се получи запалване при разстояние 15 cm, се записва, че запалването не е настъпило; при всички други обстоятелства максималното разстояние между пламъка на горелката и изпълнителния механизъм на аерозолния флакон, при което е наблюдавано запалване и устойчиво горене, се записва като "разстояние на запалване";

с) трябва да се проведе и едно изпитване с 3 флакона с 10 - 12 % от номиналното ниво на пълнене; те се изпитват на разстояние между изпълнителния механизъм на аерозолния флакон и пламъка на горелката, равно на "разстоянието на запалване на пълните флакони + 15 cm";

т) аерозолен флакон се изпразва до 10 - 12 % от номиналното ниво на пълнене (по маса) чрез пръскания с продължителност не повече от 30 s; между пръсканията се спазват интервали от най-малко 300 s. По време на тези междинни интервали флаконите се оставят във водната ваничка за кондициониране;

у) за флаконите с 10 - 12 % от номиналното ниво на пълнене се повтарят стъпки от "ж" до "о", като се прескачат стъпки "м" и "н"; това изпитване се прави, като флаконът е само в едно положение, например изправен или обърнат надолу, което съответства на положението, при което се е произвело запалване (ако има такова) при пълни флакони;

ф) всички резултати се записват в таблица 1.

3.1.3.2.1. Всички опити се провеждат под димоотвеждащ аспиратор в помещение с възможност за добра вентилация. В продължение на поне

3 min след всяко изпитване се извършва вентилация на димоотвеждащия аспиратор и помещението. Вземат се всички необходими предпазни мерки за предотвратяване вдишването на продукти от горенето.

3.1.3.2.2. Флаконите с 10 - 12 % от номиналното ниво на пълнене се изпитват само по веднъж. В таблиците с резултатите е необходимо да има само по един резултат за всеки отбелязан флакон.

3.1.3.2.3. Когато изпитването в положението, в което опаковката е проектирана да се използва, даде отрицателен резултат, изпитването се повтаря в положение, в което е най-вероятно да се получи положителен резултат.

3.1.4. Метод за оценка на резултатите

3.1.4.1. Всички резултати се записват. Таблица 1 показва примерна "таблица с резултати", която следва да се използва за целта.



Таблица 1

Дата

Температура … °C

 

Относителна влажност … %

Наименование на продукта

 




Нетен обем

 

Флакон 1

Флакон 2

Флакон 3

Начално ниво на пълнене

 

%

%

%

Разстояние до аерозола:

Изпитване

1 2 3

1 2 3

1 2 3

15 cm

Запалване?

 

 

 

 

Да/Не

 

 

 

30 cm

Запалване?

 

 

 

 

Да/Не

 

 

 

45 cm

Запалване?

 

 

 

 

Да/Не

 

 

 

60 cm

Запалване?

 

 

 

 

Да/Не

 

 

 

75 cm

Запалване?

 

 

 

 

Да/Не

 

 

 

90 cm

Запалване?

 

 

 

 

Да/Не

 

 

 

Наблюдения - включително положение на флакона

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3.2. Изпитване на запалване в затворено пространство

3.2.1. Въведение

С този метод за изпитване се определя запалимостта на продукти, пръскани от аерозолни флакони, дължаща се на възможността им да се запалват в затворено или ограничено пространство. От съдържанието на аерозолен флакон се пръска в цилиндричен изпитвателен съд, в който има горяща свещ. Ако настъпи видимо запалване, се записват изминалото време и освободеното количество аерозол.

3.2.2. Уреди и материали

3.2.2.1. Необходими са следните уреди:

- хронометър (секундомер) с точност ± 0,2 s;

- ваничка с вода с поддържане на температура 20°C с точност ± 1°C;

- калибрирани лабораторни везни с точност ± 0,1 g;

- термометър с точност ± 1°C;

- влагомер с точност ± 5 %;

- манометър с точност ± 0,1 bar;

- цилиндричен изпитвателен съд съгласно описанието по-долу.

3.2.2.2. Подготовка на изпитвателните уреди

3.2.2.2.1. Цилиндричен съд с обем приблизително 200 dm, с диаметър приблизително 600 mm и с дължина приблизително 720 mm, отворен в единия край, се изменя по следния начин:

а) към отворения край на съда се поставя подходяща система за затваряне, състояща се от шарнирно закрепен капак, или

б) като система за затваряне може да се използва пластмасово фолио с дебелина 0,01 - 0,02 mm; ако изпитването се провежда с пластмасово фолио, то трябва да се използва по следния начин: фолиото се опъва върху отворения край на барабана и се фиксира с еластична лента; якостта на лентата трябва да е такава, че като се постави около барабана, като лежи на страничната му стена и към най-долната й точка се закрепи маса 0,45 kg, лентата да се разтяга само 25 mm; изрязва се един 25 mm прорез във фолиото, започващ на 50 mm от ръба на барабана; фолиото трябва да е добре опънато;

в) в другия край на барабана, на 100 mm от ръба, се пробива отвор с диаметър 50 mm по такъв начин, че отворът да е в най-горно положение, когато съдът е в легнало положение и е готов за изпитването (фигура 2);

Фигура 2


г) парафинова свещ с диаметър между 20 mm и 40 mm и с височина 100 mm се поставя върху метална подставка с размери 200 200 mm; свещта се подменя при намаляване на височината й под 80 mm; пламъкът на свещта се защитава от въздействието на спрея посредством преграда, широка 150 mm и висока 200 mm; това включва равнината под наклон 45°, поставена на 150 mm от основата на преградата (фигура 3);

Фигура 3


д) свещта върху металната подставка се позиционира централно спрямо двата края на барабана (фигура 4);

Фигура 4


е) барабанът се поставя на пода или върху опора на място, където температурата е между 15 °C и 25 °C; изпитваният продукт се впръсква в барабана с приблизителен обем 200 dm, в който е източникът на запалване.

3.2.2.2.2. Обикновено продуктът излиза от флакона под ъгъл 90° спрямо вертикалната му ос. Описаните конфигурация и процедура се отнасят за този тип аерозолни продукти. В случай на необичайно функциониращи аерозолни флакони (например такива с пръскане във вертикално направление) е необходимо да се документират промените в оборудването и процедурите в съответствие с правилата за добра лабораторна практика, като например стандарт ISO/IЕC 17025:1999 Общи изисквания за компетентност на лаборатории за изпитване и калибриране.

3.2.3. Процедура

3.2.3.1. Общи изисквания

3.2.3.1.1. Преди изпитване всеки аерозолен флакон се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s с цел да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолния флакон.

3.2.3.1.2. Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това, дали флаконът се използва в изправено положение, или обърнат. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

3.2.3.1.3. Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C ± 5 °C и с относителна влажност в обхвата 30 - 80 %.

3.2.3.2. Изпитвателна процедура:

а) най-малко 3 пълни аерозолни флакона от всеки продукт се кондиционират до 20 °C ± 1 °C във ваничка с вода, като поне 95 % от флакона е потопен във водата за най-малко 30 min (ако флаконът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б) измерва се или се изчислява действителният обем на барабана в куб. дециметри;

в) спазват се общите изисквания; записват се температура и относителна влажност на околната среда;

г) установява се вътрешното налягане и първоначалната скорост на изпразване при 20 °C ± 1 °C (за да се отстранят дефектни или частично напълнени аерозолни флакони);

д) претегля се един аерозолен флакон и се записва масата му;

е) запалва се свещта и се затваря посредством системата за затваряне (капак или пластмасово фолио);

ж) изходният отвор на изпълнителния механизъм на аерозолния флакон се поставя на 35 mm от центъра на входния отвор на барабана или по-близо - за продукт, който се разпръсква широко настрани; задейства се хронометърът (секундомерът) и следвайки инструкциите за употреба на продукта, спреят се насочва към центъра на срещуположния край (капака или пластмасовото фолио); флаконът се изпитва в положението, в което е проектиран да се използва, например изправен или обърнат надолу;

з) пръска се до настъпване на запалване; хронометърът се спира и се отбелязва изминалото време; аерозолният флакон се претегля отново и се записва масата му;

и) барабанът се вентилира и се почиства, като се отстраняват всякакви остатъци, които има вероятност да се отразят върху последващи изпитвания; ако е необходимо, барабанът се оставя да се охлади;

к) стъпки от "г" до "и" от изпитвателната процедура се повтарят за други два аерозолни флакона от същия продукт (общо 3; забележка: всеки флакон се изпитва само веднъж).

3.2.4. Метод за оценка на резултатите

3.2.4.1. Съставя се протокол от изпитването, съдържащ следната информация:

а) изпитван продукт и негови референтни данни;

б) вътрешно налягане и скорост на изпразване на аерозолния флакон;

в) температура и относителна влажност на въздуха в помещението;

г) за всяко изпитване: времето на пръскане (в s), необходимо за постигане на запалване (ако продуктът не се запали, това също се вписва в протокола);

д) маса изпръскан продукт по време на всяко изпитване (в g);

е) действителен обем на барабана (в dm).

3.2.4.2. Време-еквивалентът (t), необходим за запалване на един кубичен метър, се изчислява по следния начин:

3.2.4.3. Плътността на дефлаграция (D), необходима за постигане на запалване по време на изпитването, се изчислява по следния начин:



3.3. Изпитване за запалимост на аерозолна пяна

3.3.1. Въведение

3.3.1.1. С този метод за изпитване се определя запалимостта на аерозолен спрей във вид на пяна, мус, гел или паста. От аерозолен флакон с пяна, мус, гел или паста се пръска (приблизително 5 g) върху часовниково стъкло. В долната част на часовниковото стъкло се позиционира източник на запалване (свещ, восъчен фитил, кибритена клечка или запалка) и се наблюдава дали ще настъпи запалване и устойчиво горене на пяната, муса, гела или пастата. Запалването се дефинира като стабилен пламък, поддържан най-малко 2 s и висок минимум 4 cm.

3.3.2. Уреди и материали

3.3.2.1. Необходими са следните уреди:

- градуирана скала, стойка и фиксатор, с градуировка в cm;

- огнеупорно часовниково стъкло с диаметър приблизително150 mm;

- хронометър (секундомер) с точност ± 0,2 s;

- свещ, восъчен фитил, кибритена клечка или запалка;

- калибрирани лабораторни везни с точност ± 0,1 g;

- ваничка с вода с поддържане на температура 20 °C с точност ± 1 °C;

- термометър с точност ± 1 °C;

- влагомер с точност ± 5 %;

- манометър с точност ± 0,1 bar.

3.3.2.2. Часовниковото стъкло се поставя върху огнеустойчива повърхност в среда без течение, която може да се вентилира след всяко изпитване. Градуираната скала се поставя точно зад часовниковото стъкло и се държи във вертикално положение чрез опора и фиксатор.

3.3.2.3. Скалата се позиционира по такъв начин, че началото й да е в хоризонталната равнина, в която е основата на часовниковото стъкло.

3.3.3. Процедура

3.3.3.1. Общи изисквания

3.3.3.1.1. Преди изпитване всеки аерозолен флакон се кондиционира и след това се подготвя чрез пръскане в продължение на около 1 s с цел да се отстрани нехомогенният материал от тръбичката в аерозолния флакон.

3.3.3.1.2. Стриктно се спазват инструкциите за употреба, включително това, дали флаконът се използва в изправено положение, или обърнат. Когато се изисква разклащане, то се извършва непосредствено преди изпитването.

3.3.3.1.3. Изпитването се извършва в среда без течение, с възможност за вентилация, с контролирана температура 20 °C ± 5 °C и с относителна влажност в обхвата 30 - 80 %.

3.3.3.2. Изпитвателна процедура:

а) преди всяко изпитване най-малко 4 пълни аерозолни флакона от всеки продукт се кондиционират при 20 °C ± 1 °C, като поне 95 % от флакона е потопен във водата за най-малко 30 min (ако флаконът е изцяло потопен, 30 min кондициониране са достатъчни);

б) спазват се общите изисквания; записват се температура и относителна влажност на околната среда;

в) установява се вътрешното налягане при 20 °C ± 1 °C (за да се отстранят дефектни или частично напълнени аерозолни флакони);

г) измерват се скоростта на изпразване или дебитът на аерозолния продукт, който ще бъде изпитван, така че количеството освободен изпитван продукт да може да се измери по-точно;

д) претегля се един аерозолен флакон и се записва масата му;

е) на основата на измерената скорост на изпразване или дебит и при спазване на инструкциите на производителя се пръска около 5 g от продукта в центъра на чисто часовниково стъкло с цел да се получи купчинка с височина не повече от 25 mm;

ж) в рамките на 5 s след края на пръскането пламъкът от източника на запалване се допира до края на пробата в долната й част и едновременно с това се задейства хронометърът (секундомерът); ако е необходимо, източникът на запалване се отстранява от края на пробата след приблизително 2 s, за да се види ясно дали е настъпило запалване; ако не се наблюдава запалване на пробата, източникът на запалване отново се допира до края на пробата;

з) ако се получи запалване, трябва да се отбележи следното:

- максимална височина на пламъка в cm над основата на часовниковото стъкло;

- продължителност на устойчивостта на пламъка в s;

- подсушаване и претегляне отново на аерозолния флакон и изчисляване масата на изпръскания продукт;

и) зоната на провеждане на изпитванията се вентилира непосредствено след всяко изпитване;

к) ако не се получи запалване и изпръсканият продукт остава във вид на пяна или паста през цялото време, стъпки от "д" до "и" се повтарят; продуктът се оставя да престои 30 s, 1 min, 2 min или 4 min, преди да се доближи източникът на запалване;

л) стъпки от "д" до "к" от изпитвателната процедура се повтарят още два пъти (общо 3 пъти) за същия флакон;

м) стъпки от "д" до "л" от изпитвателната процедура се повтарят за други два аерозолни флакона (общо 3 флакона) от същия продукт.

3.3.4. Метод за оценка на резултатите

3.3.4.1. Съставя се протокол от изпитването, съдържащ следната информация:

а) дали продуктът се запалва;

б) максимална височина на пламъка в cm;

в) продължителност на устойчивостта на пламъка в s;

г) маса на изпитания продукт.




Каталог: uploads -> files -> laws
laws -> Изм. Дв, бр. 37 От 2013 Г. Издадена от Министерството на здравеопазването
laws -> Изм. Дв, бр. 67 От 2011 Г. Издадена от Министерството на здравеопазването
laws -> Дв бр. 45 Вторник, 13 май 2008 г. Официален раздел
laws -> В сила от 01. 08. 2005 г. Издадена от Министерството на здравеопазването
laws -> Наредба №38 от 16 ноември 2004 Г. За определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства
laws -> Наредба №27 oт 15 юни 2007 Г. За изискванията към данните и документацията за разрешаване за употреба и регистрация на лекарствени продукти
laws -> Наредба №27 от 15 юни 2007 г за изискванията към данните и документацията за разрешаване за употреба и регистрация на лекарствени продукти
laws -> Наредба №7 от 5 август 2008 Г. За условията и реда за вземане на образци и проби от медицински изделия за изпитване
laws -> Закон за медицинските изделия в сила от 12. 06. 2007 г
laws -> За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти издадена от Министерството на здравеопазването Обн. Дв бр. 77 от 25 Септември 2007г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница