Наредба за изискванията към храните със специално предназначение

Чл. 2. (1) Храните със специално предназначение са храни, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се отграничават от храните за нормална консумация, като съответстват на заявените специфични хранителни цели и се предлагат по начин, указващ тяхното предназначение.

(2) Храните със специално предназначение трябва да съответстват на специфичните хранителни потребности на една от следните категории:

1. хора, чиито храносмилателни процеси или метаболизъм са нарушени;

2. хора в специално физиологично състояние, които поради това могат да имат специфична полза при контролирана консумация на някои вещества, съдържащи се в храните;

3. кърмачета и малки деца в добро здраве.

(3) Храните по ал. 2, т. 1 и 2 могат да се определят като "диетични".

Чл. 3. (1) Естеството или съставът на храните по чл. 2 трябва да бъдат такива, че те да са подходящи за специалната хранителна употреба, за която са предназначени.

(2) Храните със специално предназначение трябва да съответстват на задължителните изисквания към храните за нормална консумация по Закона за храните и нормативните актове по неговото прилагане, освен по отношение на промените, извършени в тях с цел привеждането им в съответствие с чл. 2.

Чл. 4. Специфични изисквания към групите храни със специално предназначение, посочени в приложение № 1, се определят с отделни наредби.

Чл. 5. (1) От категориите вещества по приложение № 2, добавяни за специални хранителни цели, при производството на храни със специално предназначение могат да се използват само веществата, посочени в съответната категория.

(2) При производството на храни със специално предназначение могат да се използват и други вещества за специални хранителни цели, които не принадлежат към категориите вещества по приложение № 2.

(3) Използването на химичните вещества по приложение № 2 трябва да съответства на изискванията на наредбите по чл. 4.

(4) Използването на вещества, добавяни за специални хранителни цели в храните със специално предназначение, трябва да осигурява производството на безопасни храни, които задоволяват специфичните хранителни потребности на лицата, за които са предназначени.

(5) Министърът на здравеопазването може да изисква от производителя или вносителя да представи научни изследвания и данни за използването на вещества, добавяни за специални хранителни цели. Ако такива изследвания и данни се съдържат в научна публикация, достатъчно е да се предостави информация за нея.

Чл. 6. (1) За веществата по приложение № 2 се прилагат критериите за чистота, определени със Закона за храните и нормативните актове по прилагането му.

(2) За веществата по приложение № 2, за които не са определени критерии за чистота, се прилагат общоприетите критерии за чистота, определени от Европейската фармакопея, Смесения експертен комитет на ФАО/СЗO по хранителните добавки и други подобни международни организации.

Чл. 7. (1) При етикетиране, представяне и рекламиране на храните по чл. 2 не се допускат хранителни претенции, че тези храни притежават качества за профилактика или лечение на заболявания, както и да внушават такива свойства.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за предоставянето на полезна информация или препоръки, предназначени за специалисти в областта на медицината, храненето и фармацията.

Чл. 8. (1) Наименованието, под което се продават продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2, трябва да се придружава от информация за специфичните им хранителни характеристики.

(2) Наименованието, под което се продават продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 3, трябва да се придружава от информация за тяхното предназначение.

(3) При етикетирането на храните, предназначени за специални цели, за които няма наредба по чл. 4, допълнително се обявяват следните данни:

1. информация за качествения и количествения състав или за специален производствен процес, който придава на храната специфични хранителни характеристики;

2. енергийна стойност, изразена в килоджаули (kJ) и килокалории (kcal), съдържание на въглехидрати, белтъци и мазнини на 100 грама (g) или 100 милилитра (ml) от продукта във вида, в който се продава, и там, където е подходящо - за определено количество от продукта, както се предлага за консумация; когато енергийната стойност на продукта е по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 g или 100 ml, това може да бъде означено съответно с думите "енергийна стойност по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 g" или "енергийна стойност по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 ml".

(4) Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.), се прилага за продуктите по чл. 2 при спазване на изискванията по ал. 1 - 3 и на наредбите по чл. 4.

Чл. 9. Храните със специално предназначение се предлагат на потребителите предварително опаковани, като опаковката трябва напълно да покрива продуктите.

Чл. 10. (1) Когато храни със специално предназначение, които не принадлежат към една от групите по приложение № 1, се пускат на пазара за първи път, производителят или вносителят изпраща в Министерството на здравеопазването модел на етикета на продукта.

(2) За храни със специално предназначение, които не принадлежат към една от групите по приложение № 1, министърът на здравеопазването може да изиска от производителя или вносителя да представи научно изследване и данни, които установяват съответствието на продукта с изискванията на чл. 2, заедно с информацията по чл. 8, ал. 3, т. 1. Ако такива изследвания и данни се съдържат в научна публикация, достатъчно е да се предостави информация за нея.

Чл. 11. Когато се установи, че храна със специално предназначение, която не принадлежи към една от групите по приложение № 1, не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 или е опасна за човешкото здраве, съответната храна може да бъде спряна от продажба и изтеглена от пазара.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Наредбата влиза в сила от 1 април 2004 г.

§ 2. Забранява се продажбата на продукти, които не отговарят на изискванията на наредбата, след 1 април 2004 г.

§ 3. Контролът по изпълнение на изискванията на наредбата се осъществява от органите на държавния контрол по Закона за храните.

§ 4. Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните.
Приложение № 1 към чл. 4

Групи храни със специално предназначение

1. Храни за кърмачета.

2. Храни на зърнена основа и детски храни, предназначени за кърмачета

и малки деца.

3. Храни, предназначени за нискоенергийни диети за намаляване на

телесното тегло.

4. Диетични храни за специални медицински цели.

5. Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно

натоварване, особено при спортисти.

6. Храни, предназначени за лица с нарушения на въглехидратната обмяна

(диабет).

Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1

Вещества, които могат да се добавят за специални хранителни цели в

храни със специално предназначение

- "ДХСМЦ" са диетични храни за специални медицински цели (група 4

съгласно приложение № 1).

- "Всички ХСП" са храни със специално предназначение, включително

• 
  ДХСМЦ, с изключение на храните за кърмачета, храните на зърнена основа и детски храни, предназначени за кърмачета и малки деца (групи 1 и 2 съгласно приложение № 1).