Наредба за изискванията за етикетирането и представянето на храните

Раздел II

Общи изисквания при етикетиране и представяне на храните

1. да водят до заблуда на потребителя по отношение на:

а) характеристики на храната, определени от нейното естество, произход, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, начин на производство и преработка;

б) въздействия и свойства на храната, които тя не притежава;

в) внушение, че храната притежава специална характеристика, когато всички други подобни храни притежават същата характеристика;

2. да приписват свойства на храната да предпазва, лекува или да излекува от заболявания, или да насочва към такива свойства освен в случаите на приложими изисквания на Общността за натурални минерални води и за храни със специално предназначение.

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 48 от 2008 г.) наименование, под което продуктът се продава;

2. списък на съставките на храната;

3. количеството на определени съставки или категории съставки в случаите по чл. 23 ;

4. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г., отм., бр. 48 от 2008 г.);

5. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2008 г.) минимален срок на трайност или обозначението „ИЗПОЛЗВАЙ ПРЕДИ“, последвано от конкретна дата, когато храни от микробиологична гледна точка подлежат на бърза развала;

6. (доп. – ДВ, бр. 48 от 2008 г.) специални условия за съхранение и условия за употреба на храната;

7. (изм. и доп. – ДВ, бр. 19 от 2003 г., изм., бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2004 г., доп., бр. 98 от 2004 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) нетно количество – в случай на предварително опаковани храни;

8. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2004 г., изм., бр. 48 от 2008 г.) името или търговското наименование и адресът на производителя или на лицето, което опакова храната, или на продавача, установен в рамките на Общността;

9. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2008 г.) подробности за мястото на произхода или за мястото, от което идва храната, когато липсата на подобна информация може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната или мястото, от което идва тя;

10. при храни от внос се посочва държавата производител, а когато в друга държава храната е претърпяла преработка, която води до промяна в естеството й, върху етикета като страна на произход се обявява страната, в която е извършена преработката;

11. указание за употреба, в случай че потребителят не би могъл да ползва храната без него;

12. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2008 г.) маркировка, позволяваща идентифициране на партидата, към която принадлежи храната;

13. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., бр. 48 от 2008 г.) действителното обемно алкохолно съдържание за напитки, съдържащи повече от 1,2 % vol. алкохол;

1. за бири с алкохолно съдържание не по-голямо от 5,5 % vol., и напитки, класифицирани под позиция № 22.07 В II от Общата митническа тарифа и произведени от грозде – ± 0,5 % vol.;

2. за бири с алкохолно съдържание, по-голямо от 5,5 % vol., и за напитки, класифицирани под позиция № 22.07 В I от Общата митническа тарифа и приготвени от грозде, за ябълкови вина, крушови вина, плодови вина и подобни, получени от плодове, различни от грозде, независимо дали са или не са искрящи или пенливи, както и за напитките на базата на ферментирал мед – ± 1 % vol.;

3. за напитки по ал. 1, съдържащи накиснати плодове или части от растения – ± 1,5 % vol.;

4. за напитки по ал. 1, различни от напитките по т. 1-3 – ± 0,3 % vol.

(4) Отклоненията по ал. 3 се прилагат независимо от отклоненията, произтичащи от метода за анализ, използван при определяне на алкохолното съдържание.

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Данните по чл. 6, ал. 1 трябва да са написани по ясен и разбираем за потребителя начин, да са разположени на място, лесно за виждане, да не се изтриват при манипулиране, употреба и съхранение на храната. Те не трябва да са покрити или разделени с друг текст или картинно изображение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., изм. и доп., бр. 98 от 2004 г., изм., бр. 20 от 2006 г.) Данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 7 и 13 трябва да са разположени на едно зрително поле.

(3) Изискването по ал. 2 не се прилага при стъклени бутилки за повторна употреба, при които някои от данните са трайно маркирани.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Допуска се при стъклени бутилки за повторна употреба, на които не се поставя етикет, а са трайно маркирани, както и при опаковки с площ по-малка от 10 cm2, на етикета да се обявят само данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5 и 7.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г., бр. 100 от 2003 г.) Не се изисква обозначение по чл. 6, ал. 1, т. 4, когато:

1. храната или нейните съставки не съдържат белтък или дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като продукт на генетичната модификация;

2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) в храната или в нейните съставки в резултат на случайно замърсяване са попаднали продукти, получени от генетично модифицирани организми и чието съдържание в храната не надвишава 1 на сто.

(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2004 г.) Разпоредбата на ал. 2 може да се приложи и за данните по чл. 10, ал. 1 и чл. 11.

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Всяка опакована храна, предназначена за продажба на краен потребител, се етикетира чрез нанасянето на данните по чл. 6, ал. 1 директно върху опаковката или под формата на етикет, пръстен или капак, поставен върху нея.

(2) Етикетите се поставят по начин, който не позволява отделянето им от опаковката.

Чл. 8а. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г.) (1) Допуска се данните по чл. 6, ал. 1, т. 10 и 11 да бъдат нанесени само в търговските документи при етикетирането на предварително опакованите храни, които са предназначени за:

1. крайния потребител, но се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния потребител, както и когато този етап не е продажба на места за обществено хранене;

2. доставка на места за обществено хранене, за да бъдат приготвени, преработени, разделяни или нарязани.

(2) Търговските документи по ал. 1, съдържащи всички данни на етикетирането, трябва да придружават храните, за които се отнасят, или да са изпратени преди доставката или едновременно с нея.

(3) В случаите по ал. 1 данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5 и 8 се нанасят и на външната опаковка, в която храните се представят за продажба, като данните относно срока на минимална трайност, а при бързоразвалящите се храни – относно срока на трайност, се посочват в съответствие с чл. 28, ал. 2 и 3 и чл. 29.

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г.) Етикетирането на храните не е задължително, когато:

1. тяхното количество се измерва в присъствието на потребителя;

2. не са предварително опаковани в потребителска опаковка;

3. са предназначени за снабдяване на местата за обществено хранене.

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2004 г.) в документите, които придружават храната до мястото на продажбата й, се посочват данните по чл. 6, ал. 1 ;

2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2004 г.) върху транспортната опаковка се маркират данните по чл. 6, ал. 1, т. 1, 5, 8 и 12 ;

3. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2003 г., в сила от 15.02.2004 г.) на мястото на предлагането на храната се обявяват данните по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 8.