Наредба за командировките в страната

(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката.

(2) Когато със заповедта за командировка е разпоредено командированият в мястото на командировката да извърши работа, за която се предвижда трудовото възнаграждение да се определя според изработеното, той получава освен командировъчни пари и трудово възнаграждение в зависимост от изработеното, но не по-малко от уговореното трудово възнаграждение по основното му трудово правоотношение.

(3) Командировъчните пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) По изключение може да бъде командирован работник или служител от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.

(2) Могат да бъдат командировани с тяхно съгласие и лица, които работят на обществени начала, самодейци и др., когато се изпращат за изпълнение на възложена задача вън от постоянното им местоживеене.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) Работниците или служителите, които работят по съвместителство в друго предприятие, могат да бъдат командировани от него само при съгласие на работодателя по основното им трудово правоотношение.

Чл. 6. (1) Не се считат командировани лицата, които:

1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.) извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.;

2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;

3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

(2) Не се заплащат командировъчни пари на работниците, които получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчните пари, освен ако с акт на Министерския съвет е предвидено друго.

Раздел II

РЕД ЗА КОМАНДИРОВАНЕ

(Загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.)
Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г., отм., бр. 2 от 1994 г.).

Чл. 8. (1) Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.

(3) Може да не се издава заповед за командировка на прокурори и следователи във връзка със станали произшествия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г.) За министрите, ръководителите на ведомства и предприятия, областните управители, председателите на общинските съвети и кметовете на общини писмена заповед за командироване не се издава. Разходите за командировките на тези лица се изплащат въз основа на представени документи, изискващи се по тази наредба. След изтичане на всяко тримесечие се изготвя писмен отчет за получените командировъчни пари, който се одобрява от съответния колективен орган, а когато няма такъв - от длъжностното лице, с което е сключен съответният договор, или от упълномощено от него лице.

1. (доп. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;

2. трите имена и длъжността на командированото лице;

3. мястото на командироването;

4. задачата, за която лицето се командирова;

5. времетраенето на командировката;

6. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г.) командировъчните дневни, пътни, и квартирни пари, на които командированият има право;

7. начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;

8. необходимостта и видът на отчета за извършената работа;

9. (нова - ДВ, бр. 21 от 1991 г., изм., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., отм., бр. 40 от 1999 г.).

(2) Изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) Заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице.

(2) Заповедта за командировка или командировъчното удостоверение се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето. Задължително се отбелязва дали е ползувана служебно безплатна храна или безплатна квартира. В случаите, когато командировката е на обект, където няма печат, заверката се извършва само с подпис на отговорно служебно лице.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г.).

(2) В случаите по ал. 1 в заповедта за командировка задължително се посочват данните за вида и марката на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и разстоянията в километри по републиканската пътна мрежа, по които се установяват пътните пари.

(3) Когато с командирования по ал. 1 пътуват и други командировани лица, командироващият изплаща пътни пари само на него.

Чл. 14. На лицата, командировани да придружават чуждестранни гости, се заплащат пътни пари по цени на превоза, ползуван от гостите.

Чл. 15. На командированите не се заплащат пътни пари:

1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) когато ползуват безплатен превоз;

2. (отм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.);

3. (отм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.);

4. за отиване до мястото на командироването, когато се намират там на друго основание;

5. за връщане в мястото на постоянната работа, когато виновно не се завърнат своевременно след изпълнение на служебната задача.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.).

(2) На командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1.

(3) За дните, през които командированият се е завърнал в постоянната си месторабота за доклади, проучвания и други, дневни пари не му се изплащат.

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.).

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.) (1) На командирования се заплащат дневни пари в размер до 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1 по преценка на командироващия в следните случаи:

1. при придружаване на чуждестранни гости;

2. при провеждане на международни прояви;

3. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) за отразяване посещението на чуждестранни официални правителствени делегации - журналисти, кореспонденти и др.;

4. (отм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г., нова, бр. 40 от 1999 г.) при съвместно изпълнение на обекти и задачи с чуждестранни специалисти.

(2) Придружителят по т. 1 на предходната алинея получава и еднократно за дребни разходи до 200 на сто от размера по чл. 19, ал. 1 за времето на придружаването.

(2) Когато заболелият постъпи на лечение в болнично заведение, дневни пари не се заплащат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г., отм., бр. 40 от 1999 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г., в сила от 1.01.1999 г., отм., бр. 2 от 2011 г. , в сила от 1.01.2011 г.).

Чл. 27. Не се заплащат квартирни пари, когато е ползувана безплатна държавна или обществена квартира, когато командировката е в населено място, където живее командированият или семейството му, и в случая по чл. 24, ал. 2.

Чл. 28. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1991 г., бр. 40 от 1999 г., изм., бр. 2 от 2011 г. , в сила от 1.01.2011 г.) На командирования за придружаване на чуждестранни гости или специалисти квартирни пари се заплащат по документ за действително платената сума за едно легло за нощуване в хотела, в който са настанени чуждестранните гости или специалисти.

Раздел VI

ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ
Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г.) Командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа. Ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета.

(2) Командированите, които отчитат резултатите от работата си в отделен документ - ревизионен акт, следствен протокол и др., могат да не правят отчет за извършената работа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) Командироващият следи за ефективността на извършените командировки. Той разпорежда вземането на съответни мерки в зависимост от задачата, която е била възложена на командированите, и резултатите от нейното изпълнение.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 40 от 1999 г.) Бюджетните предприятия, включително и тези на извънбюджетна сметка, изплащат командировъчни пари в размерите, определени съгласно наредбата, и в рамките на утвърдените им за тази цел средства с бюджетите и извънбюджетните сметки за съответната година.

Чл. 31. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1991 г., изм., бр. 2 от 1994 г., бр. 40 от 1999 г.) Разходите за изплатените командировъчни пари се отчитат като разходи за съответната дейност.

Чл. 32. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1991 г.) Командировъчните пари се изплащат срещу представяне на:

1. заповед за командировка, а в случаите по чл. 8, ал. 2 и 3 - командировъчно удостоверение;

2. препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка;

3. сметка за дължимите суми или авансов отчет, ако преди заминаването е получен служебен аванс, към която се прилагат документи за извършени разходи:

а) (изм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г., бр. 2 от 2011 г. , в сила от 1.01.2011 г.) документ за платените пари за нощуване; размерът на квартирните пари задължително се утвърждава от командироващия; утвърденият размер може да бъде по-голям от първоначално определения със заповедта за командировката;

б) (изм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г.) размерът на пътните пари се изплаща в рамките на определения от командироващия срещу представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход; билетът се представя във всички случаи, когато пътуването е извършено със самолет.

1. Наредбата за служебните командировки в страната и обезщетенията при преместване на работа в друго населено място (обн., ДВ, бр. 39 от 1978 г.; изм., бр. 3 от 1980 г., бр. 100 от 1981 г. и бр. 8 от 1985 г.).

2. В точка 2 на специфичните разпоредби към раздел I на Таблицата за размерите на лекторските и други възнаграждения, приета с ПМС № 26 от 1986 г. (ДВ, бр. 43 от 1986 г.), думите "като лекторите получават дневни пари само за дните, когато не са изнасяли лекции" се заличават. Заличава се и т. 6 от специфичните разпоредби към раздели II, III, IV и V на същата таблица.

§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1991 г., бр. 40 от 1999 г.) Контролът по прилагането на наредбата се възлага на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на финансите, които дават указания съобразно своята компетентност, както следва:

1. Министерството на труда и социалната политика:

а) по раздел I. Общи положения;

б) по раздел IV. Дневни пари.

2. Министерството на финансите:

а) (изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) по раздел II. Ред за командироване;

б) по раздел III. Пътни пари;

в) по раздел V. Квартирни пари;

г) по раздел VI. Отчетност и контрол.

§ 5. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1991 г., отм., бр. 40 от 1999 г.).

————————————————————————————————

Наредбата за командировките в страната

(ДВ, бр. 40 от 1999 г., в сила от 1.05.1999 г.)

§ 12. Заварените в командировка лица при влизането в сила на постановлението се отчитат по действащите за съответните периоди разпоредби.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 123 на Министерския съвет от 15 юни 1999 г. за изменение на нормативни актове на Министерския съвет

(ДВ, бр. 56 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 2. В нормативните актове на Министерския съвет и в приложенията към тях, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., всички числа в стари левове се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове.

Заключителни разпоредби