Наредба за местните данъци, такси и цени на услуги в община Своге



страница1/5
Дата16.10.2018
Размер1.25 Mb.
#89550
  1   2   3   4   5


ОБЩИНА СВОГЕ

СОФИЙСКА ОБЛАСТ



Наредба за местните данъци,

такси и цени на услуги в община Своге

Глава първа


Общи положения
Чл.1. С тази наредба се уреждат отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги събирани в община Своге.

Чл.2. В общинския бюджет постъпват следните местни данъци:

1.Данък върху недвижимите имоти;

2.Данък върху наследствата;

3.Данък върху даренията;

4.Данък при възмездно придобиване на имущества;

5.Данък върху превозните средства;

6.Патентен данък;

7. “Туристически данък”;

8.Други местни данъци, определени със закон.

Чл.3. (1) Размерите на местните данъци по чл.2 се определят с тази наредба при условията, по реда и в границите, определени в Закона за местните данъци и такси;

(2) Когато до края на предходната година общинския съвет не е определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;

(3) Не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината.

Чл.4. Местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка.

Чл.5. (1) Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

(2) Невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.“;

(3) В производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Когато в нормативен акт е предвидено изискване за представяне на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за задължения за данъци и такси по този закон се представя удостоверение само за задълженията за данъци и такси към общината по постоянен адрес, съответно седалище, на задълженото лице.”

Чл.6. Компетентен орган за отсрочване и разсрочване на местни данъци в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението, е кметът на общината, а в останалите случаи е общинският съвет.”.
Чл. 7. (1). Община Своге събира следните местни такси:

1. за битови отпадъци;

2. за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна;

3. за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги;”

4. за технически услуги;

5. за административни услуги;

6. за откупуване на гробни места;

7. (Отм. с Решение №18,Протокол №4/27.03.2015г.);

8. за притежаване на куче;

9. други местни такси, определени със закон.

(2). Общинският съвет определя цена и за всички други услуги и права, извън тези по предходната алинея.

Чл. 8. (1). Местните такси се определят въз основа на необходимите материално – технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

(2). Местните такси са прости и пропорционални и се заплащат безкасово, в брой или с общински таксови марки в сроковете и по реда на Закона за местните данъци и такси.



Чл. 9.(1). Таксите по чл. 7 се определят от Общинския съвет с решение по предложение на Кмета на Общината или на общинските съветници, при спазване на следните принципи:

1. възстановяване на пълните разходи на Общината по предоставяне на услугата;

2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество;

3. постигане на по – голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

(2). Решението по предходната алинея се взима с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.

(3). За услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите.

(4). Размерът на таксата може и да не възстановява пълните разходи на Общината по предоставянето на определената услуга, когато Общинският съвет реши, че това се налага за защита на обществения интерес.

(5). В случаите, когато размерът на таксите не възстановява пълния размер на разходите по предоставянето на услугата, разликата между разходите и размера на таксата е за сметка на общинските приходи.

(6). Общинският съвет, по предложение на Кмета на Общината, може с решение да освобождава отделни категории граждани и юридически лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси. Решението се взима по реда на ал. 2.

(7). Кметът издава разрешение за разсрочване или отсрочване на задължения за местни такси в размер до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението.”

(8). Разрешение за отсрочване или разсрочване на задължения за местни такси над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година, се издава от кмета след решение на общинския съвет.

Чл. 10. (1). Местните такси се събират от общинската администрация.

(2). Приходите от местните такси постъпват в бюджета на Общината или в търговски дружества със сто на сто общинско имущество, в чиито капитал са включени обектите за ползването, на които се заплаща таксата.

(3). По реда на ал. 2 Общинският съвет може да реши отделни такси да се събират от търговски дружества със сто на сто общинско имущество, които осъществяват дейност по изграждане и поддържане на обектите, за ползването на които същите се заплащат.

Глава втора

Местни данъци

Раздел І


Данък върху недвижимите имоти
Чл.11. (1) С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на община Своге сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

(2) Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост.

(3) Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

(4) Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.



Чл.12. (1) Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

(2) Собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него.

(3) При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.

(4) При концесия данъчно задължен е концесионерът.

(5) За имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление

Чл.13. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.

(2) Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.



Чл.14. (1) Данъкът върху недвижимите имоти се заплаща:

  1. в брой в касите на общината, находящи се град Своге, ул.”Ал.Стамболийски” №3

2. по банков път – по банковата сметка на общината;

3. с пощенски запис.



Чл.15. “(1) Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.”

(2) На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.”.



Чл.16. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

Чл.17. От заплащане на данък се освобождават лицата за имотите, определени в чл.24 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.18. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът.

Чл.19. Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 2,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот /изм.Решение № 26,Протокол № 4 от 2015 година/

Чл.20. Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.

Чл.21. (1) .“(1) Данъчната основа на недвижимите имоти на предприятията е по-високата стойност от данъчната оценка и отчетната стойност.”

(2) Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, а за жилищните имоти - данъчната оценка съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(3) Данъчната оценка на имотите по чл.11, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, върху които са построени сгради на лица, различни от собственика на поземления имот, се определя съгласно нормите по приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси.

(4) При липса на счетоводни данни и параметри за имотите, данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.



Чл.22. (1) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси към 1 януари на годината, за която се дължи.

(2) При промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. В случаите на промяна от общинския съвет на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места, данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.



Чл.23. (1) За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.

(2) За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.



Чл.24. Необходимо условие за определяне на данъка е наличието на подадена данъчна декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.25. При промяна на обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, лицата по чл.19 предявяват правото си за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси.
Раздел ІІ

Данък върху наследствата


Чл.26.(1) С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

(2) Имуществата на лица без гражданство се облагат като имущества на български граждани, ако постоянното им местопребиваване е на територията на страната.



Чл.27.(1) Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Като наследствено се облага и имуществото, което се получава в случай на смърт на наследодателя непосредствено от трето лице въз основа на сключен от наследодателя договор.

(3) Алинея 2 не се прилага, ако договорът е сключен в изпълнение на задължение по закон.

Чл.28.(1) Данъкът върху наследството се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

(2) Данък върху наследството не се заплаща от преживелия съпруг и от наследниците по права линия без ограничения.



Чл.29.(1) При откриване на наследство данъчно задължените лица по чл.28 или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация по чл.32 от Закона за местните данъци и такси в общината по последното местожителство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина – по местонахождението на по-голямата част от имуществото му в страната.

Чл.30.Наследственото имущество, с изключение на освободеното от данък, се оценява съгласно чл.33 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.31.(1) Облагаемата наследствена маса се разделя на наследствени дялове, като за всеки наследник се определя дял по реда на Закона за наследството .

(2)Наследствените дялове се увеличават, съответно намаляват, със стойността на заветите, оценени по реда на чл.33 от Закона за местните данъци и такси.



Чл.32.Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник, както следва:

1. за братя и сестри и техните деца – 0.7 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.;

2. за лица, извън посочените в т. 1 – 5 на сто за наследствен дял над 250 000 лв.

Чл.33.Освобождават се от данък върху наследство имущества определени в чл.38 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.34.Данъкът се определя и се съобщава на всеки наследник или заветник поотделно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл.35.Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Раздел ІІІ


Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин


Чл.36.(1) Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

(2)Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения.

(3)Алинея 1 не се прилага за моторни превозни средства, които не са регистрирани за движение в страната”.

(4)Алинея 2 не се прилага, ако прехвърлянето е в изпълнение на задължение по закон или въз основа на акт на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне на имущества на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти.

(5)Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

(6)Данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях по давност.



Чл.37.Данъкът се заплаща от лицата по чл.45 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.38.Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Чл.39. (1) При дарение на имущество, както и в случаите по чл.44, ал.2 от Закона за местните данъци и такси, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер на:

а) 0.7 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца;

б) 5 на сто - при дарение между лица извън посочените в буква "а".

(2) При възмездно придобиване на имущество данъкът е в размер 2,5 на сто върху оценката на прехвърляното имущество, а при замяна - върху оценката на имуществото с по-висока стойност.

(3) При делба на имущество, когато притежаваният преди делбата дял се уголемява, данъкът се начислява върху превишението.

Чл.40.Освобождават се от данък придобитите имущества по чл.48 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.41.(1) Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Лицата, които нямат постоянен адрес, заплащат данъка по настоящия си адрес.

(2)Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а в останалите случаи - в двумесечен срок от получаване на имуществото, след подаване на декларация по чл. 49, ал.3 от Закона за местните данъци и такси.



Раздел ІV

Данък върху превозните средства



Чл.42.С данък върху превозните средства се облагат:

1.превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;

2. корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;

3. въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.



Чл.43.Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Чл.44.Собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им по реда на чл.54 от Закона за местните данъци и такси.

  1. Чл. 45. (1) За леките автомобили размера на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:

  1. до 37 kW включително – 0,45 лв. за 1 kW;

2. над 37 kW до 55 kW включително – 0,53 лв. за 1 kW;

3. над 55 kW до 74 kW включително – 0,70 лв. за 1 kW;

4. над 74 kW до 110 kW включително – 1,45 лв. за 1 kW;

5. над 110 kW – 1,63 лв. за 1 kW;

В зависимост от годината на производство данъкът се умножава с коефициентите, определени с чл. 55, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. имот /изм.Решение № 26, Протокол № 4 от 2015 година/

(2) Данъкът за ремаркета на леки автомобили е в следните размери:

1. товарно ремарке – 6 лв.

2. къмпинг ремарке – 12 лв.

(3)Данъкът за мотопеди е в размер 12 лв., а за мотоциклети, както следва:

1. до 125 куб. см включително – 15 лв.

2. над 125 до 250 куб. см включително – 30 лв.

3. над 250 до 350 куб. см включително – 42 лв.

4. над 350 до 490 куб. см включително – 60 лв.

5. над 490 до 750 куб. см включително – 90 лв.

6. над 750 куб. см – 120 лв.

(4) Данъкът за триколка на база общото тегло е както следва:

1. до 400 кг включително – 5 лв.

2. над 400 кг – 7 лв.

(5) Данъкът за автобуси се определя в зависимост от броя на местата за сядане:

1. до 22 места, вкл. мястото на водача – 60 лв.

2. над 22 места, вкл. мястото на водача – 120 лв.

(6) Данъкът за товарен автомобил до 12 т. технически допустима максимална маса е в размер 20 лв. за всеки започнат тон товароносимост. /изм.Решение № 26, Протокол № 4 от 2015 година/

(7) Данъкът за седлови влекач и влекач за ремарке се определя в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, както следва:


Брой оси на седловия влекач/влекача за ремарке

Допустима максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация на влекача (в тона):

Данък (в лева)

равна или повече от

по-малка от

задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното

други системи за окачване на задвижващата ос/оси

А) с две оси

-

18

16


56


 

 


18

 


20

 


56


128


 

 


20

 


22

 


128


294


 

 


22

 


25

 


380


684


 

 


25

 


26

 


684


1200


 

 


26

 


28

 


684


1200


 

 


28

 


29

 


662


798




29


31


798


1310




31

33

1310


1818




33

38

1818


2762




38

-

2014


2738


Б) с три и повече оси

36

38

1280


1776





38

40

1776


2456





40

-

2456


3634


/изм.Решение № 26, Протокол № 4 от 2015 година/

 

(8) Данъкът за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, е в размер от 60 лв.



(9)Данъкът за автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона е в размер 120 лв.

(10) Данъкът за трактори е в размери, както следва:

1. от 11 kW до 18 kW включително – 6 лв.

2. над 18 kW до 37 kW включително – 9 лв.

3. над 37 kW – 12 лв.

(11) Данъкът за други самоходни машини е в размер 30 лв.

(12) Данъка за моторни шейни и превозни средства от категория L7e по Закона за движението по пътищата в размер 60 лв.

(13) Данъкът за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 т. се определя в зависимост от допустимата максимална маса, броя на осите и вида на окачването, както следва:




Брой оси на моторното превозно средство

Допустима максимална маса

Данък (в лв.)

равна или повече от

по-малка от

задвижваща ос/оси с пневматично или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното

други системи за окачване на задвижващата ос/оси

А) с две оси

12

13

60


122





13

14

122


336





14

15

336


474




15

-

474


1072


Б) с три оси

15

17

122


212





17

19

212


434





19

21

434


564





21

23

564


868





23

-

868


1350


В) с четири оси

23

25

564


572





25

27

572


892





27

29

892


1416





29

-

1416


2100


/изм.Решение № 26, Протокол № 4 от 2015 година/

Чл.46. Данъкът за плавателните средства е в размер, както следва:

1. за корабите, вписани в регистрите на малките кораби в българските пристанища и в регистрите на общините за корабите, плаващи по вътрешните води без контакт с Черно море и с река Дунав, без яхтите и скутерите - в размер 1 лв. за всеки започнат бруто тон;

2. за корабите, без яхтите, скутерите, влекачите и тласкачите, вписани в регистъра на големите кораби в българските пристанища - в размер 1 лв за всеки започнат бруто тон до 40 бруто тона включително и в размер 0.1 лв. за всеки започнат бруто тон над 40 бруто тона;

3. за един джет - в размер 120 лв.

4. за ветроходни и моторни яхти - в размер 24 лв. за всеки започнат бруто тон;

5. за скутери - в размер 3,24 лв. за киловат;

6. за влекачи и тласкачи - в размер 0,17 лв. за киловат;

7. за речни несамоходни плавателни съдове - в размер 0,60 лв.за тон максимална товароносимост.



Чл.47.Данъкът за гражданските въздухоплавателни средства е в размер, както следва:

1. за самолети в експлоатация с валиден сертификат за летателна годност и за вертолети – 24 лв. за всеки започнат тон максимално летателно тегло;

2. за параплан – 14 лв.

3. за делтаплан -14 лв.

4. за мотоделтаплан – 24 лв.

5. за свободен балон – 36 лв.

6. за планер – 36 лв.

Чл.48.Освобождават се от данък превозните средства съгласно чл.58 от Закона за местните данъци и такси.

Чл.49.(1) За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, снабдени с действащи катализаторни устройства и несъответстващи на екологичните категории "Евро 3", "Евро 4", "Евро 5", "Евро 6" и "EEV", определеният по чл. 55 от ЗМДТ данък за съответната година се заплаща с намаление от 40 на сто.

(2)За превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително и съответстващи на екологични категории "Евро 3" и "Евро 4" данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5" и "Евро 6" - с 60 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 1 и 3 данък.

(3)За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории "Евро 3" и "Евро 4", данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" - с 50 на сто намаление, от определения по чл. 55, ал. 5, 6, 7 и 13 данък.

(4)За автобуси, извършващи обществен превоз на пътници по редовни автобусни линии в градовете и в слабонаселените планински и гранични райони, които се субсидират от общините, данъкът се заплаща в размер 10 на сто от размера, определен по реда на чл. 55, ал. 5, при условие че не се използват за други цели.

(5) Екологичните категории "Евро 3", "Евро 4", "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория.

Чл. 50. (1) Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

(2) За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

(3)Заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. Заплащането на данъка се удостоверява с представяне на издаден или заверен от общината документ.

Чл.51.Данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл.54, ал.2 от Закона за местните данъци и такси - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

Раздел V


Патентен данък

Чл.52.(1) Физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 към раздел VІ на Глава втора от Закона за местните данъци и такси (патентни дейности) се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл.99 и чл.100, ал.2 от същия закон.

(2) За извършваната патентна дейност лицата по ал.1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3) Лицата по ал.1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл.204, т.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл.53.(1) Когато в рамките на 12 последователни месеца едно физическо лице е прекратило патентна дейност и/или е образувало ново предприятие, което извършва патентна дейност, и сумарният оборот на двете предприятия е повече от 50 000 лв. за 12 последователни месеца, за новообразуваното предприятие не се прилага чл.52. В този случай за текущата данъчна година новообразуваното предприятие се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2)Когато в рамките на текущата данъчна година оборотът на лицето превиши 50 000 лв. или лицето се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, лицето се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(3)В случаите по ал.1 и 2 патентният данък за текущата година е дължим до края на тримесечието, предхождащо тримесечието, през което са възникнали обстоятелствата по ал.1 и 2.

(4)В случаите по ал.1 и 2 дължимият, съответно внесеният, данък се приспада от годишното данъчно задължение по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(5)По искане на лицето общината издава удостоверение за дължимия размер на патентния данък, за което не се заплаща такса.

(6)Когато в рамките на текущата данъчна година лицето се дерегистрира по Закона за данък върху добавената стойност, то се облага по общия ред на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за цялата данъчна година.



Чл.54.За целите на патентния данък се определят зони съгласно Приложение № 1 от тази наредба.

Чл.55.(1) Патентният данък се дължи за всяка от упражняваните дейности поотделно съгласно приложение № 4 към раздел VІ на Глава втора от Закона за местните данъци и такси.

(2)Лицата, които осъществяват патентна дейност в повече от един обект, дължат данък за всеки обект поотделно.

(3)Когато патентната дейност започва или се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към раздел VІ на Глава втора от Закона за местните данъци и такси, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на започване или прекратяване на дейността.

(4)Когато в рамките на една патентна дейност, с изключение на дейностите, посочени в т.1 и 2 на приложение № 4 към раздел VІ на Глава втора от Закона за местните данъци и такси, през течение на годината се промени обстоятелство във връзка с определяне размера на данъка, размерът на данъка до края на годината, включително за тримесечието на промяната, се определя на базата на размера на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(5)Когато в рамките на една патентна дейност от посочените в т.1 и 2 на приложение № 4 към раздел VІ на Глава втора от Закона за местните данъци и такси през течение на годината се промени обстоятелство, което води до определяне на патентния данък в по-висок размер, за данъчната година се дължи по-високият размер на данъка, определен съобразно промените в обстоятелствата.

(6) Лицата, които осъществяват в един обект едновременно патентните дейности по т.3 и т.31 от приложение № 4, дължат данък само за дейности по т.3 от приложение № 4”;

(7) Доходите от дейности, които не са посочени в приложение № 4 към раздел VІ на Глава втора от Закона за местните данъци и такси, се облагат по общия ред на закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл.56.(1) Данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност:

1.физическите лица, включително едноличните търговци, с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват намаление на патентния данък в размер 50 на сто, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година;

2.физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват с личен труд през цялата данъчна година два или три вида патентна дейност от посочените в т. 1 - 36 от приложение № 4, заплащат патентния данък само за тази дейност, за която определеният данък e с най-висок размер; за извършване на повече от три дейности облекчението не се прилага.

3.физическите лица, включително едноличните търговци, които са пенсионери и извършват патентна дейност, посочена в т. 5, 6, 8 - 15, 18 - 20, 25, 27 - 29 и 31 на приложение № 4 към раздел VІ на Глава втора от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответната дейност, ако извършват дейността лично и не наемат работници през цялата данъчна година;

4.лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към раздел VІ на Глава втора от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.57 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.

(2)Независимо от чл.55, ал. 4 данъчното облекчение по ал.1, т.1 се ползва за цялата данъчна година, през която настъпва неработоспособността или изтича срокът на валидност на решението.



Чл.57.(1) Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, до 31 януари на текущата година. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността.

(2) Лицата, които до 31 януари на текущата година са подали данъчната декларация по ал.1 и в същия срок заплатят пълния размер на патентния данък, определен съгласно декларираните обстоятелства, ползват отстъпка 5 на сто.

(3) Лицата декларират с декларация по ал.1 и всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) Лицата подават данъчна декларация по ал.1 и за възникването на обстоятелствата по чл. 53, ал. 1 и 2 през съответния период. Данъчната декларация се подава в срок до края на месеца, следващ месеца, през който са възникнали обстоятелствата по чл.53, ал.1 и 2.



Чл.58. (1) Данъчните декларации по чл.57 се подават в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец.

(2) Когато данъчната декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в общината, където е постоянният адрес на пълномощника.



Чл.59.(1) Патентният данък се внася на четири равни вноски, както следва:

1. за първото тримесечие - до 31 януари;

2. за второто тримесечие - до 30 април;

3. за третото тримесечие - до 31 юли;

4. за четвъртото тримесечие - до 31 октомври.

(2) Когато възникне задължение за внасяне на патентния данък през годината, дължимата част от данъка за текущото тримесечие се внася в 7-дневен срок от датата на подаване на декларацията по чл.57, а когато декларация не е подадена - в 7-дневен срок от изтичане на срока за подаване на декларацията.

(3) Патентният данък се внася в приход на общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност, а когато патентната дейност не се извършва в обект или не се извършва от постоянно място – в приход на общината, където е постоянният адрес на физическото лице, включително на едноличния търговец. В случаите по чл. 58, ал. 2 данъкът се внася в приход на общината по постоянния адрес на пълномощника, съответно в Столична община.

Чл.60.Лицата по чл.52, aл.1 заплащат патентен данък в размерите посочени в Приложение № 2.

Раздел VІ


Туристически данък


Чл.60а. (1) С туристически данък се облагат нощувките.

(2) Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.

(3) Лицата по ал. 2 внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на средствата за подслон и местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

(4) Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка.

(5) Лицата по ал. 2 подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.”

2.създава се нов чл.60 б: (1)“ Размерът на туристическия данък се определя за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване, както следва:

Първа зона – град Своге

1. категория 1 звезда – 0,80 лв. за нощувка;

2. категория 2 звезди – 1,00 лв. за нощувка;

3. категория 3 звезди – 1,20 лв. за нощувка;

4. категория 4 звезди – 1,40 лв. за нощувка;

5. категория 5 звезди – 1,60 лв. за нощувка.

Втора зона – всички села на територията на общината

1. категория 1 звезда – 0,60 лв. за нощувка;

2. категория 2 звезди – 0,80 лв. за нощувка;

3. категория 3 звезди – 1,00 лв. за нощувка;

4. категория 4 звезди – 1,20 лв. за нощувка;

5. категория 5 звезди – 1,40 лв. за нощувка

/изм.Решение № 26,Протокол № 4 от 2015 година/

(2) Размерът на дължимия данък за календарния месец се определя, като броят на предоставените нощувки за месеца се умножи по размера на данъка по ал. 1.

(3) Дължимият данък по ал. 2 се внася от данъчно задължените лица до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който са предоставени нощувките.

(4) (Отменен с Решение №132, Протокол 16 от 14.06.2012 г.).

Когато сборът на данъка по ал. 2 за календарната година е по-малък от 30 на сто от данъка, определен при пълен капацитет за средството за подслон или мястото за настаняване, разликата се внася от данъчно задълженото лице в приход на бюджета на общината по местонахождение на средството за подслон или мястото за настаняване до 1 март на следващата календарна година, независимо дали обектът се използва.

(5)(Отменен с Решение №132, Протокол 16 от 14.06.2012 година).

Разликата по ал. 4 се определя по следната формула:

Р = (РДхПКхДх30/100) - ДД,

където:


Р е разликата за внасяне;

РД - размерът на данъка по ал. 1;

ПК - пълният капацитет на броя на леглата в средството за подслон или мястото за настаняване за календарната година;

Д - брой дни в годината;

ДД - сборът на дължимия данък по ал. 2 за календарната година.”
Раздел VІІ

Данък върху таксиметров превоз на пътници

/приет с Решение № 179 от 03.08.2016 година/


Чл. 60б. (в сила от 01.01.2017 г.) (1) Данъчно задължените лица, посочени в този раздел, се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършваната от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.

(2) За всички останали дейности данъчно задължените лица се облагат по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с изключение на случаите по глава втора, раздел VI от ЗМДТ.

(3) Данъчно задължени лица по този раздел са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от Кмета на Общината по Закона за автомобилните превози.

Чл. 60в. (в сила от 01.01.2017 г.) (1) Годишния размер на данъка върху таксиметров превоз на пътници е в размер на 540 лева.

(2) Данъкът върху таксиметров превоз на пътници по ал. 1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(3) Когато общинският съвет не е определил размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година, в срок до 31 октомври на предходната година, данъкът се събира на базата на действащия размер за предходната година.

Чл. 60г. (в сила от 01.01.2017 г.) (1) Преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец за дължимия данък в Общината.

(2) В декларацията по ал. 1 лицата посочват обстоятелствата, свързани с определянето на данъка.

(3) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определянето на данъка, в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство.

(4) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчна декларация се подава и от прехвърлителя, и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в търговския регистър в Общината.

Чл. 60д. (в сила от 01.01.2017 г.) (1) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък за текущата година се определя по следната формула:

ДДТГ = ГДТПП x  БМ

, където

12

ГДТПП е размерът на годишния данък върху таксиметров превоз на пътници по чл. 6;

БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

(2) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП = ПГДТПП x БМ

, където

12

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Чл. 60е. (в сила от 01.01.2017 г.) Данъкът по чл. 6 се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл. 24а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.

Чл. 60ж. (в сила от 01.01.2017 г.) Възстановяване на надвнесен данък по чл. 60д, ал. 2 се извършва по писмено искане на данъчно задължено лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

ІІ. Общински съвет Своге отменя, считано от 01.01.2017 г. чл. 108 от Наредбата за местните данъци, такси и цени на услуги в Община Своге.

ІІІ. На основание чл. 34, т. 3 и чл. 35 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, задължава председателя на Общински съвет да удостовери съдържанието на Наредбата.

ІV. На основание чл. 37, ал. 3 и чл. 39, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от ЗНА задължава председателя на ОбС-Своге да  изпрати заверен препис на решението на Общински съвет за обнародване на направените допълнения и изменения на Наредбата за местните данъци, такси и цени на услуги в Община Своге във вестник „Своге 7” след влизане на решението в сила.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница