Наредба за работното време, почивките и отпуските
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- изм. и доп. ДВ. бр.41 от 23 Май 2017г. Глава първа. РАБОТНО ВРЕМЕ Раздел I. НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ
- Раздел II. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ
- Раздел III. ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД
- Глава втора. ПОЧИВКИ
- Глава трета. ОТПУСКИ Раздел I. ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК
| НАРЕДБА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ
Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г. Обн. ДВ. бр.6 от 23 Януари 1987г., изм. ДВ. бр.31 от 19 Април 1991г., изм. ДВ. бр.55 от 12 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.59 от 23 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.59 от 9 Юли 1993г., изм. ДВ. бр.67 от 6 Август 1993г., изм. ДВ. бр.38 от 6 Май 1994г., изм. ДВ. бр.54 от 15 Юни 2001г., изм. ДВ. бр.103 от 5 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.72 от 17 Август 2004г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.96 от 28 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.1 от 5 Януари 2007г., изм. ДВ. бр.10 от 6 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август 2009г., изм. ДВ. бр.21 от 15 Март 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.19 от 6 Март 2012г., доп. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 18 Август 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.41 от 23 Май 2017г. Глава първа. РАБОТНО ВРЕМЕ Раздел I. НАМАЛЕНО РАБОТНО ВРЕМЕ Чл. 1. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1993 г.) Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1993 г.) Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1993 г.) Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1993 г.) Раздел II. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ Чл. 4а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г., нов - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) (1) В Правилника за вътрешния трудов ред се определят началото и краят на работния ден, редът за редуването на смените, почивките по време на работа, редът за отчитане на работното време, времето на задължително присъствие в предприятието, когато е уговорено променливо работно време, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) В Правилника за вътрешния трудов ред се уреждат условията и редът за въвеждане и начинът на отчитане на работното време при променливо работно време, когато извън времето на задължителното присъствие работникът или служителят отработва неотработеното дневно работно време в следващия или в други дни от същата работна седмица. Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) (3) Работното време с променливи граници при подневно изчисляване има нормална продължителност. При работно време с променливи граници може да се установява и сумирано изчисляване на работното време при условията и по реда на чл. 142, ал. 2 КТ. (4) С променливите граници на работното време не може да се нарушават минималният размер на обедната, междудневната и седмичната почивка. (5) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) При разделяне на работния ден на две или три части (чл. 139, ал. 4 КТ) броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден, а продължителността на всяко прекъсване, с изключение на обедната почивка, не може да бъде по-малка от 1 час. (2) При разделяне на работния ден на части не може да се нарушава минималната непрекъсната междудневна и седмична почивка. Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Съгласието за полагане на нощен труд от майки с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма. Съгласието може да се оттегли писмено най-късно 3 дни преди датата, от която работникът и служителят искат да преустановят полагането на нощен труд, освен при основателни причини, които налагат това да стане веднага. Чл. 8. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Удължаване на работното време по чл. 136а КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай, издадена не по-късно от 3 работни дни преди датата на удължаването, като за издадената заповед незабавно се уведомяват работниците и служителите, за които тя се отнася. В заповедта се определят началната и крайната дата на удължаването, звената и работните места, за които тя се отнася. (2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) В специалната книга за отчитане удължаването и компенсирането на работното време се посочват: номерът на заповедта за удължаване на работното време, данни за проведените консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, трите имена на работника или служителя, денят и времето на удължаване, продължителността на периода на удължаване, началната и крайната дата на периода на удължаване и номерът на заповедта за компенсиране, а в случаите по чл. 136а, ал. 5 КТ - и изплатеното възнаграждение. Когато в предприятието е въведена автоматизирана система за обработка на информацията за работните заплати и управлението на персонала, в специалната книга се вписват само номерата на заповедите за удължаването и компенсирането на работното време, ако другите данни са включени в тази система. (4) Работодателят определя със заповед длъжностното лице, което вписва данните по ал. 3 в специалната книга за отчитане удължаването и компенсирането на работното време. (5) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Съгласието за работа при условията на удължено работно време от майките с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, от трудоустроените, ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи, и от учащите се без откъсване от производството се дава в писмена форма за всеки отделен случай. (6) При удължаване и компенсиране на работното време трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които се прилага система на заплащане според времетраенето, не се променя. Чл. 9. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2006 г.) Установяване на непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време. В заповедта изрично се посочват срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време, продължителността на работното време и данни за проведеното съгласуване с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2009 г., нов - ДВ, бр. 67 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. (2) През периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. (3) Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б. (4) Когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 9 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 56 и 83 от 2007 г., бр. 11 от 2008 г., бр. 10 и 67 от 2009 г., бр. 95 и 106 от 2011 г. и бр. 21 и 49 от 2012 г.). Превръщане на нощните часове в дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време, както и в случаите, когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта. Чл. 9б. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) При сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на работното време. (2) Когато работник или служител през целия или през част от периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, е ползвал отпуск, нормата за продължителност на работното му време се преизчислява, като от броя на работните дни по календар се изваждат съответните дни отпуск, разрешени в работни дни по календар, както и съответната част от отпуските, разрешени в календарни дни, съвпадащи с работните дни по календар. Чл. 9в. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) (1) Когато в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, отработените от работника или служителя часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за недостигащите часове се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. (2) Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа. Чл. 9г. (Нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Дежурство се въвежда при необходимост за изпълнение на задачи на предприятието в рамките на установеното за работника и служителя работно време или извън него. Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 1994 г.) Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 1994 г.) Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 1994 г.) Раздел III. ИЗВЪНРЕДЕН ТРУД Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 15 - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. (2) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) В случаите по чл. 153, ал. 4 КТ в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Съгласието за полагане на извънреден труд от майките с деца до 6-годишна възраст, от майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, и от трудоустроени работници и служители се дава в писмена форма за всеки отделен случай. Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят, направил отказ по реда на предходната алинея, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2. (2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г.) Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец. Чл. 19. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Глава втора. ПОЧИВКИ Чл. 20. (1) (Отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) (2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) Глава трета. ОТПУСКИ Раздел I. ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишен текст на чл. 22, доп. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Всеки работник и служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползува платен годишен отпуск по чл. 155 и 156 КТ. Когато 8-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на работника и служителя, той има право на платен годишен отпуск за същата година в пълен размер. Когато част от 8-месечния трудов стаж е придобита през една календарна година и друга част през следващата календарна година, той има право на платен годишен отпуск за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. За ползуване на платения годишен отпуск за втората и следващите календарни години не се изисква нов 8-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя в това предприятие. (2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. като незаконосъобразна с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС - ДВ, бр. 103 от 2002 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1991 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, помощник-директорите със задължителна норма за преподавателска работа в училищата и обслужващите звена по чл. 33а, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за народната просвета, учителите, учителите-методици, възпитателите, педагогическите съветници, ръководителите на филиали в междуучилищни центрове за трудово политехническо обучение, логопедите, психолозите, корепетиторите, хореографите, ръководителите на учебно-изчислителни кабинети, рехабилитаторите на слуха и говора имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. (2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1991 г.) Учителите, които са постъпили на работа след започване на учебната година и до ваканцията нямат 8 месеца трудов стаж, ползуват за същата година платен отпуск по 4 работни дни за всеки прослужен месец. Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Професорите, доцентите, главните асистенти, асистентите, старши преподавателите и преподавателите във висшите училища имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Преподавателите в детските музикални и балетни школи, признати за учебни заведения, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Директорите, заместник-директорите и учителите в социалните учебно-професионални центрове имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Възпитателите, педагозите и специалните педагози в домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, в домовете за деца, лишени от родителска грижа, в домовете за медико-социални грижи за деца, в детските ясли, в дневните центрове за деца с увреждания, в дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, в центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, в центровете за настаняване от семеен тип, в центровете за обществена подкрепа, в центровете за работа с деца на улицата, в кризисните центрове, в приютите за безнадзорни деца, в преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и в другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 36 работни дни. Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Директорите, заместник-директорите (завеждащите учебната работа) и преподавателите в постоянно действащите школи, които не са признати за учебни заведения, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. (2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2009 г.) Директорите (управителите) на домовете за деца с физически увреждания и с умствена изостаналост, на домовете за деца, лишени от родителска грижа, на домовете за медико-социални грижи за деца, на детските ясли, на дневните центрове за деца с увреждания, на дневните центрове за деца с увреждания - седмична грижа, на центровете за социална рехабилитация и интеграция, които предоставят социални услуги за деца, на центровете за настаняване от семеен тип, на центровете за обществена подкрепа, на центровете за работа с деца на улицата, на кризисните центрове, на приютите за безнадзорни деца и на преходните жилища, които предоставят социални услуги за деца, както и на другите места за предоставяне на социални услуги за деца имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Научните работници в научноизследователските, научно-музейните, научно-художествените и научно-библиотечните учреждения имат право на удължен платен годишен отпуск в размери, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) асистент и главен асистент - 35 работни дни; 2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) доцент и професор, ръководител (директор, председател) на научна организация (институт) - 40 работни дни; 3. член-кореспондент, академик - 45 работни дни. Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Артистичният и художествено-техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно приложение № 1. Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове, както следва: 1. до 400 пролетени часа - 36 работни дни; 2. от 401 до 600 пролетени часа - 40 работни дни; 3. от 601 до 700 пролетени часа - 45 работни дни; 4. над 700 пролетени часа - 48 работни дни. Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) (1) Ръководните служители по трудово правоотношение в централните и териториалните органи на изпълнителната власт, заемащи някоя от длъжностите по чл. 19, ал. 2, 3 и 4 от Закона за администрацията, и техните заместници, както и заемащите длъжности по трудово правоотношение въз основа на избор от Народното събрание или като определени или назначени от Министерския съвет или от Президента на Република България имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. (2) Ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в Администрацията на Президента на Република България имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. (3) Главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г.) Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползува платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато след ползуване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползуват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. (3) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) В началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. Чл. 37б. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) (1) В случаите по чл. 173, ал. 4 КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или на служителя и без негово съгласие, когато: 1. е обявил престой повече от 5 работни дни; 2. едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред; 3. писмено е поканил работника или служителя да поиска да ползва отпуска си до края на календарната година, за която се полага, но работникът или служителят не е направил това до края на същата календарна година. (2) В случаите на ал. 1, т. 3 работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя до изтичане на давностния срок по чл. 176а, ал. 1 КТ. Чл. 37в. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) Чл. 37г. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) В случаите по чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) В случаите по чл. 173, ал. 4, чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ и когато по искане на работника или служителя ползването на платения годишен отпуск е отложено със съгласието на работодателя по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят предоставя или отлага ползването на отпуска в писмена форма и своевременно уведомява работника или служителя. Чл. 37д. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) В случаите по чл. 176, ал. 3 КТ работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ. Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) В случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2015 г., в сила от 18.08.2015 г.) Когато ползването на платения годишен отпуск е отложено по реда на чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ поради ползване на друг вид законоустановен отпуск от работника или служителя, давностният срок за ползване на отложения отпуск започва да тече от края на календарната година, през която работникът или служителят се е завърнал на работа. Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1991 г., отм. - ДВ, бр. 67 от 1993 г.) Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Възнаграждението за времето на ползуването на платения годишен отпуск се изплаща по искане на работника и служителя най-малко 3 дни преди началото на ползуването, а когато няма искане - по реда на изплащане на трудовото възнаграждение. Чл. 42. (1) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. (2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят нямат придобито право на отпуск. (3) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят са прослужили най-малко половината от работните дни на месеца. Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) При смърт на работника и служителя преди ползуването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение по чл. 224 КТ пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта. (2) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 2011 г., в сила от 15.03.2011 г.) Работодателите водят документация за платения годишен отпуск на работниците и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения по чл. 177 КТ и за изплатените обезщетения по чл. 224 КТ. Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> TPOOUT -> BG TPOOUT=NORMATIVE%20DOCUMENTS -> Labour -> Ordinances Ordinances -> I общи положения Ч Ordinances -> Първа общи положения ч Ordinances -> І общи положения Ч Ordinances -> I общи положения Ч Ordinances -> Наредба №11 от 21. 12. 2005 г за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея Ordinances -> Наредба №3 от 19. 04. 2001 г за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място Ordinances -> I общи положения Ч Ordinances -> I организация и провеждане на задължителните предварителни медицински прегледи на работниците Ordinances -> Наредба №11 от 27. 12. 2004 г за минималните изисквания за осигуряване на безопасността и здравето на работещите при потенциален риск от експлозивна атмосфера Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|