Наредба за сечите в горите глава първа общи разпоредби



страница1/4
Дата27.05.2017
Размер480.13 Kb.
#22182
  1   2   3   4
Проект 28.03.2011 г.
НАРЕДБА ЗА СЕЧИТЕ В ГОРИТЕ
Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. видовете сечи и методите за тяхното провеждане;

2. условията и редът за провеждане на сечите;

3. правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч и изготвяне на съпровождащите документи.;

4. условията и редът за издаване на позволителното за сеч;

5. системата от режими и мерки за стопанисване на типовете природни местообитания, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000.



(2) Наредбата се прилага за всички гори, независимо от тяхната собственост.

Чл. 2. Сечите са лесовъдски дейности, които се провеждат с цел подобряване състоянието на горите, възобновяване, запазване на генетичните ресурси, добив на дървесина, както и запазване и увеличаване на полезните им функции.

Чл. 3. Интензивността и повторяемостта на сечите, които се провеждат в горите зависят от поставената цел и се определят:

1. при отгледните сечи – от пълнотата и склопеността, както и от механичната устойчивост на насажденията;

2. при възобновителните сечи – от склопеността и структурата на насажденията, степента на възобновяване, състава и състоянието на подраста и от процесите на естествената смяна на дървесните видове.

Чл. 4. Сечите се провеждат при спазване на принципите за природосъобразно, многофункционално и устойчиво стопанисване на горите и изискванията за опазване на биологичното разнообразие в тях.

Чл. 5. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите, може да утвърждава разработки, свързани с прилагане на сечи в горите.

Глава втора
ВИДОВЕ СЕЧИ


Чл. 6. Сечите в горите се провеждат за възобновяване, отглеждане, подобряване състоянието на горите, както и за постигане на целите, заложени в горскостопанските планове и програми.

Раздел I
Отгледни сечи

Чл. 7. (1) Отгледните сечи се провеждат през периода от възникването на насаждението до достигане на неговата зрялост.

(2) Отгледните сечи се провеждат за постигане на следните основни цели:

1. регулиране на състава и произхода на насажденията в зависимост от функциите им и поставените цели;

2. подобряване на растежа на насажденията;

3. селекция на дърветата в насажденията;

4. подобряване на защитните функции на горите;

5. подобряване на здравословното състояние и устойчивостта на насажденията;

6. поддържане и опазване на биологичното разнообразие в горите;

7. намаляване на риска от пожари в горите;

8. увеличаване на производителността на насажденията и подобряване на качеството на дървесината.

9. съкращаване на срока за производство на качествена дървесина.

(3) Интензивността и повтаряемостта на отгледните сечи са в зависимост от състава, възрастта и състоянието на насажденията.

(4) Интензивността на сечта се изразява в процент от общия запас и се определя от пълнотата и склопеността на насаждението.

(5) При провеждане на отгледните сечи не се допуска еднократно отсичане на повече от 30% от запаса на насаждението.

(6) Повторяемостта на отгледните сечи е:

1. през 4 - 8 години при слаба и умерена интензивност на сечта;

2. през 10 - 12 години при силна и много силна интензивност на сечта.
Чл. 8. Отгледните сечи са осветления, прочистки, прореждания, пробирки , селекционни сечи и сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина.
Чл. 9. Осветленията се провеждат до склопяване на насажденията. Провеждат се за регулиране на състава и произхода им, както и за подобряване на здравословното състояние чрез:

1. отсичане или пречупване на нежеланите дървесни видове, издънки и храсти;

2. отглеждане на повредения при провеждане на възобновителна сеч подраст от широколистни дървесни видове.
Чл. 10. (1) Прочистките се провеждат от склопяване на насажденията до възрастта, в която започва интензивно нарастване на дърветата по височина.

(2) С прочистките се подобрява здравословното състояние и регулира състава, произхода, качеството на дървостоя.

(3) Склопеността и пълнотата на насаждението след провеждане на сечта не се допуска да са под 0,8.
Чл. 11. (1) Прорежданията се провеждат в периода на интензивен растеж на дърветата по височина и с тях се регулират броят на дърветата с желани качества, осигуряват се условия за нарастването им по височина и се подобрява и поддържа стабилността на насажденията.

(2) След провеждане на сечта пълнотата на насаждението не се допуска да бъде по-малка от 0,7.
Чл. 12. Пробирките се провеждат в периода на интензивен растеж на дърветата по диаметър до започване на възобновителна сеч. С пробирките се създават условия за нарастването на дърветата по диаметър за подобряване на индивидуалната им стабилност при спазване на следните правила:

1. след сечта пълнотата на насаждението не се допуска да бъде по-малка от 0,7;

2. със сечта да се осигури равномерно разпределение на качествени дървета, които ще осигурят възобновяване на насаждението;

3. с цел запазване и увеличаване на биоразнообразието, около наличен подраст от редки дървесни видове се допуска отваряне на прозорци с диаметър до 1/2 от височината на дървостоя.
Чл. 13. (1) Отгледните сечи в двуетажните насаждения се провеждат отделно за двата етажа.

(2) При провеждане на пробирки в горния етаж се допуска намаляване на пълнотата до 0,5.

Чл. 14. (1) В семепроизводствени насаждения се провеждат селекционни сечи до започване на възобновителната сеч.

(2) В семепроизводствени насаждения, попадащи в обособени участъци за изборно стопанисване, се провеждат изборни сечи.

(3) Сечите в семепроизводствените градини, клоновите колекции, географски култури и маточниците се провеждат при условията и по реда на Наредбата по чл. 95, ал. 2, т. 2 от Закона за горите.

(4) Селекционните сечи се провеждат за постигане на следните основни цели:

1. запазване на генетичното разнообразие на популационо и вътревидово ниво;

2. регулиране на формовото разнообразие и селекционната структура на насажденията;

3. осигуряване на условия за редовно и обилно семеносене или плодоносене;

4. увеличаване добива на висококачествени в наследствено отношение репродуктивни материали.

(5) Селекционните сечи в семепроизводствени насаждения се провеждат при спазване на следните правила:

1. запазват се дървета с ясно изразени добри фенологични признаци, като се държи сметка за наличието на полов диморфизъм, екологичните и морфологични различия;

2. короните на плюсовите дървета да бъдат добре осветени, да не се допират помежду си и с короните на съседните дървета;

3. отсичат се кривостъблени и виторасли дървета, както и такива с чепове, водни леторасли и повреди от биотични и абиотични въздействия;

5. отсичат се дървета от видове, които пречат на растежа и свободното кръстосано опрашване между дърветата от основния вид;

6. при необходимост се извършва частично или цялостно отсичане на подлеса и /или подраста.

(6) След провеждане на селекционната сеч склопеността на насаждението не може да бъде по-малка от 0,5 за светлолюбивите и от 0,6 за сенкоиздръжливите видове. Сечта се провежда еднократно или на няколко пъти в зависимост от първоначалната склопеност и структура на насаждението.

Чл. 15. (1) В насаждения на добри месторастения е възможно провеждането на система от сечи за индивидуално производство на висококачествена дървесина.

(2) Сечите по ал.1 се прилагат в следните фази от развитие на насаждението:

а) фаза на възникване на насаждението – младиняци с височина до 3 м;

б) фаза на диференциация – млади насаждения с височина между 8 м и 12 м, по изключение – до 15м;

в) фаза на натрупване - самоокастрянето на дърветата е достигнало 25% от очакваната височина на стъблото в зряла възраст;

г) фаза на зрялост.

Чл. 16. Във фазата на възникване на насаждението се извършва пречупване на екземпляри от пионерни видове или видове с издънков произход, когато застрашават развитието на стопанските видове, залегнали в дългосрочната цел за развитие на гората. Лесовъдските намеси се извършват в периода на напреднала вегетация.
Чл. 17. (1) Във фазата на диференциация в насаждението се залагат просеки – линии за достъп, през 20 м с ширина 1- 1,5 м.

(2) Върху площта на насаждението се определят “дървета опции” от всички налични дървесни видове - супержизнени или жизнени дървета с добро качество на стъблото.

(3) Лесовъдската намеса представлява опръстеняване на жизнени, но с лошо качество дървета, които са заплаха за дърветата опции, чрез отстраняване на кората и камбия им на височина 1,30 м .

(4) Редки дървесни видове и редки дървесни форми трябва да бъдат запазвани, независимо от качеството им.

(5) Във фазата на диференциация се извършват 2 отгледни мероприятия.

(6) След приключване на фазата на диференциация всяка втора линия за достъп се оформя като технологична просека с ширина 3.5 – 4 м, която се запазва за намесите в следващите фази.
Чл. 18. (1) Във фазата на натрупване се определят дървета на бъдещето, на разстояние не по-малко от 15 – 25 м едно от друго, които се отбелязват трайно на гръдна височина, по начин, който не уврежда кората на дърветата.

(2) Дърветата на бъдещето се избират с предимство от местни видове.

(3) Лесовъдската намеса във фазата на натрупване представлява отстраняване на дърветата, които конкурират дърветата на бъдещето в коронното пространство.

(4) Лесовъдски намеси в пространствата между дърветата на бъдещето не се провеждат.

(5) Дървесни видове, с единично участие,/спътници/ които отговарят на дългосрочната цел за развитие на гората, без значение от тяхното качество, се избират за „екологични дървета на бъдещето” и се стопанисват по начин, които гарантира тяхното запазване.

(6) В зависимост от условията на месторастене и дървесния вид, лесовъдските намеси в този етап се повтарят през 3-5 години.

(7) Във фазата на зрялост лесовъдските намеси намаляват. Отстраняват се останали конкуренти в периферията на короната на дърветата на бъдещето. Допуска се отварянето на прозорци за създаване на условия за естествено възобновяване на отделни площи.

(8) При достигане на определени целеви диаметри по дървесни видове и условия на месторастене, може да се извърши ползване на дърветата на бъдещето.



(9) Дървета с хралупи и мъртва дървесина в стоящо и лежащо състояние се запазват.

Раздел IІ
Възобновителни сечи


Чл. 19. (1) Възобновителни сечи се провеждат в зрели насаждения с цел:

1. осигуряване на възобновяване за създаване на ново поколение гора;

2. направляване на процесите на възобновяване;

3. регулиране на видовия състав и направляване на смяната на видовете;

4. опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и генетичния фонд;

5. производство и добив на качествена дървесина.

(2) Видът на възобновителните сечи, интервалите, през които се провеждат и продължителността на възобновителния период се определят от поставената цел, лесовъдската система за осъществяването й, състоянието на насажденията, условията на месторастене, състава, количеството, качеството и пространственото разположение на подраста.

(3) В насаждения, които се стопанисват като високостъблени и издънкови за превръщане в семенни, се провеждат сечи с предварително и съпътстващо семенно възобновяване.

(4) В тополови гори и в гори, които се стопанисват като нискостъблени, се провеждат сечи с последващо възобновяване.

(5) При провеждане на възобновителните сечи в насаждението се запазват дървета с хралупи, единични и групи от стари дървета, както и мъртва дървесина в размер от 5 до 10 % от запаса на насажденията.
Чл. 20. Възобновителните сечи са постепенни, изборни и голи.
Чл. 21. (1) Постепенните сечи са възобновителни сечи с предварително и съпътстващо семенно възобновяване, при които дървостоят се отсича на два или повече пъти през възобновителния период.

(2) Постепенните сечи са равномерно (краткосрочно) - постепенна, постепенно- котловинна, групово - постепенна, неравномерно -постепенна.
Чл. 22. (1) Равномерно-постепенната сеч се провежда с цел равномерно възобновяване на насажденията за период до 20 години.

(2) Равномерно (Краткосрочно)-постепенната сеч се провежда чрез изсичане на дърветата равномерно по площта на насаждението на 2, 3 или 4 фази.

(3) Подготвителната фаза се провежда в насаждения със склопеност над 0,8, в които липсва възобновяване, при следните правила:

1. изсичат се изостанали в растежа си дървета, такива със силно развита корона, с некачествени стъбла, както и храсти и подлес, които затрудняват възобновяването;

2. склопеността се намалява до 0,7 - 0,8.

(4) Осеменителната фаза се провежда за създаване на условия за поява на поници и развитие на подраст, като склопеността се намалява до 0,5 за насаждения от светлолюбиви и до 0,6 за насаждения от сенкоиздръжливи дървесни видове.

(5) При провеждане на осеменителна фаза задължително се отсичат подлеса и подтиснатите дървета, които затрудняват възобновяването.

(6) Осветителната фаза се провежда няколко години след осеменителната фаза при покритие над 50% на площта на насаждението с подраст.

(7) При провеждане на осветителна фаза, склопеността на насаждението се намалява до 0,3 - 0,4, като се отсича до 50 % от запаса му. Когато се цели удължаване на възобновителния период, осветителната фаза може да се проведе на два пъти.

(8) Окончателната фаза се провежда при склопеност на насаждението под 0,4 и покритие над 80% на площта с достатъчно количество укрепнал подраст.
Чл. 23. (1) Постепенно-котловинната сеч се провежда в гори от светлолюбиви дървесни видове.

(2) В насаждения със склопеност по-голяма от 0,6 и липса на възобновяване, първите сечи се провеждат по правилата на подготвителната и осеменителната фаза на равномерно (краткосрочно) - постепенната сеч.

(3) При наличие на възобновяване, в местата с най-голямо количество подраст се отварят котли с площ до 0,25 ха, а площите между котлите се изреждат равномерно.

(4) Котлите се разширяват, когато по периферията им се появи достатъчно подраст. Разширяването продължава до окончателното отсичане на зрелия дървостой.

(5) Възобновителният период на постепенно-котловинната сеч е до 30 години.

(6) Едновременно със сечта във възобновените участъци се провеждат съответните отгледни сечи, включително и отглеждане на подраста.
Чл. 24. (1) Групово-постепенна сеч се провежда във:

1. високостъблени насаждения с преобладание на сенкоиздържливи дървесни видове;

2. разновъзрастни високостъблени гори;

3. високостъблени насаждения от светлолюбиви дървесни видове, когато възобновяването е от сенкоиздържливи видове или са налице условия за такова възобновяване;

4. бялмурови насаждения;

5. високобонитетни чисти и смесени издънкови букови насаждения за превръщане в семенни.

(2) Групово-постепенната сеч се провежда с цел формиране и поддържане на неравномерна възрастова, хоризонтална и вертикална структура, с възобновителен период над 20 години.

(3) Групово-постепенната сеч се провежда при спазване на следните правила:

1. дървостоят се отсича постепенно под формата на прозорци, които се разширяват;

2. прозорците се залагат в местата със започнал възобновителен процес;

3. при липса на възобновяване прозорците се залагат на два пъти в местата със склопеност по-голяма от 0.6.

4. на 1 ха се залагат до 3 прозореца с площ до 0,1 ха;

5. дървостоят около прозорците в ивица с ширина около 20 м се изрежда до склопеност 0,5;

6. разширяването на прозорците се извършва, когато подрастът е в достатъчно количество и е укрепнал;

7. едновременно с разширяването на прозорците, във възобновените участъци се провеждат съответните отгледни сечи, включително и отглеждане на подраста.
Чл. 25. (1) Неравномерно-постепенната сеч се провежда за създаване на насаждения със сложна вертикална, хоризонтална и възрастова структура. Прилага се в насаждения в добро здравословно състояние, с площ не по-малка от 5 ха и склопеност над 0,6.

(2) Границите на насаждението се запазват до окончателното провеждане на сечта.

(3) При провеждане на неравномерно-постепенната сеч, в насажденията се оформят участъци за възобновяване, участъци за отглеждане и участъци с висока склопеност, в които се задържа възобновяването.

(4) Пространственото и времевото разпределение на участъците по ал. 3 е в зависимост от разположението на подраста, големината и структурата на насаждението, конфигурацията на терена, пътната мрежа и технологията на работа.

(5) При неравномерно-постепенната сеч интензивността на сечта е до 30%, при повтаряемост през 5 до 15 години, в зависимост от възобновителния период и хода на възобновителните процеси.

(6) Неравномерно-постепенната сеч се провежда по предварително изготвен план за целия възобновителен период, който включва:

1. картиране на участъците по ал. 3, както и на извозните пътища, които се обозначават трайно на терена и се ползват до окончателното провеждане на сечта;

2. определяне на транспортната граница;

3. определяне на възобновителния период, интензивността и повтаряемостта на сечта;

4. определяне на последователността за усвояване на насаждението и схемата за извоз.

(7) Сечта започва в зоната около транспортната граница чрез отваряне на прозорци/котли в местата с подраст, а при липса на възобновяване, прозорците/котлите се откриват на два пъти. При всяка следваща сеч се отварят нови прозорци/котли, в посока към извозния път, а при необходимост съществуващите се разширяват.

(8) Във възобновените участъци се провеждат съответните отгледни сечи, а в невъзобновените участъци се провеждат мероприятия за възобновяването им.

(9) При неравномерно-постепенната сеч в насаждението се оставят стояща и лежаща мъртва дървесина, дървета с хралупи, единични и групи от стари дървета в размер от 5 до 10 % от запаса на насаждението.

Чл. 26. (1) Изборни сечи се провеждат във високостъблени гори, като периодично върху цялата площ на насаждението се отсичат единични или групи дървета с определени размери, без да се стига до окончателното му отсичане.

(2) Изборните сечи съчетават едновременното отглеждане и възобновяване на насажденията и се прилагат за постигане и поддържане на неравномерност на пространствената структура на насажденията, както и за подобряване на техните количествени и качествени показатели.

(3) Изборните сечи са единично-изборна и групово-изборна.
Чл. 27. (1) Единично-изборна сеч се провежда в разновъзрасни насаждения с преобладание на сенкоиздръжливи иглолистни дървесни видове с неравномерна вертикална структура.

(2) Сечта се провежда по цялата площ на насаждението, като се отсичат единични или малки групи дървета от различни степени на дебелина. При отсичането им не се допуска отваряне на прозорци с диаметър по-голям от 1/2 от височината на дървостоя.

(3) Интензивността на сечта е до 20 % от запаса на насаждението, като склопеността на насаждението не се намалява под 0,6.

(4) Разпределението на дърветата по степени на дебелина се определя въз основа на емпирично доказани, подходящи за съответните месторастения и състав криви на разпределение.



(5) Повтаряемостта на единично-изборната сеч е през 8-10 години.
Чл. 28. (1) Групово - изборна сеч се провежда в насаждения, в които преобладават светлолюбиви дървесни видове, както и в смърчовите високопланиски гори.

(2) При групово- изборната сеч по цялата площ на насаждението се отсичат групи дървета, с цел оформяне на котли с диаметър от 1 до 1,5 пъти от височината на дървостоя.

(3) Броят на котлите е в зависимост от наклона и изложението на терена;

(4) Котлите се залагат:

1. в участъците със започнал възобновителен процес от желани дървесни видове;

2. в изредени участъци;

3. в участъци от повредени дървета;

(5) В пространствата между котлите не се провежда сеч.

(6) След възобновяване на котлите, заложени при предходната сеч, се отварят нови котли, без да се разширяват старите.

(7) При всяко провеждане на сечта общата площ на котлите е равна на отношението на площта на насаждението към периода на превръщане на едновъзрастното насаждение в разновъзрастно, изразен в години, умножено по турнуса на стопанството.
Чл. 29. (1) Голите сечи са възобновителни сечи с последващо възобновяване. Те се провеждат в тополови гори, както и в насаждения определени за нискостъблена форма на стопанисване.

(2) За защита на хидромелиоративни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, голите сечи в ивицата дига-бряг се провеждат на площи до 5 ха.

(3) При ширина на ивицата дига-бряг до 50 м, голата сеч се провежда на площи, перпендикулярни на водното течение, с ширина до 150 м.

(4) Следващата гола сеч, в случаите по ал. 2 и 3, се провежда след възобновяване на отсечената площ и укрепване на младото насаждение.

(5) Разширяване на площта на сечището в нискостъблените гори, с изключение на акациевите, се извършва след склопяване на младото насаждение.
Чл. 30. Възобновителните сечи в насаждения, одобрени за базови източници за производство на репродуктивни материали се провеждат при възраст един клас над определения турнус на сеч.

Раздел III
Други сечи


Чл. 31. (1) При наличие на повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, за подобряване на здравословното състояние на насажденията, ограничаване и предотвратяване на опасността от каламитети, в насажденията се провеждат санитарни сечи.

(2) Интензивността на санитарната сеч е в зависимост от степента на повредите.

(3) При констатиране на повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, санитарните сечи се провеждат след обследване и с предписание на лесозащитните станции.

(4) Когато се установят повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия и състоянието на насаждението отговаря на критериите за провеждане на отгледна или възобновителна сеч, увредените дървета се отсичат по време на съответната сеч.



Чл. 32. (1) За защита на бреговете и островите на р. Дунав, както и на създадените хидромелиоративни системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите, във върбовите насаждения се допуска провеждане на главосечна сеч в ивица с ширина 10-15 м покрай брега.

(2) Дърветата се секат на височината до 2 м, в зависимост от превишението на терена спрямо средното ниво на реката.

(3) Сечта се повтаря през 3 - 4 години.


Чл. 33. В горите се провеждат технологични сечи за:

  1. нуждите на ловното стопанство;

  2. защита на горските територии от пожари;

  3. изграждане и поддържане на обекти по чл. 54, ал. 1 и чл. 153 от Закона за горите;

  4. усвояване на дървесина от имоти с променено предназначение, имоти върху които е учредено право на строеж, право на ползване и сервитути по реда на Закона за горите и Закона за енергетиката;

  5. извършване на други дейности, извън посочените в т. 1 - 4.



Каталог: data -> news -> 330
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> ` министерство на земеделието и храните
news -> Министерство на земеделието и храните
news -> Програма „Околна среда 2007-2013г." по приоритетна ос 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие"
news -> Закон за лова 1880 г., до последния седми Закон за лова и опазване на дивеча от 2000 г
news -> П р и л о ж е н и е стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 г
news -> Изпълнителна агенция по горите българско дружество за защита на птиците


Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница