Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
Изтегляне 2.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- изм. ДВ. бр.56 от 22 Юли 2011г. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
- Глава втора. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. ТЕХНИЧЕСКИ И МЕТРОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ
| НАРЕДБА ЗА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ, КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА МЕТРОЛОГИЧЕН КОНТРОЛ
Приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г. Обн. ДВ. бр.98 от 7 Ноември 2003г., изм. ДВ. бр.96 от 30 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.40 от 16 Май 2006г., изм. ДВ. бр.80 от 3 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 8 Май 2007г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.56 от 22 Юли 2011г. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. С наредбата се определят: 1. техническите и метрологичните изисквания към средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричан по-нататък "контрола", и тяхното използване по предназначение; 2. редът и методите за извършване на контрол на средства за измерване и редът за водене на регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване; 3. знаците, които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване. Глава втора. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. ТЕХНИЧЕСКИ И МЕТРОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СРЕДСТВАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ. МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ Раздел I. Материални мерки за дължина Чл. 2. (1) Материалните мерки за дължина, наричани по-нататък "мерките за дължина", са средства за измерване, предназначени за измерване на дължини и нива. (2) Изискванията на този раздел се отнасят за мерки за дължина, използвани за измерване на: 1. нива на течности или дължини за целите на търговски плащания; 2. размери, разстояния и площи на имоти в земеделието, строителството, градоустройството, застраховането, за публични вземания и покупко-продажба на имоти. (3) Изискванията на този раздел не се отнасят за мерки за дължина с висока точност, използвани в машиностроенето и геодезията (еталонни калибри, геодезични жици, прецизни скали и др.). Чл. 3. (1) Мерките за дължина се характеризират със: 1. означената за използване дължина, наричана по-нататък "номиналната дължина"; 2. деленията, разстоянието между които е равно на номиналната дължина на мярката, наричани по-нататък "основните деления". (2) Скалата на мярката за дължина се формира от основните деления и от другите означени деления. (3) Мярката за дължина може да е: 1. краищна мярка, когато основните деления се формират между две повърхнини; 2. щрихова мярка, когато основните деления се формират между две линии, две точки или два знака; 3. комбинирана мярка, когато основните деления се формират между повърхнина и линия, точка или знак. Чл. 4. (1) Мерките за дължина и техните допълнителни приспособления трябва да са прецизно изработени от материали, които са достатъчно надеждни, стабилни и устойчиви на влияния на околната среда при нормални условия на употреба. (2) Качеството на използваните материали трябва да е такова, че: 1. при нормални условия на употреба и при температура 8°С над или под препоръчваната от производителя температура отклоненията в дължината да не надвишават максимално допустимите грешки; 2. за мерки, които се използват при наличие на определена сила на опън, нарастването или намаляването на тази сила с 10 на сто да не води до грешки, които надвишават максимално допустимата грешка. Чл. 5. (1) Напречното сечение на мерките за дължина трябва да е с такива размери и форма, че при нормални условия на употреба да позволява достигането на точността, предвидена в класа на точност за съответните мерки. (2) Работните (челните) страни на краищните мерки трябва да са плоски и заедно със скалните знаци трябва да са перпендикулярни на надлъжната ос на мярката. (3) Лентовите мерки за дължина трябва да са изработени по такъв начин, че когато лентата е разгъната върху плоска повърхност, нейните страни да са праволинейни и успоредни. (4) Работните страни на краищните или комбинираните мерки, които са направени от дърво или от друг материал, устойчив на външно износване или с устойчивост, равна на устойчивостта на дървото, трябва да са съставени от скоба, пластина или накрайник, устойчиви на износване и на удар, и да са подходящо прикрепени към мярката. (5) Допълнителни приспособления, като например фиксирани или подвижни куки, пръстени, дръжки, плочи, щифтове, езичета, навиващи ролки или нониуси, които улесняват и удължават периода на употреба на мярката, могат да се поставят, ако не внасят допълнителни грешки. Те трябва да са конструирани и фиксирани към мярката така, че при употребата й в нормални условия не водят до увеличаване на грешката при измерване. (6) Приспособленията за навиване на лентовите мерки трябва да са изработени така, че да не предизвикват трайна деформация на лентата. Чл. 6. (1) Разграфяването и означенията върху скалите трябва да са ясни, правилни, незаличими и така нанесени, че да осигуряват сигурно, лесно и недвусмислено отчитане. (2) След крайното основно деление на скалата могат да бъдат нанесени допълнителен брой нецифровани деления, които не са повече от намиращите се между две последователни цифровани деления на мярката. Чл. 7. (1) Стойностите на скалните деления трябва да са (1 x 10n, 2 x 10n или 5 x 10n) m, като "n" може да е положително или отрицателно цяло число или нула. (2) Стойностите на скалните деления могат да са равни най-много на: 1. един сантиметър, когато номиналната дължина на мярката е по-малка или равна на 2 m; 2. десет сантиметра, когато номиналната дължина на мярката е по-голяма от 2 m и по-малка от 10 m; 3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) двадесет сантиметра, когато номиналната дължина на мярката е по-голяма или равна на от 10 m и по-малка от 50 m; 4. петдесет сантиметра, когато номиналната дължина на мярката е равна или по-голяма от 50 m. (3) Стойностите по ал. 2 могат да се надвишават, когато мерките са със специално предназначение, което се посочва от производителя или вносителя при подаване на заявлението за одобряване на типа и се означава върху всяка мярка. Чл. 8. (1) Когато скалните деления са черти, те трябва да са прави, перпендикулярни на оста на мярката за дължина и с еднаква дебелина, постоянна по цялата дължина на мярката. Дължината на чертите трябва да отговаря на съответната единица за измерване. Чертите трябва да са така подредени, че да оформят разграничена и ясна скала, а тяхната дебелина не трябва да възпрепятства точното отчитане. (2) Определени части от скалата, особено към нейните краища, могат да са разграфени с по-малки скални деления, отговарящи на десетичните кратни и дробни на единицата за измерване. В такива случаи дебелината на чертите трябва да е по-малка в тези части. (3) Скалните деления могат да се формират и чрез точки, когато размерът на интервала на скалата е по-голям или равен на един сантиметър, или чрез други знаци, когато размерът на интервала на скалата е по-голям или равен на един дециметър, като тези знаци трябва да осигуряват достатъчно точно отчитане в зависимост от класа на точност на мярката. (4) Означението на цифрите може да е повтарящо се или постоянно. В случаите по ал. 2 означението на цифрите в областите с намалени интервали може да е различно от означението в останалата част на мярката. Мястото, големината, формата, цветът и контрастът на цифрите трябва да са съобразени със скалата и деленията, към които се отнасят. Чл. 9. (1) Независимо от размера на скалните деления, те трябва да са означени в метри, дециметри, сантиметри или милиметри, без да се означава съответният символ на единицата за измерване. (2) Цифрите на скалните деления трябва да са нанесени така, че отчитането да е недвусмислено. (3) Когато единицата за измерване не е метър, метричните скални деления могат да се означават в метри. В тези случаи цифрите, с които се означават метричните скални деления, трябва да са съпроводени със символа "m". (4) Като допълнение цифрите на предходните метри могат да се повторят по същия начин и пред другите означени с цифри скални деления. (5) Когато размерът на деленията на дадена скала с деления е - (2 x 10n) m и е не по-малък от 2 cm, всички скални деления трябва да са означени с цифри. Чл. 10. (1) Когато мярката има повече от една скала, скалните деления може да са различни, като означенията с цифри по различните скали могат да са в една и съща или в противоположна посока. (2) Мерките за дължина, използвани при търговски плащания, не могат да имат няколко скали с различни стойности на деленията. Чл. 11. (1) Номиналната дължина на мерките трябва да има един от следните размери: (0,5; 1; 1,5; 2; 3; 4; 5; 6; 7; 8 или 9) m, или цяло число, кратно на 5. (2) Номиналната дължина на мерките може да има размери, различни от размерите по ал. 1, когато мерките имат специално предназначение, което се обосновава от производителя при подаване на заявлението за одобряване на типа, като специалното предназначение се означава върху всяка мярка. (3) Номиналната дължина на големи краищни и щрихови мерки, проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната дължина на мерките, трябва да има един от следните размери: (5, 10, 20, 50, 100 или 200) m. Чл. 12. (1) Мерките за дължина трябва да носят знак за одобрен тип и означения за: 1. номиналната дължина; 2. наименованието на производителя или търговската му марка; 3. класа на точност. (2) Допълнително се означават: 1. препоръчваната от производителя температура при употреба, когато тя е различна от 20°С; 2. силата на опън в определени случаи; 3. специалното предназначение на мярката, когато има такова. (3) Стойностите на номиналната дължина, механичното напрежение и температурата при употреба трябва да са изразени в разрешени за използване единици за измерване. (4) По преценка на производителя и на негова отговорност върху мярката за дължина може да се посочи и коефициентът на линейно температурно разширение на материала, от който е произведена мярката, представен във вида " = .....". Чл. 13. (1) Всички означения трябва да са нанесени ясно и четливо, като се започва от началото на мярката. (2) Определени означения могат да се поставят върху цялата част на мярката, като в удостоверението за одобряване на типа се посочва точното им място. Чл. 14. В случай че широчината на мярката за дължина не позволява четливото разполагане на знака за одобрен тип, вместо него се поставят знаци и означения, подредени в следния ред: 1. стилизираната буква "Е" от знака за одобрен тип; 2. отличителните букви на Република България "BG"; 3. последните две цифри от годината на одобряването на типа на мярката за дължина; 4. номерът от регистъра на одобрените за използване средства за измерване, под който е вписан типът. Чл. 15. (1) В началото на всяка мярка за дължина или върху допълнително приспособление към мярката трябва да е предвидено място за разполагане на знаците за първоначална проверка. (2) В случай че широчината на мярката за дължина не позволява четливото разполагане на знака за първоначална проверка, се поставя знак - стилизираната буква по част "А" от знака за одобрен тип, разположена в шестоъгълник, в чиято горна част са поместени отличителните букви на Република България "BG", а в долната част - годината на проверката. (3) Лицето, което извършва първоначалната проверка, избира вида на знака. Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2006 г., в сила от 05.05.2006 г.) Върху мерките за дължина могат да се поставят други знаци и означения, които не са метрологични и са допуснати от нормативни актове или са разрешени от Българския институт по метрология (БИМ) така, че да не възпрепятстват правилната употреба на мярката за дължина. Същото изискване се отнася и за означенията с рекламна цел. (2) Когато означенията не са кодирани, за средствата за измерване, предназначени за използване на територията на Република България, те трябва да са на български език. (3) Представените за одобряване на типа образци трябва да носят изискваните от този раздел означения, включително рекламните. Чл. 17. Мерките за дължина се разделят на три класа на точност, които могат да са I, II или III. Чл. 18. Максимално допустимата положителна или отрицателна грешка на номиналната дължина или всяко друго разстояние между които и да са два непоследователни скални знака трябва да е изразена в милиметри като функция на разглежданата дължина чрез формулата (а + bL), където L е разглежданата дължина, закръглена към следващото цяло число, изразено в метри, а "а" и "b" са коефициенти със стойности съгласно приложение № 1. Чл. 19. (1) Максимално допустимите положителни или отрицателни грешки на дължината "i" на интервали не по-големи от 1 сm се определят в зависимост от класа на точност и са съгласно приложение № 2. (2) В случаите, когато интервалите са по-големи от 1 сm, максимално допустимата грешка трябва да е представена като функция на дължината на интервала чрез формулата съгласно чл. 18. Чл. 20. (1) Максимално допустимата разлика между дължините "i" на два последователни интервала по-малки от 1 сm се определя съгласно класа на точност и е посочена в приложение № 3. (2) За интервали по-големи от 1 сm максимално допустимата разлика между дължините на два последователни интервала трябва да е представена като функция на дължината на интервала чрез формулата съгласно чл. 18. Чл. 21. За краищна или комбинирана мярка за дължина максимално допустимата положителна или отрицателна грешка на дължината на последния интервал, ограничен от повърхност, се увеличава: 1. за мерките от клас I - с 0,1 mm; 2. за мерките от клас II - с 0,2 mm; 3. за мерките от клас III - с 0,3 mm. Чл. 22. Изискванията по чл. 18 и чл. 20, ал. 1 не се прилагат, когато: 1. едно от непоследователните деления по чл. 18 е ограничено от повърхност, и 2. един от два последователни интервала по чл. 20, ал. 1 е ограничен от повърхност. Чл. 23. Максимално допустимите грешки на мерките за дължина в употреба са два пъти по-големи от тези при първоначална проверка. Чл. 24. Максимално допустимите грешки се определят при следните условия: 1. препоръчвана от производителя температура със стойност 20°С, като за определени мерки, посочени в допълнителните изисквания по чл. 25 - чл. 31, по изключение може да е указана различна температура; 2. мерките за дължина, за които в допълнителните изисквания към тях е определена сила на опън, трябва да преминат изпитвания при въздействие на тази сила практически в хоризонтална равнина без триене по протежение на цялата проверяема дължина. Чл. 25. (1) Мерките за малки дължини, които са измервателни ленти от стомана с навиващо устройство (ролетки), трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 10 m; 2. измервателната повърхност на мерките за дължина между 5 m и 10 m да е с профилно напречно сечение; 3. началният край на мярката за дължина, който е с ограничител и има халка, да не се включва в номиналната й дължина. (2) Мерките трябва да са поставени в специални кутии, като един от техните размери може да се включи в обхвата на скалата, особено при измерване на вътрешни размери. Началният край на мерките трябва да е снабден с неподвижна или плъзгаща се скачваща скоба или планка. (3) Мерките могат да имат две скали от еднакво естество върху една и съща страна, като могат да имат и изместена скала от другата страна. Стойността на делението трябва да е по-малка или равна на 1 cm. (4) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 26. (1) Мерките за дължина, които са съставени от една част, неподвижни или полуподвижни, с номинална дължина между 0,5 m и 5 m, се използват за сравнително, непосредствено и комбинирано измерване на нивото на течности и биват: 1. неподвижни или полуподвижни, използвани предимно за установяване нивото на течността в измервателни съдове (резервоари, колби); 2. подвижни. (2) Мерките по ал. 1 се конструират от метал или друг подходящ материал. (3) Краищата на неподвижните мерки (летви) трябва да са снабдени с метална пета или накрайник, устойчив на износване, и да не предизвикват искри при удар. (4) Краищата на подвижните мерки могат да са снабдени с пръстен, дръжка или кука, които не се включват в номиналната дължина. (5) Силата на опън не трябва да надвишава 50 N и трябва да е отбелязана върху подвижните мерки. (6) В определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20°С. (7) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 27. (1) Сгъваемите мерки за малки дължини от метал или от друг материал трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 5 m; 2. частите на мярката в съединенията й да са с еднаква дължина. (2) Съединенията и подреждането на мярката в права линия в разгънат вид трябва да са подсигурени от такова устройство, което да не причинява на мястото на съединенията допълнителни грешки по-големи от 0,3 mm за мерките от класовете I и II и от 0,5 mm за мерките от клас III. (3) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I, II или III. Чл. 28. (1) Краищните, щриховите и комбинираните мерки за големи дължини от стъклопласт и пластмаса (ролетки) трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 0,5 m и 100 m; 2. силата на опън от около 20 N да е отбелязана на мярката. (2) Свободните краища на краищните и комбинираните мерки трябва да са подсилени с метален накрайник, устойчив на износване. (3) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I, II или III. Чл. 29. (1) Краищните или щриховите измервателни ленти за големи дължини от стомана върху навиващо устройство, проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната дължина, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между (5, 10, 20, 50, 100 или 200) m; 2. силата на опън да не надвишава 50 N и да е означена върху мярката; 3. да са оборудвани с ръкохватка или с пръстени в двата края на мярката. (2) Ако ръкохватките са включени в номиналната дължина, те трябва да са конструирани така, че техните съединения да не внасят никакви допълнителни грешки при измерване. (3) Препоръчваната температура в определени случаи може да е различна от 20°С. (4) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 30. (1) Щриховите или комбинираните мерки за големи дължини с навиващо устройство, които не са проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 5 m и 200 m; 2. в определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20°С; 3. силата на опън да не надвишава 50 N и да е означена върху мярката. (2) Свободният край трябва да има дръжка или пръстен, които не трябва да се включват в номиналната дължина. (3) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. Чл. 31. (1) Щрихови измервателни ленти за големи дължини от стомана върху навиващо устройство с опъваща тежест (лот), които не са проектирани за измерване на дължини по-големи от номиналната, трябва да отговарят на следните допълнителни изисквания: 1. номиналната дължина на мярката да е между 5 m и 50 m; 2. силата на опън да е равна на опъващата тежест и да е отбелязана върху мярката. (2) Основните деления на скалата и началото на скалата се поставят от тежестта, която трябва да е: 1. изработена от материал, който не позволява образуване на искри; 2. достатъчно тежка, за да опъва правилно лентата, и с подходяща форма. (3) Тежестта може да е неподвижно или подвижно прикрепена към лентата, но сглобката не трябва да предизвиква допълнителна грешка при измерване. (4) В определени случаи препоръчваната температура може да е различна от 20°С. (5) Другият край на лентата може да е снабден с навиващо устройство. (6) Скалата на лентата по цялата дължина трябва да е разграфена равномерно със стойност на деление 1 mm и да продължава по едната плоска страна на тежестта. (7) Мерките по ал. 1 могат да са от клас на точност I или II. (8) Максимално допустимата грешка на мярката в употреба заедно с тежестта не трябва да надвишава ± 0,6 mm. Чл. 32. Материалните мерки за дължина се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки. Чл. 33. (1) Изследването на типа на материалните мерки се извършва за съответствието им с изискванията на този раздел. (2) Броят на изпитваните образци се определя от изпитвателната лаборатория, но не може да е по-малък от два броя за всеки заявен тип. Чл. 34. (1) При първоначална проверка могат да се проверяват: 1. всяка представена мярка за дължина, или 2. партиди от мерки за дължина съгласно чл. 35. (2) Първоначалната проверка включва: 1. външен оглед на мярката за дължина за съответствие с характеристиките на одобрения тип и за съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 4, чл. 6 и чл. 8, ал. 1; 2. проверка за съответствие с максимално допустимите грешки, като се отчитат изискванията на чл. 31. (3) За установяване на съответствието с изискването по чл. 18 за разстоянието между които и да са два непоследователни скални знака и с изискванията по чл. 19 на пет различни места по скалата на мярката за дължина допълнително се проверяват: 1. разстоянието между две непоследователни деления на скалата; 2. дължината на интервала; 3. разликата в дължините на два последователни интервала, като се отчитат изискванията на чл. 18, 19, 20, 21 и 27. (4) В зависимост от съответствието, установено при проверката по ал. 3, лицето, което извършва проверката, може да намали или да увеличи броя на проверките. Чл. 35. (1) По искане на производителя или на вносителя първоначалната проверка на партиди мерки за дължина може да се извърши по статистическия метод, посочен в приложение № 4 чрез проверка на извадка от партидата, когато лицето удостовери, че мерките вече са проверени. (2) Статистическият метод се прилага, когато: 1. партидата се състои от мерки за дължина от един и същ тип; 2. мерките за дължина са от един и същ клас на точност; 3. мерките за дължина са произведени по един и същ начин. (3) Ако партидата бъде отхвърлена при проверка по метод "А", лицето, което извършва първоначалната проверка, проверява целия размер на партидата (самостоятелно всяка мярка за дължина) или преустановява проверката и уведомява Главна дирекция "Метрологичен надзор". (4) Ако партидата бъде отхвърлена при проверка по метод "Б", лицето, което извършва първоначалната проверка, уведомява Главна дирекция "Метрологичен надзор". Производителят или вносителят може да представи същата или друга партида за първоначална проверка. В този случай последната представена партида се поставя непосредствено в края на реда на представяне. Ако тази партида не бъде приета и при втората проверка, лицето, което извършва първоначалната проверка, проверява целия размер на партидата (самостоятелно всяка мярка за дължина). (5) В случай на често отхвърляне на партиди, за което производителят е уведомен и е предприел коригиращи мерки, които не са довели до съответствие с одобрения тип, лицето, което извършва първоначалната проверка, уведомява Главна дирекция "Метрологичен надзор", че са налице основания, които могат да доведат до отменяне на одобрения тип. Чл. 36. Последващата проверка на мерките за дължина се извършва при спазване изискванията за първоначална проверка, като максимално допустимите грешки са съгласно чл. 23. Чл. 37. При първоначална и последваща проверка на мерки за дължина, използвани при търговски плащания, се използва еталонна щрихова мярка за дължина със стойност на деление не по-голямо от 1 mm и неопределеност не по-голяма от 0,05 mm. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 2.57 Mb. Сподели с приятели:
|