Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя



страница1/6
Дата05.10.2017
Размер1.22 Mb.
#31676
  1   2   3   4   5   6
НАРЕДБА

за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
Приета с ПМС № 226 от 14.10.2003 г., обн., ДВ, бр. 93 от 21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г., изм., бр. 96 от 30.11.2005 г., в сила от 1.12.2005 г.
Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя, включващи условията за наемане на работа и за сключване на трудов договор, като работно време, почивки, платен годишен отпуск, репатриране, социално-битови условия на борда и отговорност на корабопритежателя при болест и злополука на членовете на екипажа.

(2) С наредбата се уреждат и минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на борда на корабите за предотвратяване на рисковете при работа с оглед предпазване от трудови злополуки, професионални болести, аварии, инциденти и други опасности за живота и здравето на членовете на екипажа.



Чл. 2. (1) Наредбата не се прилага по отношение на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения на борда на военните и граничнополицейските кораби, на корабите, използвани за спортни цели, развлечение и отдих, на морските кораби с големина до 40 бруто тона и екипаж до четирима души включително и на речните кораби с дължина до 20 метра и с екипаж до двама души.

(2) Разпоредбите на глава втора не се прилагат и по отношение на риболовните кораби.



Чл. 3. (1) Корабопритежателят е длъжен да комплектува корабите с необходимия по численост екипаж за осигуряване спазването на изискванията за работно време и почивки.

(2) Не се допуска наемане на работа на борда на кораб на лица, които не притежават необходимата компетентност в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК).

(3) Капитанът на кораба създава организация за спазване на изискванията за работното време и почивките на борда на кораба по време на плаване и в пристанищата и за безопасни и здравословни условия на труд.
Глава втора

ТРУДОВИ ОТНОШЕНИЯ

Раздел I

Условия за наемане на работа и сключване на трудов договор
Чл. 4. (1) Минималната възраст за наемане на работа на борда на кораб е 18 години.

(2) Лица между 16 и 18 години се допускат на борда на кораба за провеждане на учебна плавателна практика.

(3) Не се допуска лица под 18 години да провеждат учебната си плавателна практика през нощта, освен когато програмата за обучение изисква изпълнение на задълженията им през нощта и при условие че това няма да навреди на здравето им.

Чл. 5. За наемане на работа на борда на кораб кандидатът трябва да отговаря на изискванията за:

1. минимална възраст по чл. 4 ;

2. квалификация, необходима за заемане на длъжността;

3. медицинска годност за заемане на длъжността и за плаване в съответния район.



Чл. 6. (1) Преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов представител се сключва трудов договор.

(2) Трудовият договор се сключва в писмена форма и съдържа:

1. трите имена на лицето, единен граждански номер (личен номер на чужденеца), дата и място на раждане, постоянен адрес и настоящ адрес;

2. данни за работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ и данъчен номер по регистрация;

3. място и дата на сключване на договора;

4. начало на изпълнението на трудовия договор;

5. име на кораба, на борда на който лицето ще изпълнява трудовите си задължения;

6. длъжност, на която е наето лицето;

7. размер на основното и допълнителните трудови възнаграждения на лицето, както и периодите на изплащането им;

8. срок на договора;

9. размер на платения годишен основен, удължен и допълнителен отпуск;

10. условия за прехвърляне на друг кораб без промяна на работодателя;

11. продължителност на непрекъсната работа на борда на кораб;

12. държава на репатриране;

13. режим на работно време и почивки;

14. срок на предизвестие за едностранно прекратяване на договора;

15. други условия.

(3) Максималната продължителност на непрекъснатата работа на борда на кораба не може да надвишава 8 месеца.

(4) Прехвърлянето на член на екипажа от един кораб на друг при условия, различни от посочените в трудовия договор, както и всяко друго изменение на трудовото правоотношение се извършва с писменото съгласие на страните.

(5) Работодателят може едностранно да увеличи трудовото възнаграждение на член на екипажа.



Чл. 7. Преди постъпване на работа работодателят запознава кандидата със степента на риска, с естеството и характера на работата на борда на кораба, като това се удостоверява писмено от лицата.

Чл. 8. (1) Колективният трудов договор между работодателя и синдикалните организации, когато има сключен такъв договор, не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в отрасловия или браншовия колективен трудов договор.

(2) Копие от колективния трудов договор, когато такъв договор е сключен, и копие от приложимото национално законодателство се съхраняват на леснодостъпно място на борда на кораба.


Раздел II

Репатриране

Чл. 9. Членовете на екипажа имат право да бъдат репатрирани по избор до Република България или до държавата на постоянното им пребиваване.

Чл. 10. (1) Всеки член на екипажа има право да бъде репатриран при настъпване на следните обстоятелства:

1. изтичане на максималната продължителност на непрекъснатата му работа на борда на кораб;

2. прекратяване на трудовия му договор;

3. болест, злополука или неотложна причина от здравословно естество и когато лицето е в състояние да бъде транспортирано;

4. конструктивна загуба на кораба;

5. работодателят не е в състояние да изпълнява своите задължения по трудовия договор поради несъстоятелност, продажба на кораба, смяна на регистрацията или други сходни причини;

6. писмен отказ от страна на члена на екипажа за изпълнение на трудовите му задължения в зона с военен риск или при насочване на кораба към зона с военен риск.

(2) В случай на смърт на член на екипажа работодателят е длъжен да го репатрира.



Чл. 11. Работодателят има право да репатрира член на екипажа при констатирано нарушение от негова страна на действащото българско законодателство, на индивидуалния трудов договор или на системата от правила за безопасно управление на кораба.

Чл. 12. (1) Работодателят организира репатрирането на членовете на екипажа с въздушен транспорт.

(2) Когато транспортирането с въздушен транспорт е невъзможно или неудобно, работодателят организира репатрирането с друг подходящ транспорт.

(3) Репатрирането се счита за започнало от момента, в който членът на екипажа напусне кораба с личния си багаж.

(4) Всички разходи по репатрирането се поемат от работодателя.

(5) В случаите, когато са констатирани нарушения на действащото българско законодателство, на индивидуалния трудов договор или на системата от правила за безопасно управление на кораба, работодателят има право на възстановяване на разходите по репатрирането от члена на екипажа.

(6) Разходите по репатрирането на член на екипажа включват:

1. разходи за пътуване до мястото на репатриране;

2. разходи за храна и квартира от момента, в който членът на екипажа е напуснал кораба, до момента, в който пристигне в мястото на репатриране;

3. разходи за превоз на багаж до 30 кг до мястото на репатриране;

4. разходи за неотложно медицинско обслужване, ако е необходимо, докато здравословното състояние на члена на екипажа позволи пътуване до мястото на репатриране.



Чл. 13. Работодателят няма право да удържа авансово средства от трудовото възнаграждение и от обезщетението, дължими на член на екипажа, за покриване на разходите по репатрирането, както и да иска авансовото им заплащане.

Чл. 14. (1) В случаите, когато работодателят не е организирал или покрил разходите по репатрирането на член на екипажа, Министерството на външните работи чрез консулските си служби организира репатрирането и покрива разходите.

(2) Когато репатрирането не може да бъде осъществено по реда на ал. 1, то може да се извърши от администрацията на държавата, на чиято територия членът на екипажа се намира или чийто гражданин е.

(3) В случаите по ал. 2 разходите по репатрирането се възстановяват от Министерството на външните работи.

(4) В случаите на невъзможност за репатриране от страна на работодателя капитанът уведомява съответната консулска служба или Министерството на външните работи. Когато капитанът не изпълни задължението си, членът на екипажа уведомява консулската служба.

(5) Работодателят възстановява разходите по репатрирането на Министерството на външните работи.

(6) В случаите по ал. 1 и 2, когато членът на екипажа е извършил нарушение по чл. 11 , той възстановява разходите по репатрирането на Министерството на външните работи.



Чл. 15. Репатрирането се счита за завършено, когато членът на екипажа е пристигнал на територията на определената държава на репатриране съгласно трудовия договор.
Раздел III

Работно време и почивки
Чл. 16. (1) Нормалната продължителност на работното време на лицата, наети на борда на кораб, плаващ под българско знаме, е до 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица.

(2) Работодателят след консултации със синдикалните организации на работещите в предприятието може да отлага ползването или да намалява размера на междуседмичните почивки в съответствие с Конвенция № 14 на Международната организация на труда (МОТ) относно седмичната почивка (индустрия), 1921 г. (ДВ, бр. 36 от 1997 г.). В тези случаи работното време е с нормална продължителност и 30-дневно сумирано изчисляване на работното време.



Чл. 17. (1) Минималната продължителност на почивката е в съответствие с установената в действащото законодателство, но не по-малко от 10 часа за период 24 часа и 77 часа за всеки 7-дневен период, установени с Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците и окомплектоването на корабите с екипажи, 1996 г. (ДВ, бр. 87 от 2003 г.).

(2) Времето за почивка може да бъде разделено най-много на два периода, единият от които с продължителност най-малко 6 часа. Интервалът между два последователни периода за почивка не може да надвишава 14 часа в съответствие с Конвенция № 180 на МОТ относно работното време на моряците и окомплектоването на корабите с екипажи, 1996 г.

(3) Работното време на члена на екипажа се прекъсва с една или няколко почивки. Капитанът осигурява на члена на екипажа почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.

(4) Почивките не се включват в работното време.



Чл. 18. При необходимост капитанът на кораба може да възлага корабно дежурство на всеки член на екипажа по предварително изготвен график, като сведе до минимум прекъсванията на времето за почивка и не допуска преумора на членовете на екипажа.

Чл. 19. (1) Тренировките за действия при бедствия и аварии се организират по начин, засягащ в най-малка степен периодите на почивка на членовете на екипажа.

(2) В случаите по ал. 1 или при извънредно повикване на работа на лицата, чиято почивка е нарушена, се осигурява съответната компенсационна почивка.



Чл. 20. (1) При необходимост от осигуряване непосредствената безопасност на кораба, лицата и товара, намиращи се на борда, или за предоставяне помощ на други кораби и лица, изпаднали в беда на море, капитанът може да измени или да отмени графика с работното време и времето за почивка на членовете на екипажа до възстановяване на нормалната обстановка.

(2) В случаите по ал. 1 капитанът създава организация на работата за ограничаване на рисковете, застрашаващи живота и здравето на членовете на екипажа.

(3) След възстановяване на нормалната обстановка капитанът осигурява на всяко лице ползване на съответна компенсационна почивка.

Чл. 21. (1) На достъпно място на борда на кораб, плаващ под българско знаме, се поставя табло за организацията на работата по отношение на всяка длъжност съгласно приложение № 1, съдържащо най-малко информация за:

1. организацията на работното време на борда на кораба на море и в пристанище;

2. максималната продължителност на работното време (брой часове за работа) или минималното време за почивка (брой часове за почивка), които се изискват по международен договор, по който Република България е страна, от действащото законодателство или от колективния трудов договор.

(2) Информацията по ал. 1 се изписва на български и на английски език.



Чл. 22. (1) Определено от капитана лице води за всеки член на екипажа ежемесечна отчетна форма за действително отработеното време или времето за почивка и временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест съгласно приложение № 2.

(2) Отчетната форма по ал. 1 се изготвя на български и на английски език.

(3) Отчетната форма по ал. 1 ежемесечно се утвърждава от капитана или от упълномощено от него лице.

(4) Копие от отчетната форма по ал. 1 се предоставя на члена на екипажа, за когото е изготвена, при поискване.



Чл. 23. (1) До приключване на съответното плаване отчетните форми по чл. 22, ал. 1 се съхраняват при капитана на кораба, след което се предават на работодателя. При поискване от инспекторите на Министерството на транспорта, Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от инспектори, проверяващи кораби в пристанище, документите се предоставят за проверка.

(2) При констатирани нарушения инспекторите по ал. 1 дават предписания по организацията на работното време и почивките, които са задължителни за изпълнение от капитана и корабопритежателя.


Раздел IV

Извънреден и нощен труд
Чл. 24. (1) Извънреден е трудът, положен от член на екипажа извън установеното за него работно време по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или капитана на кораба.

(2) Отработените часове по време на отложените междуседмични почивки по смисъла на чл. 16, ал. 2 в рамките на нормалната продължителност на работното време не се считат за извънреден труд.



Чл. 25. При изготвяне на графика за работното време на борда на кораба капитанът е длъжен да вземе всички мерки за избягване или свеждане до минимум полагането на извънреден труд от членовете на екипажа.

Чл. 26. Членът на екипажа има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени изискванията на действащото законодателство, с изключение на случаите, свързани с действия по спасяване на човешки живот или имущество, както и за опазване на околната среда от замърсяване.

Чл. 27. Нощен е трудът, който се полага от 22 до 6 часа.

Чл. 28. (1) За положения от всеки член на екипажа извънреден и нощен труд се води отчетна форма за действително отработените часове съгласно приложение № 2.

(2) Положеният извънреден и нощен труд се заплаща при условията и по реда на Кодекса на труда и/или на колективния трудов договор.


Раздел V

Платен годишен отпуск
Чл. 29. (1) Всеки член на екипажа има право да ползва платен годишен отпуск в размер не по-малко от 30 календарни дни.

(2) Членът на екипажа придобива право да ползва отпуска по ал. 1 след изтичане на срока на непрекъсната работа на борда на кораба съгласно трудовия договор.

(3) Работодателят осигурява допълнителен платен годишен отпуск в размер на броя отработени междуседмични почивки в случаите на отлагането им по чл. 16, ал. 2 в съответствие с Конвенция № 14 на МОТ относно седмичната почивка (индустрия), 1921 г.

Чл. 30. В случаите, когато член на екипажа е назначен за период по-кратък от една година или при прекратяване на договора, размерът на платения годишен отпуск се определя пропорционално на прослуженото време.

Чл. 31. (1) Платеният годишен отпуск се ползва от члена на екипажа след писмено разрешение от работодателя.

(2) Искането се заявява пред работодателя не по-късно от 3 работни дни преди началото на ползването на отпуска по ал. 1.

(3) Работодателят може да предостави ползването на платения годишен отпуск без съгласието на члена на екипажа в случаите на изтичане на максималната продължителност на непрекъсната работа на борда на кораба.

(4) Работодателят не може да задължава член на екипажа да ползва платен годишен отпуск извън мястото на репатриране, определено в трудовия договор.



Чл. 32. Не се считат за част от платения годишен отпуск:

1. официалните празници и почивните дни;

2. времето на временна или трайна неработоспособност;

3. кратките престои и/или ползването на компенсационни или друг вид почивки на брега;

4. участието в курсове за задължителна допълнителна подготовка по одобрени учебни програми;

5. времето за репатриране или прехвърляне за работа на друг кораб.



Чл. 33. Възнаграждението за времето на ползване на платения годишен отпуск може да се изплати авансово по искане на члена на екипажа или по реда на изплащане на трудовото му възнаграждение.

Чл. 34. По взаимно съгласие между страните по трудовото правоотношение ползването на платен годишен отпуск може да бъде заменено с изплащане на парично обезщетение в размер на месечното трудово възнаграждение на члена на екипажа в съответствие с изискванията на Конвенция № 146 на МОТ относно платения годишен отпуск на моряците, 1976 г. (ДВ, бр. 10 от 2003 г.).

Чл. 35. (1) Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от Кодекса на труда се изплаща и в случаите, когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение членът на екипажа няма придобито право на ползване на отпуск.

(2) Правото на обезщетение по ал. 1 възниква, когато членът на екипажа е придобил най-малко един месец трудов стаж.


Раздел VI

Социално-битови условия на борда на кораба
Чл. 36. Корабопритежателят е длъжен да осигури на членовете на екипажа на кораби, плаващи под българско знаме, минимални стандартни социално-битови условия за живот с цел да се гарантира здравето и благосъстоянието на екипажа, работещ на кораба.

Чл. 37. (1) Корабопритежателят е длъжен да осигури снабдяване на борда на кораба с хранителни продукти и питейна вода според състава на екипажа, времетраенето и характера на пътуването.

(2) Количеството, хранителната стойност, качеството и разнообразието на храната се съобразяват с физиологичните и санитарно-хигиенните норми за здравословно хранене съгласно Наредба № 16 от 1994 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 64 от 1994 г.) и храната се приготвя от лица, притежаващи необходимата квалификация.



Чл. 38. Корабопритежателят осигурява, а капитанът организира поддържането в изправност на наличното корабно кухненско, хладилно и друго оборудване, осигуряващо принудителна вентилация, отопление, водоснабдяване на помещенията, използвани за хранене на екипажа, приготвяне на храната и съхраняване на хранителни продукти и питейна вода.

Чл. 39. Корабопритежателят е длъжен да осигури необходимата вентилация на спалните помещения и на помещенията за хранене, особено при плаване в тропически райони.

Чл. 40. Корабопритежателят осигурява наличие на отделни санитарни помещения за жени и мъже и необходимия достъп до тях.

Чл. 41. Не се допуска директна връзка между спалните и товарните помещения, както и между спалните помещения и машинното отделение.

Чл. 42. (1) Капитанът на кораба назначава комисия с председател - старши помощник-капитанът на кораба, и със задължителното участие на главния готвач, която е длъжна да проверява спазването на изискванията на чл. 37 и 38 при всяко зареждане с хранителни продукти и вода в пристанище, но не по-малко от веднъж месечно.

(2) За резултатите от проверките по ал. 1 се представя писмен доклад до капитана.

(3) При констатиране на нарушения капитанът предприема необходимите мерки за отстраняването им и уведомява корабопритежателя.

Чл. 43. (1) Корабопритежателят е задължен да осигури на кораб, плаващ под българско знаме, недискриминационни условия на живот и работа на борда за всички членове на екипажа независимо от тяхната националност, раса, пол, религия, политически или други схващания и да им предоставя условия за осведомяване чрез радио- и телевизионни предавания и прожекции на видеофилми.

(2) Корабопритежателят осигурява на борда на кораба подходящи условия и оборудване за отдих и възстановяване, включващо най-малко два телевизора и два видеомагнетофона, тихи игри, видеокасети и съоръжения за спортуване.

(3) Членовете на екипажа на кораб, намиращ се в българско пристанище, имат право на достъп без дискриминация до необходимите им услуги, в това число за спорт, отдих, възстановяване и при възможност - за удовлетворяване на религиозните им потребности.

(4) Браншовите организации на корабопритежателите съвместно със синдикалните организации изготвят списък, съдържащ информация за адресите на местата и лицата за контакти за получаване на необходимите услуги по ал. 3 в пристанищата.



Чл. 44. Корабопритежателите и браншовите организации са длъжни периодично да провеждат съвместни проверки за спазване на условията по чл. 43 за задоволяване нуждите на членовете на екипажа.

Чл. 45. Корабопритежателят разработва, приема и прилага процедура за реда за разглеждане и решаване във възможно най-кратък срок на жалби и сигнали, постъпили от членове на екипажи, от браншови синдикални и работодателски организации.
Раздел VII

Задължения на работодателя при болест и злополука
Чл. 46. (1) Членовете на екипажа имат право на безплатно медицинско обслужване, включително достъп до необходимите лекарства и медицинско оборудване в съответствие с разпоредбите на Наредба № 9 от 2003 г. за медицинското обслужване на корабите (ДВ, бр. 17 от 2003 г.).

(2) В случаите на необходимост членовете на екипажа имат право да посетят квалифицирано медицинско лице в пристанището, където се намира корабът.



Чл. 47. Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА") извършва ежегодна проверка на борда на всеки кораб за наличието и правилното съхраняване на лекарствата и медицинското оборудване в съответствие с изискванията на Наредба № 9 от 2003 г. за медицинското обслужване на корабите.

Чл. 48. Работодателят осигурява на борда на кораба списък на радиостанциите, чрез които може да се получат медицински съвети.

Чл. 49. (1) В случаите на временна неработоспособност поради общо заболяване и трудова злополука членовете на екипажа получават парично обезщетение.

(2) Обезщетението за временна неработоспособност поради трудова злополука се дължи на члена на екипажа и когато трудовата злополука е настъпила по време на пътуването му до кораба и до приключване на репатрирането му.



Чл. 50. Определено от капитана лице отразява в отчетната форма за работното време на членовете на екипажа случаите на временна неработоспособност поради общо заболяване.

Чл. 51. Не се дължи обезщетение за трудова злополука в случаите по чл. 46, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, както и в случаите на злополука, причинена вследствие на болест или недъг, укрити от члена на екипажа в момента на започването на работа на борда на кораба.

Чл. 52. Работодателят поема разходите за неотложна медицинска помощ и лечение, включително хоспитализиране на член на екипажа в чуждо пристанище, докато състоянието му позволи възстановяване на работа или репатриране. Задължението е за период не по-дълъг от 4 месеца, освен ако в трудовия договор са уговорени по-благоприятни условия за пострадалото лице.

Чл. 53. Капитанът предприема мерки за запазване и връщане вещите на пострадалото лице в мястото на репатриране.

Чл. 54. Работодателят може да отпусне еднократна помощ в случай на смърт за разходи за погребение на член на екипажа.
Глава трета

ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница