Нашата родина б ъ л г а р и я песен: ``Пътнико,свиден-пътнико,млад`` Дете
Изтегляне 66.32 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Песен
| НАШАТА РОДИНА - Б Ъ Л Г А Р И Я
Песен: ``Пътнико,свиден-пътнико,млад`` Дете:Обичам те , мое мило Отечество! Обичам твойте балкани,гори,скали и техните бистри и студени извори! Обичам те,мой мили краю, с цялата си душа и сърце... Ти си оная благословена земя, която е пълна с нежности със сияние и величие. Песен: ``Де е България?`` Дете: Планините на моя роден край са високи и снежни. Орли размахват криле над сините води на езерата. Земята на моя роден край ражда пшеница , като огън. По китните хълмове налива зърно грозде като кехлибар!
ония велики прадеди, който през вековете издигаха нагоре българското знаме. МУЗИКА Дете: -Чада,мои! /Хан Кубрат/ Аз си отивам.......... Оставам ви моя народ. Оставам копията им, хранените им коне. Владейте всичко общо! Разделите ли се-враговете, които ни заобикалят ще ви пречупят. Заклевам ви : в името на Тангра Не се делете ,не враждувайте помежду си! Името на България не трябва да бъде заличено от лицето на земята.
Думкането му се понесе навред. То известяваше за смъртта на Ювигии хан Кубрат Създателят на Велика България!!!!
Вятърът се провираше в тръстиките и пееше. Хан Аспарух:-Синко,Тервеле-обърна се Аспарух към своя Наследник-Настъпи часът ,сине.... Дете: Зад него всички бяха приковали конете си.Никой не смееше да мръдне дума да рече.Лъчите на луната играеха по островърхите шлемове и се чупеха в ризниците им!
позорно.Платната се губеха в далечината, за да не се появят никога повече по тия брегове.Те бяха завоювани от българите завинаги!
Искър и Черно мореще принадлежат завинаги на българите!!!!!
славянска държава в света!И тя ще живее във вековете с името България!Беше лято 681!!!!!!!!!! Песен: ``За българско име`` Дете: От лято 681 минаха много ,много векове. Много велики царе седяха на трона на България!
Той разпространил славянската азбука! Дете: Създадоха я Кирил и Методий! Дете: Съветник бе ни тя през вековете, Към свободата някога ни води сега към нови висоти!
Три морета се плискат в границите и! Дете: Иван Асен ІІ.Тихо плиска води Янтра Гордо се оглеждат дворците във водите и!! Търговци кръстосват България! Като слънце блестят първите златни монети!
Черна сянка пада над България! Робство! Но сърце юнашко не трае да гледа как турчин беснее над бащино му огнище!
българските горди синове! ЛЕВСКИ БОТЕВ
КАРАДЖАТА и повеждат те народа по трънливия път на свободата! Дете: Хвърковатата чета с Бенковски, изправила гордо в галоп рамене, полетяла през нощите робски с хвърковати тракийски коне Тя зовяла на бунт и въстание всеки българин с мъжко сърце. И осетили турски тирани как земята под тях се тресе! И когато в бунтовни огньове Панагюрище цяло било бил надежда и вярно крило! Хвърковатата чета отлитна. Планините свободни шумят. Но дочуваме конски копита сред Балкана и днес да кънтят! Дете: Тука ,в нашата страна , някога живял Пайсий в непрогледна светлина той история написал. В родните ни планини бродил някога Раковски. В средногорските земи с конница летял Бенковски. Дете: В горда Стара планина били се за свободата с пушки,с бойни знамена Ботев, Левски, Караджата. Дете: Аз съм българско дете с обич гледам планините, мойта обич все расте, че съм внуче на борците! Дете: В Карлово ,накрай градчето, син очакван се родил. Бързо раснало момчето , кръстено с любов Васил Дяконе от манастира тръгнал по света широк, трудният ти път не спира и след твоя лъвски скок. Дете: Ти ,Апостоле,бездомен, миг покой не пожела: неуморен,храбър,скромен вдигна градове,села. И умря за свободата на народа-мъченик, но остана жив в сърцата, Българино, най-велик!!! Дете: Гаснели главните бавно под комина нощ е ,но не спяла карловската Гина Не приспивна песен тази майка пяла. Нито в робска люлка свиден син люляла. Дете: Хвърляла тя съчки в бялата жарава и го клетва клела роб да не остава! Майчините думи Левски не забравил. На борба за правда цял народ изправил! Дете: Копривщица 20 април 1876 г. Дете: Бунт Дете: Въстание Дете: Скоро удряйте камбаните! Дете: Да обявим въстанието!! Дете: На оръжие! Дете: То се вей отново величаво- знамето-развяно в боевете! Ние-внуците стойм пред него прави- пред геройте се стои със шапки снети. Дете: И край него пак мъгли,трева и камък и пак оня шипченски неспирен вятър... Дете: Аз целувам тръпен крайчеца му само и в поклон се свеждам до земятя Песен:``Знамето ни е трицветно`` Дете: Земя на битките си ти! На гневно вейнатите гриви! Над върховете каменливи и досега сокол лети! Дете: Лети и търси оня кът, оная слънчева полянка, където храбреците спят- с крило да им направят сянка! Дете: 3-ти март 1878 г. Дете: България е свободна! Дете: Обичам те, земя голяма! Тъй както си обичам мама! Дете: Обичам българските думи що слушам по поля и друми! Обичам хубавите песни и приказките ни чудесни. и слушам как шумят реките, в гласа на Рила и Пирина аз чувам моятя Родина!
и песента ти се издига със всяка майска чучулига, която вдън небе трепти! Дете: Родино,дай ми ти перо или криле или кормило! Аз всичко скъпо ,всичко мило ще дам за твоето добро! Дете: Накрай света да отпътувам- към тебе пак ще се стремя и даже в своя сън ще чувам как диша родната земя! Песен: ``Високи сини планини`` Дете: В една красива вечер ясна, след детския ми весел ден в очите ми звездица блесна като наречена за мен. И чух,макар ,че бе далече, макар звездичка тя да бе, как с маминия глас ми рече: -Това е твоето небе! Дете: Едно щурче във сенокоса- под приказна дъга ,след дъжд, тъй както крачех с крачка боса изпя ми песничка веднъж. Бе само миг един чудесен, след туй щурчето онемя, но беше казало със песен: -Това е твоята земя! Дете: Ще мине време ,ще порасна, но отсега се вричам, че все със мен ще са звездата ясна и българското ми щурче!!! Дете: И ще ми стоплят все сърцето земята българска ,небето, прегръдка майчина за мен!!! Песен: ``Пътнико, свиден,пътнико, млад!`` Дете: Аз искам вековете да събудя, за да открия живите следи на думите им в пътя труден вдълбал в живота ни бразди. Дете: Мечтая с върхове да разговарям и уча звуците на тази реч, с която жива е до днес България горена с огън, сечена от меч. Дете: И както ме люлеят небесата на бледосинята си пелена, аз я съзирам в здрачината на минали и бъдни времена. Изтегляне 66.32 Kb. Сподели с приятели:
|