Нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя Първостепенна мисия и конституционен дълг.” Уилям Клинтън, Президент на сащ

за ОЦЕНКА СЪСТОЯНИЕТО на НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Настоящата разработка е предназначена за политици, ръководители на политически партии и представители на институции, които имат отношение към упражняването на политическата власт, за организации, които съставят анализи и оценки за дейността на Правителството по укрепване на националната сигурност, както и за всички граждани, които се интересуват от съдбата на страната и политиката на управляващите.

Ще бъде полезно, ако се възприеме, че дейността по оценка състоянието на националната сигурност следва да се възложи на постоянно действаща, независима институция към Главнокомандуващия, която периодично или при необходимост изготвя оценки и ги предлага за одобрение на Политическия орган – Народното събрание, където се отправят препоръки за дейността на Правителството, дава се политическа оценка при съществени пропуски в работата му или се приемат по-драстични мерки за защита на националната сигурност, допускащи временно ограничаване на част от демократичните права и свободи на гражданите.

Дейността по оценка състоянието на националната сигурност е преди всичко политическа дейност – насочена критика към функционирането на структурите на държавното управление в постигането на определени стратегически цели, чрез прилагането на съответстващи стратегически принципи и подходи.

Ето защо по въпросите на националната сигурност задължително трябва да съществува консенсус и политическите решения следва да се приемат със съгласието на всички политически партии, представени в Народното събрание, като се вземе предвид мнението на научните институти и научните работници, имащи отношение към разглежданите проблеми. Не бива да се забравя, че там където започва политиката на груповия интерес и партийното противопоставяне, там завършва науката, професионализма и обективността, а националния погром е близо.
Основните документи, върху които се базира оценката за състоянието на националната сигурност са:

• 
  в международен план: Устав на ООН, Заключителен акт от Хелзинки, Международна харта за правата на човека, Декларация за правата на човека в Исляма, Парижка харта за Нова Европа, Софийска декларация за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество на Балканите и др.
  
• 
  във вътрешнополитически план: Конституция на Република България, Концепция за национална сигурност на Р. България, Военна доктрина на Р. България, Закон за отбраната на Р. България, Програма на управляващата партия, Годишен доклад за оценка състоянието на националната сигурност и др.
  

При съставянето на оценката и формулиране на изводите и бъдещите цели на дейността по укрепване на националната сигурност се отчитат стратегическите геополитически концепции на водещите държави в света и региона и особено онези, представляващи реални фактори за националната сигурност на Република България. Вземат се под внимание предписанията на международните документи по въпросите на сигурността, по които Р. България е страна.

* Външната политика и международното сътрудничество за спечелване на повече пазари и приятели във века на глобализацията;

* Развитие на материалните и човешки ресурси на страната и повишаване благосъстоянието на народа чрез икономическа свобода, социална справедливост, отговорно отношение към околната среда и основан на знанието непрекъснат икономически растеж;

* Провеждане на вътрешна политика за надеждна защита гражданските права, живота, имуществото, честта и достойнството на българските граждани и сплотяване на нацията;

* Поддържане и развитие на националните традиции в бита, науката, културата и спорта;

* Всестранно укрепване на Въоръжените сили за защита териториалната цялост и вътрешния ред в Република България и оказване помощ на населението на страната и съседите при бедствия и аварии;

* Поддържане високото ниво на системата за управление на националната сигурност на държавата, нейното развитие и усъвършенстване.
Преди да пристъпим към описание методическите стъпки за анализ съдържанието на понятието „национална сигурност”, би ни се искало да заострим вниманието към няколко негови аспекта, тъй като по своята значимост и комплексност, това понятие изглежда неизчерпаемо.

На първо място националната сигурност на страната следва да намери своето постоянно изучаване от специално назначено звено, главни потребители на чиито разработки ще са Висшето държавно ръководство и Ръководствата на политическите партии, т.к. националната сигурност, в своята съвкупност от качествени и количествени характеристики, е реалната стойност на държавния суверенитет, неговата обективна „пазарна” цена.

За националната сигурност не би следвало да се мисли иначе, освен като за притегателен център, център на гравитация, около който кръжи целия държавен и политически модел.

Националната сигурност е ядрото, което дава живот на всички граждани, и чието укрепване е жизненоважна цел на всеки политик, дело на целия живот, на което трябва да се посвети целия живот.

Разбирането за националната сигурност на страната е израз на съществуване на единната държавна воля, „без която държавата не би могла да се прояви като единно цяло както спрямо собствените си граждани, така и спрямо останалите държави, нито пък би могла да разкрие концепциите на националната политика като действия на едно единно властно цяло”(проф. В. Ганев).

При посочване целите на Правителството следва точно да се цитира определението за национална сигурност, за да се даде възможност на гражданите да формират представа за източниците на своето благополучие, а Правителството – предмета на своята мисия. Точното цитиране определението за национална сигурност е от значение за последователността на понататъшния задълбочен анализ и оценка на които ще бъде подложено съдържанието на това понятие. Посочват се същевременно и водещите интереси на обществото, които са определяли целите и задачите на политиката на Правителството в областта на националната сигурност за отчетния период.

Политиката на Р. България в света;

Политиката на Р. България на континента;

Регионалната политика на Р. България;

Пазари и приятелства.

На първо място се изтъква до каква степен външната политика на страната е била вдъхновявана от Декларацията на Държавите участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа(СССЕ), подписана на 21 ноември 1990г. в Париж.

В тази връзка се посочва: значението на външната политика в системата на националната сигурност; мястото й в до отчетния период и приносът й за укрепване на националната сигурност: традиции, приемственост и новите стъпки, които отличават политиката през настоящия период от предходния.

Описват се водещите тенденции в глобален и регионален мащаб и мястото на Р. България при формирането им. Посочва се как водещите сили в света, на континента и в региона са преследвали целите на своите стратегически доктрини. В този контекст се оценява вписването на нашите външнополитически усилия по намирането на своята национална идентичност в отстояване на нашите национални интереси: цялост на територията, запазване и разширяване на пазарите, запазване и развиване на досегашните приятелски връзки и създаване на нови сред разочарованите от нашата минала политика страни, обединяване в световен мащаб на всички представители с български корен и под българско влияние.

В европейски план се посочват съществуващите реалности, които оказват влияние на мира и стабилността в континента, като задължително се изтъква оформилите се противоположности, развитието им, опасността от конфликт и използваните способи за разрешаване на противоречията. Следва да се посочи степента на последователност при прилагане на възприетите с международни декларации и договори стандарти, принципи и подходи, както и утвърждаването на нови. Обръща се внимание върху работата на континенталните институции и мястото на Р. България в тях. Важно е да се изтъкне отношението на ръководствата на другите държави към нашите ръководители, възприемчивостта и респекта към нашите инициативи, среща ли се разбиране по нашите проблеми, изразява ли се решимост за всестранна и незабавна помощ. Необходими са много задълбочен анализ и обективна оценка за включването ни в такива инициативи, които крият риск (материални, финансови и човешки загуби, обществена солидарност) за нашата национална сигурност. Полезно е да се фокусира вниманието върху работата на Правителството по вземане на решения в условията на „дефицит на време” (цайтнот) и „липса на полезен ход” (цугцванг) и прилагане на критерия „полза-риск” (Какво губим, когато печелим и какво печелим, когато губим?).

Дава се оценка за дейността на Правителството по постигане на единомислие, единодействие и съгласуваност между институциите, партиите, обществените организации, научните институти и българските граждани по важни стъпки от външната ни политика, особено в придържането към общото разбиране за взаимно съответствие между национални амбиции и национални възможности. Проявява се по-голяма деликатност при оценка позициите на съседни нам страни, на наши близки и далечни приятели, както и техните действия, засягащи традиционни зони на взаимно сътрудничество и конфликтни нерешени проблеми. В такива случаи е по-добре да се търсят резерви от гъвкавост в използваните от нас методи и подходи. Внимание заслужават т.н „точки на пресичане” или „зони на конфликт на интереси”. Анализът на тези моменти трябва да бъде задълбочен и всеобхватен, а всички рискове внимателни преценени.

Следва да се открои положителния опит, като се изтъкнат имената на носителите.

Анализът продължава с разглеждане състоянието и тенденциите в развитието на външната политика на водещите сили в региона, противоречията в интересите им, начините за тяхното решаване, както и мястото на Р. България в тези противоречия. Като се изтъкне геостратегическото положение на страната ни в региона, което превръща външната ни политика в център на гравитация за политиките на съседни държави, се посочва как се отстоява геострастегическия ни интерес и как се постига баланс за запазване на силно национално присъствие и идентичност на базата на запазени традиции, овладени нови реалности и внушаване у съседите отказ от установяване на нечия хегемония на Балканите без българско участие. Тук следва да се отбележи нашата активност в издигане на инициативи и определяне на зони за успешно сътрудничество на страните от региона, като се обърне внимание на самобитността и самостоятелността. Посочва се какъв е съседския статус на Р. България – какви двустранни и многостранни договори за дружба, приятелство и взаимопомощ са сключени, които гарантират мирните, добросъседски отношения и урегулират стари нерешени конфликтни проблеми. С голямо значение за добросъседските отношения и националната сигурност се изтъкват случаите на включване в ръководните органи на трансграничните инициативи за научен, културен и спортен обмен представители на традиционните етнически групи.

Изтъквайки значението на отворената икономическа политика на Правителството, съобразена със световните тенденции, доминирани от САЩ, се прави анализ на дейността на Министерството на външните работи по привличането на стратегически чуждестранни инвеститори от водещи държави (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Русия, Турция, Гърция), с висок рейтинг и влияние на правителствено ниво. Отбелязва се значението на традиционните ни пазари за укрепването на националната сигурност и усилията на Правителството по запазване, възвръщане и разширяване, като се посочат и количествени измерения. Анализира се помощта, която Министерството оказва на наши водещи частни и държавни фирми за внедряване на нови върхови постижения и технологии за повишаване на конкурентно способността на нашите изделия в усилията за заемане на нови ниши в платежоспособни пазари, особено североамериканския и арабския пазар – източници на световна валута. Следва да се анализира участието ни в Международния пазар на труда, неговото значение за повишаване на благосъстоянието и редуциране на социалния натиск, издигане международния авторитет на страната, а също така и механизмите, с които се компенсира трудовия емигрантски поток, отслабващ човешкия фактор в системата на националната сигурност.

Особено внимание трябва да се отдели на външния дълг и валутния резерв, доколко политиката към тях съответства на националните интереси, на повишаване националното богатство, външната сигурност и отбранителния потенциал.

Необходимо е да се направи преглед на принципите, от които се ръководи Правителството в областта на външната политика, как те се прилагат и до каква степен способстват за запазване на старите приятелства и установяване на нови приятелски отношения със страните, представителки на западната демократична общност.

Трябва да се отдели място за дейността на дипломатическите представителства по защита интересите на българските граждани и името на България в чужбина, на работата им по добиване на стратегическа информация, необходима на Правителството за вземане на изпреварващи решения за укрепване на националната сигурност и авторитета на държавата ни пред международната общност.

В заключение към този раздел ще бъде полезно да се извърши преглед на прилаганите общоприети международни принципи в областта на външната политика, произтичащи от действащите международни договори, декларации, които Р. България е подписала и при необходимост, да се предложат корекции.

На задълбочен анализ следва да се подложи стопанската политика на Правителството и преди всичко политиката по преструктурирането на собствеността и насърчаване на националния дял в такива важни за НС отрасли, като енергетиката, добивната и обработващата промишленост, с пряко отношение към нарастване на отбранителния потенциал за защита на страната от налагане на чужда икономическа и политическа воля и осигуряване правото на суверенен политически избор. Привеждат се необходимите количествени стойности на показателите, абсолютния обем, ръста и относителните характеристики спрямо предходния период и на тази база се прави оценка. Посочва се влиянието, което оказва приватизацията върху сътрудничеството между новите собственици и военното ведомство. Тук следва да се оцени приноса на правителствената политика по привличане стратегически инвеститори от водещи държави в света и региона чрез създаване на благоприятен бизнес климат – до каква степен тази дейност е способствала за укрепване международния авторитет на страната и е повишила вътрешната стабилност и благосъстоянието. Като обобщение следва да се даде отговор: какво ниво на ефективност и рентабилност е постигнала българската икономика, за да гарантира материално гражданските права и свободи.

Дава се оценка на реалния принос на Политическата власт за повишаване ресурсния потенциал на селското стопанство , свързан главно с оптималното му използване за достигане на определен абсолютен и относителен обем на производството при минимални разходи. Изтъква се значението на дейността на Правителството за осигуряване изхранването на населението по световно възприетите норми на потребление, съобразена с масовата покупателна способност, попълване на отбранителните запаси и заделяне на излишъци, позволяващи на страната да провежда активна хуманитарна политика в региона.

Състоянието на транспорта и съобщенията се оценява, отчитайки изискванията на Военната доктрина за намаляване числеността на армията, като същевременно се повишава мобилността и усъвършенства управлението за ефективна отбрана на територията и оказване помощ на населението при бедствия и аварии. Оценя се енергичността в действията на Правителството по привличане международното внимание и средства за осъществяване на стратегически за страната европейски комуникационни проекти от значение за НС и превръщането ни в Балкански информационен център.

В анализа на финансово-кредитната политика се отчита нивото на финасова стабилност на системата, влиянието на формиращите фактори и приноса на Правителството за нейното поддържане и укрепване като важен елемент от НС. Обръща се внимание на външния дълг, кредитния рейтинг, валутния резерв, междуфирмената задлъжнялост, усвояването на кредитите, спестяванията на населението и тяхното ефективно използване за укрепване отбранителния потенциал. Оценява се икономическия принос на емиграцията, чрез която България участва в Международния Пазар на Труда, като един от факторите за финансова стабилност, както и инвестиционното поле, което Държавата (Правителството) осигурява за нейните спестявания.

Следва да се посочи какъв дял от брутния обществен продукт заемат разходите за производство, управление, потребление, възпроизводство и натрупване, да се сравнят със съответните във водещите и сродни на нас страни и да се очертаят мерките, които Финансовата институция на Правителството предвижда за оптимизиране структурата на тези разходи.

Под ъгъла на строгата финасова дисциплина се оценява ефективността в използването на бюджетните средства и допълнително привлечения ресурс за отбраната на страната.

При разглеждане въпросите на комуникациите и логистичната инфраструктура се анализира състоянието и развитието на бази, пристанищни съоръжения, транспортни възли, и комуникационни артерии по отношение на пригодност, защитеност, капацитет и пропускна способност. В същия смисъл се подхожда и към складовете и складовите съоръжения, като се посочва степентта на постигнатото единодействие между собственици и военно ведомство.

Състоянието на държавния резерв се разглежда по отношение на научно обоснованите норми за запасяване и грижите на Правителството по неговото поддържане, съхраняване и увеличаване. От изискванията на новото време се дава оценка на количествените му характеристики – показател за богатството на една нация и нейната собствена устойчивост на вътрешни и външни въздействия като важен фактор за оцеляването й, както и на възможността да се използват запасите като пазарен регулатор. Изтъкват се достижениета на политиката на Правителството в използване на паричните запаси – държавния валутен резерв и валутните спестявания на населението – в интерес на НС.

Подлага се на внимателен анализ хода на провежданата икономическа реформа и нейното отражение върху хомогенността и сплотеността на обществото. Посочва се степента на промяна във формите на собственост и нейното значение за повишаване ефективността и качеството на труда и създаване на средна класа от частни собственици – гръбнакът на демократичното гражданско общество. Изтъква се дълбочината и всеобхватността на прилаганите принципи на почтеността и социалната справедливост в областта на възстановяване правото на собственост, компенсации за изживяните страдания и пропуснати ползи и участие в социалистическото строителство, както и равномерното разпределение тежестта на реформата и солидарно заплащане на поносимата цена – основен фактор за единството на нацията. Анализира се участието на различните социални слоеве и групи в трансформация формите на собственост, като се категоризира населението по степен на имуществена и капиталова обезпеченост и достъп до кредитен ресурс и други банкови услуги. Особено внимание се обръща на дребните и средни собственици, на ръководителите на малки и средни предприятия, на най-нискостоящите в пазарната йерархия и най-многобройните бизнес слоеве, представителите на свободните професии с творчески подход и евристична мисъл – генераторите на идеи и бизнес предложения, естествената „банка кадри" за големия бизнес, основните фактори за възпроизводство на нацията – до каква степен тяхната дейност намира подкрепа от страна на административните, стопанските и финансовите институции на Държавата. Тук се дава оценка за политиката на Правителството по защита законния бизнес и поощряване на неговите последователи; твърдото отстояване възприетите ясни правила на пазарната икономика – икономическа свобода, масова покупателна сила, свободна лоялна конкуренция и борбата с прането на пари. С повишено внимание следва да се подходи към представителите на малцинствените групи сред бизнес елита и се сравни ръста на благосъстоянието им с обема на извършваната дейност. Изтъква се оказвания контрол и правителствената подкрепа за включването им в общата система на пазарната икономика. Следва да се даде трактовка на такива проблеми, като потребление на блага и натрупване на собственост и капитал, общественополезното му използване, както и законовите рамки, които Правителството предвижда да се установят за регулиране на този процес в съответствие с моралните норми и принципите на социална справедливост.

На основание направения анализ се дава оценка за обществения рейтинг на частните собственици – индустриалци, финансисти, бизнесмени – организаторите на производствения процес, сред хората на наемния труд и от тази позиция се прави извод за мотивацията и моралнопсихическата готовност на населението да отбранява жертвоготовно завоеванията на Демокрацията.

При анализиране развитието на човешките ресурси на страната се разглеждат демографските тенденции в развитието на нацията и способността на Политическото Ръководство да ги овладява и управлява в съответствие с изискванията на Концепцията за НС и Военната доктрина. Разглежда се приръста на населението по социални слоеве, динамиката в изменението на числеността в отделните възрастови групи, както и степента на съответствие между количесвеното попълнение и отбранителните нужди на страната в сравнение със състоянието на този показател в съседни държави. Подлагат се на преценка антропометричните, психичните и умствените характеристики на донаборното поколение, тенденциите в развитието им и възможностите на Правителството да ги контролира и насочва.

Следва да се анализира влиянието на неволно или целенасочено създадената от Четвъртата власт информационна среда върху масовото съзнание и моралнопсихическата устойчивост на населението за защита ценностите на демокрацията

Прави се общ анализ и оценка на влиянието на демократичните процеси (дереволюцията) върху Второто голямо разпиляване на Българския национален икономически, научнотехнически, културен и спортен Елит. До каква степен сега в страната са запазени елитните висоти, достигнати след 1944г. и до 1989г., перспективата за Третото изграждане на Нов Елит, законовите и моралните прегради, които се поставят пред безогледния и алчен кариеризъм, агресивната посредственост и корумпираната клептокрация, и твърдото отстояване на тези прегради от страна на Изпълнителната и Съдебната власт.

Необходимо е да се отговори на въпроса – какво отражение дава върху отбранителния потенциал на страната икономическата емиграция сред младото поколение и тенденциите в нейното развитие; какво влияние е оказала на кадровото обезпечаване (ръководни кадри, научно-технически кадри и работници с висша квалификация) на военно промишления комплекс. Какви мерки е взело Правителството за запазване и развитие на българския научен и технически потенциал за овладяване на новите и създаване на собствени върхови постижения и на това основание използване динамиката в развитието му като аргумент за търсене на международни гаранции за Националната сигурност.

Влиянието на състоянието на човешкия фактор върху мобилизационната готовност трябва да се оцени на основание отношението „явили се – повикани" от мобилизационно задължените.

Преди да се пристъпи към анализ повишаване благосъстоянието на народа, кратко се причисляват приетите световни норми на благоденствие в областта на потреблението на стоки и услуги и свързаните с тях социални нива. Посочва се нивото на благоденствие, като критерий за гарантирана НС (социална стабилност и солидарност), и се сравнява с фактически достигнатото у нас. Анализира се потреблението на жизнено важни и други стоки и услуги – енергия, хранителни продукти, временни и дълготрайни лични и семейни вещи, информация, здравеопазване и профилактика, отдих, развлечения и спестявания – по имуществени категории – и на тази база се прави извод за социалната хомогенност и тържеството на принципите на социалната справедливост в обществото при разпределяне тежестта на реформата – определящ фактор в мотивацията за отбрана на Родината.

Опазването на околната среда се свързва преди всичко с възможностите на службите за наблюдение да осъществяват повсеместен, непрекъснат и обективен контрол за екологичната обстновка и участието им в международния обмен на екоинформация. Посочват се случаите на трансгранична интервенция на обитаваната природна среда, проникването на зарази и епидемии в страната и се причисляват мерките, които Правителството е взело за прекратряване на подобни действия. Изтъква се ефективността на оказания контрол по спазване на технологичната дисциплина в предприятията и обектите – потенциални замърсители на територията на страната, като се дава политическа оценка за дейността на ръководствата им по поддържане на благоприятен екоклимат в районите и недопускане трансгранични замърсявания, които биха обтегнали отношенията със съседите и биха застрашили НС.

Прави се обща характеристика на екологичната чистота на въздуха, водата и хранителните продукти и влиянието й върху здравословното състояние на населението. Посочват се основните предизвикателства, пред които се изправя страната, обособени от глобалните климатични изменения и технологичното изоставане, както и необходимата адекватна изпреварваща реакция на Системата за управление на националната сигурност в отразяването им.