Наследството на Сребърна

От зората на цивилизацията човечеството воюва помежду си, ръководено изцяло от алчност, завист и омраза. В тези войни често победители няма, а материалните придобивки не могат да компенсират оставената разруха. След най-кървавите моменти от нашата история, като че ли лъч надежда се прокрадва, че братство между хората в името на опазването на човешкия живот, културата и природата може да бъде изградено. Повече от половин век след създаването на ЮНЕСКО светът се е научил да живее, съхранявайки миналото си и опазвайки настоящето си. Хиляди културни и природни забележителности по целия свят намират своята защита под крилото на международната организация. Чрез приемането си в нея България получава възможността да защити своето богатство, което не е само нейно, но и на света.

Освен забележителността на тракийските съкровища или архитектурните паметници, на територията на нашата страна има далеч по-вълшебни картини. И ако тръгнем по поречието на красивия Дунав, то в един момент реката ще се превърне в разтопено сребро - всеки път, когато луната добие своята цялост. Това преливане между реалност и приказка може да бъде наблюдавано в райското кътче Сребърна. Сега единствено спокойствието на природата цари там, но в своята история мястото има много по-ужасяващи спомени.

Местността е дом на много видове, чийто живот човек се е научил да уважава и съхранява. Но преди това да се случи, той е оставил кървава следа. Лео фон Калберматен и неговите хора избиват малки и големи чапли наред безпощадно. А причината е нищо повече от човешката суета, която в този период се е нуждаела от перата на птиците за изработката на дамски шапки. Абсурдно е да се смята, че животът на някое същество може да бъде погубен за дреха. Още по-безскрупулен е фактът, че това е бизнес, чиито последици продължават и до днес. По-важното е обаче, че разумът и обичта към природата надделяват и единствената причина, поради която бихме посетили резервата „Сребърна“ вече е да се насладим на вълшебството, което ще видим там.

И до ден днешен се носят легенди, че по бреговете на блатото има заровена лодка със сребро. Неслучайно това е и едно от предположенията, откъде идва името на местността. Това съкровище може би е само фантазия, а дори и да не е, вероятно никога няма да бъде открито. Но посещавайки това място, аз ни най-малко бих се оглеждал за него, а по-скоро ще се насладя на истинското богатство – уникалния природен свят.

Резерватът е дом на десетки защитени видове и опазването на техния живот се е превърналo в най-важния приоритет. Това природно богатство далеч не се вписва в идеята за даденост, а по-скоро е наша най-голяма отговорност. Длъжни сме да гарантираме безопасността на природния свят там и да го предадем на нашите деца. Така както занаятите, семейните скъпоценности и уроците на живота се предават от поколение на поколение, по същия начин би трябвало да се научим да съхраняваме природата, защото последиците от нашите действия имат широк отзвук в настоящето, а какво ли би останало за необозримото бъдеще.

Казват, че местността Сребърна носи и своето име, заради падналия в бой кан Сребрун. Не знаем със сигурност какво се е случило, но това преплитане на митове около местността още повече откроява нейната уникалност. Кръвта на падналия български юнак в сражението е попила в земите и ни дава още един повод да знаем, че мястото съчетава в себе си освен редица животински видове, невероятни природни картини, но и моменти от собствената ни история.

Като съвременно поколение ние получаваме привилегията да се любуваме на красотата на резервата и да слушаме с интерес за легендите, които се носят за него. Също така обаче ние носим бремето да опазим този животински и растителен свят в неговата цялост – тежка задача, която сме длъжни да изпълним. Мисията ни е да предадем уникалността на природната картина там на нашите деца по начин, по който я е гледал с очите си самия кан Сребрун преди своята смърт. Само така може да гарантираме опазването на световното наследство, което можем да видим всеки път, когато посетим резерватa „Сребърна“.

Иван Иванов, СОУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ , от XI „б“ клас

Ръководител: Г-жа Т. Иванова